ВОЙНА
Част 3
В мрачната стая проблясваха пламъчетата на безброй свещи, наредени по полиците. Гърмежите и тътенът бяха престанали отпреди петнайсет минути, защото сражението бе временно прекратено.
Христо стоеше в тъмната стая, вперил уморените си младежки очи в човека, срещу когото се е борил цял живот; а този негов смъртен враг също го гледаше, но с презрение и насмешка, може би защото осъзнаваше, че за учениците войната е почти загубена. Бяха започнали дипломатическите преговори.
Мъжът, който стоеше с Христо на старата дървена маса се казваше Емил Василев, по прякор Мангармус. Никой не знаеше защо го наричаха така, а и не искаха да знаят. Именно Мангармус бе повел училищната пасмина срещу Христовите приятели; той бе построил занданите, той бе затворил всичко живо и свободно в тях. Той бе най-омразният му враг.
- Господин Илиев... - започна с мазен глас Мангармус. - Явно съдбата е предопределила тази среща.
Кхъм-кхъм.
Момчето го погледна с омраза.
- Няма никаква случайност. Ние сме тук, за да се бием. И ако ми се налага да преговарям с Вас, то е защото нямам друг изход, за да спася хората си.
Мандармус се направи, че не го е чул, и продължи.
- Така... доколкото разбирам, вие сте водачът на бунта, нали? - Христо не отговори, а Мандармус се наведе към него. - Осъзнавате ли какво ще ви се случи, когато ви пъхна в друг зандан?
Момчето само го изгледа на кръв и отговори:
- Не знам какво ще се случи смен; зная единствено, че няма да се дадем. Искаме отмяна на затвора и мъченията, искаме свобода. О, да - искаме също да се разкараш от страната.
Онзи явно не остана очарован и с ядна усмивка каза на Христо.
- Знаеш ли, момче... учудвам се. Надвихме ви, десетки умиротворители чакат само моя знак, за да ви смелят на парчета... ти не си в състояние да заповядваш. Тук си, за да се предадеш заедно с цялото си мижаво войнство. Ясно?
Христо само раздвижи устни, сякаш за да го прокълне, а Мандармус продължи.
- И така... предполагам, че имате условия, за да се предадете?
- Вече казах какво искаме.
- А аз вече казах, че няма никой да бъде освободен, докато свят светува! - Каза Мандармус с ярост на лице и злобно се озъби. - Май няма да постигнем единогласие, нали така?
- Ние служим на различни каузи, ти никога няма да ни пуснеш. Още щом излезем с вдигнати ръце, хората ти ще открият огън. Макар да сме деца, не сме толкова тъпи.
Възцари се напрегнато мълчание, през което Мандармус се усмихваше с презрение.
- Мда... не успяхме да постигнем консенсус. А и този разговор вече ми омръзва, май е време да се върна при подчинените си. - Той се изправи и преди момчето да успее да реагира, извади изпод сакото си пистолет и го насочи към главата на Христо.
- Сбогом... глупаво момче!
Из коридорите се чу изстрел.
Намериха тялото на Христо на пода в стаята, където двамата с Мандармус бяха преговаряли на четири очи. От мъжът нямаше и следа, а момчето бе цялото обляно с кръв - беше изстинал и нямаше пулс.
Когато научиха това, всички в замъка сякаш замръзнаха на бойните си позиции. Техният лидер, онзи който ги тласна към свободата, онзи що не търпеше вериги и зандани, бе паднал. Паднал от върха на своето величие, паднал, но не победен...
... а победител. Защото той бе загинал, за да е свободен; и след като враговете не успяха да го спрат, те го убиха в своето безсилие. И сега сякаш Христо им се присмиваше отгоре и повтаряше "Няма да се дадем! Бийте се за свободата, братя! Не търпете повече!".
Чуха се тревожни викове:
- Мъртъв! Христо е мъртъв!
Нямаше път назад. Вече бе решено - смъртта идеше към тях, но те нямаха какво да губят. Всички заедно се изправиха гордо, грабнаха отново оръжие и започнаха да излизат на тълпи от замъка. Стреляха, хвърляха, трошаха и чупеха, биеха и рушаха. Но под своето разрушение всъщност градиха живот; живот, получил силата си от смъртта на най-смелия човек на този свят.
В своя волен устрем те излязоха вкупом да се бият до последна капка кръв!
следва - "Мор" 
-----------------------
Авторът не носи отговорност за съвпадение на имената на героите с личности от реалния свят! Всяка прилика с действителни лица и събития е напълно случайна!
(vse pak 6e proverq 
) 
