Persona 5 the Animation: The Day Breakers - все по-абсурдни стават този тип шоута, вече не им пука да дадат поне съшито с бели конци обяснение, защо се случват безумията, които минават за сюжет.


Gyakuten Saiban: Sono "Shinjitsu", Igi Ari! ep. 21 - Наруходо го закъса. Положението стана от трън та на глог, а Майои-чан за N-ти път е damsel in distress.


Handa-kun ep. 9 - сегментът с жабите започна интересно, но пък свърши тъпо. Другото беше качествено, както винаги.


91 Days ep. 8 - появи се местната версия Елиот Нес и неговите "недосегаеми", но пък омекна неочаквано бързо. Драмата с Кортео дойде с нелогично развитие, а ако наистина успя да гътне най-интересния герой си е направо тъпо.


Kono Bijutsubu ni wa Mondai ga Aru! ep. 9 - о не, забранената книга!
Дядо е по-уважително от чичо и бате, няма спор.

Macross Δ ep. 23 - infiltration by semi-professionals was bad idea...how could they know?


Saiki Kusuo no Ψ-nan (TV) ep. 41-45 - братчето на красавицата на класа е пълен психопат. Рики прегазва през всички проблеми. Майка му е още по-праволинейна.


Monster Strike ep. 35-38 + special - пълен боклук, както винаги, особено спешълът, който не се и преструва, че има сюжет. Последният съдържа и най-некъдърният фенсървис, с най-любимата ми героиня. Това си е непростимо.


Gintama°: Aizome Kaori-hen ep. 1 - не мога да стискам повече да излезе цялото, затова изгледах първи епизод.
Не е от най-добрите истории, но понеже е с моята любов Tsukuyo, съм му дал относително висока оценка.


Tales of Zestiria the X ep. 9 - това дребното защо трябва да говори точно на кансай-бен?
Серията беше някаква забързана, но пък кастването на магиите е красиво всеки път.


Spiral: Suiri no Kizuna ep. 17-25 - ми зле е шоуто.
Сюжетът е пълно безумие. Така и не е ясно, какви са тези прокълнати пикльовци и защо щом всички искат да ги затрият, просто не приложат по-рационални методи, вместо да им организират смъртоносни игри. Самите те също са маниаци на тема капани.
Авторът е фен на тези неща и с голяма мъка [не] е успял да скалъпи история, в която те да се в центъра. Като капак самите пъзели не са нищо интересно.
Та жанра не е детективски, а survival puzzle games или каквото се водят примерно Imawa no Kuni no Alice или Bus Gamer, ма те са несравнимо по-качествени.
Аз го изтраях докрай, заради идиотизмите на Hiyono, които бяха сладки, но никой от другите герои не я забелязваше.

New Game! ep. 10 - бе то май най-интересният герой е таралежът.


Mob Psycho 100 ep. 9 - както и предния път има някакъв проблем с логиката на битките. Останалото си беше добро. Най-епично беше бягството от килията.
За гласовете на лошите в тома аниме са избрали най-яките сеюта в бизнеса, в момента.
Трябва да си спомня да дръпна OST-то, като излезе, защото е доста побъркано.


Master Keaton ep. 9-18 - някои от историите са отвратителни, особено когато японските сценаристи се правят, че разбират издълбоко европейската култура и история, особено източно европейската.
Това с имението с розите и с немската овчарка тренирана да убива, донякъде ми бяха забавни.


Urusei Yatsura ep. 14-21 - почти камерно шоу, което разчита предимно на тъпи шегички, а понякога историята на епизода уж тръгва в една посока, пък се отклонява неочаквано.
Обаче играта на сеютата е епична, а някои от recurring и continuity jokes-овете да отвяващи. Примерно тюхкането на майката на Атару "Защо го родих, ах защо го родих!" или постоянното напомняне, че физиономията му е грозна (при това от хора с по-грозни лица).
От горните 16 (8*2, защото всеки епизод съдържа два сегмента) най-много ме изкефи историята със състезанието по поезия и то не в кулминацията, а пародиите на тема поезия и поетичен разбор.

Kuromukuro ep. 22 - неособено съдържателен епизод, освен че ни обясниха за бащата на семейство Ширахане.
Ситуацията е малко The Dome + Dressarosa.
Само не разбрах как Муета се съблече през белезниците (тях ги свалиха по-късно) без да скъса дрехите.

