Туфериан
Част 2 Лютата загуба
Докато яздеха към Синголо Халдимир не спря да мисли за Митрис познаваха се от бойното училище.
През умът му минаха всички добри мисли за него.И сега не можеше да повярва,че го е забравил в бягството си.
Минаха през поля и гора от лявата им страна.Пътят бе пуст нямаше кервани нито елфи.
Слънцето изгряваше а градът бе пред тях.Стигайки до входа на крепоста единят човек се стовари на земята.
Стражът който бе близо до него не си направи труда да му помага войнът имаше сатър в гърба.
-Тревога носите в града.Нежелана е тази загуба сега градът е открит за атака.-Каза стражът към лейтанантът строго.
-Атаката която направиха беше неочаквана.Но не възнамерявам да казвам всичко на теб преди да съм се посъветвъл с мъдрите.
Минаха през главната улица с наведени глави.Беше ги срам защото всички ги гледаха и очакваха добри новини.
Стигаики до храма на мъдрите те слязоха от конете.Храмът не беше обикновен той беше величествен с резбовани порти с четири големи
колони от пред които придържяха кузирката по тях бяха издълбани лица.Наричаха тези лица живи защото който влезел те го оглеждали
и давали съвет на мъдрите за това какви същества влизат зли или добри.
Сега Халдамир не мислеше как ще се оправдае за допуснатата грешка и за това че позволи на хората да пируват.
Стигайки до голямата порта тя се отвори сама и той влезе вътре.В огромната зала посредата имаше накладен огън
и десет трона от дървен материал троновете бяха подтедени в непълен кръг.
На троновете имаше елфи стари побелели те бяха впити в троновете си като оковани.На върха на троновете си имаха емблеми на десет елемента.
-Какво имаш да ни кажеш което да не знаем?-Отговори елфа от четвъртия трон.
-Можеби нищо.Предполагам знаете всичко и сте видели всичко.-Отговори с наведена глава Халдамир.
-Сега какво наказание да ти дадем?
-Не знам-отговори въздишайки и продължи-Не трябваше да става така.
-Не трябвало!Не трябвало станало!-Извика елфа от седмия трон.-Нима смяташ че ще ти позволим да си седиш в града?Не няма да ти го позволим ще те пратим на мисия от която зависи оцеляването на Човешката и Елфическата раса.
Халдимир се замисли той не бе сигурен че тази тежка задача ще е изпълнена.
-К-к-какво трябва да направя?
-Да отидеш в Атор.При фанатизираните джуджета.Мда техния списък с приятели е празен но списъкът им с врагове е пълен.
Ние ще се опитаме да призовем кентаврите но те отдавна ни изоставиха.Бяха решили да живеят в мир.Но ето че територията ни се скасява драстично.-Каза елфът от първия трон.
-Ще гледам да не се проваля.
-Не трябва да се проваляш.Ако се провалиш не се завръщай повече.
Халдамир напусна залата разтрперен той не можеше да повярва че се примири така.Сега той си мислеше че отива на сигурна смърт.
Отпред го очакваха три елфа и един човек.
-Е ще заминем на мисия за която можем да не се върнем?-попита човека.
-Да тази мисия ще реши съдбата ни.-отвърна Халдамир-Аз съм Халдамир.
-Здравей братко аз съм Маглор.Добър съм с мечът и щитът.
-Здравей аз съм Антонио от Паладиус.Ние хората не можем да се похвалим като вас елфите но все пак съм добър с атака в гръб някой ме наричат сянката.
-Благодаря ви че ще дойдете с мен.Радвам се че в този труден момент не съм сам.
Другите два елфа донесоха три коня.
-Ами вие мислех си че ще дойдете с нас?-каза Антонио.
-Не ние сме местната стражя.
Групата се качи на конете и потегли към изхуда на града.Яздеха отново по главната.
Този път елфите ги отпращаха щастливи.
"-Каква надежда виждат те в мен?Защо си мислят че ще успея?"-каза си Халдимир той не виждаше надежда за него тази мисия е провал.
Излязоха от града на залез слънце.Надеждата напълно напусна лейтанантът а градът беше изпълнен с нея.
Надежда или смърт.
Надявам се да ви хареса
Пак се извинявам за грешки.