Наистина,к'во стана?Те ми бяха любимците.

Nobody knows....

Вълчето и седемте козела
Световна класика за деца и юноши
Пародия

Живели някога в едно село седем дърти козела. И понеже били мързеливи, цял ден прекарвали в местната кръчма и от време на време, когато изтрезнеели (което с годините се случвало все по-рядко), ходели да пасът люцерна. Носели се бавно, като народна песен. Затова помагал и най-старият козел – когото наричали Брадата (защото имал дълга козя брада) – който все пеел революционерски песни по улиците. Дрезгавият му, силно басов глас всъщност не притежавал никаква мелодичност и само бъркал в здравето на околните селяни.
В същото време един сив вълк-единак с малкото си синче обитавали една слънчева полянка, на другия край на селото. Невръстното вълче подскачало весело и безгрижно по тучните ливади, играело на воля и даже си разменяло картинки от дъвки със своите приятелчета – Зайо Байо и Катеричка Рунтавелка.
Един ден седемте дърти козела се нафиркали жестоко и едвам успели да вземат завоя на излизане от кръчмата. В очевидно нетрезво състояние, най-възрастният козел отново подхванал любимата си песен “Излязла йе млада козъ на паша” с бутилка евтин алкохол в ръка. Нечленоразделните звуци обаче не се понравили на шестте козела и даже почнали да се плашат да не би старецът да изперква.
- Аре стига уе, Брада. Яж си там овеса и млъкни. – укорил го един от събратята му.
- Туй не е овес, а ракия – компотовица. Знайш ли как ми е на душата?
- Стига сте се провокирали, а дайте някоя налудничава идея. – намесил се някой от групата.
- Мълчи бе, кирка. Ти не знаеш какво обсъждаме. – отвърнал остро Брадата.
- Ами ти само поркаш, нищо не обсъждаш. – казал друг козел.
- Кво викаш, лейка? - недочул четвъртият. Били свикнали да си говорят на прякори.
- На чашка съм, не ме питай.
- Супер сте пияни и десетимата – казал друг козел, който вече виждал почти двойно.
Задълбочавайки се в сложността на разговора, седемте козела решили единодушно да намерят някое малко вълче и да го сготвят на дървени въглища. Уви, по пътя си срещнали само два бездомни песа, шляещи се заблудено по улиците, и се сдавили. Брадата наскоро си бил взел ново чене (чиста желязка) и почнал да хапе на месо. В неравна битка рогатите добитъци победили.
- Искайте им водка! – наредил Брадата на останалите.
- Имаме само етилов спирт 70%. – излаяли псетата.
- Ще стане. – със светнали очи отговорил дъртият козел.
На същия ден бащата вълк рекъл на вълчето:
- Сине, отивам в гората за гъби. Стой в къщата и не отваряй на никого. Ще се върна по някое време.
- Добре, татко. Между другото, какво точно ще донесеш за вечеря?
- Зелена мухоморка. Много е вкусна – отвърнал бащата и избягал в гората.
Ходили, където си ходили, седемте козела достигнали къщата, в която било самò вълчето.
- Опа, хлъц! Де сме бе, Брада?
- Ме-е-е-е, че де да знам. Да не сме де прибрали у нас? – зачудил се той и похлопал на вратата.
- Кой е? – попитало уплашено вълчето.
- Отваряй, Галю порти! – изпелтечил Брадата.
- Галю го няма, отиде в гората. – отвърнало то. Баща му наистина се казвал така.
- Абе отваряй тука, аз ти нося прясно керино ухо от гората. – блъфирал дъртият козел. Керино ухо била гъба, която растяла по дърветата.
- Не е вярно, не познавам животно с такъв противен глас като твоя. Искаш да ме изядеш. –усъмнило се малкото вълче. Козелът отпил една юнашка глътка гроздова, която имал у себе си и с по-мазен тембър казал:
- Май нещо си се объркало, малко вълче. Айде, отвори на чичо си Пешо. – блъфирал отново брадясалият козел, подпирайки се с крак на прозореца.
- Хм, чичо ми няма такова копито като твоето – отрязало го вълчето от джама.
- Няма да си играем. – заканил се Брадата. – Чета, атака! – заедно козелите изкъртили вратата, хванали вълчето и го отнесли нанякъде, и те не знаели накъде.
Седемте козела, понеже били по рождение на по три халби, объркали пътя и се озовали в близката гора. Паднало мрак. Алкохолният полъх не ги напускал. Те завързали вълчето за едно дърво и легнали да спят в едно дере при дивите ягоди. Заспали дълбок зимен сън. Най-старият от седемте леко похърквал. Вълчето започнало да вие жално за помощ. Наблизо бащата вълк се връщал от лов с две кошници гъби на рамо и като чул гласа на синчето си, втурнал се стреснато. Намерил вълчето, освободил го и отишъл при спящите като заклани козели.
- Какво ще ги правиш, татко? – попитало любопитно дедето.
- Ще ги джобим. – хладнокръвно отговорил вълкът. То се навел над заспалите животни и взел някаква бутилка от земята. Дегустирал от непознатата напитка и дал на вълчето да опита.
- Какво е това хубаво нещо, татко вълчо?
- Това, сине, е детска водка.
На другата сутрин седемте козела лениво започнали да се будят.
- Хъ-ъ-ъх…- звукоиздал един от рогатите. Главата го цепела жестоко.
- Къде сме? – попитал недоумяващо друг козел, който явно не си спомнял нищо от предишния ден.
- Кирка, я отиди набери малко горски ягоди да хапнем. – наредил като най-стар Брадата.
- Ей сега, Брада. – отвърнал козелът и се изправил. Видял две наблизо лежащи кошници с гъби и се изплашил. Помислил, че някой им е приготвил капан.
- Какво ще правим сега? – отчаяно попитал той останалите.
- Спокойно, това е само сън. – обадил се Брадата. Виждал ли си някога мъртвопиян вълк да лежи до нас с търкаляща се празна бутилка в ръка?
- И вълче. – допълнил друг козел недоумяващо.
И така седемте дърти козела поели по козята пътечка, която щяла да ги изведе обратно до дома, а… така де – до кръчмата.

