Знам, че темата е *леко* безсмислена, ама нямаше как - напънала ме е нуждата и реших, че след като чичо Гугъл не ми помогна особено, мога да поискам помощ тук.

Става въпрос, че искам да се науча да пиша стихове.

Ама хич не ме бива да връзвам римите, да говоря в ритъм и да праскам инверсиите. След като из нета плават доста уроци как се пише новела/роман, няма начин да не открием и ръководство по писане на стихотворения!

It's all in the mind!

Приятелю, съмнява ме дори един от най-любимите ти стихоплетци да е ползвал някакво ръководство освен това на собствената си ръка докато е писал стиховете, които те омайват.
Стихове for dummies - нема такова нещо.
И все пак, потърси си не ръководство, а по-скоро някакъв анализ на самата форма, който да си имаш наум като пишеш.
Дано не бях съвсем безполезен.

По схема ли ще го пишеш бе, душко?!
Нещо и на мен чичо гуугъл не ми помага със сериозно линкче, затова не мога да предложа повече от това да застанеш пред учителката ти по литература, да й завъртиш един звънък шамар и да й заповядаш да спре с предъвкването на синтетичния, спиращ мозъчната дейност анализ на прекрасни творения, и да премине на теория за направата на такива.

Иначе, попаднал си на правилния форум - тук сме само будни умове и запалени критици, все с някой съвет ще можем да помогнем. Ще започна с любим цитат от Робърт Фрост - който систематизира и първото нещо, което намирам за важно в един стих:
"Writing free verse is like playing tennis with the net down." ("Да пишеш стихове без рима е като да играеш тенис без мрежа.") Демек тъпо, много тъпо.

Не мисля , че може да научиш подобно нещо от друг.
Ритъмът се усеща, докато пишеш .. просто пробвай.
Кви гайдове , кви пет лева.

Дори да приемем, че "free verse" ще се преведе като "без рима", изказването пак няма смисъл - защо пък стихове без рима да са тъпи? Напротив, стига да имат звучност римата не е задължителна. Звучност и ритъм, съотношение на брой на срички... Красиво е когато ги четеш да са като песен, не задължително, но е един похват...
Рима? Не мисля, че е от задължителните условия...

Наистина, по-добър "учител" за писане на стихотворения, от анализа на едно такова, няма. Ако госпожата ти е точна може да ти помогне. Моята в 12ти клас беше поетеса. Смахната поетеса, несъмнено, но пак си разбираше от професията

Аз съм много добър по тази част. Практиката му е макята.

Трябва просто да пренастроиш сетивата си. Обръщай внимание върху самия език, следи морфологията и семантиката. Ударения, брой срички, граматически надставки. Значения, уклонения, идиоми. Освободи съзнанието си, не го насилвай с идеи, първо открий формата, метода който ти позволява да пишеш плавно, после пробвай да подбутнеш музата в определена посока. (почти) Никой автор не започва да пише с цялостната идея, с цялостната емоция. Мисли квантово; процесът на записване води да качествени изменения у идеите.

Относно белите стихове, няма нищо лошо в тях. Един вид изискват по-силни умения в семантичните похвати, изискват един по-точен, по-силен език защото се губят формите които иначе задържат, залисват читателя на подсъзнателно ниво. Поезията е, най-просто казано, точен език. Поезията обединява образ и дума, съдържание и уклонение, емоция и мисъл. Поезията никога не е имала и не може да има граници наложени от човека. Също като математиката, поезията съществува извън нас, не се създава, а се открива.

патетично настроен самоуверен той пръска киселина в осморки имитрайки пчелите жужащи сред парцали падъщ сняг завинаги недостъпен за зелената змия зазидала се дълбоко в стените издълбани във вековния баобаб растящ отвесно пръскайки ръждивото му сърце

Ами така мисля, че ще се преведе, 'бели стихове'.
Затова и персонализирах изказването, че за мен римата е едно от най-важните неща. Т.е. намирам повече римувани стихове, които да ми допаднат, отколкото неримувани такива. В никакъв случай римата не е императив! Таланта си личи във всяка форма.

Знам, че звучи абсурдно. Виж, талантът човек или си го има по принцип, или го няма. Аз имам таланта да пиша проза, но нямах техническите умения - разрових се, купих си книжка по въпроса, научих се - как се създава напрежение, как да се изградят правдоподобни персонажи, как да превърнеш идеята от едно изречение в десетстранично резюме на сюжета. Това е техника, която няма много общо със стила и таланта.

Ей такова нещо мислех, че трябва да има из нета... но нъц. :/


Благодарско на Фрийк. С две думи - да чета, да опитвам, пък ще се види имам ли дарба в това.

Има си система но немога да си спомня. примерно не може единия ти куплет да е от 7 реда другия от 3 третия от 4 и некви такива ама не си спомням. Питай некой завършил педагогика по БЕЛ

Няма такова нещо просто защото самата поезия е силно емоционална и тя се твори, поставяйки съзнанието си в различно състояние. Което за мен, например, е абсолютно недостижимо при нормални условия и съм го постигал само няколко пъти през целия си живот.

