НАШЕСТВИЕТО НА НАШЕСТВЕНИЦИТЕ& ИНДИАНА ЖОРО-псевдо хумор

[Creator]

Предварително искам да кажа, че разказите са кратки и разделени, защото са предвидени за един вестник.
ННН

Нашествието нa Нашествениците
Епизод 1 от сагата за двамата агенти
Интродукция
Земята, близкото бъдеще...
Животът си върви с нормалните темпове на човешкото ежедневие. Нищо необичайно...Докато един ден зли сили, непознати досега, нападат Земята. Извънземни нашественици се вселяват в учителите от различните училища. Целта им е ясна - глобален контрол върху всички ученици. Средствата за постигането й са бруталистични: психически и физически тормоз в училище, тонове уроци и домашни, неспортсменско поведение и много, много учене. Ученическото войнство на Земята отвръща на удара, като внедрява тайни агенти в една обикновена езикова гимназия - това са Господин Хикс и Зубро Зубрев. Те нямат истинска самоличност и никой не знае за тяхното съществуване. Бъдещето зависи от тях и те знаят това.
Присъединете се сега към това фантасмагорично приключение, което ще ви предложи интересни мигове на съспенс и екшън, подплатени с перфектно словестно изпълнение и хумористичен драматизъм!

Аварии в училище

- Два дюнера. Големи да са. - каза господин Хикс на продавача, подавайки му парите.
- Моят с повечко чесън. - добави Зубро Зубрев.
- И за мене сложете малко лют сос. - допълни Хикс.
- Добре бе, момчета. Ако искате, мога да ви сложа чесъна направо с главите.
- Е хубаво, сложете там две-три - каза Зубро Зубрев и допълни : - Ама в торбичка, защото не са за тука.
- Ще закъснеем за час - забеляза Господин Хикс, притеснявайки се. Бе изнервен, а дюнерът му все още бе в процес на разработка. Той не се сдържа и изрева срещу готвача пред него:
- Айде сипи ми да ям бе! Сипи ми да ям, че бързам! - продавачът го погледна подозрително, хвърли изведнъж дюнера срещу него и отговори със същия тон:
- Сипах ли ти да ядеш уе? А? А? А?
- Оставете го детето. - каза Зубро Зубрев на продавача, взе си дюнера и изсъска на Господин Хикс:
- Айде уе, Хикс, айде стига си се разправял. Гледай как те гледат хората отсреща. Хайде да вървим за час, че пак ще ни бият.
- Хубаво бе, хайде. Нали си получих парчето храна. - отвърна Господин Хикс и добави: - Ама хубаво хрупа този чесън, а?
- Пресен е. - съгласи се Зубро Зубрев. Двамата агенти стигнаха до двора на училището. Сградата бе не много голяма и имаше зловещ вид...като затвор. Малки, тесни, жалки прозорчета, заковани с пирони и обковани с решетки. Стабилен, каменен зид, като в играта Wolfenstein. Господин Хикс я бе превъртал вече четири пъти и в моментите, когато не правеше разлика в коя реалност се намира, си мислеше, че вътре е пълно с извънземни. Движешеше се на прибежки по улиците, изкачаше от храсти и се криеше зад дърветата. Децата от детската градина отсреща го гледаха и му се смееха. Понякога играеха заедно...
- Ние добре сме се наяли с чесън, но да не уплашим госпожата? - чудеше се Господин Хикс, бълвайки същевременно огън и жупел.
- Амù, нищо ù няма.
- Абе то, че ù няма - няма. Но да не вземат да припаднат учениците. Доста случаи се насъбраха наскоро. И всичките от презубряне...Както и да е. Аз му казах на продавача, че, ако сложат един щанд с дъвки отпреде, ще печелят повече. С тия люти сосове...не си е работа.
- Не си е, не си е. – съгласи се Зубро Зубрев.
Изведнъж Господин Хикс забеляза едно дете да развява безпомощно ръце през прозорчето на втория етаж. Лицето му бе бледо и безжизнено.
- Виж го как ми маха тоя! Нямам цигари, махай се! - извика му той.
- Не, Хикс! Той маха за помощ. Да му помогнем! - двамата се втурнаха към входа. Влязоха в училището. След малко чуха някакъв отчаян рев, заглушено, някъде в далечината. Писък от други свят бе това. Агентите се уплашиха и се транспортираха към класната стая. Щяха да посрещнат съдбата си. Отвориха плахо вратата. Тежко бронираната порта изскърца страшно. Учениците вътре в стаята изтръпнаха. Направо умираха. Някой си беше позволил да закъснее с 20 секунди. И то точно при госпожа Върколакова.
продължението следва

