(vse pak 6e proverq 
) 
Трилогия (Зандани, Война, Мор)
ВОЙНА
Част 3
В мрачната стая проблясваха пламъчетата на безброй свещи, наредени по полиците. Гърмежите и тътенът бяха престанали отпреди петнайсет минути, защото сражението бе временно прекратено.
Христо стоеше в тъмната стая, вперил уморените си младежки очи в човека, срещу когото се е борил цял живот; а този негов смъртен враг също го гледаше, но с презрение и насмешка, може би защото осъзнаваше, че за учениците войната е почти загубена. Бяха започнали дипломатическите преговори.
Мъжът, който стоеше с Христо на старата дървена маса се казваше Емил Василев, по прякор Мангармус. Никой не знаеше защо го наричаха така, а и не искаха да знаят. Именно Мангармус бе повел училищната пасмина срещу Христовите приятели; той бе построил занданите, той бе затворил всичко живо и свободно в тях. Той бе най-омразният му враг.
- Господин Илиев... - започна с мазен глас Мангармус. - Явно съдбата е предопределила тази среща. Кхъм-кхъм.
Момчето го погледна с омраза.
- Няма никаква случайност. Ние сме тук, за да се бием. И ако ми се налага да преговарям с Вас, то е защото нямам друг изход, за да спася хората си.
Мандармус се направи, че не го е чул, и продължи.
- Така... доколкото разбирам, вие сте водачът на бунта, нали? - Христо не отговори, а Мандармус се наведе към него. - Осъзнавате ли какво ще ви се случи, когато ви пъхна в друг зандан?
Момчето само го изгледа на кръв и отговори:
- Не знам какво ще се случи смен; зная единствено, че няма да се дадем. Искаме отмяна на затвора и мъченията, искаме свобода. О, да - искаме също да се разкараш от страната.
Онзи явно не остана очарован и с ядна усмивка каза на Христо.
- Знаеш ли, момче... учудвам се. Надвихме ви, десетки умиротворители чакат само моя знак, за да ви смелят на парчета... ти не си в състояние да заповядваш. Тук си, за да се предадеш заедно с цялото си мижаво войнство. Ясно?
Христо само раздвижи устни, сякаш за да го прокълне, а Мандармус продължи.
- И така... предполагам, че имате условия, за да се предадете?
- Вече казах какво искаме.
- А аз вече казах, че няма никой да бъде освободен, докато свят светува! - Каза Мандармус с ярост на лице и злобно се озъби. - Май няма да постигнем единогласие, нали така?
- Ние служим на различни каузи, ти никога няма да ни пуснеш. Още щом излезем с вдигнати ръце, хората ти ще открият огън. Макар да сме деца, не сме толкова тъпи.
Възцари се напрегнато мълчание, през което Мандармус се усмихваше с презрение.
- Мда... не успяхме да постигнем консенсус. А и този разговор вече ми омръзва, май е време да се върна при подчинените си. - Той се изправи и преди момчето да успее да реагира, извади изпод сакото си пистолет и го насочи към главата на Христо.
- Сбогом... глупаво момче!
Из коридорите се чу изстрел.
Намериха тялото на Христо на пода в стаята, където двамата с Мандармус бяха преговаряли на четири очи. От мъжът нямаше и следа, а момчето бе цялото обляно с кръв - беше изстинал и нямаше пулс.
Когато научиха това, всички в замъка сякаш замръзнаха на бойните си позиции. Техният лидер, онзи който ги тласна към свободата, онзи що не търпеше вериги и зандани, бе паднал. Паднал от върха на своето величие, паднал, но не победен...
... а победител. Защото той бе загинал, за да е свободен; и след като враговете не успяха да го спрат, те го убиха в своето безсилие. И сега сякаш Христо им се присмиваше отгоре и повтаряше "Няма да се дадем! Бийте се за свободата, братя! Не търпете повече!".
Чуха се тревожни викове:
- Мъртъв! Христо е мъртъв!
Нямаше път назад. Вече бе решено - смъртта идеше към тях, но те нямаха какво да губят. Всички заедно се изправиха гордо, грабнаха отново оръжие и започнаха да излизат на тълпи от замъка. Стреляха, хвърляха, трошаха и чупеха, биеха и рушаха. Но под своето разрушение всъщност градиха живот; живот, получил силата си от смъртта на най-смелия човек на този свят.
В своя волен устрем те излязоха вкупом да се бият до последна капка кръв!
следва - "Мор"
-----------------------
Авторът не носи отговорност за съвпадение на имената на героите с личности от реалния свят! Всяка прилика с действителни лица и събития е напълно случайна!
