ST. ANGER! еМеРЗе (data.bg)


ГНЕВЪТ разяждал човека като корозия-желязо, се твърди в една сентенция. Това може да е било казано единствено от първоизточник, някой изключително положителен и мъдър човек, който сега тлее в гроба си и бива разяждан от червеите точно както корозия-желязо. Може би това е имал предвид, защото Гневът е най-искреното чувство в човека, защото за него няма лицемерие и задържки, а в него се крие просто един обикновен първичен
инстинкт. "Пази си нервите" и "Няма смисъл да се ядосваш" казват разговорно хората, когато някой се гневи, но самите те не разбират ползата от пречистващия гняв, а таят мръсотията в себе си и стават роби на задръжките си.

Защо човекът винаги върви против природата си? Защо все повече и повече се отдалечава от човешкото, заложено в него? Защо човекът не иска да е човек? Култивира се, за да се адаптира към изкуствената сган, наречена съвременно социално общество, втълпяват му се чужди амбиции, фиктивно става с по-добър морал, измислен от други гниещи хора, който е част от религии (изключвам даоизма и някакви измислени секти), личността като продукт става една гъба за миене на чинии, която вече се е изтъркала от използване и за да прикрие това, се крие зад ДОБРОТО. Нека уточним най-вече какво е добър и свят човек - този, който не притежава най-безценното качество на човешката раса - ЕГОИЗМА. Някой би ли отрекъл, че зад всички лъжи за пред хората, във всеки се крие едно АЗ, мисли единствено за себе си, защото ако някой отрече, то най-вероятно е някой мъртвец, възкръснал от студеният си гроб (включително и той самият би бил егоист, щом е казал "АЗ ще стана, за да оплюя този, който говори против МОИТЕ ценности). Този "Аз" изисква постоянно от своя приемник постоянно, за да успее да се съхрани (сега се сещам за едни мними отшелници-монаси, които живят пребедно и пребедно, НО те таят в манастира си неземни съкровища, направени най-вероятно чрез лъжи с религията и КЪТАНЕ, следователно, за да имат такова съкровище, те трябва да го искат и желаят, иначе кому е нужно?). Зад фразата "Бъди добър!" и монасите-скъперници, бих отбелязал, че се крият неимоверно много лицемерни мотиви, но бих засегнал самият момент на САМООТКАЗВАНЕТО, където си идваме на приказката "Бъди винаги компромисен, за да ти стъпя на главата и търпи, докато черепът ти не се прекърши", описан малко по различно в Стария завет. Но нека се върнем отново на служителите на вярата, вече споменатите монаси, и да отбележим жалката им истина – УЖ отказват се от всичко, а малко ми е странно защо не са се отказали НАПЪЛНО от храната, дрехите и т.н. Защото са смирени, но ЛЪЖЛИВО САМООТКАЗАЛИ СЕ от себе си, защото всяко едно истинско самоотказване от себе си води до фатален край, например смърт. Визирам ИНСТИНКТА ЗА САМОСЪХРАНЕНИЕ, даден ни от ПРИРОДАТА, но замъглен от разкази за смелостта (в аспекта и на себеотрицание) и как животът "не трябва да се отброява с броя вдишвания, а с моментите, които са ни спирали дъха ", нашумяла мисъл, използвана от момиченца, за да ги видят колко са начетени, току-виж някой помислил, че те са измислили прословутия цитат и ги помислили за изключително запознати с живота. За съжаление, зрелостта идва, когато опознаеш себе си. За храбреци можем да обявим войниците (пример как лесно манипулируем е човека), както и самоубийците (преодоляли своя инстинкт за самосъхранение поради една или друга причина, дори повече от войниците и логично вече не са сред нас). Нека споменем и това, че най-великолепното нещо на този свят след природата са ИЗКУСТВОТО и КУЛТУРАТА всичките им аспекти, но те не са плод на култивирането и превъзпитанието му. Да дадем крайно неоспоримият пример за пещерните рисунки на първобитните хора и техните ритуали в доказателство на тази теза.

