Туфериан

Туфериан беше не герой,не град а континент във света на Етегория.
Свят окървавен от люти битки.Последната велика битка от ерата на последния демонски владетел Ениус.
Хора и Елфи се сражяваха на четири фронта.Един с орките и гоблините,втори с демоните,трети с готонесите(немъртвите)
и четвърти с враждебните със всички джуджета.

Част 1 срещата при река Елан
Елан бе реката която бе границата на територията на Елфите с територията на орките и готонесите.
Реката се намираше на север от елфските градове и столицата.Елфите владееха само южната част.
Елфския гарнизон пазеше реката и очакваше подкрепление от Хората.
Лейтанантът Халдамир излезе от шатрата си разтревожен заговаряйки войника с него.
-Как така шпионите не са се върнали?
-Сър не съм получавал вест от тях от три дена.
-Това означава,че врагът ни се готви за атака.Дано Митрис дойде по скоро.
Отдалечавайки се от шатрата Халдамир и война дочуха радостни викове от ляво.
Когато се обърнаха видяха гарнизона на хората.Елфите посрещнаха хората радостни.
-Радвам се,че пристигнахте.Предполагаме че врагът ни се готви за атака.-каза Халдамир.
-И ние се радваме на топлото посрещане.И предлагаме да го отпразнуваме.-отговори му Митрис.
Сопвайки се лейтанантът го изгледа злобно.
-Какви глупости говориш очакваме атака през ноща!
-Не са глупости приятелю знай от мен аз съм преживял повече битки и знам че те ще нападнат
през изгрев слънце.Ще ни оставят да не спим цяла нощ и на
сутринта уморени те ще ни смажят.-Удряйки в дланта си с юмрук Митрис нареди-Налейте вино за всички!
Елфите отказаха от питието и стояха на пост а хората пируваха победа преди да са я изпитали.
Късно вечерта гарнизонат на Митрис вече спеше.
Елфите пазеха лагера докато не чуха цамбурване във водата.
Непрогледен мрак бе пред тях и не разбраха какво влезе във водата.
В следващия момент се чу опъване на тетива от лявата страна
елфите не успяха да реагират и в следващия момент отгоре им се исипаха стрели.
Врагът беше пресякъл регата от Запад и ги нападна от лявата им страна.
Орки и готонеси се разпръснаха из лагера.Колеха на ред.Много от елфите
бяха паднали след първата вълна от стрели хората не можяха да реагират на време.
Халдамир видя изхуда от битката и нареди на хората и елфите:
-Напуснете лагера!Отстъпваме!
В цялата суматоха малцина се добраха до коне.Други бягаха но стрелите ги догонваха.
Сега оцелелите се надяваха да стигнат до града Синголо.
Халдамир разгледа хората си но не видя Митрис.
Малцината оцелели пътуваха към Синголо с лоша вест.

Не е кои знае какво.Не очаквам положителни отзиви.
Ако има грешки се извинявам.

Историята е банална и наивна, описанията ги няма никакви, но пък си личи желание. Дай да видим какво ще измислиш.

Да си призная не ми хареса особено. Видя ми се прикалено клишарано, можеби, защото мнозина са пробвалите се в жанра фентъзи

Може да започва наивно и клиширано, но пък да има нещо оригинално в средата или в края няма как да видим, ако не го оставим да продължи. Иначе определено трябва да вкараш описания и да задълбочиш малко историята, етсетера. Гоу он.
ЕДИТ: Прочетох го като изтрезнях, и намерих няколко грешки, които, понеже съм добър, ще ти кажа:
1. Това за немъртвите. Не пиши "... и Еди-кои-си (немъртви)", защото звучи като енциклопедия. По-добре би звучало нещо от сорта на: "... готонесите - загадъчните и зловещи същества, които се срещаха по покритите с вечен сняг върхове на Еди-Коя-Си планина, и за които се говореше, че са излезли от гробовете си мъртъвци... "
2. "Чу се опъване на тетива". То не може да се чуе. Звън на тетива обаче може.
3. Както веднъж на мен ми каза Ледник, вживей се малко. Накарай ни да почувстваме опасността, дет' са вика. Аз сега чета и ми е през някъде си, че тия хора някакви ги нападат. Е, и к'во? Ще нахлуят там в укреплението, ще земат водката и к'во? Опиши страха от нападението, ужаса, заплахата...
4. За географските обекти си сложил само едни имена. Аз не мога да си представя сега тая река поточе ли е или е плавателна, каква е, що е? Опиши малко света, да се знае дали действието се развива в джунглата, или в някоя ледена пустина, или на Марс, или Бог знае къде.
Не съм аз най-вещият критик, но се надявам това, което написах, да ти послужи добре. Дерзай.