Част 3
В мрачната стая проблясваха пламъчетата на безброй свещи, наредени по полиците. Гърмежите и тътенът бяха престанали отпреди петнайсет минути, защото сражението бе временно прекратено.
Христо стоеше в тъмната стая, вперил уморените си младежки очи в човека, срещу когото се е борил цял живот; а този негов смъртен враг също го гледаше, но с презрение и насмешка, може би защото осъзнаваше, че за учениците войната е почти загубена. Бяха започнали дипломатическите преговори.
Мъжът, който стоеше с Христо на старата дървена маса се казваше Емил Василев, по прякор Мангармус. Никой не знаеше защо го наричаха така, а и не искаха да знаят. Именно Мангармус бе повел училищната пасмина срещу Христовите приятели; той бе построил занданите, той бе затворил всичко живо и свободно в тях. Той бе най-омразният му враг.
- Господин Илиев... - започна с мазен глас Мангармус. - Явно съдбата е предопределила тази среща. Кхъм-кхъм.
Момчето го погледна с омраза.
- Няма никаква случайност. Ние сме тук, за да се бием. И ако ми се налага да преговарям с Вас, то е защото нямам друг изход, за да спася хората си.
Мандармус се направи, че не го е чул, и продължи.
- Така... доколкото разбирам, вие сте водачът на бунта, нали? - Христо не отговори, а Мандармус се наведе към него. - Осъзнавате ли какво ще ви се случи, когато ви пъхна в друг зандан?
Момчето само го изгледа на кръв и отговори:
- Не знам какво ще се случи смен; зная единствено, че няма да се дадем. Искаме отмяна на затвора и мъченията, искаме свобода. О, да - искаме също да се разкараш от страната.
Онзи явно не остана очарован и с ядна усмивка каза на Христо.
- Знаеш ли, момче... учудвам се. Надвихме ви, десетки умиротворители чакат само моя знак, за да ви смелят на парчета... ти не си в състояние да заповядваш. Тук си, за да се предадеш заедно с цялото си мижаво войнство. Ясно?
Христо само раздвижи устни, сякаш за да го прокълне, а Мандармус продължи.
- И така... предполагам, че имате условия, за да се предадете?
- Вече казах какво искаме.
- А аз вече казах, че няма никой да бъде освободен, докато свят светува! - Каза Мандармус с ярост на лице и злобно се озъби. - Май няма да постигнем единогласие, нали така?
- Ние служим на различни каузи, ти никога няма да ни пуснеш. Още щом излезем с вдигнати ръце, хората ти ще открият огън. Макар да сме деца, не сме толкова тъпи.
Възцари се напрегнато мълчание, през което Мандармус се усмихваше с презрение.
- Мда... не успяхме да постигнем консенсус. А и този разговор вече ми омръзва, май е време да се върна при подчинените си. - Той се изправи и преди момчето да успее да реагира, извади изпод сакото си пистолет и го насочи към главата на Христо.
- Сбогом... глупаво момче!
Из коридорите се чу изстрел.
Намериха тялото на Христо на пода в стаята, където двамата с Мандармус бяха преговаряли на четири очи. От мъжът нямаше и следа, а момчето бе цялото обляно с кръв - беше изстинал и нямаше пулс.
Когато научиха това, всички в замъка сякаш замръзнаха на бойните си позиции. Техният лидер, онзи който ги тласна към свободата, онзи що не търпеше вериги и зандани, бе паднал. Паднал от върха на своето величие, паднал, но не победен...
... а победител. Защото той бе загинал, за да е свободен; и след като враговете не успяха да го спрат, те го убиха в своето безсилие. И сега сякаш Христо им се присмиваше отгоре и повтаряше "Няма да се дадем! Бийте се за свободата, братя! Не търпете повече!".
Чуха се тревожни викове:
- Мъртъв! Христо е мъртъв!
Нямаше път назад. Вече бе решено - смъртта идеше към тях, но те нямаха какво да губят. Всички заедно се изправиха гордо, грабнаха отново оръжие и започнаха да излизат на тълпи от замъка. Стреляха, хвърляха, трошаха и чупеха, биеха и рушаха. Но под своето разрушение всъщност градиха живот; живот, получил силата си от смъртта на най-смелия човек на този свят.
В своя волен устрем те излязоха вкупом да се бият до последна капка кръв!
следва - "Мор"
-----------------------
Авторът не носи отговорност за съвпадение на имената на героите с личности от реалния свят! Всяка прилика с действителни лица и събития е напълно случайна!
