(data.bg)
ГНЕВЪТ разяждал човека като корозия-желязо, се твърди в една сентенция. Това може да е било казано единствено от първоизточник, някой изключително положителен и мъдър човек, който сега тлее в гроба си и бива разяждан от червеите точно както корозия-желязо. Може би това е имал предвид, защото Гневът е най-искреното чувство в човека, защото за него няма лицемерие и задържки, а в него се крие просто един обикновен първичен
инстинкт. "Пази си нервите" и "Няма смисъл да се ядосваш" казват разговорно хората, когато някой се гневи, но самите те не разбират ползата от пречистващия гняв, а таят мръсотията в себе си и стават роби на задръжките си.
Защо човекът винаги върви против природата си? Защо все повече и повече се отдалечава от човешкото, заложено в него? Защо човекът не иска да е човек? Култивира се, за да се адаптира към изкуствената сган, наречена съвременно социално общество, втълпяват му се чужди амбиции, фиктивно става с по-добър морал, измислен от други гниещи хора, който е част от религии (изключвам даоизма и някакви измислени секти), личността като продукт става една гъба за миене на чинии, която вече се е изтъркала от използване и за да прикрие това, се крие зад ДОБРОТО. Нека уточним най-вече какво е добър и свят човек - този, който не притежава най-безценното качество на човешката раса - ЕГОИЗМА. Някой би ли отрекъл, че зад всички лъжи за пред хората, във всеки се крие едно АЗ, мисли единствено за себе си, защото ако някой отрече, то най-вероятно е някой мъртвец, възкръснал от студеният си гроб (включително и той самият би бил егоист, щом е казал "АЗ ще стана, за да оплюя този, който говори против МОИТЕ ценности). Този "Аз" изисква постоянно от своя приемник постоянно, за да успее да се съхрани (сега се сещам за едни мними отшелници-монаси, които живят пребедно и пребедно, НО те таят в манастира си неземни съкровища, направени най-вероятно чрез лъжи с религията и КЪТАНЕ, следователно, за да имат такова съкровище, те трябва да го искат и желаят, иначе кому е нужно?). Зад фразата "Бъди добър!" и монасите-скъперници, бих отбелязал, че се крият неимоверно много лицемерни мотиви, но бих засегнал самият момент на САМООТКАЗВАНЕТО, където си идваме на приказката "Бъди винаги компромисен, за да ти стъпя на главата и търпи, докато черепът ти не се прекърши", описан малко по различно в Стария завет. Но нека се върнем отново на служителите на вярата, вече споменатите монаси, и да отбележим жалката им истина – УЖ отказват се от всичко, а малко ми е странно защо не са се отказали НАПЪЛНО от храната, дрехите и т.н. Защото са смирени, но ЛЪЖЛИВО САМООТКАЗАЛИ СЕ от себе си, защото всяко едно истинско самоотказване от себе си води до фатален край, например смърт. Визирам ИНСТИНКТА ЗА САМОСЪХРАНЕНИЕ, даден ни от ПРИРОДАТА, но замъглен от разкази за смелостта (в аспекта и на себеотрицание) и как животът "не трябва да се отброява с броя вдишвания, а с моментите, които са ни спирали дъха ", нашумяла мисъл, използвана от момиченца, за да ги видят колко са начетени, току-виж някой помислил, че те са измислили прословутия цитат и ги помислили за изключително запознати с живота. За съжаление, зрелостта идва, когато опознаеш себе си. За храбреци можем да обявим войниците (пример как лесно манипулируем е човека), както и самоубийците (преодоляли своя инстинкт за самосъхранение поради една или друга причина, дори повече от войниците и логично вече не са сред нас). Нека споменем и това, че най-великолепното нещо на този свят след природата са ИЗКУСТВОТО и КУЛТУРАТА всичките им аспекти, но те не са плод на култивирането и превъзпитанието му. Да дадем крайно неоспоримият пример за пещерните рисунки на първобитните хора и техните ритуали в доказателство на тази теза.
Нека споменем и нещо за вече споменатото съвременното социално общество, стадомислещо отроче на УТОПИЧНА ИДЕЯ, отричащо индивидуалността (а ако се появи такава, тя бива потъпкана), изпълнено с корупция, завист, двуличие и сметкаджийство. Но тези качества НЕ СА човешкият егоизъм, а придобитият такъв, полезен за адаптирането към киселинната обстановка на влагалището, наречено цивилизационен модел и трансформирано за близо две хиляди години.
