Тишина

[Disturbеd7470]

Той стоеше сам, паднал на колене по средата на тясна уличка, облечен в любимия си кожен шлифер.
Дъждът барабанеше по дрехата и косата му, и двете дълги, обемни и чисти. По уличката не се чуваше звук,
освен тихото капене на дъжда. Никой не знаеше какво му е на този човек. Никой не знаеше, какво е да си дете на мрака, така добре, както той. Демоните го преследваха на всяка крачка... Така и не успя да се измъкне от света на тъмнината... И така, паднал на колене и навел глава, той се готвеше за последна прошка със света. Студен свят, мръсен свят... опетнен свят... Свят на непростими, огромни грехове. Защо ли така изведнъж бе изгубил смисъла... и той самия не можеше да си отговори на този въпрос. Бръкна в джоба на якето... Извада една последна цигара. Вреден навик, определено. Няколко пъти се опитваше да ги спре, но сега всичко това беше далеч от него. Някак си безмислено и глупаво. Както децата, които си играят с пистолетчета, но след време им писва. Това се случи и с Асен. Живота му... като детска игра, изведнъж усети, че не извлича наслада от него. Колко жалко... Толкова млад живот... Избледнял... Но и това едва ли имаше значение тогава. Запали цигарата. Пое дълбоко дим, след което го изпусна, тежко, сякаш с въздишка. Забравен от света, забравен от себе си... Последна цигара... Сладка и едновременно, с характерния тютюнев вкус... Тъкмо извади ножчето от джоба си, и погледа за последен път към тъмното, нощно небе. Една сълза се търкулна по бузата му... Толква истинска, и толкова мрачна и тъжна бе тя. И изведнъж, сякаш от никъде, по улицата заподскача малко момиченце. Облечено в бяла рокля, с бяла панделка на главата си. Носеше червена роза, цялата покрита с бодли. Той се замисли, дали има навършени 10 години... То се спря пред Асен. Клекна пред него и се загледа в зелените му очи. Нейните сини, искрящи очи... виждаше света в тях... Усмивката й... разкриваше му толкова много тайни... Той остана да я гледа със зяпнала уста. Момичето го прегърна, и го целуна по бузата. След което го погледна в очите, и му подаде розата. Обърна се и пак припкайки, се върна по тясната уличка. Асен усети едно затопляне в него. Усмивка...!!! От колко време насам !!! Истинска усмивка се разля по лицето му! Той стана... захвърли ножа, с който щеше да сложи край на живота си, някак си с погнуса и продължи по своя път по улицата.
И остана само тишината...







Един от първите ми опити за писане. Не ми пестете критиката.

П.П. Посветено на човека, който ми върна живота...

[тъп гъз]

Личи си, че е писано от сърце и си вложил чувства. Наистина е добро, хареса ми

[Phantom]

"и две дълги, обемни и чисти."


Тия нови редове не стоят добре.
Иначе нещо не ми кацна на настроението - не съм почитател на този тип литература, но е интересно. Бих казал обаче, че е стандартно.

Не че мога да пиша ама нали все пак тряа да изкажа мнение:)

[Disturbеd7470]

"и две дълги, обемни и чисти."


Тия нови редове не стоят добре.
Иначе нещо не ми кацна на настроението - не съм почитател на този тип литература, но е интересно. Бих казал обаче, че е стандартно.

Не че мога да пиша ама нали все пак тряа да изкажа мнение:)

Тея нови редове са се получили като съм го писал на нотпад-а... ;/

[Windy]

Много добро.Прекрасно дори,особено като се има предвид,че е за първи път.Прочувствено...

[deep.ocean.mix]

Dist, още снощи (Надявам се да съм бил първи (; ) ти казах, че е много добро
Сега като го прочетох още веднъж...още повече ми хареса и още повече го разбрах
На мен ми допадат точно такива разкази, така че давай, пиши още (:

[The Chameleon]

Дист, много ми хареса!

Наистина е много добро като за първи път... изобщо не очаквах да се появи това малко момиченце да ти призная. Допадна ми със своята чистота!

[Stiiv Olstin]

Малкуту мумичи рулира
Дист , къртиш? :О

[`FairY`]

Малкуту мумичи рулира

Нали:) , довечера ще ви постна разказа , но от страната на момиченцету:)

[deep.ocean.mix]

но сега всичко това беше далеч от него. Някак си безмислено и глупаво. Както децата, които си играят с пистолетчета,
но след време им писва. Това се случи и с Асен. Живота му... като детска игра, изведнъж усети, че не извлича наслада от него.

