Проект:Зомби

[Nhaz'Ul]

МММММММХАХАХАХАХАХАХАХАХАХАХААА!... Ай лив уанс мор!

П.П. Вече почвам да се страхувам какво ще стане, ако се съберем... линч...

[Vermic]

Роботи срещу Зомбита

Глава 3:Играта Част 1:Игра на живот и смърт.

Хамелеона спеше а сънищата му не бяха сладки.Той се въреше в съня си сякаш че бягаше от нещо.
Той се намираше в стара сграда порутена унищожена сграда.Той беше вътре сам а небето беше черно сиво когато той погледна надясно към една врата от нея излезе генерала който ги прати към атаката на витоша той беше робот но само главата и стомаха бяха човешки.Той сега не беше генерал а Император ношеше императорски одежди и извади плазмен пистолет.
-Твърде много ми лазиш по нервите!-Каза той и се намръщи.Хами не успя да реагира а Императора стреля право в процесора на Хами като го изключи от строя сега Хами можеше само да конролира човешките си органи а тебяха две ръци до лактите главата и таза.Оказаха се недостатъчни нито даже полезни за да може Хами да се предпази или да стреля.-Гледам те сега такъв безпомощен.Жялка гледка!Аз отдавна контролирам всичко но всички трябва да се кланят на мен а не на някой друг!-Той наведе плазмения си пистолет и стреля.
Хями се събуди целия потен и треперещ.Погледна часовника и видя че е девет сутринта той се надигна от леглото и се подготви психически за да нормализира емоцийте си.В това време на врата се чу чукане Хами отвори и видя Актив.
-Здравей приятел.-Каза не много весело Актив той нахлу в стаята а Хами затвори врата.
-Какво е станало?-Попита Хамелеона.
-Виж днес ъм стана лека свада.-Каза нервно Актив.-Нали знаеш че имам лейтанански чин.
-Да.Е какво е станало?-Изнервено попита Хамелеона.
-Днес генерала стана император.-Актив наведе глава.-Днес имахме съвещание между лейтанантите и той нахлу в конферентната зала като обяви че всички сме му подчинени до гроб.Аз не обичам да съм роб и за това станах от стола си и казах че всеки има право на избор а той ми каза че ако повторя думите си ще стана донор.
-Какво това е заплаха за убийство!-Изненада се Хами.
-Да така е за това вече съм ранг редник.Той ми взе двата медала и ме понижи.-Актив изправи гордо глава.-Но аз няма да се предам!Днес смятам да убия Наз след което ще ме видите за последно ще дам всичко от себе си за да убия императора за свободата на всички ни.-Актив погледна Хамелеона.-С мен ли си приятел?
-Ъм да не точно можеби да.С тебе съм!-Каза колебливо Хами.
-Спокойно аз от вас мойте приятели искам само едно.Да не ме предадете.
-Глупости никога няма да те предадем!-Каза Хами и прегърна Актив.-Познаваме се от малки с тебе Актив и няма да те предам.
Актив излезе от стаята оставяйки сам Хамелеона.Хами зареди шотгъна си той сипа малко масло в крата си за да ги смаже.Сложи една каска изправи се горд и закрачи към конферентната зала всеки който го видеше се стряскаше защото погледа и движенията на Хами бяха прекалено зли.Той не спираше докато вървеше и когато стигна врата я отвори а вътре видя много коборки веднага ги разпозна-Актив Деник Дегра Ледената кралица Ноктурно Погром Диста.Той огледа диста и видя че има нови крака.
-Здравей Хами!-Каза Кралицата и го подкани да седне.Хами седна на масата и видя че само един стол не е зает той вендага се сети кой ще седне на стола и без да се замисли изрече името му.
-Наззззз.-Каза през злобен поглед Хами.Всички го погледнаха изненадани но нищо не казаха.
Тогава в стаята влезе Назул той не беше много горд че са му дали този отряд от първа рота.Той си знаеше че ако остане в тясна стая с всички те ще го линчуват.
-Здравейте!-Каза Наз и седна на стола.-Днес имаме мисия не каква да е мисия еми проста мисия трябва да намерим Куц пръч.Той е все още човек можеби един от единствените.Откраднал е бил един серум който е удължил живота му сега той е снайперист и за това ни трябва да го привлечем на наша страна той е неутрален убива и от двете ни фракций.
-Не можем ли да пратим някой от нашите снайперисти?-Попита Актив.
-Не.Куц е по добър а и зомбитата няма да го забележят той е профисионалист в тази си насока.-Каза Наз и огледа всички.-Някакви въпроси?Никакви добре чакайте ме пред сградата идвам след десет минути.
Всички се запътиха да излизат от сградата когато излязоха забелязоха че на вън вали дъжд и че небето е черно сиво на цвят.След седем минути Наз излезе с два плика като подаде единя на Хамелеона.
-Това за мен ли е?-Попита изненадан Хами.
-Да ти имаш друга мисия Хами Императора нареди да е така.-Каза Наз и отвори втория плик Хами стоеше вцепенен гледайки плика си.-Така нашата мисия е да щурмуваме една сграда където има доста зомбита.
-Супер!-Каза със злобен поглед Актив към Наз.
-Виж Актив Императора те е надушил че искаш да ме убиеш.-Каза Наз а Актив се изненада.-За това ако не се върна жив вие ще сте обявени за врагове на Империята.
-Хъх спокойно Наз вече не ми влизаш в плановете.-Каза Актив през стиснати зъби.
Всички тръгнаха и казаха чао на Хами който остана сам гледайки плика си.Той се чудеше какво ли пише вътре дали сънят му ще се окаже истина дали това е краят на живота му много въпроси се въртяха из главата му но той не даваше отговор.След дълго гледане на плика той го отвори.