Нека споменем и нещо за вече споменатото съвременното социално общество, стадомислещо отроче на УТОПИЧНА ИДЕЯ, отричащо индивидуалността (а ако се появи такава, тя бива потъпкана), изпълнено с корупция, завист, двуличие и сметкаджийство. Но тези качества НЕ СА човешкият егоизъм, а придобитият такъв, полезен за адаптирането към киселинната обстановка на влагалището, наречено цивилизационен модел и трансформирано за близо две хиляди години.
Но какво всъщност е човешкият егоизъм? Освен споменатите горе (установена самоидентичност или "Аз", познаване на себе си и следване на своята първичност спрямо чувства, идеи и комуникация) това е човешката лична СВОБОДА. Зад егоистична свобода не се крие идеята, да караш пиян с автомобила си в нарушение, само защото си решил, че си свободен. Ако самата идея за правилник не съществува, кой по дяволите ще кара против правилата, които и без това сами по себе си са утопични?

След всичко казано, излиза, че егоизмът - това е АНАРХИЯ. Тя сама по себе си би била разрушителна за човешкият род, ако се наложи в момента. Но как тогава ОТКАКТО СВЯТ СВЕТУВА до преди две хиляди години и дори малко отгоре е било само анархия и въпреки това всичко е процъфтявало, дори и човешкия род? Егоистично в момента не мисля за вас, а за себе си, затова една такава анархия би се харесало единствено на мен и на други като мен, които са осъзнали себе си, докато другите, заслепени от култивирането си като зеленчуци, биха я обявили за утопия, а самите те не виждат в каква утопия живеят - където днес управляващи се гаврят с народа си и модата владее РОБОТОЧОВЕЦИТЕ. Всеки анархист ли трябва да е един обезумял терорист със тежка картечница в ръцете си и собствен флаг на гърба си (независимо дали това са символите на Аллах, Дойчланд или Грийнпийс), какъвто модел едва ли не се е създал (впрочем, анархическите партии в България са забранени, нищо чудно).

Но с тълкуването на егоизмът във неговите форми се отклонихме от гневът. Гневът от неуспешният ден, гневът от предателство, гневът дори от несъгласието. Можете ли да си представите, че нещо толкова земно и човешко е смъртен грях, заедно с още други три също така невинни "порока", според религията. Смъртните грехове са седем на брой, но умишлено изпускам алчността, лакомията и завистта, които според мен не са присъщи за човека, защото ако го приемем за биологичен вид, то той би бил завистлив и алчен/лаком ако така е възпитан от живота, защото рядко биологичен вид в природата трупа несметни количества от това, което му е нужно (например катеричката единствено през зимата събира някакви запаси, защото и тя е егоист и не иска да умира от глад през зимата и все пак през цялото време е задоволена - не съм виждал недоволна катеричка ). Заедно с това искам да се замисля и за другите смърти грехове - похотливостта, мързела, гордостта. Кой по дяволите може да ограничава размножителната способност, правото на почивка и самочувствието на един свободен човек? Та без тези способности той не е вече свободен човек, а чисто на чисто един РОБ, oще повече, един полумъртъв и подтиснат човек.

Въображението също е възприето като нещо ненормално днес. Най-приятното чувство, е забранено, сякаш е едва ли не опасност и едва ли не в ТВОЯТ живот има само една реалност, един живот, една цел. Всички тези втълпени неща, биват подкрепени от упрека на стадото, НЕОСЪЗНАЛО че е получило/получава на готово най-илюзорната реалност. Това стадо така се е адаптирало към нея, че ако в по-горните редове, сте помислили, че пропагандирам идея за живеене като животни, сега се замислете не е ли присъщо на човека да твори със въображението си. Също така, егоизмът не отрича всички модерни ценности във взаимоотноешнията на хората - например уважението. Егоистично е също да уважаваш другите, за да уважават и те теб. В това няма нищо двулично, защото в същността си "Аз"-ът приема някои неща за част от себе си, дори и хора (да се различава от стадното мислене на обществото с простата разлика, че в този вид уважение няма изкуствен модел-оръжие), също така, справедливостта е добре развито човешко чувство и всеки би искал да се отнасят с него, както той се отнася с другите.

