След 10+ години непрекъснато присъствие в ежедневието ми спрях фитнес залите миналата година. Обяснявам си го с това, че с годините много други неща започнаха да се надпреварват с времето, което заделях за зали, съответно поизчезна и терапевтичното усещане от това да поблъскаш небрежно с музика/подкаст в ушите щото все бързаш за нещо. Мултиспорта също стана 100 кинта, а в държавата, в която живея, се отнасят с фитнес абонамента точно както с договора за мобилния ти оператор - за дълъг период и съмнителни начини да се отървеш. Може би ми спадна интереса и от това, че вече имах представа с колко тренировки какъв резултат мога да очаквам от тялото си, и съответно каква поддръжка иска за да го задържиш, поне с набора от добавки, които си позволявах последните години - суроватка и креатин.
Смени ми се и фокуса доста относно това какво означава да си "здрав". В момента смятам, че няма никакво значение колко ти е ръката и колко буташ от лежанка ако не можеш да се набираш без да си извадиш нещо, да претичаш някой километър без да пукнеш, или да направиш 60 лицеви наведнъж. Не че едното изключва другото, разбира се, но развитието в тези посоки иска различен подход към тренировките. Съответно си купих power tower, малко дъмбели, ластици и разни други дреболии, също колело И велоаргометър, и навлязох в света на домашния фитнес като истински 34 годишен чичак. Добавих и един garmin часовник за следене и мотивация, подарък от женичката за миналия рожден ден. За момента съм доволен, че всичко това все още не се е превърнало в скъпи закачалки както статистиката повелява. Дали с времето ще стане - ще видим. Но дали се чувствам много по-добре от времената, в които тичах към фитнеса да повдигам малко за да не ми спихне баницата - определено.
a.k.a. ЧУПЕН ЧАЙНИК
Нямам проблем с хората, които не се грижат за себе си, но да не пречат на другите.
