Много добро, Дист...
Тишина
-
The Chameleon
- Eroguro Lolies FTW!
- Мнения: 16351
- Регистриран на: 18 Апр 2004 19:14
- В момента играе: しんじまえ、でぶぶす！～
- Местоположение: くそくらえ、やりまんめ！～
- Обратна връзка:
Ахх... аз на Дист казах, че е невероятно разказчето, но на фона на "Zero-Blade : The Old Lab" наистина се размазах на разказчето на Фейри-то...
Фейри, без думи останах
Фейри, без думи останах
天皇陛下万歳。。！
Serious Sam написа:Бих ебал японка с кеф... Но с къса подстрижка... Нито дибидюс, нито джунглясала...
iskam nqkoq bipolqrna s koqto da ne znam dali 6te se sybudq 6toto mi duha ili mi e otrqzala huq
-
Disturbеd7470
- Мнения: 1250
- Регистриран на: 28 Окт 2005 21:51
- Местоположение: 777
- Обратна връзка:
Nexus написа:Даа защо някои могат, а други не. Да пишат разкази. Аз с 2 пъти повече текст не бих успял да кажа същите неща. Много са добри и 2та
Не претендирам, че мога да пиша. Не казвам, че съм изразил всичко, което исках.
Просто седнах и си излях душата. Това беше.
Мерси за хубавите отзиви. Други сигурно няма да има, защото вече нищо не ми идва на ум. И все пак... И едно малко разказче ми стига, щом го харесвате.
The passions that drive us should be the ones we respect and admire. To feel contempt for one's own motivations is a vulgar thing.
-
[_7\_]ProtoSS@
- Мнения: 247
- Регистриран на: 08 Юни 2003 08:48
- Местоположение: IN ORTANK
- Обратна връзка:
Абе Кир4о теб ще те утрепа само да те срещна в канала ......[LP]kiroman написа:Браво
пС не мисля че е нужно повече да коментирам - харесва ми най-вече че е синтезирано...
Кжо си разправял за брад4етката сега само ме рзпитват.... 
BURN IN HELL MUTHERFUCKER.....
come in hell and burn....
[LP]Linkin Park forever!!!!!!
Форумна Инициатива, моля прочети
come in hell and burn....
[LP]Linkin Park forever!!!!!!
Форумна Инициатива, моля прочети
-
Disturbеd7470
- Мнения: 1250
- Регистриран на: 28 Окт 2005 21:51
- Местоположение: 777
- Обратна връзка:
Човешката Глупост
Слънцето проби с мъка сивите облаци и изгря отново над бойното поле, станало свидетел на
сблъсъкът между човешките интереси. Мрачно, величествено, напоено от кръв и безгранична злоба. Сблъкът на човешката нетърпимост, родила тази злоба, сега беше разтърсила земята в злокобен танц на смъртта. Хиляди мъже, храбри мъже... луди мъже... погубени... Лекият, студен, сутрешен ветрец полъхваше леко над уморената почва и с тъга свистеше в клоните на голите дървета. Облаците, сиви и натежали, сякаш изкаха да изсипят своите сълзи над морната земя. Едва пропускаха слънцето, сякаш им харесваше сумрака. Смъртта се усещаше във въздуха, тържествуваща, мрачна... Като нежелана, тъмна гостенка се беше развихрила над бойното поле, сега оглеждаше ранените, изоставени от другарите си, на забравено от Бога място... Приближи се до един млад вийник и се вгледа в измъченото му, бяло като платно лице.Видя мъката в душата му. Колко ли любими хора бе изоставил у дома...? Колко ли души сега тъжаха, заради глупостта на някакви си нищожни хора... Хора, които ще бъдат забравени от времето и запратени във бездната на вечността. Нищожества, склонни на толкова разруха и така влюбени в злобата, че забравили същността си. Коя ли майка е сега на ръба на отчаянието...? Коя ли съпруга е сега умряла от скръб...?
Защо бе нужно всичко това?
Смъртта видя умората и безсилието в очите на умиращия, млад, храбрец. “Твоето време дойде. Отиваш там, където няма тъга, и няма смърт и разруха. Завръщаш се у дома!” Докосна го по челото, след което той затвори със сетна борба очи, и се отпусна безмълвен. С тиха стъпка, Смъртта се отдалечи от скованото тяло и застана до една изсъхнало, голо дърво. Самотно, сякаш изпъдено от останалите дървета.
