Coder написа:
Ехоооооооооооооооооооооооооооооо! Да не си се отказал!
Хънтъра нема се откаже толкоз лесно...
Хеликоптерът се снижи почти до върховете на дърветата.
Полковник Фишер. - чу се глас от радиостанцията - аз съм адмирал Джонсън,от командването на коалиционните сили.Ще ръководя настоящата ви мисия,за момента няма да приемате заповеди от никой друг.
Не съм уведомен за подобни рапореждания сър.Мога ли да знам защо?Обикновено водя мисиите си сам.
Нарежданията са от най висока инстанция.Ще изпълнявате точно заповедите ми без възражения,ясен ли съм?
Да,сър. - Сам беше много учуден,обикновено командването на ООН му гласува пълно доверие.Може би мисията беше прекалено важна и американците не искаха да я оставят единствено в ръцете на ООН.
Приземяване след една минута,пригответе се. Ще се спуснете на покрива на командния център на бреговата отбрана. Имаме около час,след което ще дойде хеликоптер да ни прибере. Екип Алфа ще подсигури долните етажи и входа на сградата. Екип Браво да претърси сградата и да елиминира охраната. Снайперистите - знаете си работата,складовете на 19тия етаж дават добър изглед над града.Екип Делта,начело с мен ще претърси базата данни в компютърния център на 13ти таж и ще прекъснем комуникациите. Очакваме 2ри и 2ти екип да унищожат електроцентралата в покрайнините и центърът за сателитна връзка.те вече действат,време е и ние да се поразмърдаме,нямаме много време.Проверете оръжията си,заглушителите сложени,преверете си нощното виждане.
Хеликоптерът рязко се издигна и зависна над 20-етажната сграда.Задният люк се отвори и Сам поведе екипа си към началото на войната.
Пазете се. - извика един от комадосите.Останалите прикриха очите си и за миг ги озари ярка светлина.Само за миг „термитът” който бяха поставили на вратата на пожарния изход прогори огромна дупка в нея,без да издаде и звук.
Бъдете изключително тихи,не искам никакви издънки.Алфа,Бета тръгвайте надолу ,снайперистите на 19тия,останалите с мен. - комадосите се разпръснаха тихо по коридорите.Само след двайсетина секунди Сам чу по радиостанцията „Сър,19ти етаж е чист.Очакваме спирането на лармите.Сградата беше с минимална охрана - около 10 души и не се очакваше каквато и да било съпротива.Екипът на Сам се подготви да нахлуе в стаята на охраната,където беше контролът на всички аларми и сензори.
Сър,трима душиединият е седнал точно пред нас,другият е зад него,третият е отляво. - разузнавачът показа топлинния сензор на екипа. - Готови…Влизаме!
Битката за върши преди да е започнала.Тюлените знаеха много добре какво правят и още с влизането 4 точни изстрела елиминираха 2мата пазачи,а докато третия се пресегна за оръжието си Сам го сграбчи и взе пистолета му.Миг по късно удар в тила с пистолета на агента приспа за доста време.
Изключете алармите и лазерните сензори бързо.
… - Сър снайперистите са на позиция,готови сме да продължим…
Алармите и сензорите са дезактивирани,можете да продължите. - каза Фишер.Екип,да продължаваме към 14тия.
… - Долните етажи са подсигурени… - Сър смятаме че охраната е леминирана.Дотук 10 души.Ако няма изненади сградата е чиста.
- Тук Фишер,до адмирал Джонсън,чувате ли ме?В момента влизаме в базата данни,очакваме сателитна връзка за започване на трансфера. Свързахме се,започваме прехвърлянето на данните.
… - Добре Фишер,свършете си работата и излизайте. - само след няколко минути командосите вече се оттегляха от сградата.отдалечавайки се достатъчно Сам даде знак на сапьора.Мощен взрив огласи целия град издигайки огромно огнено кълбо в небето.Сградата се срина с трясък,а екипът се отправи към мястото,от което се очакваше да ги вземе хеликоптера - само на 200 метра от там.Пристигнаха… но хеликоптер нямаше.
Тук е Фишер,какво става по дяволите?Къде ми е хеликоптера адмирале,мисията е приключена и искаме изтегляне.Градската полиция ще довтаса всеки момент!
За съжаление Фишер плановете се промениха.Имате нова мисия и няма връщане назад.Ако искаш да оживеете с екипа ти ще я изпълните.
Какви са тези глупости?Искам да говоря с Генерал Вагнер от стратегическият отдел,той трябва да е при вас.
Сам не разбра ли че нямаш избор?Сега вече не работиш за ООН,ако ти е мил животът ще работиш за нас…
Кои вас,какво става по дяволите…
Сър,полицейски части се насочват насам. - докладва разузнавачът. - Захранването още не е прекъснато,комуникациите им очевидно работят.Нямаме връзка с другите 2 екипа.
Този проклет Джонсън.Поредната къртица на висок пост.Искам да ме свържете с командването на ООН.Не ме интересува как,но трябва незабавно да говоря с тях.Сега ще се опитам да преговарям с този Джонсън.
Ще направим всичко по силите си сър.
