Ние, човеците, хомо сапиенса, имаме шибаното самочувствие на най-висшата раса на тази планета, защото имаме разум и интелект. Но когато опре до развиване на този интелект, или просто до това да си вдигнем задните части и да направим нещо, за да получим всички тези неща споменати по-горе, предпочитаме да мрънкаме. Да виним "Държавата", да виним гейм-дизайнерите, да виним жените, късмета си, кафе-машината, мутрите... дори Господ. И изведнъж се превръщаме в машини за хленч, рев и сълзи.
Наистина ние, човеците, имаме голямо самочувствие, породено от мисълта ни за "по-висш" интелект от другите животни.И когато някой ни отнеме самочувствието, се стремим да стоварим вината на друг.Тази черта мразя най-много в събратята си.Няма значение дали човекът, за когото става дума, заема високо или ниско положение в обществото, това се отнася за почти всички Хомо Сапиенси.Дали е древен инстинкт, вложен дълбоко в подсъзнанието ни, в гените ни? Не, не мисля.Просто егоизъм.Това е според мен.