В заключение, можем да кажем, че егоизмът не е негативна черта, каквото нарицателно е станало за човешка злонравност, а начин на живот на всеки един от нас. Егоизмът е чувства, свобода и свята болка. Истинският егоист е този, който е себе си. И той ще живее за екзистенцията си, защото такава е природата на човека. Всичко друго е лицемерие, лъжа и нитрати. А следствието от тях е... ГНЕВЪТ.

Благодаря за прочитането на тази утопия за спасяването на света. Надявам се да сте повече егоисти отпреди десет минути Поемам цялата отговорност за написаното от мен, това не е някакъв цитат, а мои собствени разсъждения, свързани с прекалено грешното ми философско виждане върху живота

Евала разсъжденията наистина са добри въпреки че не съм 100 % съгласен,но ти наистина мн добре представяш собствените ти възгледи.
ПП Само не разбрах какво общо има това със Металика и в частност St. Anger (един незаслужено оплют албум ако става дума )

БРАВОООООООООО!!!!!

Момент, откога имаме малко искрени, средно искрени, и най-искрени чувства? Как се степенува искреността? Едно чувство или е искрено, или не е. А щом е неискрено, дали въобще е чувство е въпрос, който ще оставя на някой друг мъдър човек. Контра въпрос - защо радостта да не е най-искреното чувство? Или нещастието? Или похотта (която е първична до немай къде)? Има ли най-искрено чувство и защо то е такова?



Тук съветваш да не бъде обуздаван гневът, а да му се дава път. Нож с две остриета - не даваш никаква насока какво да прави индивида, решил да те послуша, с гнева си. А гнева, също като повечето човешки импулси, води до грешки. Грешките - до съжаление. Добре, да дадем път на гнева си и - например - да убием "копелето", което ни ядоса. А после? Тук дори не говоря за социалните норми, или изкривените закони на 'цивилизацията'. Говоря за напълно човешките чувства, които се стоварват върху теб, когато се успокоиш и се замислиш какви си ги вършил.


...дотук добре,...



...тук обаче не. Първо, не мисля, че някой се залъгва относно накъде върви света като ценности с девизи като "Money make the world go round." 'Социалното общество' (?) лицемерничи с умели лъжи, които нямат нищо общо с ДОБРОТО. Второ, религията не измисля морала - тя поставя догми. Те са, естествено, фиктивни и вариращи от религия на религия, и нямат нищо общо с [дълбок, бумтящ глас] Тeh ДОБРОТО. То е разпознаваемо навсякъде и пресича границите на религиите.



Във всеки - да. Най-ценно - далеч не. Ако ми представиш убедителна причина да следвам егоизма всецяло и постоянно - наместо алтруизма, например - минавам на егоизъм перманентно. Честно.
Против моите ценности може да говори който иска. Нямам право да изисквам от него ценностите му да съвпадат с моите. Би било егоистично. Всеки е носител на изконното човешко право да има своя гледна точка и да изразява мнение.



Няма да отрека, че религията ми е противна - както заради гореописаната, така и заради много други свои отрицателни проявления. Но употребяваш удобен и преекспониран пример. Ами даряването на кръв, напълно човешки (и дори бих казал, красив по своему) акт на себеотрицание? Даряването на орган от родител на дете? Егоизма говори, че онези с недостиг на кръв и малкото копеленце не заслужават да страдам за тях. А какво ти казва състраданието? Или то е ненужен и лъжовен придатък на цивилизацията?