Еми май не си ме разбрал.Джуджетата са неутрални в смисъл не са на никоя страна бият се за себе си.


Благодаря за критиката Ще ми помогне в двойката.

Двойката ще е много по дълга за което няма я постна скоро

Хм, би могъл да употребиш "враждебните към всички джуджета".

Туфериан

Част 2 Лютата загуба

Докато яздеха към Синголо Халдимир не спря да мисли за Митрис познаваха се от бойното училище.
През умът му минаха всички добри мисли за него.И сега не можеше да повярва,че го е забравил в бягството си.
Минаха през поля и гора от лявата им страна.Пътят бе пуст нямаше кервани нито елфи.
Слънцето изгряваше а градът бе пред тях.Стигайки до входа на крепоста единят човек се стовари на земята.
Стражът който бе близо до него не си направи труда да му помага войнът имаше сатър в гърба.
-Тревога носите в града.Нежелана е тази загуба сега градът е открит за атака.-Каза стражът към лейтанантът строго.
-Атаката която направиха беше неочаквана.Но не възнамерявам да казвам всичко на теб преди да съм се посъветвъл с мъдрите.
Минаха през главната улица с наведени глави.Беше ги срам защото всички ги гледаха и очакваха добри новини.
Стигаики до храма на мъдрите те слязоха от конете.Храмът не беше обикновен той беше величествен с резбовани порти с четири големи
колони от пред които придържяха кузирката по тях бяха издълбани лица.Наричаха тези лица живи защото който влезел те го оглеждали
и давали съвет на мъдрите за това какви същества влизат зли или добри.
Сега Халдамир не мислеше как ще се оправдае за допуснатата грешка и за това че позволи на хората да пируват.
Стигайки до голямата порта тя се отвори сама и той влезе вътре.В огромната зала посредата имаше накладен огън
и десет трона от дървен материал троновете бяха подтедени в непълен кръг.
На троновете имаше елфи стари побелели те бяха впити в троновете си като оковани.На върха на троновете си имаха емблеми на десет елемента.
-Какво имаш да ни кажеш което да не знаем?-Отговори елфа от четвъртия трон.
-Можеби нищо.Предполагам знаете всичко и сте видели всичко.-Отговори с наведена глава Халдамир.
-Сега какво наказание да ти дадем?
-Не знам-отговори въздишайки и продължи-Не трябваше да става така.
-Не трябвало!Не трябвало станало!-Извика елфа от седмия трон.-Нима смяташ че ще ти позволим да си седиш в града?Не няма да ти го позволим ще те пратим на мисия от която зависи оцеляването на Човешката и Елфическата раса.
Халдимир се замисли той не бе сигурен че тази тежка задача ще е изпълнена.
-К-к-какво трябва да направя?
-Да отидеш в Атор.При фанатизираните джуджета.Мда техния списък с приятели е празен но списъкът им с врагове е пълен.
Ние ще се опитаме да призовем кентаврите но те отдавна ни изоставиха.Бяха решили да живеят в мир.Но ето че територията ни се скасява драстично.-Каза елфът от първия трон.
-Ще гледам да не се проваля.
-Не трябва да се проваляш.Ако се провалиш не се завръщай повече.
Халдамир напусна залата разтрперен той не можеше да повярва че се примири така.Сега той си мислеше че отива на сигурна смърт.
Отпред го очакваха три елфа и един човек.
-Е ще заминем на мисия за която можем да не се върнем?-попита човека.
-Да тази мисия ще реши съдбата ни.-отвърна Халдамир-Аз съм Халдамир.
-Здравей братко аз съм Маглор.Добър съм с мечът и щитът.
-Здравей аз съм Антонио от Паладиус.Ние хората не можем да се похвалим като вас елфите но все пак съм добър с атака в гръб някой ме наричат сянката.
-Благодаря ви че ще дойдете с мен.Радвам се че в този труден момент не съм сам.
Другите два елфа донесоха три коня.
-Ами вие мислех си че ще дойдете с нас?-каза Антонио.
-Не ние сме местната стражя.
Групата се качи на конете и потегли към изхуда на града.Яздеха отново по главната.
Този път елфите ги отпращаха щастливи.
"-Каква надежда виждат те в мен?Защо си мислят че ще успея?"-каза си Халдимир той не виждаше надежда за него тази мисия е провал.
Излязоха от града на залез слънце.Надеждата напълно напусна лейтанантът а градът беше изпълнен с нея.
Надежда или смърт.


