Добре дошли на Земята
1 Глава-Меко кацане
Интергалактическият линеен кръстосвач на извънземната раса Гзинони, излезе от осма светлинна скорост озовавайки се в нашата родна слънчева система. Космическият кораб представляваше огромна структура, с население приблизително един милион Гзинони и представители на други извънземни раси, поддържащи приятелски отношения със Гзиноните. Капитанът на кораба-същество с крушообразна форма високо 1,5м, розово на цвят и очи излизащи над тялото, като рогца, носещо звучното име R586, отговаряше за този сектор от галактиката. Изследователските сонди му бяха донесли обезпокоителните данни, че на планета Z356, известна нам, като Земята, местната разумна форма на живот (ние) е достигнала до критична степен на научнотехническо развитие. Гзиноните имаха практиката в секторите, които считаха, че контролират, да наблюдават всички развиващи се форми на разумен живот. Когато те достигнеха до определено ниво на развитие, известно като критична точка, Гзиноните изпращаха на планетата им инспектор под прикритие. Този инспектор трябваше за срок от 72 дни да установи дали въпросната раса се развива в правилна насока и от нея може да стане добър бъдещ партньор или се развива в лоша посока и ще представлява бъдеща заплаха. В първият случай Гзиноните установяваха контакт след време, във вторият, възползвайки се от техническото си превъзходство, унищожаваха въпросната планета заедно с нищо не подозиращите и жители. С тази си практика, която ние бихме оприличили на геноцид, Гзиноните считаха, че правят услуга на галактиката отървавайки я от бъдещи заплахи и спяха спокойно. Както може би се досещате подобен тест следваше да премине и Земята.
-Викали сте ме, Сър!-В залата където бяха Капитанът и някои негови приближени влезе друго крушообразно същество само че оранжево на цвят.
-Да, Р182, мисля че е време да изпълниш първата си мисия на инспектор.-отговори капитанът.
-Наистина ли!?!-Извика оранжевото създание и рогцата му щръкнаха от радост.
-Ще ти поверим тази планета.-Капитанът махна с пипалото си към прозорецът от където се виждаше нашата Земя.-Ела да ти покажа новото ти тяло-R586 поведе Р182 към лабораторията, където имаше множество инкубатори и друга апаратура, чието предназначение аз няма как да знам.
-Чрез събраната от сондите ни информация, нашият супер компютър изчисли перфектният модел на тяло, чрез което ти най-лесно ще се внедриш в човешкото общество.-Капитанът показа на Р182 един от инкубаторите.
-Колко е високо!-възкликна ниското оранжево създание. Р182 още не знаеше, но суперкомпютърът се бе справил много добре в изработването на човешкият модел. Тялото беше женско, на видима възраст между 18-20 години, високо към 1.75м с дълга къдрава руса коса, която изкуственият интелект бе решил за по-удобно да върже на две опашки. Лицето бе съвършено красиво със задължителните небесносини очи или ако предпочитате с цвят на планински езера. Бъдещото тяло на инспектора беше стройно и надарено със завиден по размерите си бюст. Р182 още не знаеше, че ще бъде трепач.
-Тъй като това тяло е доста несъвършено (да бе да б.а.)-продължи капитанът-Решихме да го подсилим с наночастици, циркулиращи в телесната му течност, които ще ти дадат някои стандартни способности, като регенерация, образуване на стазисно поле, електрически шок и др.
-Значи нищо особено-Допълни Р182.
-Да не бива да се набиваме на очи все пак. А сега е време да преминем към процедура по прехвърляне!
-Ох, това винаги е неприятно!-Заяви Р182 и се насочи към съседният инкубатор.
Процедурата по прехвърляне на съзнанието започна. Нещастното оранжево същество започна да се тресе и гърчи с все сили от циркулиращият навсякъде около него електрически ток. Междувременно сияещ поток от енергия се насочваше към човешката глава. Когато процедурата приключи вратичките на инкубаторите се отвориха. От единият изпадна димящото Гзинонско тяло, а от другият излезе преобразеният Р182.
-Добре,-каза капитанът-когато пристигнеш се покрий за няколко дни докато научиш местният език, после почни да действаш. Имаш 72 дни за да вземеш решение. И не забравяй, ако не си сигурен, винаги давай отрицателна оценка, все пак по-добре да унищожим някоя невинна планета, отколкото да допуснем развитието на опасен враг.
-Да разбира се!-Съгласи се Р182, логиката на капитана беше желязна.