-
[_7\_]ProtoSS@
- Мнения: 247
- Регистриран на: 08 Юни 2003 08:48
- Местоположение: IN ORTANK
- Обратна връзка:
-
[_7\_]ProtoSS@
- Мнения: 247
- Регистриран на: 08 Юни 2003 08:48
- Местоположение: IN ORTANK
- Обратна връзка:
-
[_7\_]ProtoSS@
- Мнения: 247
- Регистриран на: 08 Юни 2003 08:48
- Местоположение: IN ORTANK
- Обратна връзка:
verno taka beshe qko che e povel bednite horica i sea kvo shte gi hvanat i iztezaniq...........kiroman написа:Ne razbrah samo zaradi dramata li trqbwa6
e da umre geroq
breiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiii no me kefi ti si si zamislil kak da go pravish i nqma da ti se mesq ama me izkefi iskam mnogo ekshan (Opisvai podrobno kak se biqt) i sashto intrigi i dura-bura... 
-
[_7\_]ProtoSS@
- Мнения: 247
- Регистриран на: 08 Юни 2003 08:48
- Местоположение: IN ORTANK
- Обратна връзка:
koga,koga,koga i pak koga....Lord of Darkness написа:Абе третата част от трилогията ще е... по-по-най
Поне така съм я замислил. Суровият, първи вариант вече е готов, остават малко корекции и ще я пусна по-скоро.
iskam q skoro che shte pla4a.... BURN IN HELL MUTHERFUCKER.....
come in hell and burn....
[LP]Linkin Park forever!!!!!!
Форумна Инициатива, моля прочети
come in hell and burn....
[LP]Linkin Park forever!!!!!!
Форумна Инициатива, моля прочети
-
[_7\_]ProtoSS@
- Мнения: 247
- Регистриран на: 08 Юни 2003 08:48
- Местоположение: IN ORTANK
- Обратна връзка:
nqma ama da ne stane sled vakanciqta....Lord of Darkness написа:Кога, кога... скоро. И не реви, моля те.
BURN IN HELL MUTHERFUCKER.....
come in hell and burn....
[LP]Linkin Park forever!!!!!!
Форумна Инициатива, моля прочети
come in hell and burn....
[LP]Linkin Park forever!!!!!!
Форумна Инициатива, моля прочети
-
[_7\_]ProtoSS@
- Мнения: 247
- Регистриран на: 08 Юни 2003 08:48
- Местоположение: IN ORTANK
- Обратна връзка:
ok... vervam ti....Lord of Darkness написа:Споко.
BURN IN HELL MUTHERFUCKER.....
come in hell and burn....
[LP]Linkin Park forever!!!!!!
Форумна Инициатива, моля прочети
come in hell and burn....
[LP]Linkin Park forever!!!!!!
Форумна Инициатива, моля прочети
МОР
Крепостта бе превзета след часове на сражения край стените. Накрая портите бяха отворени и цялата учителска сган се изсипа сред редиците на опълченските герои. Когато всички вече разбраха, че краят наближава, решиха поне да умрат сами, а не в ръцете на подтисника. Затова много от тях или скочиха от крепостната стена, или се самоубиха четейки испанска граматика.
Други воини паднаха под ударите на линийки за чертане и дървени показалки или пък бяха убити с мазните банички на злите лелки от лафката. Трети се скриха нейде из канализацията, но бяха застигнати от прииждащите вълни от учители. Настана мор и погром.
Един млад момък на име Башко обаче не се даде лесно. Той събра хората около себе си и с тяхна помощ удържа защитата до последния си час. Когато един захвърлен учебник по история го цапна между очите, той се тръшна на земята и припадна. Неговите хора бяха заловени, а той...
Той... се събуди часове по-късно в тъмна, влажна стая. Подозираше, че е някое от мазетата на Зандана, но не успя да излезе оттам - беше здраво окован за стената и нямаше изгледи да мръдне оттам. Тогава в стаята влезе някой.
- Здравей, Башко.
Башко се захили.
- Какво има, нещо притеснява ли те?
- Ох, хахаха! Имам нещо в гащите! АХАХАХАХАХА!
От крачола му се изтърси голям черен плъх, който затупурка из стаята и се скри някъде.
- Така... какво казвахте? - попита Башко.
- Аз... съм Мартина Чаперкова. Тук съм, за да получа информация от теб и съм сигурна, че ти ще ми я дадеш доброволно, нали?
- Чакайте малко... значи сте жена? - учуди се той, гледайки плоската дъска пред себе си.
- Да! И не обичам да ме правят на маймуна!
- Извинявайте...
- Сега имам въпрос към теб. Казаха ми, че можеш да ми отговориш.
Башко изтръпна. След като Христо умря, той сякаш се беше заредил с неговия ентусиазъм и сила. Чувстваше се като негов заместник, продължител на живота му. Не биваше да им два каквато и да било информация за лидерите на бунта. Ами ако и те бяха заловени?