Master Keaton ep. 19-21 - едвам го трая това. Хем е доста елементарно, хем е с претенции, хем тонът е излишно назидателен.
19-ти сложи черешката върху тортата. Там има един кандидат студент, дето не че баща му го е карал да учи за такава тежка специалност, но е предположил, че точно това иска и се чувства потиснат и ограничен (реално от собствената си глупост и безинициативност).
Пичът не прави скандал или не почва да кръшка, като нормален тинейджър, а иска да убие баща си (като благодарност, че го е оставил да прави каквото си иска)...но понеже го е страх решава, че е по-лесно да се самоубие.
В Япония има толкова много млади хора подложени реално на психически и физически тормоз, които посягат към самоубийство, пък точно толкова необоснован сюжет ли успяха да измъдрят сценаристите?
Ще го избутам това до края, защото ми остават само още 3 серии, но сериозно се замислям за OVA-то, което е 15 епизода.

Mahoutsukai no Yome: Hoshi Matsu Hito - почна много красиво и прекрасно анимирано, сетингът събуди любопитство ми и т.н. , но в средата на епизода го изби на някаква дълбока и сълзлива драмааа...бахти тъпнията и bait and switch-а.
Дроп преди края на първата серия.


Tales of Zestiria the X ep. 10 - това между принцесата и Роза не го разбрах. То бяха пози, то щяха да се колят, пък накрая нищо.


Gyakuten Saiban: Sono "Shinjitsu", Igi Ari! ep. 22 - идиотщини в съдебната зала и драма извън нея. Ми забавно си беше.


Handa-kun ep. 10 - бишоджо клубът са пълни психопати...като всички останали в училището.


91 Days ep. 9 - мудна серия, на места дори доста спестиха анимацията, но пък се случиха важни събития и разкрития.


Kuromukuro ep. 23 - нищо не се случи тук.


Kono Bijutsubu ni wa Mondai ga Aru! ep. 10 - налегнаха ме едни прозявки докато го гледах...


Приключих rewatch-а на Ginga Eiyuu Densetsu. Някои неща ги разбрах по-добре. Примерно сега ми е ясно, защо Ройентал се хвана така лесно на провокацията - просто си е такъв. Характерно е за него.
Краят обаче е точно толкова безсмислен, колкото го помня - нещата с Рубински (при него има дори сюжетна дупка) и земния култ, а и как Юлиан убеди императора, да даде политически свободи за Хайнесен.
Повторният преглед си струва. Анимето е, като дърта батална картина - войниците с шарени униформи на фона на в красив ландшафт по-скоро позират за нея, отколкото да се бият истински, но усещането е внушително.

Гледах току що Kingsglave. Историята е как да е, но имаше един единствен персонаж, който беше симпатичен и това беше краля, всички други бяха като картонени изрезки. Имаше любопитни препратки към други игри от поредицата и някои забавни моменти със съществата от света. Като action имаше fun моменти, но като цяло битките бяха с лоша хореография и залагаха прекалено много на ярки мигащи светлини в разнообразни цветове, като точно накрая след цялата ескалация последната битка приключи крайно антиклиматично. На моменти анимацията беше изключително дървена, което дразнеше много. Като цяло според мен филмът е много по-зле от Advent Children по почти всички параметри, но става до някъде като реклама за играта.

Е, за FF говорим, какво си очаквал?





Ко?
Не!

Имаше липсващи връзки и някакви неуредици с монтажа, но останалото си беше добре.



Ми не, той беше много по-накъсан (проблем на повечето 3D японски анимационни филми - Harlock, Biohazard поредицата и пр.), а понякога тотално не зацепих, какво се случва.
Има я и темата за мимиките и жестовете. Не че тук не са неестествени, но там бяха направо отвратителни, особено с това конско кимане с глава.
FFVII AC ставаше за гледане само по време на битките, останалото е болезнено.
Да не забравяме и увеличеното количество детайли тук.

Поне в по-старите игри главните герои бяха сравнително интересни и дори героите, които на пръв поглед изглеждаха стереиотипни, имаха дълбочина. Когато става дума за филм по FF се надявах малко да са си вдигнали играта.

За хореографията и анимациите - бяха си лоши, на места - аматьорски. В AC поне като гледаш героя как ходи не се чудиш дали има някаква частична парализа. Гледаш филма, гледаш и gameplay от играта и се чудиш защо в промо материала анимациите са по-зле.