- Здравей, стари приятелю – един гарван беше кацнал на клона.
- Здравей, най-скъпи друже! – Отвърна Смъртта без да се обръща, сякаш беше Очаквала този сърдечен поздрав – Не много отдавна те посетих отново. Искаш ли да се поразходим преди да си замина?
Гарванът кацна на рамото на Смъртта. Черните му пера лъщяха величествено на слабото слънце. Очите му лъщяха ужасено, от спомена за преминалото сражение. Той се обърна към Смъртта : - Защо стана това ужасно нещо, приятелю? Защо търябваше толкова много млади живота да бъдат погубени и толкова много хора да страдат...? Защо толкова злоба се изля? Защо, най-скъпи приятелю?
-Как защо...? нима не знаеш? Всичко това, цялата тази разруха, цялия този гняв, цялата тази лудост, беше... заради човешката глупост. А сега, сбогом! Нещо ми подсказва, че ще се видим доста скоро отново.
След което Смъртта се изпари и остави гарвана сам на бойното клане.
Още едно мое разказче, но просто е неприлично малко, за да му правя отделна тема...
Давайте критиката.
Слънцето проби с мъка сивите облаци и изгря отново над бойното поле, станало свидетел на
сблъсъкът между човешките интереси. Мрачно, величествено, напоено от кръв и безгранична злоба. Сблъкът на човешката нетърпимост, родила тази злоба, сега беше разтърсила земята в злокобен танц на смъртта. Хиляди мъже, храбри мъже... луди мъже... погубени... Лекият, студен, сутрешен ветрец полъхваше леко над уморената почва и с тъга свистеше в клоните на голите дървета. Облаците, сиви и натежали, сякаш изкаха да изсипят своите сълзи над морната земя. Едва пропускаха слънцето, сякаш им харесваше сумрака. Смъртта се усещаше във въздуха, тържествуваща, мрачна... Като нежелана, тъмна гостенка се беше развихрила над бойното поле, сега оглеждаше ранените, изоставени от другарите си, на забравено от Бога място... Приближи се до един млад вийник и се вгледа в измъченото му, бяло като платно лице.Видя мъката в душата му. Колко ли любими хора бе изоставил у дома...? Колко ли души сега тъжаха, заради глупостта на някакви си нищожни хора... Хора, които ще бъдат забравени от времето и запратени във бездната на вечността. Нищожества, склонни на толкова разруха и така влюбени в злобата, че забравили същността си. Коя ли майка е сега на ръба на отчаянието...? Коя ли съпруга е сега умряла от скръб...?
Защо бе нужно всичко това?
Смъртта видя умората и безсилието в очите на умиращия, млад, храбрец. “Твоето време дойде. Отиваш там, където няма тъга, и няма смърт и разруха. Завръщаш се у дома!” Докосна го по челото, след което той затвори със сетна борба очи, и се отпусна безмълвен. С тиха стъпка, Смъртта се отдалечи от скованото тяло и застана до една изсъхнало, голо дърво. Самотно, сякаш изпъдено от останалите дървета.
- Здравей, стари приятелю – един гарван беше кацнал на клона.
- Здравей, най-скъпи друже! – Отвърна Смъртта без да се обръща, сякаш беше Очаквала този сърдечен поздрав – Не много отдавна те посетих отново. Искаш ли да се поразходим преди да си замина?
Гарванът кацна на рамото на Смъртта. Черните му пера лъщяха величествено на слабото слънце. Очите му лъщяха ужасено, от спомена за преминалото сражение. Той се обърна към Смъртта : - Защо стана това ужасно нещо, приятелю? Защо търябваше толкова много млади живота да бъдат погубени и толкова много хора да страдат...? Защо толкова злоба се изля? Защо, най-скъпи приятелю?
-Как защо...? нима не знаеш? Всичко това, цялата тази разруха, цялия този гняв, цялата тази лудост, беше... заради човешката глупост. А сега, сбогом! Нещо ми подсказва, че ще се видим доста скоро отново.
След което Смъртта се изпари и остави гарвана сам на бойното клане.
Още едно мое разказче, но просто е неприлично малко, за да му правя отделна тема...
Давайте критиката.
The passions that drive us should be the ones we respect and admire. To feel contempt for one's own motivations is a vulgar thing.
