Д У Ш А

Тя се изправя и разчиства пепелта и тлеещите въглени от голата си плът. Белези я покриват, масивни, червени белези, които пулсират наляти с кръв. Не личат шевове по тях, а дълбоки отпечатъци от пръстите й – стискали раните месеци наред.
Тя става и тръгва напред. Олюлява се, когато топлият пролетен вятър полъхва. Слънцето я къпе в лъчи и красотата танцува около нея. Тя я чувства дълбоко в себе си, познава я, желае я, но очите й са слепи. Празни бели огледала на света, огледан в празнота.
Тя се усмихва и в двете езера от мляко изплуват зеници, ириси. Белезите се скриват, изчезват.
Тя тича напред и подскача леко, и нежната й красота къпе околността в кървавочервено. Сивото става черно и бяло, а черното и бялото започват да оглеждат абсолюта на транспарантното.
Тя знае къде отива и мисълта й я опиянява. Еуфорията я поглъща, тя крещи. Крещи високо, силно, могъщо. Всичко около нея трепери, люлее се. Всички я виждат гола, красива, светла, червена – тя гори. Пламъците я поглъщат, но тя не ги усеща и продължава да крещи от радост.
Мигът пречупен и заключен в кръговрата на времето немаркирано от часовете. Викът става крясък, болка, агония, смърт, но всичко умира в мига на раждането си.
Обхваната в пламъци, покрита с белези, които пулсират наляти с кръв. Заровена в пепел и тлеещи въглени. Мъртва.
Тя отваря очи – млечни езера.

.. aaand action!
Много красиво, но май само ти ще си го разбираш.

Хубаво е.

На мен лично много ми хареса, освен това си падам по кратките писания. Има ли значение колко думи са използвани, след като смисълът е предаден в цялата си пълнота?

"Мигът пречупен и заключен в кръговрата на времето немаркирано от часовете." Само това изречение е някак си твърде претрупано, без да казва много.

Иначе, отлично!

В момента слушам Меноуар и крещя : BUUURN IIIT DOWN , DESTRUCTION !!! RAPING THE DAUGHTERS AND WIVES... IN BLOOD I TAKE MY PAYMENT .. IN FULL, WITH THEIR LIVES !!!!

Но фактически не ми пречи да (по)разбера творбата на Грийни..

Според мойте разбирания :

Вижда се кръговрат ( предполагам на живота ) . Прераждне подобно на Феникс.. Белезите са от времето , със сигурност. Прави ми впечатление как тя отначало се олюлява.. още слаба , а после тича , подскача и крещи... има удоволствие, появява се визуализация. " знае къде отива " - следва мечтата си , смисъл на живота си , може би. После остарява и живота став мъчение. Мъчение, в което и умира. За да се прероди наново, да усети още веднъж това сладко проклятие наречено живот.

П.п. Да ме прощавате за нескопосания пост , но : SOUND OF CHAAARGE , INTOO GLOORY RIIIDE .. OVER THE TOOP OF THE ANGUISHED PRRIIIIDEE...

Не толкова кръговрат, колкото повратност според мен. В един момент човешката душа е презипълнена с енергия и радост, в следващия изгаря от мъка. Така го видях аз.

Поздравления ! Право в десетката. Вече знам, че съм се изразявал достатъчно ясно...

Помня само , че веднъж беше постнал една песничка .. мисля че твоя.
Е , на мп3-ката ми е от тогава .

Не , че имаше нещо общо с темата.

Радвам се, че съм успял истински да вникна в творбата ти, Грийни!

Аз лично не го разбрах, но иначе звучи красиво.

Ахм,май Грийни само си го разбира.Иначе е хубаво,да.

Събуждане в мрака.
Отваряш очи и всичко е съвсем същото, сякаш не си ги отварял. Оглеждаш се, пощипваш се – нищо. Засмиваш се, но не се чува смях. Проплакваш в отчаяние и не се чува плач...

Затваряш очи ( - Това е сън! Само сън.)
Отваряш ги. Нищо.

Затваряш очи (*Надежда).
Отваряш ги (*Разочарование).

*
Затваряш очи (...спомяш си всичко хубаво и лошо. Хората, които си познавал, обичал и мразел. Става ти хубаво, като си спомняш, живота...).
Отваряш очи. Виждаш само нищо. Чуваш единствено нищо. И това нищо, абсолютно, безмилостно и категорично Нищо, те хваща за гърлото, стиска те, смразява кръвта и за миг спира порива за въздух...
(*Страх)
(- Сам... – без звук.)

*
Затваряш очи.
Ужасът те връща назад. Единственото „място”, е в ума ти и той мигновено го открива и те поглъща в него, Споменът.
Шумът на морето, е тъй успокояващ, а зеленината и мирисът на гора, замайват.
Отново си дете. Потъваш в безгрижието на безгрижните дни. Отново въпросите имат лесни отговори и ти се смееш... Радваш се на всеки цвят, вкус и възприятие. Носталгията не те мъчи. Не съжаляваш за нищо. Къпеш се в лъчите на най-приятните спомени. Преизпълнен с живот – ти си живот. Вяра, наивна, нереална, все още неизлъгана вяра в доброто, храни надежди, малки големи, реални, ефимерни...
Надежда, че като отвориш очи няма да...

*
Отваряш очи.
Мракът се сгъстява.
Катранът бълбука, ври, изгаря те.
Не можеш да избягаш. Няма къде да избягаш...
Катранът те поглъща, впива се в кожата ти.
Реакцията ти (дърпаш се, отчаяно, мяташ крайници) е безполезна. Горещината яде кожата ти. Милиони малки, като игли зъби, сякаш се забиват, болката, прорязва мозъка, сърцето ти бие по-бързо (Прескача веднъж), спира за секунда (Рязко, започва да бие бързо), главата ти пулсира в перверзния танц на кръвта, която те отхвърля, по силата на Закона на болката.
Първо се пръсва дясната сънна артерия. Взривява се точно под ухото ти и горещата ти кръв те облива.
Става ти студено. Целият лепнеш от собствената си кръв.
Сърцето ти бавно отшумява.
Животът ти бавно отшумява...
Нещо дърпа гърдите ти, неестествено се мята (вътре) и повлича тялото ти като парцалена кукла. Душата ти се откъсва, поглежда те пренебрежително и отлита, лека, свободна, щастлива.

ЗАТВАРЯШ ОЧИ!!



------------------------------
Guess who's back !? Back again... Born again...

Пророчеството твърди, че някой ден ще се появи млад писател, който сътворява стихове и разкази, които повече от един човек на планетата би си правил труда да погледне повторно.

Бозав разказ?Я-я-я?Вундабах!