Понеже боравиш с примери, с такива ще боравя и аз. Въпросния инстинкт ти казва и да оставиш приятеля си, когато "махлениския юнак" се засили към него. Правиш ли го? И да се радвам ли, че не съм ти приятел, в такъв случай?



Въпросната нашумяла мисъл принадлежи на Джордж Карлин, комик, писател и актьор. Може би нямаше да се отнесеш насмешливо към думите му, ако знаеше кой е той. Предпочитам псевдоначетени момиченца, които повтарят хубава мисъл, отколкото друг, който я подиграва и после говори про-анархистки. Специално тази част от мисълта е много близка до концепцията на "философията на момента", част от доктрината на Интернационалните Ситуационисти, една от най-значимите анархистки организации въобще.



O RLY?



...За малко останах без думи. Значи тези, които са подведени да вървят към смъртта си за нещо, което не вярват, са храбреци? И тези, които отнемат живота си, съкращавайки и без това мимолетния човешки живот без да направят нещо достойно и запомянщо се, са храбреци.
Прощавай, но не. Те са ГЛУПАЦИ.



Превъзпитанието на какво, какви първобитни хора, кое кутливиране...?!?!



A swing...and a miss. Утопичната идея не отрича индивидуалността. Ако я отрича, значи не е утопия.
Ако мислиш, че социалното общество (?!) в момента робува на нещо различно от капитализма, не знам какво те е заблудило. А утопия в капитализма ни е ясно, че няма да видим.



Е тук вече не се сдържах и се посмях хубаво. Личната ми свобода е ЕГОИЗЪМ? Ами свободата да не съм егоист?! Честно, не знам защо мислиш, че за да съм свободен, трябва да съм егоист. Може би си мислиш, че да те интересува добруването на някой друг, освен себе си, е ограничение на личната свобода. Знам ли. Мога да ти предложа само това - всяко доброволно "наложено" "ограничение" не е в конфликт с личната свобода, но е в конфликт с егоизма. Толкова с аргумента дали свободата = егоизма.
Правилата са утопични??? Правилата са наложени - по демократичен път в държавата, в която живеем - с цел да има стабилна основа, на която да се регламентират конфликтните ситуации. Това, отново, няма нищо общо с утопията, а със скалата хаос-космос.



Бах маа му, аз винаги съм си мислел, че анархията е политическата позиция, отхвърляща законодателните органи като нужни. Някъде съм пропуснал, че трябва да съм и егоист, за да съм анархист.



Зависи от хората, които я въвеждат. Да спомена само, че анархията не може да се НАЛОЖИ - това е в конфликт с идеите й.



Човешкия род, откакто съществува, все се стреми към някаква по-организирана система. Етапът на регулаторните системи НИКОГА ДОСЕГА НЕ Е БИЛ ПРЕВЪЗМОГВАН, не сме пораснали дотолкова.



Вярно, и аз не бих харесал анархия, основана на егоизма. Света отива по дяволите във всяко едно отношение, а ти искаш да се спасяваме кой както може? Несполучлива идея.



Брей, тук дори съм съгласен. Пиер-Жозеф Прудон е тук и кимаме заедно.



Уууу, аааа, смъртен грях. Нали не харесваме религията? Разгледай гнева встрани от нея. Какво като е човешко? Пак е тъпо. Иначе нямаше да се чувствам тъпо, когато свърша поредната глупост, подтикнат от необуздан гняв.



Значи не съм свободен, ако не мога да върша нещата, считани от религията (християнската на всичкото отгоре) за греховни? Позволи да ти опонирам с нещо далеч по-рационално, универсално и необвързано с многофасетните проявления на библейските грехопадения. Човек престава да бъде свободен, когато му се отнеме правото на ИЗБОР. А не просто правото на някакви си поставени грехове.



Дотук - съгласен. Все още не е настъпила реалността от "1984" на Оруел, но нещата са опасно близко.