[Creator]

Нашествието на Нашествениците
Епизод 2 от сагата за двамата агенти

Аварии в училище [продължение]

Насядалите по чиновете ученици се сецнаха изведнъж и извиха врат в посока на новодошлите. Госпожата също прекрати внезапно устрема си, с който размахваше заплашително ръце към редиците в стаята и впери присвит, нечовешки поглед към двамата закъснели. Единственото нещо, което можеше да направи сега, бе да бъде съпричастна към участта им. Но не беше…
- Не, не! Сега вече наистина ще хвърчат глави! Определено утре ще пишат за някои в хрониките на изчезналите.
Агентите за миг изтръпнаха, присвивайки рефлексно рамене, разтрепервайки се с ръце.
- Извинявайте, госпожо.
- Хич не ми се обяснявайте! Защо закъсняхте?
- Продавачът каза, че имал проблем с грила за дюнери. – каза Господин Хикс.
- Не ми отговаряй! Как смееш! Защо закъсняхте питам? Не ми отговаряйте! Веднага си сядайте на чиновете и подновете занимание! В края на часа ще искам да ми пеете учебника на високи октави! За наказание ще напиша на целия този пропаднал с извинение клас по една двойка - ей тъй, щот’ сте готини. Някаква проблематичност?
Всички мълчаха.
- Научих ги да уважават, хи-хи-хи. – помисли си зловещо госпожата и извика : Хайде, четете! 1200 страници не се поглъщат така лесно. Но един съвет от мен - игнорирайте болката!
При ваденето на книжките от раницата си Зубро Зубрев неволно изпусна една от тях, която падна странично с ръбовете на корицата върху стоящата от ляво ученичка и с тихо изщракване й счупи крака. Момичето се тръшна с животински рев безпомощно на пода.
- Не симулирай! - извика Нашественикът, сочейки обекта с пръст. След това се обърна с гръб и изръмжа : Нищо й няма… още мърда.
Класът тъкмо продължи да поглъща информация, докато изведнъж чиновете започнаха да се тресат. Учениците също. Цялата стая се люлееше.
Госпожата запази самообладание и извади от джоба си малък предавател :
- Сектор Ве под атака, повтарям, сектор Ве под атака! Подготовка за сформиране на кризисен щаб!
Децата в стаята се разбягаха и излязоха в двора на училището, точно както ги бяха учили какво да правят при аварии. Земетресението отмина. След около десетина минути заместник шефът излезе на двора пред събралите се ученици им каза:
- Деца, това беше лек земен трус. Случват се такива неща. Вие имахте неподозирания лично от мен шанс да се ориентирате в такова напечено положение и въобще да съумеете да напуснете сградата адекватно. Това не е зле за зубъри като вас, но кажете ми, деца, каква грешка направихте сега? Кажете ми, за да не ви кажа аз.
- Забравихме учебниците в стаите! Изложихме ги на опасност – изкряска някой си от тълпата.
- Така е, деца, така е. При подобни инциденти първо се взимат чантите с учебниците! Хайде, сега отивайте обратно по стаите. Току що учителският сбор реши днес да карате две смени, така че си оставете малко сили и за после.
- Но, господине, ами земетресението? Как бихме могли да учим след този шок? – попита една зубърка.
- Ъ, ами то нали свърши. Айде, бягай от тука! – отговори любезно човекът и си помисли :
- Ей, какъв съм зъл...
Това бе цялата истина - на думи и на дело. В това буквално превзето от извънземни училище учениците идваха не за оценки, а за знание. И си го получаваха… в индустриални количества. Често печелеха и допълнителен бонус. Зубро Зубрев и Господин Хикс имаха отговорната задача да разбият плановете на Нашествениците за световна доминация, които бяха провесили зловещо ръка над земята, обвивайки я в сянка.