За да зацепиш какво се случва в AC трябва да си играл FFVII, иначе ще седиш и ще гледаш като теле и ще се чудиш какви са тези персонажи и какво правят. AC не се опитва да разкаже самостоятелна история или да развива персонажи - той е завършек на FF7. За това, което е, филмът е много по-добър от Kingsglave.

В Kingsglave трябваше да има малко повече world building и малко по-малко битки и битктие, които са във филма трябваше да бъдат по-изчистени. Филмът е много красив, но до там. Бих казал, че след него очаквам играта по-малко, отколкото преди да го гледам.

Macross Δ ep. 24 - Фрея е вече дърт бабушкер...зи драма.
Тези японци с тяхната жажда за младост и мания по това, как трябвало да си изживееш живота още в първите 15 години...като сами са си организирали живота в Япония така, че да не можеш.


Mob Psycho 100 ep. 10 - доста One Piece-овски епизод, но без досадното разтакаване.


Saiki Kusuo no Ψ-nan (TV) ep. 46-50 - забавно, но определено почна да се изчерпва.

Tales of Zestiria the X ep. 11 - някак накъсан епизод. Сякаш липсваха разни неща.
Потвърдиха втори сезон.


Gyakuten Saiban: Sono "Shinjitsu", Igi Ari! ep. 23 - реакцията ми от серията





Kuromukuro ep. 24 - добра битка в стил super robot и gattai robot, обаче ако не разглобят джаджата навреме имат 224 дни до появата на флотата.


Handa-kun ep. 11 - интересна интерпретация на Шекспир, накрая наистина изглеждаха способни да потопят испанската ескадра...
Определено библиотекарката ме кефи най-много.


91 Days ep. 10 - ма тъп епизод, както и да го погледнеш. Дори артът нещо деградира.
Смъкнах оценката с една единица, но нещо ми подсказва, че щом завръзката тук е такава, нататък може да се случат още по-големи безумия.
Общо взето смъртта на Фанго отне кефа на шоуто.


Kono Bijutsubu ni wa Mondai ga Aru! ep. 11 - all the fun you can have whit soda cans.
Всъщност беше по-смешно от последните един-два епизода.
Шегички най-вече с неадекватните реакции на персонажите.


New Game! ep. 11 - whatever...

Macross Δ ep. 25 - и понеже профукаха цялото време в глупости, се налага да изсипват цялата смислена информация под формата на експозиции и info dump-ове.
Подсказаха дебело за Мин Мей, но не го потвърдиха - това е свръх тъпо, а и откъде накъде тази гъска е могла да стане стратег и политически играч.
Вече не се сещам, какво да му плюя на това шоу, само арът му е поносим.


New Game! ep. 12 - приключи. Миии хубави картинки, поносимо MOE, не прекаляваха с yuri-то, но общо взето никакъв сюжет.
Приятно, но само толкова.
Исках повече сцени с таралежа...


Mob Psycho 100 ep. 11 - Reigen to the rescue.
Освен това яка сюрреалистична битка.


Saiki Kusuo no Ψ-nan (TV) ep. 51-55 - този път всички сегменти бяха яки, най-вече тези със супергеройската пародия.
Граф Кола вече ми е любимият суперзлодей.

Доста подсказки имаше...но за Лейди М не ми се искаше да е толкова очевидно, защото Минмей е изключително тъп избор.
Имаше известен шанс М да идва от Миса, а оттам стратегическите способности и амбиции, ма щом търговецът каза "Кариерата и започва горе-долу по същото време." се изясни, че за някаква гнусна чалгарска пача става дума.



Ми не.
Шоуто си е толкова тъпо, но не виждам проблем, човек да му се наслаждава иронично, а и не се взема наполовина толкова сериозно, колкото Delta.

Detective Conan ep. 830-832 - както вече казах, арката със зомбитата е от забавните.
Следващият път някакво тъпо AO.

Инспектор Ямамура, най-безстрашният екзорсист в префектура Гънма

Nijuu Mensou no Musume ep. 1-19 - това се предполагаше да е приключенска мистерия, но са налели шоджо драма и други сополиви глупости.
Вложили са някои приятни pulp fiction и diesel punk елементи - дирижабли, автомобили, влакове, подводници, танкове, тайни военни инсталации, doom's day device-ове, но героите са толкова елементарни и се движат от такива глупави мотиви, че на места е мъка да се гледа.
В крайна сметка става, но можеше спокойно и да го пропусна.