Уважението не стига на човечеството, за да оцелее. Едно целокупно множество от "уважаващи се" егоисти е страшна картинка, лишена от човечност. Справедливостта е несъвместима с егоизма, защото егоистът не може да възприеме да бъде осъден за своя постъпка. Пречи му хваленото от теб силно чувство за самосъхранение.


В заключение мога да кажа, че не приемам извода ти.



Егоизмът е страхливост, горделивост (не гордост!) и незаинтересованост към другия.



Аз съм егоист?!?!?!11122



Този, който живее само за екзистенцията си (т.е. буквално живее за да съществува) е празно животно. Резултат от живеене с по-висока цел от съществуването са културните достижения на скромната ни цивилизация.



Fixed.



Не, все същия наивен глупак съм.

Благодаря на Firzen за критиката.
Човече, през цялото време най-добронамерено наблюдавах откъсите от анализът ми по темата, който е лесната плячка на опозиционния чакал, който лее критическата си пикня, със същата лекота, както братушка задига картина от берлински музей по онова време.
Мисля, че много писа и нищо ново не каза, напомняш ми за Sett (който учи в ТУ, нека не забравяме този факт и да бъде дебело подчертан), освен като малко дете да пишеш изрази от сорта на "В заключение мога да ти кажа, че грешиш." като девица в първия си естрос.
Извини ме за сравненията, но с целият ми респект към теб, приемам, че си имал кофти ден и не се наемам да отговарям на малкото смислени неща в поста ти.

ReadOnly не разбра ли, че този форум е сбирщина на психопати и социопати?

Всъщност май и двамата днеска не са ви гушкали (:

Прав си, тук бях неправилно рязък. Поправено е.



Тук вече не съм съгласен и чакам да обориш контра-тезата ми.

Зомг кво сте пили и 2мата1?!?1!?! Актив, заболя ме главата докато го прочета, нещо мн разпокъсано или аз не мога да разбера връзката.

...и после майка ми наби тате (хлип) и избяга с съседката.....

No hard feelings, dude

Адаше много ми харесаха разсъжденията ти!

Не смятам да цитирам, коментирам и т.н. поста ти , то всичко си е вътре и строго индивидуално - поне относно гнева...

Та, бих искал тъй като това е доста подходяща тема според мен.. да споделя мойте кратки размисли относно гнева, дори ако не се засегнеш Актив, и други да постват как е при тях Предполагам би станала интересна дискусия или поне интересни мнения и примери ^^

Гнева.. винаги съм го усещал много в мен, ама много. А идейка си нямам абсолютно НИКАКВА! Може би бихте казали - то в кой го няма гнева.. да така е, в повечето от нас той се изразява не рядко , но надали се изразява повече от едното ядосване и малко викане-крещене , за да се успокоят нещата...

От може би 7-8 клас да е нарастнал неимоверно при мен.. Сигурен съм, че някъде там.. из дълбините на съзнанието ми и в мрака на душата ми си стои точния отговор за този ми ти гняв, но уви - аз нямам достъп току така до там :Д

Пф. Взех си душ и си измих мисълта...