[Creator]

Нашествието на Нашествениците
Епизод 3 от сагата за двамата агенти
Рожденият ден

Господин Хикс празнуваше рожден ден. Той порастваше. Осъзнаваше, че го прави умишлено, несъзнателно, преднамерено, целенасочено… и се радваше. Гостите - съученици - танцуваха и се смееха. За пръви път от два месеца учениците не бяха отучвали в Неделя. Сега имаха малко повече свободно време.
И Зубро Зубрев се смееше. Но не танцуваше. Не искаше да измени на себе си, защото бе убеден, че докато танцува, другите тайно ще го снимат и ще разпространят записа в интeрнет. Той подкара два сандвича. Натъпка ги в устата си хладнокръвно, макар и с риск да припадне. Искаше да ги изяде първи, за да може да спи спокойно тази вечер. И другите хапваха, но не се състезаваха със Зубро. Те не разбираха.
- Ако искате нещо допълнително, поръчайте си спокойно, без да се притеснявате. – предложи Господин Хикс на гостите. Нали беше домакин.
- Не, не. Добре сме. – отговориха в един глас те.
- Аз само ви казвам, защото ето, вижте Зубро Зубрев как изяде всичко, даже застрашително посяга към купичката с фъстъци. Зубро, искаш ли още една порция? – любезно го попита той.
- Ауе махай се уе, Хикс! Аз ще доизям остатъците от чиниите накрая.
- Добре. – отвърна Хикс.
Всички ядяха. Хрупаха. И Вени хрупаше сандвича, плюейки малко от него (несъзнателно). Господин Хикс наблюдаваше това и анализираше. Изведнъж се сети за баладата за Вени, която пееше в първи клас:
- Венито хвърля баластра, когато яде сандвич.
Вени се изчерви. Не искаше излишна слава.
- Аз тази песничка я знам – обади се Миро.
Миро беше добро дете. Но нещо в облика му притесняваше Господин Хикс. Агентът усещаше, че в него се е вселил нечовек. Бързо извади цифровия си фотоапарат и го снима незабелязано. Снимката, появила се веднага на дисплея, го разтревожи:


И все пак Господин Хикс не бе спокоен. Бе сигурен, че външният вид лъже.
- С това дете става нещо – забеляза Господин Хикс и понечи да направи втора
снимка:


- Терминатор!!! Върнал се е, за да ме унищожи! Не го очаквах…
Агентът се притесни още повече и показа мистериозните фотографии на Зубро Зубрев, който тъкмо се чудеше кога ще дойде тортата. Снимките го развеселиха и той скочи върху масата, ревейки:
- Ха-ха! Вижте Господин Хикс какво е направил! Твърди, че Миро е терминатор! Ха-ха. Ама, че психопат. Миро, ще си ядеш ли сандвича?
В същия миг Миро се надигна от стола си, извади пистолет от джоба си и промълви с механичен глас:
- Exception #14. Перифразирайте въпроса! Съпротивата е безсмислена!
Всички се разквичаха и разбягаха. По точно – евакуираха ресторанта. Навън бе тъмна нощ. Светлината на уличните лампи се отразяваше в каменния зид на сградите отсреща. Зубро Зубрев бе уплашен. Много уплашен. Толкова уплашен, че да почне да откача. Започна да върви клекнал на бегом между храстите. Спря се за момент, застана зад едно дърво и му прошепна :
- Следят ме! Помогни ми!
Дървото не отговори.
- Какво? – попита го пак Зубро. Отговор отново не последва. След това той отпраши към вкъщи. Искаше да учи, за да забрави проблемите си. А и утре го чакаше нелек ден в училище.

