То малко встрани от темата и дървена философия, ама то това е според мен важи за всичко, не само при фитнес или каквото и да е било. За да може човек да тръгне по определен път, трябва да бъде в определена среда иначе влиянието от околните се оказва пречка. Още повече когато всички около теб са се спуснали по течението и единственото им занимание и мисъл е да превръщат храна в лайна .

2022

едни гири от лидл и малко дискове от някой софийски молл

пилешки цици по 12 13 лв килото

не става на сила..трябва си мотивация

блъскате ли още, мочмета

В края на 22ра си направих една контузия на рамото, спрямо която постъпих като 20 годишен (тотално тъпанарски) - "нищо ми няма, продължавам да си тренирам". Резултатът е, че ми се калцира рамото и още се възстановявам. Стигнал съм до - само лека болка и около 90% пълно движение на ставата. Въпреки това тренирам на лостове, успоредка и дъмбели, но пазя рамото много. Всичко е съобразено с пазенето на контузеното място. Бих казал, че съм в много добра форма като за мен... докато не вдигна нещо тежко под такъв ъгъл, че да ми излязат свитки

След 10+ години непрекъснато присъствие в ежедневието ми спрях фитнес залите миналата година. Обяснявам си го с това, че с годините много други неща започнаха да се надпреварват с времето, което заделях за зали, съответно поизчезна и терапевтичното усещане от това да поблъскаш небрежно с музика/подкаст в ушите щото все бързаш за нещо. Мултиспорта също стана 100 кинта, а в държавата, в която живея, се отнасят с фитнес абонамента точно както с договора за мобилния ти оператор - за дълъг период и съмнителни начини да се отървеш. Може би ми спадна интереса и от това, че вече имах представа с колко тренировки какъв резултат мога да очаквам от тялото си, и съответно каква поддръжка иска за да го задържиш, поне с набора от добавки, които си позволявах последните години - суроватка и креатин.
Смени ми се и фокуса доста относно това какво означава да си "здрав". В момента смятам, че няма никакво значение колко ти е ръката и колко буташ от лежанка ако не можеш да се набираш без да си извадиш нещо, да претичаш някой километър без да пукнеш, или да направиш 60 лицеви наведнъж. Не че едното изключва другото, разбира се, но развитието в тези посоки иска различен подход към тренировките. Съответно си купих power tower, малко дъмбели, ластици и разни други дреболии, също колело И велоаргометър, и навлязох в света на домашния фитнес като истински 34 годишен чичак. Добавих и един garmin часовник за следене и мотивация, подарък от женичката за миналия рожден ден. За момента съм доволен, че всичко това все още не се е превърнало в скъпи закачалки както статистиката повелява. Дали с времето ще стане - ще видим. Но дали се чувствам много по-добре от времената, в които тичах към фитнеса да повдигам малко за да не ми спихне баницата - определено.

Аз след доста започвания и спирания през годините реших да си поставя реалистична цел и да се опитвам да я спазвам, а именно - 2 фитнеса седмично. Успявам вече 2 години да съм редовен + че си пооправих хранителния режим. Правя само базови упражнения и бих казал, че за времето което отделям получавам доста. С 2 фитнеса седмично няма да се нацепите и да станете батка, но можете да вдигнете доста силата и да се чувствате в тонус.

И аз сега умувам по хранителния режим. За сега намирам време да изкачвам всеки ден един близък връх, доста натоварващо е, добро кардио ако не друго.

Тотално мерзелив и непостоянен съм станал. Хем ставам все по дебел и разплут, хем все по мързелив

Миналата година свалих ударно едни 10 кила и тръгнах да се вкарвам във форма, ама после взех да предпочитам повече да седя пред екрани отколкото да вдигам тежко и да наблягам пиците на Аладин.

Най - честата ламерска грешка правя - като реша да влизам във форма положението е всичко или нищо и тия крайности ме подлагат на стрес който бързо ме отказва.