Надявам се да ви хареса Пак се извинявам за грешки.

Не знам защо, но това започва да ми прилича на Питката на Галактиката...

Не искам да се заяждам, но това, което ми прави най-голяма впечетление е, че всичко е описано много просто. Според мен трябва да задълбочиш сюжета и описанието.

Ахаха, дявол го взел.

Они... те'е дватА елва зима'а тритье коньо и ги помъкна'а на гръб.

Туфериан

Част 3 Неочаквани посетители

При падането на ноща групата беше далече от града настигайки гората Лунт.Яздеха на запад пред тях се простираха гори и в далечината леко се забелязваха побелелите върхове на планината.
Умората над Халдамир нарастна той не бе спал от четири дена.
-Ще е добре ако намерим място за отдих и сън.Защото не мога да продължя повече напред.
-В далечината съзирам дим.-Маглор се напрегна за да го види в мрака.-Вероятно е село там ще има къде да отседнем.
-Ще можем да отседнем ако не ни убият.Да не упостностите по тези земи.-Отвърна Антонио.
Продължиха по каменният път.Един малък хълм закриваше гледката на селото оставяйки групота да вижда само дима.
Когато се изкачиха на хълма видяха ужъсът.Цялото село догаряше навсякаде имаше тела някой бяха провесени на стълбове други бяха забучени на кол.Навсякаде се вееше знаемето на злите то представляваше голямо парче кожя на която бе изгравиран знак който представляваше меч смесен меч в който имаше елементи на четирите раси на злобата.
Дръжката бе направена от кост стоманата бе черна на червени петна черната символизираше стоманата на орките и гоблините а червената на демоните.
-Какъв е този знак?По нашите земи не сме го виждали.-Запита Антонио.
-Това е знакът на злото.Представлява меч който е като хамелеон сменя цвета и вида си в зависимост в каква сила попадне.Навремето мечът е бил изкуван от джуджета който са го контролирали бил е много могъщ но един ден мечът бил откраднат джуджетата не разбрали кой го е откраднал и намразили вскички раси.Обезумели от злоба когато влезели в битка очите им почервенявали искали да си отмъстят и да намерят мечът.Но сега се носят слухове че възнамеряват да правят друг магически предмет.Лично ако ме питате джуджетата си мислят че ние сме откраднали меча защото по него време бяхме съюзници.Докато не дойде Ениус сега не сме чули нищо за него но се предполага че крой таен план.Каква ли злоба е минала през това село?Чудно ми е накъде се е запътила?-Каза Маглор след което извади късия си меч и сряза кожята с знака.
Халдамир слезе от коня си и извади плат с който се уви и заспа.Антонио и Маглор също слязоха но извадиха запасите си и похапнаха преди да легнат.
Слънцето изгряваше.Групата се събути от гракането на гарвани.В селото имаше не само гарвани а и лешояди.
Мършата бе привлекла обонянието им сега те пируваха.Откъм западната страна на селото се извисяваше вековната гора Лунт.Тримата мълчеливо се качиха на конете и потеглиха мъка натегна сърцата им.Пътят през гората бе кален и неравен.Не след дълго почнаха да изкачват планината търсеха портата на града Атор.Гората вече ги изостави и остана зад тях пред тях бе неравния скалист път.Слънцето залязваше когато се изкачиха на голяма и равна плоча.Портата бе пред тях когато се огледаха разбраха на каде се е запътила армията унищужила селото плочата бе осеяна трупове на джуджета и орки.
-Войната е настигнала и този регион.-промърмори Халдамир и се загледа към портата тя беше разбита-Е не очаквайте да заварим дружелюбие и живи твари вътре.