Но какво всъщност е човешкият егоизъм? Освен споменатите горе (установена самоидентичност или "Аз", познаване на себе си и следване на своята първичност спрямо чувства, идеи и комуникация) това е човешката лична СВОБОДА. Зад егоистична свобода не се крие идеята, да караш пиян с автомобила си в нарушение, само защото си решил, че си свободен. Ако самата идея за правилник не съществува, кой по дяволите ще кара против правилата, които и без това сами по себе си са утопични?
След всичко казано, излиза, че егоизмът - това е АНАРХИЯ. Тя сама по себе си би била разрушителна за човешкият род, ако се наложи в момента. Но как тогава ОТКАКТО СВЯТ СВЕТУВА до преди две хиляди години и дори малко отгоре е било само анархия и въпреки това всичко е процъфтявало, дори и човешкия род? Егоистично в момента не мисля за вас, а за себе си, затова една такава анархия би се харесало единствено на мен и на други като мен, които са осъзнали себе си, докато другите, заслепени от култивирането си като зеленчуци, биха я обявили за утопия, а самите те не виждат в каква утопия живеят - където днес управляващи се гаврят с народа си и модата владее РОБОТОЧОВЕЦИТЕ. Всеки анархист ли трябва да е един обезумял терорист със тежка картечница в ръцете си и собствен флаг на гърба си (независимо дали това са символите на Аллах, Дойчланд или Грийнпийс), какъвто модел едва ли не се е създал (впрочем, анархическите партии в България са забранени, нищо чудно).
Но с тълкуването на егоизмът във неговите форми се отклонихме от гневът. Гневът от неуспешният ден, гневът от предателство, гневът дори от несъгласието. Можете ли да си представите, че нещо толкова земно и човешко е смъртен грях, заедно с още други три също така невинни "порока", според религията. Смъртните грехове са седем на брой, но умишлено изпускам алчността, лакомията и завистта, които според мен не са присъщи за човека, защото ако го приемем за биологичен вид, то той би бил завистлив и алчен/лаком ако така е възпитан от живота, защото рядко биологичен вид в природата трупа несметни количества от това, което му е нужно (например катеричката единствено през зимата събира някакви запаси, защото и тя е егоист и не иска да умира от глад през зимата и все пак през цялото време е задоволена - не съм виждал недоволна катеричка
). Заедно с това искам да се замисля и за другите смърти грехове - похотливостта, мързела, гордостта. Кой по дяволите може да ограничава размножителната способност, правото на почивка и самочувствието на един свободен човек? Та без тези способности той не е вече свободен човек, а чисто на чисто един РОБ, oще повече, един полумъртъв и подтиснат човек.
Въображението също е възприето като нещо ненормално днес. Най-приятното чувство, е забранено, сякаш е едва ли не опасност и едва ли не в ТВОЯТ живот има само една реалност, един живот, една цел. Всички тези втълпени неща, биват подкрепени от упрека на стадото, НЕОСЪЗНАЛО че е получило/получава на готово най-илюзорната реалност. Това стадо така се е адаптирало към нея, че ако в по-горните редове, сте помислили, че пропагандирам идея за живеене като животни, сега се замислете не е ли присъщо на човека да твори със въображението си. Също така, егоизмът не отрича всички модерни ценности във взаимоотноешнията на хората - например уважението. Егоистично е също да уважаваш другите, за да уважават и те теб. В това няма нищо двулично, защото в същността си "Аз"-ът приема някои неща за част от себе си, дори и хора (да се различава от стадното мислене на обществото с простата разлика, че в този вид уважение няма изкуствен модел-оръжие), също така, справедливостта е добре развито човешко чувство и всеки би искал да се отнасят с него, както той се отнася с другите.
В заключение, можем да кажем, че егоизмът не е негативна черта, каквото нарицателно е станало за човешка злонравност, а начин на живот на всеки един от нас. Егоизмът е чувства, свобода и свята болка. Истинският егоист е този, който е себе си. И той ще живее за екзистенцията си, защото такава е природата на човека. Всичко друго е лицемерие, лъжа и нитрати. А следствието от тях е... ГНЕВЪТ.
Благодаря за прочитането на тази утопия за спасяването на света. Надявам се да сте повече егоисти отпреди десет минути
Поемам цялата отговорност за написаното от мен, това не е някакъв цитат, а мои собствени разсъждения, свързани с прекалено грешното ми философско виждане върху живота 
Може би бихте казали - то в кой го няма гнева.. да така е, в повечето от нас той се изразява не рядко 
- също като във анекдота където за сребърната си сватба мъжът подарил на съпругата си компект въдици, а тя на него - шевна машина). 