По пътя към малката космическа совалка, Р182 разглеждаше информацията за себе си на преносимия си компютър с форма на разтворена мидена черупка. Докато пребиваваше на планетата и общуваше с местната раса щеше да носи името Ейвълин. Това име беше избрано от суперкомпютъра. Също така му стана ясно, че човеците се делят по един основен признак-пол. Имаше мъжки и женски пол и Ейвълин беше (очевидно) жена. Все пак тези различия следваше да се изяснят в процеса на разучаване на самата планета.
Ейвълин се настани в Едноместната совалка построена специално за нея. Другите Гзинонски совалки бяха съвсем различни поради анатомични различия с хората.
Из дневникът на Ейвълин:
“Ден първи от мисията:
Още не бях свикнала съвсем с новото си тяло и не знаех дали ще успея да управлявам космическата совалка добре. Скоро обаче усетих, че човешките ръце всъщност са доста сръчни и почти не отстъпваха на Гзинонските пипала. Изстрелях се от кораба майка и се насочих към атмосферата на планетата, известна ми по-късно като Земя...”
На Земята денят беше 9-ти април 2007г. Положението беше нормално. Тъкмо се бяха навършили четири години от началото на кръвопролитната война в Ирак, която нямаше изгледи да свърши. Северна Корея се беше сдобила наскоро с ядрено оръжие, очакваше се всеки момент САЩ да ударят Иран, а преди около половин година беше завършил поредният кръвопролитен конфликт в близкият изток между Израел и Ливан.
Освен това почти целият Африкански континент тънеше в мизерия, болести и вътрешни конфликти, но това някакси оставаше на втори план. Учените, които никой не слушаше, предупреждаваха, че глобалното затопляне може да доведе в следващите векове до края на човечеството. Всъщност те не знаеха, че този край може да дойде доста по-скоро.
Като изключим тези незначителни подробности Земята преживяваше истински разцвет, това беше най-мирният период в историята на човечеството.
В центърът за противоракетна обрана на САЩ цареше спокойствие до момента в, който някакъв неидентифициран летящ обект не се появи на един от радарите.
-Какво по дяволите е това!-Изкрещя човек с огромни слушалки на ушите.
-Движи се с голяма скорост.
-Изчислете траекторията! Откъде идва?
-Момент, според нас идва от Корейският полуостров.
-Сигурно е Севернокорейска ракета! Къде ще удари!
-Момент, изчисляваме потенциалната траектория...Вашингтон!
-Задействайте противоракетната защита! Похарчихме милиарди за нея, дано проработи.
Някъде в тихият океан от US крайцерът Астория беше изстреляна ракета. Същото стана и от наземна база в Тексас. Двете ракети трябваше да посрещнат вражеската такава в небето.
На своят радар Ейвълин забеляза два бързо движещи се обекта, които се приближаваха към нейната совалка.
-Сигурно са посрещачите!-Помисли си тя и продължи полетът без да взима повече предпазни мерки. Скоро обаче тя забеляза, че двата обекта са вече доста близо и продължават да летят без въобще да намаляват скоростта.
-Изглежда пилотите са доста самоуверени!-Продължаваше да разсъждава извънземното без да предполага, че това всъщност не са пилотирани апарати, а снаряди. Сблъсъкът беше неизбежен. На своите монитори в центъра за противоракетна отбрана офицерите видяха как двете ракети посрещат неизвестният обект.
-Да!-Изкрещя полковникът- Дадохме им да се разберат на тъпите жълтури!-Скоро обаче военните забелязаха, че обектът остана на радара, макар че промени траекторията си и започна да пада право към повърхността на земята. Свободното падане продължи около минута докато обектът изчезна от радарите някъде над пустинята Аризона. Известно време всички гледаха шокирано, след което Полковникът нареди:
-Уведомете ФБР да отцепят района, и веднага ми дайте Президента. И НИТО ДУМА НА МЕДИЙТЕ!!!
Ейвълин отвори очи и бавно раздвижи тялото си. Сблъсъкът беше тежък. Ако не бяха наночастиците и въздушните възглавници в кабината със сигурност щеше да е мъртва. Компютърът показваше, че кораба и е обграден от множество местни обитатели. Това беше лошо. Първоначалният план да се внедри в човешкото общество без много шум търпеше провал. Сега хората знаеха, че идва от друга планета. Все пак тя нямаше представа какво я очаква, когато се престраши да отвори люкът на кораба си.