Zoku Natsume Yuujinchou ep. 1-13 - оказа се, че вече съм гледал този сезон на Нацуме, но съм забравил да го отбележа.
Въпреки това с удоволствие си го припомних, защото от трите гледани ми се струва най-добрият от поредицата.
Първи служи за въведение, а тук разширяват света и каста.
Силните страни на това заглавие са пестеливия, но красив арт, юкай митологията, изпълненията на Нянко-сенсей и естествено страхотната музика, която създава уникалната атмосфера на шоуто - носталгична, сладко-горчива и мистериозна.


Natsume Yuujinchou San ep. 1-13 - забелязвам известна промяна в арта, която не ми харесва.
Друг негатив на сезона е сюжетът. В сравнение с предните има по-малко интересни истории, а през останалото време имах чувството, че разтеглят локуми. В предните сезони шоуто звучеше, като далечен роднина на Mushishi, но тук не.
Все пак имаше и хубави моменти и разкриха нови важни персонажи.


Tales of Zestiria the X ep. 12 - и този епизод беше накъсан.
Тааа, очаквайте продължение.
Интересно дали следващия сезон ще се мернат и типовете от другата история.


Kuromukuro ep. 25 - - mood whiplash, в най-неадекватния момент.
Докато траеше войната беше някакъв купон + ученическа екскурзия. Щом истинските проблеми приключиха, всички изведнъж станаха сериозни, практични и всекидневни...ако се вярва на анимето, няма по-лошо от това. =)) =)) =))
По-весело е под ботуша на извънземни нашественици!


Gyakuten Saiban: Sono "Shinjitsu", Igi Ari! ep. 24 - прекалено забързан епизод, може би са били планирали 25?
Абсолютно малоумно шоу, но поне ми беше весело.


Handa-kun ep. 12 - беее, нещо не ме изкефи краят, иначе се беше комедията на сезона.


91 Days ep. 11 - горе-долу нашият човек си отмъсти на цялата фамилия, ма някак хаотично и на късмет дойде. (Ако е късмет, да трябва да застреляш единствения си приятел, като куче.)
Толкова ли много хора с автомати Томсън от другата фамилия бяха допуснати?
Било по модел на Ла Скала, ма къде е мястото за оркестъра?
Принципно има такива зали, където оркестърът не се вижда, ма са редки (защото не се чува добре и се прави само при липса на място), а Ла Скала не е една от тях.
ПП
Не че съм бил там , ма навремето имаше един италиански ТВ сериал за Верди.


Kono Bijutsubu ni wa Mondai ga Aru! ep. 12 - някакъв там неопределен край.

Saiki Kusuo no Ψ-nan (TV) ep. 56-60 - училищната екскурзия е едни от най-добрите аркове до сега.


Mob Psycho 100 ep. 11 - Reigen Psycho 1000%.
Пичът вкара cheat code-а за god mode.
Пълен погром в 7-ми отдел.

Бе, той сезонът не е свършил, а и сигурно ще се по-N-тя, но по-впечатляващите заглавия за мен са:
91 Days (но от един момент нататък не съм му фен)
Handa-kun
Mob Psycho 100
ReLIFE
Saiki Kusuo no Ψ-nan
Tales of Zestiria the X
Kidou Senshi Gundam: Thunderbolt (за който е пропуснал ONA сериала или иска да го rewatch-не)

Ето и подробно.

91 Days - вървеше доста добре, докато ни в клин, ни в ръкав убиха един от по-интересните антагонисти. След това е хаотично и някак принудено. Не мога да преценя дали плюсовете до този момент компенсират минусите след него, но вече определено не е толкова забавно и свежо.
Та шоуто е интересно, но ми доскуча към края.

Detective Conan - имаше един-два добри аркове по мангата (завръщането на рамен ресторанта, зомбитата и пр.), но AO епизодите продължават да доминират и това е досадно.

Gyakuten Saiban: Sono "Shinjitsu", Igi Ari! - шоуто си беше цирково представление на тема съдебни заседания.
Може би най-странна/идиотска е арка, където буквално ставаше дума за цирк и цирковите артисти свидетелстваха с костюмите, грима си и ролите си на манежа.
Аз му се забавлявах, заради малоумията, но предполагам масата зрители са останали отвратени.