-
Stiiv Olstin
- Мнения: 151
- Регистриран на: 07 Сеп 2005 13:19
Ноу комент , кфи сте вие таквиз писатели бе , деебаDisturbеd написа: Човешката Глупост
...
.
Бтв, ето какво написах след като го прочетох..Много неща се повтарят и ако искаш ще го махна .
Един
Война...Кръв...Смърт...
Облаци , скънцето скриват
А орди безброй мрът без причина
Само защото някой е рекъл
Че чужда земя е нужно да има..
Къде е смисъла на тзи война
Защо ни трябва такава беда,
Хора загиват заради един ,
Един..един..Този един е или глупак
или измислен стратег ,държащ странен флаг..
Някой човек , желаещ величие ..
и зарад него , кръв навсякъде се стича..
Защо е света така устроен,
едни да умират за други,
семейства да страдат за бащи и съпруги..
И толкоз много хора да мрът за един..
един..един..един...
Някой решил си ,че трябва да има
власт и известност безкрайни..
Но не помислил за всеки петима
за миг отиващи в Ада...
Защо провалил техните животи,
продължава да ламти за още..
Неразбирайки какво всъщност извършва
обричайки народи на скръб и нещастие
..един,един..един..
Stiv 6te vi pomete ...............OTNOVO!
LedEINIQ !!!!!
LedEINIQ !!!!!
-
Neurotoxin
- Мнения: 63
- Регистриран на: 06 Мар 2005 20:30
Преди да започна с хвалебствените слова,нека първо да те поразкритикувам.
Дист,"Тишина" е написано много грамотно,но на места се получават двусмислици и не е много ясно какво искаш да кажеш.Освен това вместо да преобладват многоточията,можеш да прекъснеш самото изречение.Иначе според мен се получава натруфено и тежко за четене.За Асен можеш да дадеш повече информация,защото е прекалено оскъдна.Как е станал 'дете на нощта',защо,какво е било в началото,имало ли е обрати - такива неща.Аз виждам историята незавършена.
Харесват ми епитетите.Бих казала,че са съвсем на мястото си и правят разказчето по-интересно.Като идея "Тишина" е добър разказ,но пак ще се повторя,не е пълен и доста трябва да се мъчи човек,за да го разбере.Дори и да си личи какво искаш да кажеш,има още много неща,които подсказваш с историята.
"Човешка глупост" е сравнително по-добър от "Тишина".Отначало започваш подобава,но нататък изпускаш доста неща.Едва ли си искал да кажеш само това,все пак става дума за обширна тема.Можеш да го довършиш,определено.И никак няма да е зле.Бих те посъветвала също така да използваш и по-накъсани и прости изречения.Мисля,че с тях би изразил много повече,отколкото с километрични .
И не на последно място - не си позволявай да даваш критика в самия разказ."Тишина" и "Човешка глупост" са типични за импресионистите и мисля,че си се справил чудесно.
Продължавай да пишеш и не забравяй да се забавляваш,докато го правиш. :')
Дист,"Тишина" е написано много грамотно,но на места се получават двусмислици и не е много ясно какво искаш да кажеш.Освен това вместо да преобладват многоточията,можеш да прекъснеш самото изречение.Иначе според мен се получава натруфено и тежко за четене.За Асен можеш да дадеш повече информация,защото е прекалено оскъдна.Как е станал 'дете на нощта',защо,какво е било в началото,имало ли е обрати - такива неща.Аз виждам историята незавършена.
Харесват ми епитетите.Бих казала,че са съвсем на мястото си и правят разказчето по-интересно.Като идея "Тишина" е добър разказ,но пак ще се повторя,не е пълен и доста трябва да се мъчи човек,за да го разбере.Дори и да си личи какво искаш да кажеш,има още много неща,които подсказваш с историята.
"Човешка глупост" е сравнително по-добър от "Тишина".Отначало започваш подобава,но нататък изпускаш доста неща.Едва ли си искал да кажеш само това,все пак става дума за обширна тема.Можеш да го довършиш,определено.И никак няма да е зле.Бих те посъветвала също така да използваш и по-накъсани и прости изречения.Мисля,че с тях би изразил много повече,отколкото с километрични .
И не на последно място - не си позволявай да даваш критика в самия разказ."Тишина" и "Човешка глупост" са типични за импресионистите и мисля,че си се справил чудесно.
Продължавай да пишеш и не забравяй да се забавляваш,докато го правиш. :')