Междувременно събитието в пустинята Аризона се беше превърнало във водеща медийна новина по целият свят, въпреки желанието на военните и ФБР да го запазят в тайна. Ето как стана всичко. В ясната звездна нощ, група туристи връщащи се от Големият каньон, бяха видели нещо, което оставя огнена диря в нощната тъма, насочвайки се към земята. При съприкосновението си с повърхността то създало огромно сияние и силен гръм. Туристите веднага заключили, че това ще да е поредният извънземен кораб разбил се в Пустинята Аризона (както знаем извънземните имат афинитет към това място). Те започнали да звънят по телевизии и радия, но естествено никой не им обърнал сериозно внимание, освен репортер от местната кабеларка, който и без това си нямал друга работа. Въпросният индивид се метнал на очуканият си шевролет, модел от 1978г, и потеглил към мястото на събитието. Когато наближил, за негово най-голямо учудване, военните били преградили пътя и целия район в радиус от петдесет километра, без да дават никакво обяснение. Журналистът решил, че това е репортажът на живота му и започнал да излъчва ексклузивно от местото на събитието. Тъй като не разполагал с никаква информация, освен разговорът с туристите, той нямал избор освен да си съчинява свободно всякакви анонимни източници. Водещите медийни акули бързо се усетили и изпратили на мястото свои екипи. Така новината се разпространила мълниеносно по целия свят. Същата нощ Държавният департамент побърза да успокои обществеността с изявление, в което се казва, че няма никакъв извънземен кораб, а вероятно става дума за Севернокорейса ядрена бойна глава.
От Пхенян естествено отричаха, което принципно не е в техен стил.
* * * * *
-Ти, мръсен, лъжлив, кучи си!-Разярена брюнетка по пенюар запрати дървена китара през балкона на втория етаж.
-Линзи, не и китарата!- Висок млад мъж с кафява коса и тънки правоъгълни очилца се хвърли плонжирайки за да улови падащият инструмент. Със сетни усилия и жертвайки скъпият си костюм, той успя да спаси дървеното произведение на изкуството от близка среща с паважа.
-Знаеш ли какво Джак, ти си нищожество, жалка недоразвита гнида, не знам как можах да те търпя толкова дълго време!-След тези думи ядосаната жена изхвърли през балкона един кат с мъжки ризи, които се посипаха по тротоара.
-Виж Линзи, ако само ми позволиш да обясня...
-Омръзнаха ми все същите жалки оправдания, било само секс, тя не значела нищо за теб! Знаеш ли какво Джак, ти си извратен, ако те видя още веднъж да доближиш домът ми ще повикам полиция!-След тези думи брюнетката затръшна балконската врата и изчезна от погледа на Джак и двадесетината зяпачи, наблюдаващи тази атрактивна сцена в иначе скучното градче Лос Падос.
Джак бавно започна да събира нещата си и да ги хвърля небрежно на задната седалка на автомобила си-червен Форд Мустанг кабрио, модел от 1968г.
-Хайде, Бърни,-мъжът отвори вратата на колата и покани родвайлера да се качи до шофьора. След това той сам се качи и подкара колата по дългата магистрала през пустинята. Покривът беше спуснат и вятърът весело развяваше широкият розов език на кучето.
-Знаеш ли Бърни, мисля че Линзи би ми простила за Лора.-Кучето изджавка.-Само че Дейна, Рейчъл, Сара, Ивет...и Синтия и дойдоха в повече. Сега трябва да побързаме защото закъснявам за работа.
Джак работеше в митичната “Зона 51” в пустинята Невада. Всеки ден пътуваше няколко километра по магистралата докато стигне до отбивката за строго-секретната база на Пентагона. Той работеше в отдела по изследване на извънземните форми на живот. За сега обаче не му се бе отдавала възможност да изследва истинско извънземно, за това той и колегите му си губеха времето по цял ден, като анализираха заблудени сигнали уловени от космическите сонди.
Из мемоарите на Джак Фелдън:
“Денят започна като всеки друг. Директорът на отдела, Хейзъл ме скастри, че както винаги закъснявам. Когато влязох в залата всички от екипа ми вече бяха заели работните си места. Очилатият Дензъл си изрязваше акордеон от лист хартия, Майкъл минимизира нещо на компютъра си, като ме видя че идвам.
-Как е порното, Майк?-Попитах го аз.
-Моля?-Той се опитваше да изглежда така сякаш не знае за какво говоря, но никак не му се отдаваше.