*** До преди няколко месеца винаги съм мислел гнева си за страшен недостатък... точно както адаша описа - все едно ме разяждаше отвътре. На много странни неща ме е избивал този гняв.. клони към лудост. По едно време доста се бях постреснал от това , в което се превръщах... Като оставим настрана факта , че се смея и плача едновременно без видима причина Избивало ме е на крайна агресия, така праснах вратата на банята, че напуках плочките по стената вътре О.ОА пък истеричните ми крясъци могат да ги доловят и най-глухите баби в квартала! И изобщо много бързо може да се породи и така бързо да изчезне, или да се породи бавно , но сигурно и също така много бавно да се разкара.. Ставало е така , че за НАЙ-МАЛКАТА глупост ме е хващал такъв яд, ама направо ПРОКЛЯТИЕ ЗЛОБА, щото то като не се излее гнева точно злостно стискане на зъби се получава. А ето, дойдохме си и на думата ! Тук се крие проблема на гнева и оттук идат болести най-страшни от които се разболяваме - задържане на гнева в нас, а не неговото изливане. Имало е моменти в които като сдържам гнева си и просто почвам не да треперя ами направо да се треся >.< Аз съм много нервен и болен човек като цяло, винаги си клатя единия крак като луд Та наскоро четох - като си ядосан и си изливаш целия гняв, за здраве! Интересен факт е, че като си влюбен се изнервяш по-лесно, деца - не се влюбвайте ! Ем, аз отдавна си забравих мисълта и правя яко отклонение и продължавам да редя, ама айде.. В гнева си човек наистина е искрен.. макар и истината да боли - истина е. Гнева придобива и мощ. Бих казал колкото хладнокръвието ти дава преимущество, толкова би ти дал и гнева. С хладнокръвие вярно, можеш да видиш недостатъка на другия, да прецениш как да се справиш с него, да му видиш пропуските и т.н. , но когато действаш от гняв действаш бързо, неумолимо и пределено по-силна щета нанасяш там където удариш, защото удряш с гняв, а не просто удряш. Лично аз не съм използвал гнева за бой, но е така Въпреки, че той може да те подведе брутално и да те понатупат с още няколко тупаника отгоре, ама като си ядосан не ти дреме за драскотини. ^^ ***

Аз докато си напиша поста, то вече стана дискусията, ама как да е :Д
П.п. Съжалявам за изгубеното време на тоз дето е решил да прочете поста ми, в началото го почнах с точно определена мисъл, но така ми се завъртя таз мисъл, че вече нищо не помня. -.- Ама да го фърля поста, сърце не ми дава! :Д

Миии...гневът е хубаво нещо, естествено, идва ти от вътре, дава ти сила, помага ти да оцелееш в критична ситуация...
Това всичко е добре, но се приема много лошо от останалите. И то в нашата нетолерантна държава.
Итървавал съм си нервите един два пъти в неподходящи ситуции - разултат:
1. Единственото гадже което съм имал ме заряза...и беше права жената...имаше достатъчно причини за това и без да и крещя (а не беше виновна за нищо).
2. Прецаках си връзката с много важни хора от браша в който работя...хем не съм и се репчил на тях, а просто бяха свидетели на тъпа сцена.
3. Неколкократно са ме мъмрили в настоящото ми бачкане, да говоря по-спокойно и да не се репча така...въпреки, че не съм постъпвал така с клиенти, шефовете си имат едно на ум "тоя човек, не се владее и ще ни изложи някъде".

Така че вилнейте, беснейте, давайте израз на конфликтът напиращ във вас...но от мен да го знаете - другите лошо и понякога неправилно възприемат чуждия гняв, мислят си (погрешно) че той е насочен към тях и си създават лошо мнение.

Извинявай, че съм номерирал съответните цитати и съм се разграничил от стила ти, но поста ми щеше да стане плащешо дълъг.


1. Разбира се, че имаме степенуване при чувствата, дори когато са искрени, защото например всеки път когато кажеш на някое гадже, че го обичаш, чувстваш различно. Обичаш едни хора повече от други, мразиш едни повече от други. А контра въпроса ти мога да отговоря без дори да се замисля. Гневът е най-импусивното, мигновено и искрено чувство, което може да възникне в един човек. Помисли си колко лесно и бързо си виждал нерваци да почервеняват от яд - точно за секунда. Сега си помисли другите чувства колко по-бавни са и помисли - докато не стигнеш до частната им същност, не претърпяват ли те мутации и раздвоения?

2. Защо аз трябва да давам насока на индивида, а не се възползва от дадената му свобода? Дори и да иска да убие, защо да не го направи? Друг е въпроса, че изкривените ни съзнания не приемат, че убийството не би съществувало в тази си форма като убийство, като ценностите бяха други. Дай ми мотив за убийство, породено единствено от гнева, без никаква друга първопричина или задна мисъл.
И моя контра въпрос - ти безгрешен ли си, дори и да обуздаваш гнева си и не е ли двулично един човек, който те дразни, да му се омилкваш, при положение, че вътре в теб кипи?