[Creator]

Нашествието на Нашествениците
Епизод 4 от сагата за двамата агенти
Един паранормален ден

Място: сградата на езиковата гимназия, Земята
Време: 7:19:59
Събитие: Госпожата Нашественик влиза в класната стая
Състояние на учениците: 99% ефективност за извършване на тежка умствена дейност

Госпожата учител прекрачи прага на стаята едновременно с биенето на звънеца. Учениците бяха заели позиции – свели глави към учебниците, тъй като Нашественикът мразеше да го гледат в очите.
- Здравейте, зубъри! Какъв прекрасен ден за изпитване... нечовешко изпитване... Но ние имаме по-важна работа сега! Ще се позабавляваме с висша математика, сиреч с малко алгебрични изчисления. По точно с много алгебрични изчисления.
Госпожата спря за миг, погледна встрани с поглед, отправен към прозореца, поразчувства се и си помисли : Не искам да ги лъжа. След това се обръна към класа и каза:
- Добре, зубъри! Няма да крия. Ще се позабвляваме с хипер много алгебрични изчисления! Между другото, днес колко часа математика имате? Осем или девет?
- Десет! – обади се някой отзад
- Чудесно! Ще успея да разпределя уроците на равни части. – протри доволно ръце госпожата и започна да пише на дъската с нечовешка бързина. Бързо изхаби два тебешира, а след това и още пет. Нашественикът се израдяваше не с думи, а в дъски.
- Тебешири! Трябват ми още! Още! Донесете цялата кутия, ще стигнат! – викаше учителката и не спираше да пише със скоростта на триста диви свине.
- Грифоне, стига си си сресвал гривата, ами ела да чистиш дъската!

Време: Шест часа по-късно...
Трима ученика носеха кашони с тебешири, а други четирима чистеха дъската с мокър дюшек, минавайки я на един път. Госпожата пишеше толкова бързо, че надмина свръхсветлинната скрост. Скоро започна да пречупва реалността и да манипулира физиката на предметите във времето и пространството. На учениците им се привиждаха хиляди ръце. Някои от децата си сложиха противогази, за да не се издушат от тебеширения прах, който вече образуваше 40 см дебела покривка из цялата стая. Една зубърка дори припадна след деветстотната дъска, защото не можа да препише.
По едно време Зубро Зубрев се надигна от чина и понечи да отвори прозореца, но точно по средата на пътя си той странно защо започна да се движи назад. Времето започна да протича обратно. Задуха силен вятър. Около колосалното тяло на учителя Нашественик, който преминаваше от едно измерение в друго, се завихри торнадо. Летяха отломки и парчета мазилка, придружени с бучене. Изведнъж се появи черна дупка, която засмука госпожата и отнесе тавана.
- Ще се видим отново в Ада, зубъри! – изквича тя и изчезна.
Скоро всичко спря и утихна. Учениците заживяха отново в реалния свят. Не осъзнаваха какво се бе случило, защото всичко това бе отвъд границите на тяхното въображение. Решиха да не казват за инцидента на никого. Не искаха четворна доза учене през ваканцията.
- Звън! – иззвъня звънецът за край на часа. Децата бяха свободни. Госпожата обикновено ги задържаше и в междузубрието, но сега те имаха шанс да излязат на свеж въздух.
Едно момиче харесваше Зубро Зубрев, но се страхуваше да му го каже. Все пак тя се престраши, отиде до него и го попита, макар и малко срамежливо:
- Хей, Зубро, как си? Защо не излизаш с другите навън, а постоянно учиш, затворен и самотен? Искаш ли да отидем тази събота някъде на кафе? На барче?
- Ъ, ми че аз нали си поркам вкъщи. – отговори той и я отпрати. Не обичаше интимните моменти.
Друга ученичка пък си беше купила 6 000 дъвки, въодушевена от десетминутното си свободно съществуване. Бе ги надъвкала всичките и едва дишаше, но продължаваше да дъвчи. Направи огромен балон и започна да се издига нагоре.
В този момент друг учител Нашественик влезе в стаята за своя час. Той огледа внимателно учениците и попита с леден, треперещ глас:
- Един зубър липсва. Къде е той?
Мълчание.
- Къде е зубърът?
Отново тишина.
- Злоупотребата с моето търпение, заплахата да не ми говорите и укриването на ученици е сериозно престъпление, за което може да бъдете наказани със зубрене в подземието!
Всички изтръпнаха. Бяха чували за подземието. То се намираше няколко метра под земната повърхност. Представляваше огромна тъмница, в която държаха провинилите се зубъри. Там те живееха в страшни условия. Деляха храната си с плъховете... всъщност плъховете им бяха храна.
- Ученикът е в небето. – каза Зубро Зубрев и посочи с пръстче нагоре.
- Какво? Абе вие да не сте презубрили бе, ненормалници? Как е възможно зубър да лети?
В това време въпросната ученичка напускаше атмосферата.
- Само да не се спука балонът. – мислеше си тя и включи радиостанцията, която бе взела от Земята.