Групата излезе от града горда и въоръжена навсякаде кипеше дейност някой киборки правеха барикади други строяха сгради а хеликоптери кръжяха из небето черно.Наз поведе групата и не след дълго се оказаха пред двореца на културата(ндк) всички се скриха зад един трамвай и огледаха обстановката огромната сграда беше укупирана дястната страна липстваше явно някоя ракета я бе улучила но се забелязваха укопи по цялата сграда.
-Добре сега трябва да влезем през канализацията входа се намира под трамвая.-Каза Наз.
-Добре нека го изместим.-Каза Ноктурно и почна но трамвая беше заседнал мъжката и Нокти се видя в чудо.-Ъм Погром Дегра ае да ми помогнете!
Всички запрекнаха ракави и изместиха трамвая под тя излезе гледката на голяма канализационна шахта.Актив вдигна капака и го остави отстрани Ледената кралица взе голям ентусиязъм и влезе вътре първа огледа положението и сигнализира на другите че долу е чисто.На места вървяха наведени на други места пълзяха докато не стигнаха голяма шахта.Видяха една врата пред тях всички заеха бойна позиция а Деник се подготви да стреля.
-Деник след като стреляш за да разбиеш вратата всички влизаме вътре!-Каз Назул като лидер на групата.
-Слушам!-Каза Деник и се прицели.
След като стеля той разби не само врата но и рамката на вратата.Всички влязоха бързо и откриха огън по враговете а те бяха навсякаде.Намираха се в огромно помещение с много бюра и компютри всички стреляха сред цялата суматоха Ноктурно беше улучен отляво на стомаха като раната беше засегнала голяма част от кабелите вътре.Нокти усети болка и сте стовари на земята.Пред дегра се показаха два врага скрити зад бюра но дегра смаза единя с минигъна си а другия го издебна с револвера.Деник разчисти полето с рпг-тата си и никои враг не можя да му се опре.Актив стреляше като невидял рамо до рамо с кралицата а Погром дебнеше само някой да се покаже.След двайсет минути престрелки помещението беше чисто.
-Всички добре ли са?-Запита Наз.
-Да направо ги смазахме!-Каза Погром.-Ей каде е Нокти?-Запита той и се огледа за да го намери с поглед но не го виждаше.-Подяволите къде е Нокти!
Деник разрови една купчина от боклуци и видя тялото на Ноктурно.
-Тук е!-Извика Деник.-Елате бързо!
Всички се събраха и го обърнаха по очи а Нокти не даваше признаци на живот.
-Загубили сме го.-Каза Дегра и главата му падна надоло.Всички се натъжиха за загубата на своят приятел.
Но изведнъж Нокти се размърда той беше все още жив.
-Ъъъ приятели много лошо съм улучен.-Каза той с големи мъки.
-Спокойно ще се оправиш.-Каза му Актив.-Сега трябва някой да го носи.
-Аз ще го нося.-Каза Погром и вдихна от земята Нокти.-Бая е тежък.Мисля че ще съм ви безпомощен така даже мисля че ще съм ви в тежеш защото няма да мога да стрелям докато го нося.Някой трябва да ни прикрива.
-Спокойно аз ще ви прикривам.-Каза Дегра и зареди револвера си.
Всичк се запътиха към изхода на помещението и влязоха в голямо помещение на пода имаше квадради с дължина по два метра и към полувин метър пространсвто межу тях.Всички се разпъстнаха на посоки зачудени за мястото където бяха.Но изведнъж пода се разтресе и от полувин метровите пространства между квардрати излязоха стени но не на всички.
-По дяволите.-Извика Погром.-Това е капан!В лабиринт сме!-Извика той и изтърва нокти и почна да удря по стената зад която до преди малко виждаше Дегра стената стигаше до тавана а разтоянието беше около десет метра.
-Всички опитайте се да намерите изхуда!-Извика с все сила Наз.-Гледайте да оцелеете!