Супер е .

Муахахахахахахахаха!!!!!!!!!!!!Разби ме!!!
______________________________________________
My Life For the Horde!

Яко е ама кажи по-добре какво става с Нашествениците,че да се успокоя

Creator кати измислиш нещо оригинално я тогава го поствай....айде стига компилации от неща които си чул и признавам умело си вплел в разказ

Вхахахахахахахах! Тва ме кефи!

Кво стааа? Аз познавам един зубър , които има пряка връзка с нашествениците - Книжноплъхо Дебеланков.ако искате да ви свържа с него пишете ми

bravo kosjo dobre si nasral Creator !ama priznai 4e m zavijda6 !
Pone malko!To ti li4i . ina4e si prav.Creator trqbva da vloji malko pove4e tvor4eska misal!

Очаквайте...

Нашествието на Нашествениците
Предваканционно

Тик-так-тик-так (търррртак) – големият стенен часовник, разположен на видно място в стаята, отброяваше последните мигове, прекарани в училище. Този път учителите-нашественици наистина бяха обещали, че ще има ваканция.
13:19:57… 13:19:58… 13:19:59…13:19:60… 13:19:61…
- А? Кво става бе? – запита се Господин Хикс, който тръпнеше на чина в очакване на биенето на последния звънец. Но не би. – Що продължаваме да учим?
- Някой модифицира времето – предположи Зубро Зубрев. Двамата ученика – момченца – стояха близко един до друг и успяха да си разменят приказка – две, преди учителката да ги обвини, че си подсказват.
- Айде стига бе! – ядоса се мислено Господин Хикс. – От осми клас ни лъжат, че ще ни дадат ваканция. Пък накрая кво получаваме – тъъъът.
- Не те разбрах Хикс, перифразирай въпроса – недоумя Зубро Зубрев.
- Нищо, самоцензурирах се.
- Добре – отвърна Зубро Зубрев и в този миг получи видения. Проблясакът в съзнанието му бе толкова неочакван, че го заслепи и ученикът прежома (или както се казва този глагол). – Хикс – прошепна Зубро – ще симулираме звънец.
- Как? Това е над моите интелектуални възможности.
- Тази задача изисква по-нисшо мислене, Хикс. Много е просто – отвърна ученикът и с рязък замах си шибна главата в чина, при което остави кърваво петно на него.
Тънннннннннн! – бе ефектът от удара. Да, това наподоби звънец. От главата на Зубро Зубрев започна да шурти фонтан кръв, но той го запуши с пръст. Почна да му прилошава.
- Хммм – помисли си госпожата-нашественик – нещо в злия ми план да прецакам и тази година учениците не успя. Явно от Съвета така са решили… Айде, деца, излизайте за междузубрие. Тъй де – за ваканция.
Цялото училище в траурен манифест се понесе за навънка. Точно в коридора на училището Господин Хикс съзря него – символът на цялото човешко съществуване (особено в първа смяна) – кафеавтомата. Реши да се доближи по-близко до тази машина.. Този път на нея беше залепена бележка : “Не бачка, защото мачка (пластмасовите чашки). Пийте вода”
- Какво правиш, Господин Хикс? – попита Зубро Зубрев, който забеляза съученика си. – Хайде, излизай от това ужасно място. Можем да играем хек! Представяш ли си? Ще правим “кръстачки”. Това е трик.
- Знам, Зубро, знам – отговори спокойно Хикс, не отмествайки поглед от автомата. – Знаеш ли, винаги съм се чудил как работи това чудо. Какво ли представлява наистина. Въобще как става така, че, когато натиснеш копчето, пуска кафенце.
- И ресто – добави Зубро.
- Да, и ресто. Ще ми помогнеш ли да видим какво има вътре? – попита с лукава усмивка Господин Хикс с помощта на един кози крак двамата откъртиха предния капак. Металът беше висок почти колкото тях. Откритието им изкърти пломбите.
- А! – казаха в един глас те.
- Е Бъ – приветства ги със стил джуджето,което изкочи отвътре. Оказа се, че в автомата няма никакви механизми или сложни компютри. Просто едно джудже е стояло вътре и е подавало желаната напитка. От време на време даже е викало “Брррррр” за по-голяма автентичност на случващото се. Обаче, откакто му съкратили бюджета….
- …вече не правя такива специални ефекти – призна си джуджето.
- Ми яко – каза Хикс и плясна с ръце. След това отидоха да джиткат (немски)

Време беше да пуснеш продължение!Само че следващия път го направи по-дълго.И вземи довърши "Нашествениците",защото на всички това им се чете,а не някакви странични глупости...

creator, батка, много си заебал тва творчество. Кви са тия глупости дето ги поустваш?!?

Не са глупости, мой добър приятелю.
Това е изкуство. А по-оригинален никога не съм бил.
Ще ми бъде интересно да се видим някой ден.
А сега отивам да гледам X Files. Филмчето съм го гледал над два пъти
вече (уау!), но винаги ме завладява.
btw БСП ни владее!

Аа, кърти както винаги... само че началните епизоди са си най-добрите. Иначе е тъпо да чакаш 2 месеца за нещо, което се чете за 2 минути. Давай още, какво правиш през цялото това свободно време?!

Учи.

greeny, после да се чудим кой всъщност е зубърът.

както винаги 99% копирано ....

Косьо, от къде е копирано бе?