Не съм най-добрия критик, по литература съм много зле, но някакси тези редове не звучат...не се връзват с компоцицията като цяло :/

[Stiiv Olstin]

но сега всичко това беше далеч от него. Някак си безмислено и глупаво. Както децата, които си играят с пистолетчета,
но след време им писва. Това се случи и с Асен. Живота му... като детска игра, изведнъж усети, че не извлича наслада от него.

Не съм най-добрия критик, по литература съм много зле, но някакси тези редове не звучат...не се връзват с компоцицията като цяло :/

Компоциция яко.
Иначе - самото изречение "Живота му..като детска игра , изведнъж усети , че не извлича наслада от него."е малко неправилно..Ама не е кой знае кфа грешка ;/

[Disturbеd7470]

но сега всичко това беше далеч от него. Някак си безмислено и глупаво. Както децата, които си играят с пистолетчета,
но след време им писва. Това се случи и с Асен. Живота му... като детска игра, изведнъж усети, че не извлича наслада от него.

Не съм най-добрия критик, по литература съм много зле, но някакси тези редове не звучат...не се връзват с компоцицията като цяло :/

Ами , аз исках да сравня живота на героя с детска игра, която му е омръзнала вече... Не мисля, че би ти би извлякъл (вече) наслада от игра с кубчета, пистолетчета и т.н. Явно не съм се изразил много добре, но нищо

П.П. Лина, очаквам с нетърпение разказчето ти

[`FairY`]

Тишината на момиченцето в бяло...


Събудих се.Беше мрачен ден,мирисът на наближаващ дъжд се носеше из въздуха.Нещо в мен ми подсказваше ,че предстои да се случи нещо странно...Отново, както всеки ден, бях сама,лежах на земята и гледах олющения таван на стаята.Нито звук.Гробна тишина(както обикновенно).Станах...Дъждът румолеше вече по прозореце.Огледах се.На стола имаше поставена бяла рокличка-мой размер...странно,наистина...облякох я.Сресах косата си и я захванах с бяла панделка.Сините ми като капчица вода очи сякаш изгряха на лицето ми...
Отидох в съседната стая.А там-същият хаос ,както всеки ден...Бяха забравили ,естествено,както винаги правят.Ставах на 7, а те бяха забравили...Но имаше нещо различно,което не си беше на мястото...Една червена роза сякаш ме зовеше...седеше там на пода, без картичка , без послание.Усещах ,че не е за мен , че не е за никой от тази къща...Паднах...Изведнъж отворих очи.Тичах.Бягах по една тъмна улица.Не ме беше страх, сякаш цял живот бягам по тази улица, беше ми позната.Чувствах се спокойна,сякаш си играех на катерушките в парка.Дъждът не спираше...По едно време,както си подскачах,забавих крачка...пред мен стоеше млад мъж,паднал на колене,забол поглед в земята...Сякаш стоеше там за последно.Изглеждаше тъжен...под ръкава на вече мокрия му шлифер се подаваше нож...Разбрах ,че той е човека,когото съм търсела и за когото е розата...Странника явно усети присъствието ми,защото веднага вдигна глава.Застана под дъжда като втрещен.Имаше много страдалчески вид, личеше си ,че живота го е напуснал и не ножа беше решението...Приближих се до него...Погледнах го в искрящите му зелени очи , видях своето отражение..едно безкрайно красиво същество-неговото спасение...А той ме гледаше смирено с толкова тъга ,а и в същото време с необяснима любов...На лицете ми изникна обичайната детска усмивка , която озарява детето ,когато отвори коледните си подаръци...това сякаш го успокои.Доближих се , бързичко и по детски го целунах по бузата.Подадох му розата и погледнах бодлите , за да го предупредя...След това се затичках обратно към тъмнината на мократа улица...Усещах как той ме наблюдаваше,но когато се обърнах на негово място беше останал само ножът...и забързах отново към моята тиха самота...

[Disturbеd7470]

Красиво, много красиво, Лина... Хареса ми много!

[Stiiv Olstin]

Красиво, много красиво, Лина... Хареса ми много!

[ShadySoldier]

[Phantom]

Е само дето това не са мисли на 10-годишно момиченце:). Иначе е добро. Ама защо тоя размер? Не ми казвай, че компенсираш обем. Той не е важен понякога.

[Disturbеd7470]

Оправих редовете. Сега изглежда по-добре

[AcTivE]

Да си гледал скоро Sin City ???



Иначе коментара ми е, че е много добре изразено като за дебют!

[Disturbеd7470]

Да си гледал скоро Sin City ???



Иначе коментара ми е, че е много добре изразено като за дебют!

Ами, доста ми се искаше да го гледам, ама не можах да си го намеря ;/