Джонсън,тук е Фишер.Кажи какво искаш по дяволите.
Мисията ви е проста - ще отидете до резиденцията на главнокомандващия отбраната и ще го ликвидирате, чиято информация коалиционните сили не трябва да получават. Ако изпълняваш нарежданията ми точно ще ви измъкна от там, знаеш че съм единствения ви шанс, така че си помисли какво ще правиш.Имате 3 часа.Започне ли атаката на коалицията връщам хеликоптера и оставате сами.
Джонсън,чакай… копеле такова… мака му,прекъсна.
Един от командосите се приближи към Сам,беше млад лейтенант от тактическия отдел,”генийчета”,както ги наричаха.
Сър,ситуацията е доста сложна,но смятам че има решение. Предлагам да се разделим на 2 екипа - единият ще тръгне към резиденцията за да отвлече вниманието, а втория по-малък екип ще се промъкне до телевизионната станция в другия край на града.,откъдето ще можем да се свържем с командването. Но ще трябва да сме наистина бързи.
Отлично. Ти ще водиш втория екип лейтенант,вземи десет души и тръгвайте веднага.Останалите с мен,разузнавачите пускайте сензорите,искам сателитна карта. - Сам раздаде командите и двата екипа се разделиха,поемайки път към целите си.
Не срещнаха никаква съпротива,вече излизаха от малкото градче и се насочиха към резиденцията. Спокойствието притесняваше Сам. И точно след като пред погледите им се откри резиденцията. Беше огромна като царски дворец, обградена от стени, изградена върху гола поляна с диаметър около 1км.
Сър, отзад! - извика един от командосите и миг след това се обърна назад и откри огън. Трийсетината тюлени мигновено се прегрупираха и прикриха зад сградите.
Разузнаване. - извика сам на риконите.
Дотук към двайсет души сър,от местната полиция. Забавиха се, но ни откриха.
Атака по мой сигнал. - извика Сам в предвателя към разпръснатия си екип. - Снайперистите, отдръпнете се и заемете позиция...
Предайте се американци, знаете че не можете да избягате. - се чуваше от високоговорителите на полицейските коли.
Атака! - извика Сам и само за миг прикрилите се командоси се превърнаха в атакуващи хищници,като една добре смазана машина откриха огън по врага. Бяха само на двайсетина метра разстояние.Куршумите свистяха отвсякъде. Още с първите изстрели тюлените повалиха няколко от полицаите. Мозъкът на Фишер сякаш мина на друг режим. Той вдигана МХ-9ката и натисна спусъка, лишавайки от живот един от враговете. Прицели се отново. Мощната карабина захвърли жертвата си на 3 метра назад, разкъсвайки гръдния и кош, последва още един изстрел и още един… четирима души бяха повалени вече от ръката на Сам. Агентът седеше приклекнал насредата на улицата и сееше смърт сред врага. За миг се спря. Осъзна че беше убил четирима души само за две секунди. Заповедите се изсипваха в ума му в точният момент.
Всички, насочен огън по целите. Сега! Снайперистите готови… Всички се прикрийте. Снайпристки огън… сега! - Сам залегна на земята,останалите командоси се прикриха и миг по-късно няколко точни изстрела разкъсаха нощта и прорязаха тъмнината, устремени към целите си. Преди полицаите да успеят да се прикрият шест безжизнени трупа се строполиха на земята. Снайперистите бяха тренирали с години, бяха най-добрите и никога не пропускаха. Нови шест изстрела оглушиха нощта. Унищожителните им снайпери AW-3k “Nova” можеха да пробият всяка бронежилетка, големият карибър от 9мм гарантираше почти мигновена смърт, а нощното виждаше гарантираше перфектна видимост, дори и в най- тъмните условия.
Прекратете огъня. Разузнавач има ли живи?
Не сър. На скенера не улавям никакво движение,врагът е елиминиран. Мисля че трябва да тръгваме,след малко цялата полиция ще се изсипе тук, а и армията няма да закъснее.
Тръгваме към резиденцията. Имаме ли ранени?
Няколко драскотини сър, нищо сериозно. - докладваха трима командоси.
Добре,продължаваме. Кога ще имаме сателитно разузнаване на целта?
Вече имаме. Виждат се над 50 души охрана. Предполагаме че са тежко въоръжени. На 2 километра от тук има военно поделение, така че трябва да действаме бързо. Смятаме че в източната част е охранителната система, както и помещенията на пазачите.
Какви са възможностите. Ще изключим алармата от там? Промъкването май няма да е лесно щом има толкова пазачи. - замисли се Сам.
Не сър.Просто ще я взривим, като това ще ни даде време да се промъкнем през северният вход. Влезем ли вътре ще е по-лесно. Но трябва да побързаме, хеликоптерът ще дойде след два часа.
