Brain написа:
А задължително ли е в една подобна игра екшъна да е силно застъпен? Не че е зле, задължително ли се налага?
Ами... мисля си, че да - все пак не играеш куест, нали? В смисъл ако ще играем нещо, в което "можеш да се защитиш" от противниците, да, екшънът трябва да е поне на средно ниво. В СХ е много ниско. То и в РЕ 1-3 не е "най-добрия", но поне е по-раздвижващ и напрегнат.
СХ 1 я играх на нормална трудност (което би трябвало да е... "нормално") и имах достатъчно много патрони. А "страшния" момент идва най-вече с това, че не знаеш дали ще ти стигнат патроните и затова се чудиш дали да бягаш, дали да се биеш. Ей такива работи. Да я играя на по-висока трудност... Ами добре, само че играта да ме беше грабнала с нещо, че да я преиграя (защото първия път няма да се пусна директно на високите трудности - току-виж се оказало, че всъщност това е от игрите, дето нямаш муниции и...).
За гадовете нека преброим. Тези, които аз си спомням са кучета, птеродактили (летящите гадинки), хлебарки, зомбита (сестри и доктори), зомбита по улиците, онези гадинки в канализациите. Пропускам ли някой гад, който не е бос? От всичките тези можеш да избягаш и като изключим летящите, можеш сравнително лесно да убиеш дори с тръбата. Никой от тях не става по-силен и съответно по-труден по нататък в играта. И всички тези гадове, с изключение на последните, ги виждаш до болницата. Да, не е 1/10 от играта, но все пак е още преди средата май. Освен това може да забележиш, че по държане кучетата и зомбитата по улиците са подобни, а тези в канализацията - на зомбитата сестри. Хлебарките реално нищо не правят в играта. Ами липсва разнообразие, а бих добавил и предизвикателство - с огнестрелно оръжие всеки от тези се превръща в "practice shooting".
Освен това за СХ 1 бих добавил като дразнещ и шансът за пропуск на главния герой. Да, "реалистично", но в подобна игра по-скоро дразнещо, отколкото забавно.