[url-http://www.data.bg/f.php?fid=10280208]link za Sin City[/url]
Много добро, Дист...

Баси...на Дист разказчето беше страшно...а сега Лина ме довърши. Как може да пишете така бе...
...и тръгна Norther - Nothing...няма по-подходящо...

Пост Скриптум: Целта на поста ми беше да ви кажа Браво!

Ахх... аз на Дист казах, че е невероятно разказчето, но на фона на "Zero-Blade : The Old Lab" наистина се размазах на разказчето на Фейри-то...
Фейри, без думи останах

Даа защо някои могат, а други не. Да пишат разкази. Аз с 2 пъти повече текст не бих успял да кажа същите неща. Много са добри и 2та

Не претендирам, че мога да пиша. Не казвам, че съм изразил всичко, което исках.
Просто седнах и си излях душата. Това беше.

Мерси за хубавите отзиви. Други сигурно няма да има, защото вече нищо не ми идва на ум. И все пак... И едно малко разказче ми стига, щом го харесвате.

Браво
пС не мисля че е нужно повече да коментирам - харесва ми най-вече че е синтезирано...

Абе Кир4о теб ще те утрепа само да те срещна в канала ...... Кжо си разправял за брад4етката сега само ме рзпитват....

Човешката Глупост

Слънцето проби с мъка сивите облаци и изгря отново над бойното поле, станало свидетел на
сблъсъкът между човешките интереси. Мрачно, величествено, напоено от кръв и безгранична злоба. Сблъкът на човешката нетърпимост, родила тази злоба, сега беше разтърсила земята в злокобен танц на смъртта. Хиляди мъже, храбри мъже... луди мъже... погубени... Лекият, студен, сутрешен ветрец полъхваше леко над уморената почва и с тъга свистеше в клоните на голите дървета. Облаците, сиви и натежали, сякаш изкаха да изсипят своите сълзи над морната земя. Едва пропускаха слънцето, сякаш им харесваше сумрака. Смъртта се усещаше във въздуха, тържествуваща, мрачна... Като нежелана, тъмна гостенка се беше развихрила над бойното поле, сега оглеждаше ранените, изоставени от другарите си, на забравено от Бога място... Приближи се до един млад вийник и се вгледа в измъченото му, бяло като платно лице.Видя мъката в душата му. Колко ли любими хора бе изоставил у дома...? Колко ли души сега тъжаха, заради глупостта на някакви си нищожни хора... Хора, които ще бъдат забравени от времето и запратени във бездната на вечността. Нищожества, склонни на толкова разруха и така влюбени в злобата, че забравили същността си. Коя ли майка е сега на ръба на отчаянието...? Коя ли съпруга е сега умряла от скръб...?
Защо бе нужно всичко това?
Смъртта видя умората и безсилието в очите на умиращия, млад, храбрец. “Твоето време дойде. Отиваш там, където няма тъга, и няма смърт и разруха. Завръщаш се у дома!” Докосна го по челото, след което той затвори със сетна борба очи, и се отпусна безмълвен. С тиха стъпка, Смъртта се отдалечи от скованото тяло и застана до една изсъхнало, голо дърво. Самотно, сякаш изпъдено от останалите дървета.
- Здравей, стари приятелю – един гарван беше кацнал на клона.
- Здравей, най-скъпи друже! – Отвърна Смъртта без да се обръща, сякаш беше Очаквала този сърдечен поздрав – Не много отдавна те посетих отново. Искаш ли да се поразходим преди да си замина?
Гарванът кацна на рамото на Смъртта. Черните му пера лъщяха величествено на слабото слънце. Очите му лъщяха ужасено, от спомена за преминалото сражение. Той се обърна към Смъртта : - Защо стана това ужасно нещо, приятелю? Защо търябваше толкова много млади живота да бъдат погубени и толкова много хора да страдат...? Защо толкова злоба се изля? Защо, най-скъпи приятелю?
-Как защо...? нима не знаеш? Всичко това, цялата тази разруха, цялия този гняв, цялата тази лудост, беше... заради човешката глупост. А сега, сбогом! Нещо ми подсказва, че ще се видим доста скоро отново.
След което Смъртта се изпари и остави гарвана сам на бойното клане.




Още едно мое разказче, но просто е неприлично малко, за да му правя отделна тема...
Давайте критиката.

Ноу комент , кфи сте вие таквиз писатели бе , дееба .

Бтв, ето какво написах след като го прочетох..Много неща се повтарят и ако искаш ще го махна .

Един

Война...Кръв...Смърт...
Облаци , скънцето скриват
А орди безброй мрът без причина
Само защото някой е рекъл
Че чужда земя е нужно да има..
Къде е смисъла на тзи война
Защо ни трябва такава беда,
Хора загиват заради един ,
Един..един..Този един е или глупак
или измислен стратег ,държащ странен флаг..
Някой човек , желаещ величие ..
и зарад него , кръв навсякъде се стича..
Защо е света така устроен,
едни да умират за други,
семейства да страдат за бащи и съпруги..
И толкоз много хора да мрът за един..
един..един..един...
Някой решил си ,че трябва да има
власт и известност безкрайни..
Но не помислил за всеки петима
за миг отиващи в Ада...
Защо провалил техните животи,
продължава да ламти за още..
Неразбирайки какво всъщност извършва
обричайки народи на скръб и нещастие
..един,един..един..

И трите разказа много ме накефиха. Мисля ,че идеята за вторият разказ е много оригинална. Браво!!!