Място: космическа станция в Америка
Време: след 15 минути
Операторът на пулта получи сигнал за връзка.
- Тук базата. Чува ме ви . – изговори той на микрофона.
- Ало, Хюстън! Наближавам контролната кула. Разрешете кацане!
Човекът от Земята не можа да повярва на този детски глас и се зачуди.
- Ауе кво е тва е?

[PowerPuff_Girl]

Как така ще потънат в забрава?? Няма такова нещо!!Ако трябва ще пускам спамове, за да я връщам

[MR_Sunlord]

еййй - прочети тъ прочети - спокойно прочетох

Еми тъй като търсиш оценка 6/10 - много ме изкефиха моментите с учителите и как претоварват учениците - това е доста близко до реалността и без да има нужда нещо да се вселява у тях. това е наистина добро - ето защо епизод 2 ме кефи най-много.

Обаче историйките за зубарите и техните взаимоотношения са малко плоски или поне на мен не ми харесва този тип сюжет - принципно не съм привърженик на абсурдния тип хумор като този, в който героите изпадат в абсурдни ситации, затова не се притесявай - хората ще го харесат.

[Loco De Remate]

Много яко е меко казано.Брау ,зубъре!
Доста се изкефих докато го чета.Написано е мно'о готино.Историята може да се каже ,че е оригинална въпреки нашествениците.И в малка степен усетих стрес от натиска ,който "учителите" прилагат над зубърите.Кат' цяло е велико!
Не мога да кажа коя част ме изкефи най-много ,ама мога да кажа кое не ми допадна много и от е края на произведението.Можеше повече да се постараеш.Това е единствената ми критика.
Брау ,creator !

[Найк]

! Щом успях донякъде да се самоиндифицирам с някои от героите, значи ми е харесало!

[denik]

много ме кефи:))

[PowerPuff_Girl]

Хах, creator, като експерт по извънземните въпроси кажи този долуописан субект би ли могъл да се превърне в агент №3 и ако да - през каква форма на анти-нашественическо обучение трябва да премине?

Денят беше слънчев и многообещаващ. Учелюба Шестикарска с устрем се носеше към училище – тази хранителница на знанието. Огромната раница принуждаваше Учелюба да ходи леко приведена, но това придаваше целеустременост на фигурата и, решена на всичко да стигне до училище на време. Лека пяна изби по устните, няколко кичура премрежиха погледа и. С ловко движение тя успя едновременно да избърше пяната и да заметне косата. След около 5 минути стигна до желания обект и след мъчително изскърцване на вратата се озова в стаята.
- И-и-извинете, мо-може ли да вляза? – смутолеви изчервената Учелюба
- Опитай! – изсъска учителският индивид
Лошо! Индивидът я сканира набърже, зъбите се жлътнаха изпод лукава усмивка и виждайки преголямата възбуда на Учелюба процеди тихо, но отчетливо:
- Шестикарска, дай ми една ДОБРА причина за закъснението си, да не се превърнеш в изгубеното звено!
- И-и-имаше за-задръстване – едва успя да прошепне зубърката, заради сподавения в гърлото ужас
- Задръстване, а? А сега да видим колко точно ти е задръстен мозъка с едно контролно!
Със ситни стъпки зубърката се отправи към съдилището на своите знания - изподраскания чин, който се бе явил мълчалив изповедник на поколения будни ученически умове, оставили сентенцията на житейската си философия. Сред елита на гениалните умозаключения бяха “Само ЛОКО”, “Жоро обича Ани” и други подобни.
Но в момента вниманието на Учелюба бе насочено изцяло към съдбовния лист със задачи, който теглеше на кантар шансовете и за перспективно бъдеще. Морна пот изби по челото на зубърката, сърцето и захлопа лудешки, мислите и заблъскаха мозъка - в ритъм с пулса и. Дълбока бръчка се вряза между веждите – върховното натоварване докара до конвулсии, обхващащи цялото тяло. Учителското тяло с ехидство наблюдаваше психологичното въздействие на задачите върху ученичката и започна с умерен ход да се приближава към нея:
- Имаш още една минутка и тридесет секундчки да прегледаш задачите си добре. Ако ги задраскам, това ще е краят на дните ти!
Учелюба напрегна сили и успя да избълва последните няколко реда от трудно четливи йероглифи, след което листа и бе грабнат от ръцете.
......