Handa-kun - определено най-яката комедия за сезона. Пародия и гавра с японската представа за приятелства и влияния в училищните среди. Просто не остана недеконструирано клише.
Единствения минус - финалният епизод, където Ханда разбира, че това са негови фенове, а не хора които му се подиграват.
Драмата е в това, че няма да може да отговори на очакванията им, а и между тях има доста откачен народ, с който наистина е добре да не се сближава.

Kono Bijutsubu ni wa Mondai ga Aru! - хубави картинки и един-два наистина забавни гега (най-вече заради играта на сеютата), но общо взето нищо запомнящо се.

Kuromukuro - беше ми забавно с това, че не се взима насериозно дори за секунда. След като победиха извънземните обаче изведнъж взе да се вталява и драматизира. Това прави историята дори още по-тъпа и неадекватна.
Освен scenery porn, някоя mecha битка и забавните опити на самурая от началото на шоуто да се впише в съвременното общество, анимето не предлага нищо.

Macross Δ - отвратително през цялото време. Напрактика idol group жанра е завзел цялото шоу. В предишните макроси поне имаше и по някоя интересна битка, а самите j-pop елементи бяха донякъде любопитни и оригинални (примерно капризите и личната драма на Минмей или опитите за пробиване в бизнеса на Ранка), а не такива задръстени клишета, каквито са героините в Делта.
Още не мога да преценя, кое е по-лошото шоу, това тук или Macross 7, но няма спор, че и двете са дъното на поредицата.

Mob Psycho 100 - за мен беше изненадата на сезона. Почна интересно и хумористично, после традиционно зарови нос в батъл шонен клишета, но на финала зави в изненадваща посока - премести фокуса и разви точно към най-интересните второстепенни герои.
Сюрреалистичният арт, анимация и музика са радост за окото и ухото през цялото време.

New Game! - красиви картинки, но нищо повече.

Planetarian: Chiisana Hoshi no Yume - нищо особено, добре е да се скипне.

ReLIFE - още една изненада. По замисъл е ученическа драма, но де факто има страшно готини комедийни елементи и изненадващо точни и трезви социални коментари.
Доста приятно и леко за гледане се оказа. Може би феновете на покъртителните истории ще останат разочаровани, въпреки че предисторията на главния герои си е наистина тъжна.

Saiki Kusuo no Ψ-nan (TV) - втората по-сила сезонна комедия след Handa-kun. В някои моменти дори го задминава.
Тонове гегове на тема, как с паранормални способности могат да се избягват разнообразни социални неудобства, като - приятели, потенциални гаджета и загрижени родители.
Част от хумора идва от преобръщането на ценностната система и превръщането на най-ценените от японците неща, в абсолютно бреме и досада.

Tales of Zestiria the X - хубави картинки и екшън сцени, но сюжетът е някак хаотичен и забързан.
Обичам такива неща, като - фентъзи светове, магии, заговори, масови битки, но за жалост те са някак на заден фон, а на фокус са "мамору" речите на главните герои и безкрайните обяснения помежду им.
Гледах го зарази визуалната част. Ще чакам втори сезон.

Kidou Senshi Gundam: Thunderbolt - е цялата ONA плюс една-две кратки допълнителни сцени.

Arslan Senki: Fuujin Ranbu - опуках го само от комплетизъм. Шоуто си е зле още от първи сезон.
Като знам анимето на Ginga Eiyuu Densetsu и това, че книгите за Арслан са от същия автор, мога да предположа, че проблемите идват от адаптацията.

Persona 5 The Animation: The Day Breakers - не ме зарадва този спешъл. Артът и анимациите са добре, но идеята за "войнстващи психоаналитици отмъстители" е глупава.
Не бих следил сериал, ако има такъв по играта.

Мисля да съм изчел известна част от тях.
Забавно е, а понякога дори съм съгласен. Още по-забавно би било, ако точно в тия места си тролил четящия...
За мен Nichijou е голяма работа (не по-голяма от Danshi Koukousei no Nichijou, но голяма). Не знам дали и ти имаш такова отношение към него.


Къде отиде лексусът ли, латексът ли...както му беше името?
Щото аз иначе съм с два плюса пред теб - Notepad++.


Е, ако не друго вдигат адреналина.
Пробвал съм да пиша, но не ми стига търпението да доизкусуря текстовете и се получава долнопробно тролене...вместо изтънчена подигравка.
То това навсякъде, ма на чужд език се представям най-зле.