3. Третото е някакво допълване на бройката с цитати ако не се лъжа.

4. Не разбирам какво искаше да кажеш, защото отначало отричаш това което написах, а после го затвърждаваш, че е така. Но само бих те посъветвал, да не пренебрегваш човешката наивност, особено на младите.

5. Че от какъв зор алтруизъм, към кое общество ще си лоялен след като уточнихме, че не съществуват реални обществени групи? Втората ти част няма да я коментирам, защото е ясно, че щом внасяш някакви идеи, ти вече проявяваш егоизъм, дори след като се застраховаш с моралистични фрази.
Но ще анализирам последното изречение "Всеки е носител на изконното човешко право да има своя гледна точка и да изразява мнение". Тук вече се изхвърли, с гореспоменатите фрази. Да кажем, защо не отидеш да коментираш историческата достоверност на Холокоста в Полша например (наскоро чух, че са го забранили със закон до 10 години неусловна присъда). Ами ако свикам митинг против защитата на противните ми осъдени медици в Либия и кажа, че са виновни, имам ли това право? Може би, но след това ме чака условна присъда най-малкото и да бъда обявен за рецивидист. Ти нямаш дори физическата възможност да изразиш мнението си, ако не си егоист.

6. Хахааа... Затова ли дават 5 дни болнични и кашон със шоколади на учениците, и 5 дни болнични и финансови постъпления на възрастни за прословутите 600мл кръв. Като се замислих, може да са дали кръвта ми на някой албанец, в което няма нищо лошо, или да са я хвърлили поради неправилното й съхранение. А не знам дали знаеш, че е добре да даряваш кръв, защото кръвта се подновява и се стимулира производството на еритроцити от червения костен мозък, както и така "тренираш" кръвозагуба при някой инцидент и организмът вече има подготовка след 3-4-тото даряване за такава неприятност. Но ти го правиш, защото си милосърден нали? Хубаво. Да не казваме, че има и другата страна на въпроса "Какво правят другите", ако най-добрият ти приятел даде кръв, а ти се колебаеш и си без становище, естествено той би ти повлиял. Аз лично дадох кръв, заради съвсем друга подбуда, която не е нито една от гореспоменатите от мен или от теб, която не смятам да коментирам.

7. Виж сега, твоят пример е строго конкретен и ще ти отговоря: "според зависи". Всеки трябва да си носи отговорностите от последствията (ето още едно вродено чувство - за справедливост. За да ти изясня, викат му съвест и гарантирам, че не е придобито). Но... при крайната ситуация, когато боят е сигурен, егоистично за секунда бих си задал въпроса: "Какво ще загубя, ако не се намеся и какъв е този, който ще посяга на мои (удебеленото мисля, че ти разяснява какво искам да кажа, че този човек го чувствам като мои, част от себе си, част от "Аз") приятел, имот, вещ. Но ти не би си задал този въпрос и без да мислиш, би се хвърлил да ме защитиш. Пробвай се в охранителния бизнес, точно такива решителни хора трябват за тези постове. Но и там за да се задържиш малко повече, се иска самосъхранение.

8. Чел съм конкретното разсъждение на Джордж Карлин и мога да кажа, че е наистина впечатляващо. Или поне до 5 мин, след като си схванал мотивационната мисъл докрай. И после КАКВО?
Впрочем, в предпочитанията ти към момичета, няма нищо лошо. Нормално е, и да не си сългасен с про-анархисти и ултра-нацисти. Предпочитанията ти обаче тук не играят значима роля, защото ти не си егоист и няма да се бориш за тях, нали?
Интернационалните Ситуационисти не са ми познати и не ме е грижа за подобни организации.

9. "O RLY?" - Как да коментирам това? Но за майтапа ти отговоря подобаващо "YA RLY!".