Младият компютърен специалист Дейв, като че ли единствен вършеше някаква смислена работа. Аз също седнах на компютърът си и се заех да разцъквам пасианс.
Истината е, че от дете мечтая да се срещна със същества от друга планета. Като млад асистент постъпих в този строго-секретен отдел на Пентагона смятайки, че ще имам тази възможност. Сега шест години по-късно, вече ръководех екип от изследователи, но ние на практика не изследвахме нищо. До днес...”
Джак седеше замислен пред компютъра си, когато в залата влезе директорът на отдела Адъм Хензъл.
-Слушайте внимателно!-Започна той-Преди по-малко от два часа на територията на САЩ се е разбил извънземен космически кораб!-Всички гледаха шокирано. Нима бе ударил часът за това за което се бяха готвили цял живот? Директорът продължи:
-Новината която интересува нас е че извънземната форма на живот, пилотирала космическият апарат е оцеляла след катастрофата. В момента я карат на сам и ще са тук след по-малко от половин час. Момчета, вие сте най-добрите и от вас се очаква да разберете колкото се може повече за това същество. Джак, разчитам на теб!
Колкото и фрапиращо да бе това, всички трябваше да действат като зрели хора, защото това беше работата им и Джак го осъзнаваше. Той бързо започна да раздава заповеди.
-Бързо трябва да сглобим изолатора! Ще го инсталираме тук в средата на залата. Дензъл ти се заеми с това. Майк, ти донеси апаратурата за наблюдение, бързо момчета!
Изолаторът беше сглобен от специални плоскости, образуващи шестстенна стая. Плоскостите бяха прозрачни от външната страна, като стени на аквариум, но отвътре изглеждаха бели. Така намиращият се вътре не можеше да вижда нищо извън стените.
Из мемоарите на Джак Фелдън:
“Тъкмо бяхме приключили с приготовленията когато в залата се изсипаха цял взвод пехотинци предвождани от някакъв генерал. Между пехотинците се намираше едно невероятно красиво момиче облечено в странен прилепнал костюм. В първият момент си помислих, че е важна клечка от някакъв специален отдел, за който не съм чувал, след което зададох идиотският въпрос:
-Къде е извънземното?
-Това е!-Извика генералът и посочи нея. Погледнах я право в очите и погледите ни се срещнаха. Не знам дали вече го споменах, но тя беше изключително красива, просто съвършена, във всяко едно отношение. Мисля, че в този момент се осъществяваше не само детската ми мечта. Сигурен съм, че в тези няколко секунди, долната ми челюст вероятно се бе ударила в пода...”
-Добре приберете я в изолатора!-Изкомандва Джак. Войниците го послушаха и вкараха Ейвълин в шестстенната стая след което излязоха задействайки електронния заключващ механизъм. През всичкото това време тя не оказваше никаква съпротива, а само наблюдаваше всичко случващо се около нея. През цялото време носеше със себе си преносимият си компютър. Все още не разбираше езикът на хората около нея. Докато пътуваха насам един от военните се беше опитал да вземе компютъра, но тя направи жест че няма да му го даде и той предпочете засега да не прибягва до насилие.
Из дневникът на Ейвълин, ден 1:
“Прибраха ме в средно голяма стая с бели стени. Стаята беше напълно празна. Не виждах и не чувах нищо. Тъй като така не можех да изпълнявам мисията си беше време да прибягна до помощта на компютъра си. Включих наблюдателното устройство и на екрана можех да виждам и да чувам всичко което става зад стените на кутията в която ме бяха затворили. Хората се суетяха нагоре надолу, много от тях ме зяпаха с интерес. Отвън стените бяха прозрачни и те можеха да ме наблюдават по всяко време. Имаше един човек с кафява коса и очила, изглежда той ръководеше целият процес...”
-Джак, ако всички извънземни са като нея...
-Млъкни Майк! Впрочем трябва спешно да подобрим условията в изолатора. Вкарайте легло, маса стол, огледало...а трябва и пристройка за баня.
-Баня!-Майкъл преглътна жадно.
-Стените и НЯМА ДА СА ПРОЗРАЧНИ, Майк!
Промените наредени от Джак бързо станаха факт. Скоро обаче той щеше да се изправи пред много по-сериозен въпрос.
-Какво е тя, Джак? Искам отговор на този въпрос!-Каза Хейзъл и тънкото му изпито лице стана сякаш още по-строго.
Сега ще го прочета 