[Creator]

PowerPuff_Girl,
разказът е много мощен. Сериозно приказвам - притежава страхотна словесна мощ - завладяваща сила! Нали може да го доразвия (когато имам време). В смисъл да добавя малко околност (фон) на всяка една ситуации. Например да опиша двора на училището, както и да вметна нещо за поведението на учениците в стаята... Нещо такова.
Браво!

[PowerPuff_Girl]

PowerPuff_Girl,
разказът е много мощен. Сериозно приказвам - притежава страхотна словесна мощ - завладяваща сила! Нали може да го доразвия (когато имам време). В смисъл да добавя малко околност (фон) на всяка една ситуации. Например да опиша двора на училището, както и да вметна нещо за поведението на учениците в стаята... Нещо такова.
Браво!

Мощен? Колко вата точно? Нямам нищо против да добавиш каквото сметнеш за необходимо, аз пък ще вмъкна още една нишка - съревнованието между Учелюба Шестикарска и Дебелогъза Свинарова - друг зубър, но таен агент на нашествениците!

[Creator]

Абе из имам една идея за герой - пропадналия ученик Гъзев. Обаче нали тези разказчета са за едно училищно вестниче, не им подхожда да са нецензурни. Иначе директорката би ме наказала за волностите - да ме затворят в подземието може би. А пък в даскало ми се носи славата на добра душа, тъй че не искам допълнитлни домашни през ваканцията. (или още по-зле - без ваканция тази година )

[Дади]

LOL

[Culture Nineteen]

Да бъда честен хубав ,е но имам чувството ,че чета нещо създадено от 9-10 годишен ,който се оплаква от даскало.

[Creator]

Е, не е като твойто за "сандвича" - псевдо хумор. Аз и да бъда честен и да не бъда, все тая - опитваш се да ме изкопираш, интригант. Хубаво е, че не се получава...
П.С. - 9-10 годишен не може да напиша такова нещо. Тези деца още не осъзнават напълно света около тях.

[Culture Nineteen]

Като стана въпрос за моя псевдо хумор виж това http://www.pcmania.bg/phpbb/viewtopic.p ... 25&start=0.А ако се опитвах да те копирам щях да съм закъсал доста + това в разказа започва само с училище и ме съмнява да се спомене това нещо още веднъж.

[Creator]

Подозирах, че ще си направиш платена реклама в МОЯТА тема, но не вярвах, че ще си толкова нагъл! Добре, ти започна пръв!

[Дади]

are стига сте се обиждали бе.Ква тая конкуренциа бе.Аре даваите го по спокоино и не обиждаите теми4ката на другия

[Culture Nineteen]

Подозирах, че ще си направиш платена реклама в МОЯТА тема, но не вярвах, че ще си толкова нагъл! Добре, ти започна пръв!

Не просто видях ,че не си влизал от доста време в този форум(или не съм те забелязъл) и мразя да ме наричат копирвач просто ,защото никога не съм копирал нищо и определено не съм писал псевдо хумор(да бъда честен не знам някой да се е смеел на идеята със сандвича). И затова ти дадох линк ако не си видял та да мога да се обоснова.Иначе продължение на моето едва ли ще има щото просто SUUUUX.И ако съм казал нещо против темата явно мнението си е било само моето понеже виждам ,че другите се забавляват.Все пак ще ми е интересно какво ще пишеш.Аре мир.

dadi никога не съм гледал на някого като на конкурент.Особенно когато пишем в различни фентази стилове.Подържам тезата ,че всички във форума сме авери.