Това е краят на първата част от глава 3-та.Скоро очаквайте и продължението на нашето приключение!
Надвам се да ви хареса

[Nhaz'Ul]

Яко, яко... аз да не съм преживял катарзис? Евала!!!

[Chernobyl]

някой да иска продължение?

[NhazUl]

Аз и другият ми акаунт. ^^

[Admiral General Hurf]

Аааа...става ли и аз?

[човeк]

Аааа...става ли и аз?

Не.

[Chernobyl]

Аааа...става ли и аз?

Измисли си някъв по лек ник ;о

Иначе като се върна от ManOwaR може да напишя нещо но ще започна всичко от самото начало ;д

[The Chameleon]

Промени си подписа на :

" НАШЕ ДЕЛО ПРАВОЕ ПОБЕДА БУДЕТ ЗА ХАМИ!! "



Иначе, ще ми липсва онова копеле, Наз..

[Chernobyl]

" НАШЕ ДЕЛО ПРАВОЕ ПОБЕДА БУДЕТ ЗА ХАМИ!! "

Нямаш си и на идея туко що какво ще стане с това Само да почна разказа ;р

[IceQueen]

Ами почвайте :Ь

[NhazUl]

QUEEEEEEENIE!!!

Промени си подписа на :

" НАШЕ ДЕЛО ПРАВОЕ ПОБЕДА БУДЕТ ЗА ХАМИ!! "



Иначе, ще ми липсва онова копеле, Наз..

"Онова копеле Наз" ще ти изникне отнякъде... Хами, не бягай!

[The Chameleon]

Чудя се каква сцена ще бъде култова от новия проект ..

Ps. Умри, ве, копеле!!

[Vermic]

ПРОЕКТ:ЗОМБИ

Глава първа:Трагедията Празник

Секретна база на военните в Челопечене се извърсваше разтоварване на снаряди.Докато военните разтоварваха от камиона двама от тях си говореха отстрани.
-Е Михаил аз след това се махам.-Каза единят и продължи като извади цигара от джоба си и я запали след което каза.-Писна ми от тази работа.
-Спокойно Меркурий това е елементарна процедура няма да стане нищо лошо!-Отвърна му Михаил с твърд тон.
-Да бе!Това е някаква лудост постоянно съм на тръни не съм спал от два дена!
Михаил не му каза нищо а само го гледаше в очите той виждаше своят стар приятел веднъж на месец и не знаеше за какво става въпрос.В този момент се чу вик и гръм целият камион пламна в огромен огън.Паникьосаните военни се разбягаха.Снаряди се разхвърчаха навсякъде.
Мери гледаше кошмара пред очите му и не можяше да повярва че е истина в този момент един снаряд се взриви до него като го изхвърли на пет метра от мястото където бе.Мрак го обгърна.