Съвсем по друг начин стоят нещата при прозата. Литературата, която ти си прочел звучи интересно, но честно казано и при нея всичко е силно субективно - има най-различни стилове и при различните такива, различните фрагменти се формират по различен начин (създаване на напрежение в значима ситуация; поставяне на емфаза върху някой точно определен герой по специфичен начин, разграничаващ го от останалите главни герои; описване на главните герои по похдодящ за всеки един от тях начин и т.н) . И тъй като дадената книга, която си прочел, най-вероятно въобще не се върти около твоя собствен стил (освен ако ти не си й автор, разбира се... О.о), тя може само да ти покаже, че има тънкости в почти всичко около прозата, но не и да те научи да ги познаваш истински. Освен ако не си решил да използваш тоталното клише. В което аз лично се съмнявам. ;р

Виж са, според мене всичко става с много практика. Занимавай се по често с такива неща .. чети, пиши и лека полека ше почнеш да имаш усет . Човек не се е родил научен. Ако имаш мерак ще успееш.

@ Ледник - поезията е изразяване на състояние, спонтанно и непринудено, не трябва да се поставя в рамки или пък особенни граници и правила за писане - просто сядаш и прехвърляш на белия лист всичко онова което стои неизказано в теб и по някакъв начин те човърка някъде в теб... Не е задължително да бъде и в рима, стига да има някакъв особен ритъм, като мелодия от букви, чийто ноти ти измисляш... Моите стихове са в мерена реч, (опитвал съм в рима но нещо не се получава) и хайку опитвам да пиша, но от известно време съм в една творческа черна дупка, надявам се да изляза скоро от нея (не ми е за пръв път)... Ако искаш пиши ми на мейла, да обменим опит относно поезията (nutterguy22@yahoo.com; the_grim_reaper_bg@hotmail.com;) И успех...

Ся, колега, аз знам че механично не може да се пише. Просто ми трябват насочвания как се създава едно стихотворение - имаш идеята, имаш емоцията, и после какво? Пишеш го неримувано и неритмично, и след това го редактираш като заненяш, разместваш, махаш или добавш части от него, за да добие рима и ритъм? Или нахвърляш няколко римувани фрази, които ти дойдат наум, и после запълваш празнините с часове усилено мислене? Нещо такова мислех че ще мога да намеря - ако можеш да споделиш как подхождаш ти към стихоплетството, пусни едно ЛС, моля те.


Истината е, че наистина предпочитам поезията в рима и ритъм - типичен пример за мен си остават Вазов и Ботев. Иначе какво се получава - пишеш проза, и после цъкаш enter на всеки четири-пет думи, за да подредиш "стихотворението" в колонка.

Изпратих ЛС - надявам се да помогне, мога да ти пратя и няколко творби...

Бате , не е въпрос на ръководство . По скоро на течение . Учил си ги тия неща в училище , знаеш за какво говоря .

Стила , тематиката и самия език с който се пишат стихове се определя от течението . Има огромно значение - модернизъм , символизъм , експресионизъм , соцреализъм , постмодернизъм . Може да се пробваш да върнеш възрожденското Така или иначе имаш такива настроения в себе си Същото като при картините ...

Така мога да ти кажа да се ориентираш ...

Виж има и хора като баща ми . Той си пише стихотворения , без да се намесва в каквито и да е стилови борби . Идва му отвътре , пише си каквото си иска и е доволен . Има вече две стихосбирки , оценени прилично . Виж обаче , на малко хора им идва така както на него

Информирай се достатъчно за теченията и ще намериш себе си . Иначе няма да направиш нищо повече от полвинчати бози .

Успех ..

http://www.dotsphinx.com/love.en/poems/
http://links2love.com/poem_generator.htm

Айде!
Успех на 14ти

Зубро се наведе и потърси
В Мрежата и в книгите разрови
Навсякъде, къдет' можа, погледна,
Но светна му и той глава разтърси
И тозчас виждайки, прогледна -
Че силата е в туй, вълшебна,
Да пише това, което мисли

Очакване, умри!
Полегнали души
Нашепващо е то
Сънуване, око,

Полегналата тя...
Ти, синя топлина...
Небето, любовта,
Егати нежността!


Ти, вкисната принцеса...
Погубена пиеса,
Мечтание опасно,
Лицето е прекрасно

Дивака са загуби
Светкавични и груби
Ти, камъче красиво...
Кат' гълъбче щастливо


Ах, левент измислен!
Ти си тъй безсмислен
Ти си тъй прекрасен
Леле, рай опасен!

Ти си тъй звънливо
О, опасно пиво!
Ти си тъй щастлива
Ех, сметана крива!


Космически са те
Полегнали ръце
Досущ като кюфте
Подканящо море,

Невижданата тя...
На царя песента
Безбрежен камион,
Къде си небосклон?


Ти помниш ли зимната смокиня?!
Къде баклавата си замина
Подобно на пагубност на гадост
Цвета на нещастната нерадост

Подобно несбъдната снежинка
Каква механична песъчинка
Подобно на езеро потайно
Цимент и мечтание омайно


Равнината угасна
Любовта е опасна
Ти си тъй безполезна
Светлината изчезна

Ти си толкова счупен
Като шлосер откупен
Ти си тъй горделиво
Като духче красиво

Егати липата!
Измама брадата...
Кат' вятър нещастен
Мотора е страстен

Подобно на радост
Небесната гадост,
Дъба е прекрасен
Кат' кораб опасен


Кат' трясък огромен
Площад електронен...
Ти, зимна безкрайност...
Кат' черна омайност

Гиганта угасна
Кат' радост опасна
Водата изчезна
Скала неизбежна.

Ти, стомана брадата...
Как остава тревата!
Как изчезна спанака?!
Как извика дивака!

Аз не плача звънливо
Ах, канарче щастливо!
О, мотор, не умирай!
Ех, двигател, не спирай!