Чухте екип, да се размърдаме, не искам да изгнием тук. - командосите се разделиха на 3 групи и се затичаха към огромното имение. Трябваше да избягат над 200 метра до там. Сапьорите се насочиха към източната страна за да взривят помещенията на охраната и алармата. Снайперистите заеха позция на около 80 метра от стената. Останалата част от екипа се подготви да разбие входът за персонала по поддръжката след експлозията. Сапьорите бяха точни като по часовник. С един, единствен изстрел от малкия гранатомет Hellboy SRX беше достатъчен да унищожи целта и да издигне на 20 метра в небето голямо огнено кълбо. Снайперистите безцеремонно изпълниха нарежданията. Само за миг елиминираха няколкото охранители,патрулиращи извън стената. Командосите бързо нахлуха и веднага бяха посрещнати от картечен откос. Мигновената реакция на тюлените отново показа перфектната им тренировка. Секунда след като се прикриха единият от тях хвърли през вратата заслепителна граната. Още с влизането си Фишер повали единият от пазачите с точен изстрел в в корема и още един в главата. Миг след това вторият беше повален от 7.62 милиметровият куршум, който мина през главата му. Другите двама пазачи бяха покосени веднага от автоматичен откос от нападащите ги тюлени. Но сега тепърва очакваха цялата охрана да се изсипе върху тях. В този момент пристигнаха плановете на сградата от разузнаването. Беше голяма,но само на 2 етажа. Трябваше да се качат на 2рия и да минат през цялата сграда за да стигнат до частният апартамент на генерал Иллидес(мишената).
Разделяме с на 2 и покриваме 2та главни коридора. Внимавайте много. За предпочитане е охраната да се елиминира. Побързайте, имаме час и 15 минути.
Екипът на Сам се движеше бързо по широкия коридор, когато от стълбището заприижда охраната. Изсипаха се към 15 души и откриха масиран огън по екипа. Още с вдигането на карабината Сам прониза в гърдите един от враговете. Двама тюлени бяха повалени на място. В този момент Фишер усети силен удар в гърдите, който го хвърли на земята. Около него отекваха глухите изстрели…
След около минута всичко се нормализира,а тюлените бяха овладяли ситуацията.
Добре ли сте сър? - попита един от тях. Сам погледна 9-милиметровите куршуми,заседнали в бронежилетката му. Добрата стара стомана. Погледна към земята, на която лежаха мъртви трима от тюлените. Явно олекотените кевларени жилетки се оказаха „непробиваеми”.
Да продълаваме,нямае време. Екип 2, чувате ли ме? Какъв е статуса на екипа ви?
Срещнахме съпротива, но се справихме. Имаме двама леко ранени и един по-тежко. Засега можем да продължим без проблем, медикът в момента прави каквото може. - двата екипа се движеха светкавично из коридорите. Вече бяха останали сравнително малко пазачи и не се очакваше особена съпротива.
Тук е екип 2 сър, влизаме в частния апартамент на генерала. Да го ликвидираме ли, както беше наредено?
Не! Взимаме го с нас.
Няма да ти се размине Фишер! Никога няма да се измъкнете от там. - яростният глас на Джонсън се чу от предавателя на Сам.Това беше последният ти шанс!
Сър,тук е екип Бета,сигналът е уловен, в момента идва хеликоптер да ви прибере. Имате само няколко минути. Побързайте. - Сам не каза нищо,бързо раздаде командите на подчинените си и бързо тръгнаха към изхода. Не срещнаха охрана, което ги учуди доста, но не се забавиха, знаейки че всеки миг може да е от значение. Излизайки извън имението веднага съзряха приземяващия се Хавок само на стотина метра от тях. И в този миг само на петнайсетина метра от Сам един снаряд се заби в земята. Ударната вълна повали по-голямата част от екипа. Те погледнаха назад. Местните военни от близката база се бяха активизирали. Преследваха ги над 300 войници и 10 танка, които можеха да заличат екипа само с един изстрел на 140-милиметровите си оръдия. Вече се качваха в хеликоптера когато още един снаряд падна зад тях.
Имаме няколко ранени сър! Трябва да ги приберем. По дяволите, една спасителна операция не могат да организират. - Една мисъл мина през главата на Фишер - „Ако следващият изстрел улучи хеликоптера…” още преди агентът да довърши мисълта си 2 огромни ракети изникнали от нищото се забиха в прииждащата вражеска маса, като само за миг обгърнаха танковете и войниците в огромно огнено кълбо. Сините огнени езици озариха нощното небе ,осветявайки цялата поляна. Само за миг напалможите бомби превърнаха в пепел войниците и стопиха танковете.Огромният В-2 прелетя с грохот само на метри над тях...
… - Тук е бомбардировач В-2 номер SSG-02, до хеликоптер Хавок. Говори Лейтенант Джаксън. Можете да излитате,след минута ще пристигне ескортът ви от Команчи, който ще ви съпроводи до Самолетоносача „Invincible”. Наземната атака на коалицията ще започне след броени минути, така че побързайте.
- Говори агент Сам Фишер. Благодаря ви лейтенант, дължим живота си на вас.
- Полковник Фишер? Радвам се че сте жив. Просто изпълнявам заповеди сър.
- Хайде момчета, не се размотавайте, да приберем ранените и да се махаме от този Ад. - тюлените бързо се качиха в огромният хеликоптер и само след 2 минути бяха вече във въздуха, на път към самолетоносача и към безопастност... за сега…