След десет минути.
-Добъро утро с Бтв новините!Днес военните явно празнуват голям празник в Челопечене цяла София се радва на зарята за добро утро.
Прекъсване.
-Здравейте отново явно имаме проблем с връската...
Прекъсване.
-Имаме проблем!Ще спрем..злъ.....нето..
Край

След 2 Дена.
В Южната част на София един българин се прибра в своят дом след като цял ден беше прекарал на купон миналата вечер.Преди да отвори вратата той чува стъпки по стъпалата.Влизаики у тях тои вижда кръв по пода водеща до спалнята на родителите му.
-Какво по-дяволите!-Изненадан казва той.
След което продължява към стаята и заварва майка му над баща му която яде баща му.
-Не!-Изкещява той в паника.
Майка му надига глава и прави странни гърчещи се движения към него.Изведнъж той се сеща за нещо.
-Не може да бъде.-Прошепва той.
След това тръгва да бяга към своята стая и взема окачения на стената калашник отива до бюрото си и взема пълнетеля зарежда оръжието и се обръща в този момент майка му е на прага на врата.
-Съжелявам!-Изкрещява той и натиска спусъкът.
Тялото на майка му се сгромолясва на пода и в този момент на прага се появява мъжки силует.
-Не стреляй!-Извиква новодошлият.-Аз съм бе Зубро!Рико съм!
-Спокойно все още мисля с всичкия си.-Казва хладно Зубро.
-Сириус ни чака долу.-Казва Рико и продължява.-Трябва да отидем към северната част там ще сме в безопастност.Военните са поели положението има и доста оцелели.
Зубро не каза нищо и излезе от апартамента си викаики асансиора.
-До утре ще си го преглътнал.
-Знам.-Отговори Зубро.-Но до утре може и да преглъщам други неща.Какво причиниха на България!Някой ще плати за това и то с голяма цена!
Двамата слязоха пред блока където ги чакаше Сириус.Думите не значеха нищо в този момент за Зубро и за това всички мълчаха.Знаеха на къде ще продължат и за това не казаха нищо а поеха по улицата която приличаше на хаос навсякъде имаше коли боклуци и трупове.


Ден по рано.

Две фогури прекосиха центъра на Русе запътвайки се към главната.
-По-бързо!Не трябва да ни забелязват!-Каза едната.
-Лесно ти е Хамелеоне!Какъв е планат ти?-Отговори другата.
-Планът ми Варгот е да стигнем до ЖП гарата и да си спасим задниците от този ад!-Каза хладно Хами като държеше шотгъна си в ръцете и беше готов на всичко да го държи още дълго.
Двамата подминаваха всякакви препяствия по пътя си и след десет минути се намираха на ЖП гарата без много приказки влязоха в голямата сграда.Целта беше да минат през гарата и да отидат на пероните и да вземат някой оставен влак с който да заминат за София.Голямото помещение имаше четири големи колони държащи покрива му и мраморен под.Всичко беше в кръв имаше и един труп от който беше остала само главата всичко друго не можеше да се анализира.
-Колкото по-бързо стигнем до София толкова по-добре за здравето ми!-Каза Хами и побягна напред към пероните.
Двамата се стигнаха пероните и видяха само един влак с пет вагона имаше и една табела която намигаше постоянно отгоре Хами се опита да разчете какво пише на нея.
-Рисе-София.-Прошепна той.-Това е нашия влак!Бързо!
Двамата се качиха на локомотива и загадката за тях почна.
-Ъмм как ще го запалим?-Попита Варгот.
-Предполагам е от тези ключове тук.-Хами завъртя ключа и влака се запали.-Сега идва другата загадка!Как да потеглим?
-Нека аз предложя!-Варгот хвана една ръчка от ляво и влакът потегли напред.
-Супер сега ни остава един ден път до София.-Отдъхна си Хамелеонът.-Дано всичко мине безпроблемно.Колко вагона имахме закачени?
-Мисля че бяха пет.-Отвърна Варгот.
-Лошо...