Минаха през разбитата порта на нея си личаха злобата която я бе разбила по портата е имало рунни но много малко от тях сега си личаха.Навлизайки в първата зала видяха още тела колоните който придържяха тавана липсваха бяха разбити до основи.Продължявайки напред видяха стъпала и втора порта от сртани на портата имаше каменни домове който бяха като етажи на стъпала.Портата не беше разбита но понея си личаха опитите за разбиването й.Слизайки от конете тримата се замислиха.
-Ами ако има и друг вход през който врагът е влязъл?-Попита Малгор.
-Съмнява ме джуджета правят мините си със схемата на само един вход и един таен изхуд който само те си знаят каде е.-Отвърна му Халдамир.
Антонио се изкачи по стъпалата и удари по портата.
-Има ли някой вътре?-Извика той.
-Какво по дяволите правиш глупако!-Извика му Малгор.-Подяволите залегнете!
В този момент към тях летяха брадви от малки прозорчета.Бързата реакция на Малгор го спаси заедно с Халдамир.Но Антонио беше улучен от една той се простна по очи на стъпалата.
-Това не трябваше да става!Не трябваше!-Ридаеше Халдамир той знаеше че сега джуджетата стяха да ги убият без да питат какво търсят тук.
Портата се отвори и от вътре излязоха джуджета малобройни но тежко екипирани те изгледаха човека пред тях.
-Този какъв е и какво ли е търсел тук?-Заговори едното.
-Сигурно някой магически предмет или пък може да е крадец и да иска да ни вземе златото и скъпоценните камъни.-Отговори другото.
Малгор се изправи смел и горд и закрачи напред Халдамир го последва.
-Здравейте приятели.Забелязвам че войната не ви е пощадила.Дошли сме с дипломатическа мисия и искаме да говорим с краля ви.-Каза Малгор.
Джуджетата се сепнаха и се подготвиха за защита.
-Още крадци!Предлагаме ви да се предадете!-Отвърана му джуджето.
-Искаме да говорим с владетеля на тези земи.-Каза му Халдамир.-Не сме дошли да колим или да крадем.Дошли сме да търсим помощ.
-Ще видим тая работа.Ще ви позволим да говорите с краля той ще реши съдбата ви.-каза джуджето-А и добре дошли в Атор градъд на кралете.
Закрачиха към вътрешната част на крепоста минна.Минаваха покрай много домове и много джуджета ги гледаха колкото по навътре влизаха толкова по хубава гледка се изясняваше оред тях.
Виждаха златни колони и статуй на джуджета който някога са били крале.Стигнаха портата и спряха замислени какво толкова ще кажят на краля за да го накарат да помогне.Мислите за Антонио не напускаха Хадлимир и Малгор.


Пак се извинявам за грешки

Деба, тия региони така и не се научиха да тичат.

Sentry е прав

И с какво точно е прав, че не ми е ясно?

Ми явно не е седнал
Онтопик:ми има много изрази, които звучат не на място и от там и опсианието ти куца

А бе сори, ама аз тука съм казал само едно нещо, за което може да съм прав...

даже не си направих труда да го прочета
но като гледам коментарите...

Впечатлението ми за теб до сега е, че си мързелив спамлив идиот, който не си прави труда да прочете каквото и да е, така че ако обичаш ако нямаш намерение да прочетеш нещо - чупката поне от творческия.

Не е точно лошо,просто е клиширано до болка.Иначе е прилично,ако ти е първи опит,оценка имаш 4.5 от 6.Е,ако вече си се опитвал преди,бих те посъветвал(ноу офенс) да не се занимаваш с писане на художествени произведения.Всеки има скрит талант в нещо,важното е да го открие и да го развие.
П.П.По-добре щеше да бъде вместо Туфериан героя да го кръстиш Тюфлек,по-звучно е.