Цитат:
Добре примерно една хубава игра скача от 70 лева нагоре , а една хубава книга е от 50 лева надолу , сигурно има 2 - 3 книги на пазара който са около 100 кинта . Не правите ли сметка , че излиза по удачно да чета нещо 1 месец с 1000 страници за 20 лева или да дам 120 лева за Wrath of the lich king което ще го играя много време и много време ще ми загуби , незнам , защо ви се играят толкова много игрите макар , че развивате Английския речник , но книгите развиват абсолютно всичко начин на мислене , поведение , грамотност и др . Защо според вас в градовете има повече магазини за книги отколкото за компютърни игри ? Почнете да четете някоя книга и на 80 % съм сигурен , че ще ви отвлече някъде другаде .
Защо гледаш нещата в ракурс - "колко по-евтино ще ми излезе да си запълня времето" или "как ще се развия по-добре". Това са последните аргументи, които някой ще ти гледа. Тук уж е геймърски форми. Абсолютно тъпо е да се опитваш да обясниш на геймър, че това с което се занимава не е нито изгодно, нито полезно. Просто на човекът му доставя удоволствие да играе...всичко останало е второстепенно.
Пък и това, което казваш не е много вярно - компютърните игрите са част от съвременнато култура и ако ги игнорираш напълно си е проява на чисто невежество - най-добрият вариант е да си запознат с всичко и да балансираш според вкусовете си.
Ако обичаш да играеш рейсър игри, просто няма книга, която да ти ги замести. Аз не обичам рейсъри или футболни "симулатори", но примерно харесва hack and slash RPG-та...те също нямат книжна алтернатива.
Книгите се хубаво нещо, но от тях предимно попиваш информация, не те карат да решаваш истински умнествени задачи...с изключение на сборниците със задачи или колекциите с кръстословици. Игрите са предизвикателство, а успехите в тях, карат жлезите в мозъка да отделя разни ендорфини и пр. дроги и да изпитваш истинско удоволствие: т.н. мозъчно вазнаграждаване. Такова нещо рядко ще изпиташ при четене на книга.
ПП
Цитат:
Дан Симънс - Хиперион.
Бе, не го харесвам този Симънс, най-малко поредицата му за Хиперион...най-малкото тематиката е далече от технократското Sci-Fi, на което съм фен.
Повече ме кефят:
"Обитаемия остров", "Хотел при загиналия алпинист" и "Пикник край пътя" (който е в основата на Сталкер) на братя Стругатцки.
Както и "Пилотът Пиркс" на Станислав Лем...всъщност страштно ме кефят и неговите "Соларис", "Непобедимия" и "Едем", както и всичко на тема "Йон Тихи", ама нещо не ги възприемат хората...особено "Йот Тихи", който е гронеска в стил "Пътеводител на галактическия стопаджия".
Азимов ме кефи в ранните му периоди, от един момент книгите му въпреки, че се адски ерудирани са ми скучни.