Театърът в София.

-Били подпри вратата с още столове!-Извика една фигура в дългия коридор облегната на стената държащ картечница.
-Слушам Наз!-Отвърна твърдо Били.
Двамата заедно с още много народ се бяха скрили в театъра в София с крайна цел оцеляване.Били беше барикадирал входа с много столове и когато свърши отиде при тълпата в залата на театъра която обсъждаше бъдещото си оцеляване.
Имаше всякакви хора но един правеше лошо впечатление с крясъците си и с широката си усмивка.
-Ще измрете копелета!-Крещеше той.
-Кой е това Наз?-Попита Били.
-Това е РийдОнли.Пак се радва на общото ни нещастие.-Отвърна му Наз.
В този момент до тях се приближи една едра фигура с женствено лице която държеше маска на клоун в дясната си ръка.
-Здравейте мчета!-Каза той гордо.
-Извинете ме вие коя сте?-Попита Наз.
Човекът се стъписа и се осети какво е забравил и веднага си сложи маската.
-Ааа Пени ти ли си бе!ХАХАХА-Исмя се подигравателно Наз.
-Млъкваи тъпанар!-Ядосан бе Пени след смеха на Наз.
Пени отиде при тълпата без да казва нищо повече.А в вече спорът сред тълпата беше почнал.
–Къде ще отидем сега?-Чудеха се някои.
-Какво ще правим?-Викаха други.
-Какво ще ядем!-Попита Пени.
-Яденето не е проблем проблем е положението ни!-Каза един човек от тълпата.
Пени се върна при Наз и Били сега там беше и Рийд.
-Добре момчета тези уруди до утре ще са измрели за това нека се укрием горе на втория етаж и да се барикадираме имаме достатъчно оръжие и амуниции за да удържим ден-два.-Каза хладно и тихо Пени.
-Какво мислите?-Наз Попита Били и Рийд.
-Нека се омитаме.-Отвърна Били.
-Мирине!-Извика Рийд.-Нека се махнем от тук преди да са ме изяли!
Четиримата тръгнаха по стъпалата и стигнаха дълъг коридор но избраха да се скрият в първата стая от дясно.Били барикадира вратата и всички седнаха на земята с въждишка.Изведнъж се чу голям трясък и много викове.
-Те идват!-Крещяха хората.
Чуха се изтрели и след пет минути гробна тишина.
-Почва се.-Каза Наз.-Бъдете готови...

Източната част на София.

Една дълга улица щеше да послужи за писта на двама пилоти.
-По-дяволите Кире прекалено си тежък за малкият ми самолет!-Отвърна единят пилот който беше в самолетчето.
-Нокти ако не излетим ще ме ядът две седмици и пак ще съм жив!-Извика Кирето.
Самолета излетя с голямо задавяне на двигателя заради тежеста.Ноктурно беше с любимият си меч подарен му от семейството за бала му а Кирето беше със своята брадва за цепене на дърва.
-Полетът ни няма да е дълъг.-Каза разтревожен Нокти.
-Знаех си че си нямаш и представа как се лети с това!-Отвърна му Кирето.-За какво си се снимал с тези неща!
-Падаме!...


Край на първа глава...

Кажете си мнението :С

[NhazUl]

Охо, мирише ми на клане!... Давай! Вперед!

[The Chameleon]

Ахахаха... има само култови моменти ! :Д Очакваме продължението!

[Admiral General Hurf]

Аре, плс, включи и мен, де...
Пиши ме Хърф, ил' нещо подобно.

[The Chameleon]

БОБАКИН, БОБАКИН !!!

( може и БОБА , или БОБА ФЕТ )

[Admiral General Hurf]

БОБАКИН, БОБАКИН !!!

( може и БОБА , или БОБА ФЕТ )

Sure, w/e... Само да ме включи.

[The Chameleon]

Аре ве, Вермик!