10. Повярвай ми, че всеки човек знае какво е болката (освен някои с патоанатомични особености) и знае кога "върви към смъртта си", независимо в какво вярват и в какво не. Като стана дума за военните, ще да пример - нашите наемни войници в Ирак... избягали от мизериите на нашата казарма, отиват на място с добро заплащане и елитно професионално обучение. Христианските им мотиви "Да освободим и възстановим Ирак, да избегнем кръвопролития и да помогнем на бедните хорица" явно замазват очите на някои.
Прощавай ти, те съвсем не са ГЛУПАЦИ.

11. Превъзпитанието в годините на човека, култивирането, базирано на цивилизационния модел, угодно единствено на шепа хора. А за първобитните хора наистина вече не смятам да коментирам, имаш уикипедия, гугъл, литература, човече, какви са тези детски въпроси?

12. Прав си.

13. Не си разбрал основната теза, дори и да я смяташ за грешна. Отговорът ми е написан нейде из дългият пост.

14. Явно, иначе не би оцелял.

15. Само че ако не забеляза, аз написах същото. Анархията не може да се наложи, докато е САМО идея.

16. И какво от това?
Бориш се за ред, но никога не го получаваш. Я според теб Френската революция от културна, политическа и социална гледна точка не е ли точно това, което ти заклеймяваш като непостижимо. И да ти напомня, че френската революция, ако изключим задколисните игри на хората в сянка, ще видим, че гневът на определена група от елементарни хора от долният част на обществото подтиква това велико историческо събитие.

17. Ти как предлагаш да спасим света? Държа да отговориш специално на това, ако не ти се води дискусия на другите въпроси повече.

18. Да разбирам ли, че си предубеден? Защото тогава поста ми е излишен.

19. YA RLY! (пак)

20. Пробвай да не си платиш данъците. Имаше един анекдот "Ако мислиш, че на държавата не и пука за теб, пробвай да не платиш данъците". Винаги ме е радвал, конкретно за нашата страна.

21. И аз харесвам Оруел, но не съм чел конкретно визираното произведение. Ще се радвам, ако го споделиш с линк, ако разполагаш с такъв.

22. "Егоистът не може да възприеме да бъде осъден за своя постъпка" - защо мислиш така? Егоистът да не е мъртвопиян или нетрезвен? Защо да не може да бъде честен и справедлив?!

23. ОК.

24. Целият материал оборваше това, но ти продължаваш да го твърдиш. Предубеден си и се приближаваш до точка 22-ра.

25. Ти си прецени. Ти ти ли си или някой друг?

26. Частичката "само" я добави ти, моля те, не преиначавай. Екзистенцията е кауза на всеки един от нас (монасите и себеотрицанието, нали се сети) или оспорваш, че някой мъртъв е направил нещо значимо (изключение е, когато смъртта на един човек подтиква ЖИВИ да извършат нещо). Life is waiting for the one who loves to live, and it is not a secret...
Резултатът всички го виждаме. Приличен е, не отричам.

27. Same here.

28. Не си наивен глупак. Просто си на другия бряг на реката.

П.С. Форумът не е пригоден за такива дълги постове, голям проблем беше докато го публукува

Вие сте луди, бе о_О

Yes, we are mad...I mean angry, not crazy...

Аа не, забранявам ти да я крадеш.
Отиваш в някоя добре снабдена книжарница и си я купуваш. В новото издание даже е с предговор от Вожда.



Good luck!

Всъщност, на Оруел ще му е все едно, защото е мъртъв вече 57 години, но ще я купя (на 1-ви май бащата има Рожден ден, затова ще се възползвам от повода - също като във анекдота където за сребърната си сватба мъжът подарил на съпругата си компект въдици, а тя на него - шевна машина).

Metalika

too long, didn`t read.

Or too dumb, cannot read?

Еебаси, смислена тема в пцм! Апокалипсис! Продължавайте 'се така.
Четем ви, но нема 'са намесвам.