Сега е моментът да ти кажем и няколко думи за издателска къща „Хермес“. Родихме се в 1991 година и досега под нашия знак са излезли повече от 1400 заглавия с тираж от около 14 млн. екземпляра. Интересът ни към българската литература е повече от сериозен и за него свидетелстват нашите издания на произведения от български писатели като Марко Семов, Петър Анастасов, Георги Константинов, Георги Алексиев, Иван Сарандев и други. Надяваме се и ти вече си убеден, че издателска къща „Хермес” не е поредната институция, която решава да упражнява меценатство, за да рекламира себе си, а е покровител на българската литература.
Играта, която организираме, е продължение на това, което ти и още много други като теб правехте през последните няколко години на страниците на този форум. И понеже сме от честите посетители тук, знаем, че на това място се родиха десетки проекти, които заслужаваха особено внимание, но по една или друга причина останаха недовършени или не добиха очакваната популярност. За да видиш, че не говорим празни приказки, нека ти припомним само някои от тези проекти:
Един ден в ада на Evil, Проект за РПГ на MetalGearRex, Hitman: Revenge от AcTivE, Поредната война на HUN73R, Вампирска Сага от TheOneGod , SW KOTOR на Johnny Rico, Проект за форумно РПГ на scoobydoo, Живот на скорост от The Only, Freedom Fighters – от другата страна на барикадата от Stealth, Разказ с герои от форума на TheGuardian, като и този на Митака, Денят на един интелектуалец на Jazz Jack, От огледалото на Илфирин, разказите участвали в проекта АРЕНА и още много други.
Играта, в която ти предлагаме да се включиш, е следната: изпращаме ти откъс, който трябва да впишеш в някаква своя история. Не е важно в коя част от твоя разказ ще поставиш нашия откъс, нито какво заглавие ще измислиш. Важното е да се получи нещо интересно, а интригата да е свързана с нашето откъсче.
Журито, като всяко жури, си има председател – директора на ИК „Хермес“ Валентин Георгиев, и е съставено от членовете на редакторския съвет. Първите петима, които нашето жури посочи, ще получат предметни награди. А наградите са книги, имената на които запазваме в тайна. By the way, сигурни сме, че няма да останеш разочарован
Срокът, в който трябва да ни изпратиш твоята история, е един месец, т.е. до Нова година. Ние също си оставяме един месец, в който да си четем това, което си ни изпратил на адрес game@hermesbooks.com, или си поствал във форума. Няма ограничения в обема, няма ограничения в тематиката, изобщо даваме ти пълна свобода. Отличените да се стягат за специална церемония по получаване на наградите в началото на февруари! Желаем ти успех!
Откъс >>
Всички тези мъже в бели туники, орки, ученици и затворници по нещо си приличаха: един и същи страх ги пронизваше винаги щом вдигнеха поглед към кулата, която се извисяваше над целия град! Кулата, обитавана от великия жрец на култа към Бохор, Господаря на мрака...
На самия връх на внушителната главна кула, която му служеше за бърлога, познатият силует на Сянката крачеше по облицования с каменни плочи под на една лаборатория, пълна с книги и инструменти. Беше побеснял.
Писарят Ломго, който все още държеше в ръка посланието с лошата вест, трепереше като лист от глава до пети. Свит на топка край стената, той се мъчеше да се смали така, че да стане незабележим. С ужас наблюдаваше господаря си как се мята насам-натам и как късовете сянка, които падаха около него, пламваха при допира си с камъка, разнасяйки отвратителна миризма на изгоряло.
Внезапно Сянката се извърна и хвърли изпепеляващ поглед към писаря, който още повече се сгърчи.
- Измъкнали са се... Тия проклети коригани са ги оставили да се измъкнат... Безмозъчни джуджета... Некадърници... Предатели... жестоко ще си отмъстя...
Сянката простена и вдигна ръце към небето.
- Толкова близо, толкова близо до целта... Имам ръкописа... липсва ми само детето... Не мога да чакам повече... Трябва да ми го доведат... Ломго...
- Да, господарю! – отзова се мъжът и се хвърли на пода, сякаш да измоли милост от демона.
- Искам най-верните ми служители... да излязат от сянката... Искам детето... на каквато и да е цена... Пиши им... Искам детето тук... до два дни... нито ден повече... Иначе гневът ми ще се стовари върху им с цялата си мощ...
Писарят се изправи, треперещ, на крака и се втурна със ситни крачки към писалището...
Успех
Чудех се откъде ми е познато името...