- Башко, минаха три часа от края на битката. Хората ти са сразени, затворени или избити. Ти вероятно си последният оцелял. Кажи ми къде могат да се скрият вероятни оцелели?
- Никога! - каза Башко и се изплю в лицето на подтисника, досущ като Христо навремето. А навремето... "навремето" беше вчера за него. Оттогава животът му коренно се промени. Сега, макар и окован, вече беше свободен.
- Добре... - изсъска плоският звяр. - В такъв случай те чака много, много дълга лятна ваканция.
С тези думи тя излезе от стаята и остави Башко сам... завинаги. Когато вратата хлопна, той разтърси крак и от крачола изпадна още нещо - малко тефтерче. Той внимателно го прелисти с босия си крак и започна да чете от него таблицата за умножение.
- 2х4=8. 3x5=15. 5x7=35... - повтаряше той. Скоро усети как ученето на таблицата започна да разгражда мозъка му и да изгаря вътрешностите му. Той затвори очи и главата му клюмна.
Така загина последният възстанал срещу тиранията. Така завърши героичната одисея на Христо. Завърши... или не? Нима човечеството няма да се надигне отново някой ден и да се бори за правата си? Нима целият свят ще остане бездушен? Или пък легендите за подвига им ще разпалят нови възстания? Само времето ще покаже.
К Р А Й
Крепостта бе превзета след часове на сражения край стените. Накрая портите бяха отворени и цялата учителска сган се изсипа сред редиците на опълченските герои. Когато всички вече разбраха, че краят наближава, решиха поне да умрат сами, а не в ръцете на подтисника. Затова много от тях или скочиха от крепостната стена, или се самоубиха четейки испанска граматика.
Други воини паднаха под ударите на линийки за чертане и дървени показалки или пък бяха убити с мазните банички на злите лелки от лафката. Трети се скриха нейде из канализацията, но бяха застигнати от прииждащите вълни от учители. Настана мор и погром.
Един млад момък на име Башко обаче не се даде лесно. Той събра хората около себе си и с тяхна помощ удържа защитата до последния си час. Когато един захвърлен учебник по история го цапна между очите, той се тръшна на земята и припадна. Неговите хора бяха заловени, а той...
Той... се събуди часове по-късно в тъмна, влажна стая. Подозираше, че е някое от мазетата на Зандана, но не успя да излезе оттам - беше здраво окован за стената и нямаше изгледи да мръдне оттам. Тогава в стаята влезе някой.
- Здравей, Башко.
Башко се захили.
- Какво има, нещо притеснява ли те?
- Ох, хахаха! Имам нещо в гащите! АХАХАХАХАХА!
От крачола му се изтърси голям черен плъх, който затупурка из стаята и се скри някъде.
- Така... какво казвахте? - попита Башко.
- Аз... съм Мартина Чаперкова. Тук съм, за да получа информация от теб и съм сигурна, че ти ще ми я дадеш доброволно, нали?
- Чакайте малко... значи сте жена? - учуди се той, гледайки плоската дъска пред себе си.
- Да! И не обичам да ме правят на маймуна!
- Извинявайте...
- Сега имам въпрос към теб. Казаха ми, че можеш да ми отговориш.
Башко изтръпна. След като Христо умря, той сякаш се беше заредил с неговия ентусиазъм и сила. Чувстваше се като негов заместник, продължител на живота му. Не биваше да им два каквато и да било информация за лидерите на бунта. Ами ако и те бяха заловени?
- Башко, минаха три часа от края на битката. Хората ти са сразени, затворени или избити. Ти вероятно си последният оцелял. Кажи ми къде могат да се скрият вероятни оцелели?
- Никога! - каза Башко и се изплю в лицето на подтисника, досущ като Христо навремето. А навремето... "навремето" беше вчера за него. Оттогава животът му коренно се промени. Сега, макар и окован, вече беше свободен.
- Добре... - изсъска плоският звяр. - В такъв случай те чака много, много дълга лятна ваканция.
С тези думи тя излезе от стаята и остави Башко сам... завинаги. Когато вратата хлопна, той разтърси крак и от крачола изпадна още нещо - малко тефтерче. Той внимателно го прелисти с босия си крак и започна да чете от него таблицата за умножение.
- 2х4=8. 3x5=15. 5x7=35... - повтаряше той. Скоро усети как ученето на таблицата започна да разгражда мозъка му и да изгаря вътрешностите му. Той затвори очи и главата му клюмна.
Така загина последният възстанал срещу тиранията. Така завърши героичната одисея на Христо. Завърши... или не? Нима човечеството няма да се надигне отново някой ден и да се бори за правата си? Нима целият свят ще остане бездушен? Или пък легендите за подвига им ще разпалят нови възстания? Само времето ще покаже.
К Р А Й
