Мисля, че съм ти казвала колко голям е замисъла за това...нещо. Краят е измислен, измислени са отделни случки, които, поне аз, намирам за интересни ^^ Проблемите идват от това, че нямам нервите да стигна до тези случки, а да го претупам не се явява като опция при мен. Истината е, че тези части са просто "хубави" и не постигам желаното качество. Най - вероятно ще бъдат поредните изтрити и писани наново страници, но ще видим. Благодаря за коментара
Ако метнеш око насам отново, нека те поздравя за новото попълнение в Твочреския, чийто автор си ти. Смях се много Тоя скелет ми е идол Лекциите ще да са били доста скучни
Хйде, със здраве

Да де, "скучните подробности" между два култови момента. Не можеш всичко да напишеш така, че да е култово, просто не се получава колкото и да опитваш. Не ги трий, просто продължавай!

Какво да кажа - прекрасен стил! Лично на мен ми харесва много - жив и обикновен, но не и глуповат, описателен, но не и досадно отегчителен. Всичко е точно на мястото си. С това ме грабва този разказ. В смисъл, винаги съм се..., "възхищавал " дори на способността на някои да редят думите по красив начин. Не да редят красиви думички (като в стих, което всеки може), а да редят думите по красив начин. Поздравявам те за това!
Колкото до историята... Несъмнено е изпъстрена с много детайли, а не е прост линеен списък (гррр... Рийв, сещай се! ), т.е. праволинейна редица от събития, случващи се на главния герой. И въпреки това е всъщност доста рано да се говори конкретно за историята, понеже всъщност тя все още не ни е разкрита особено много.
Единствената ми забележка е, че има още някои грешкичи, които трябва да отстраниш и 1-2 не особено добре написани изречения, в които се получават неприятни двусмислици.

Като цяло - поздравления и упоритост да го продължиш!

Благодаря за добрите думи, Рекс, поласкана съм ^^ Но лично аз смятам, че точно за момента, това нещо е голяма боза. Никога не съм си харесвала "творбите" - много хора могат да застанат зад мен по този въпрос
Грешки (правописни, граматически) знам, че има, ако за тях говориш. Нямам навика да чета, след като напиша нещо и май е съвсем нормално да съм пропуснала нещо. За недобре написаните изречения - бих те помолила да ми ги посочиш, за да ги оправя, стига да не е твърде голямо затруднение за теб
Благодаря ви, High_voltage, Рекс, Сен, че сте отделили време, за да прочетете туй нещо

Да ти ги посоча ще означава да прочета всичко наново, което всъщност нямам намерения да правя (рядко прочитам нещо различно от учебник по повече от веднъж ). Ще го оставя на теб, когато дойде момента да си "изпипваш" работата.

Не знам защо го намираш за "боза" обаче. Може би поради факта, че действието се развива малко мудно, понеже не описваш епични битки и велики герои? Може би. Но ще ти кажа, че за момента е нещо доста повече - доста реалистична история. А точно това липсва на повечето фентъзи разкази - реализма! Може би от прекалено наблягане на неестествените неща се забравя, че всъщност става дума за най-обикновени хора. Затова този разказ е различен и точно това го прави хубав. Ако наистина го намираш за слаб, мога само да съжалявам, още повече ако не изтъкнеш причина за това.
И разбира се, не можеш да съдиш за нещо, преди да си го видял цялото. Затова се опитай да го продължиш, може и да започен да ти харесва.

Всъщност позна - дразни ме бавното развитие на действието. Адски много. И нямам търпение да стигна до...нека я наречем "съществената част" на разказчето Но ще видим. Имам време, ако не друго

Ами Сентри писа именно затова и ти самата отговори, че мразиш да претупваш нещата. И така и трябва. Всъщност предполагам всички ни (като автори) това ни мъчи, но от друга страна забележи на какво приличат "разказите" на тези, които директно се хвърлят в "съществената част" - прекалено детински и дебилни са. Затова "бавно, но славно" до края!

Ако търпението ти е добродетел, разбира се

Един Ден В Ада 2 си беше доста големичко

High_voltage, никакво развитие...Мозъка ми е толкова забил, че няма накъде повече. По едно време ме хвана страхотната идея да пренапиша всичко от Пролога досега, но се отказах (и слава Богу!). Small Furry Thing знае за настроенията ми, по време на които ме прихваща да трия. Веднъж бях написала 75 страници и ги разкарах, защото не ми харесваха.
Мани, по - добре да си го пиша баааааааааааааааааааааааааааавно, но да не стане някоя извънредно нетърпима боза

Ei snoshti go prochetoh! Bravo Rali!

Sorry za latinitsata no taia shtaiga niama kirilitsa