Аха! Яко е! Яко е! Чакам продължението!

Радвам се на мнението ти Изгрев,много благодаря за съветите.Някои от дъгите от доста време се чудя дали да не прочета,но за четене на книги не намирам много време.
Иначе знам че операцийте са някакси постни,но в другата част ще има предимно екшън и ще се постарая адски.Виждам че съм успял да постигна желания ефект с предпоследната част. Продължавам и ще поработя над съветите ти.
Но тепърва започвам и не знам кога ще свърша със следващата част.Ше гледам да не се бавя за да не изгубите тръпката.

Дано да е скоро!!!!!!!

Аре че чакам! Дано е яко!

Ааа Хънт по-бързо!

Е човек вече прекаляваш! Колко време мина от последния епизод! Аре по-бързо!

Сам се събуди в някакъв апартамент. Мястото му беше напълно непознато. Прозорците бяха толкова мръсни че не се виждаше нищо навън. Той стана и излезе от стаята - всичко беше потънало в прах, сякаш никой не бе живял тук от месеци. Излезе на площадката пред апартамента и бързо заслиза по стълбите. Стигна до входната врата - тя беше заключена с вериги и катинари,изглеждаше доста солидно,а шансът да я отвори минимален.Съзнанието му щеше да се пръсне.Но не от мисли. В него имаше само празнота,една болезнена празнота без никакви спомени .Последното,което Сам помнеше беше Сидни... И тогава видя два малки прозореца наблизо през които можеше да се излезе.Той счупи единия и се провря навън. Гледката която завари го изненада,учуди,уплаши. Озова се на главна улица. Мястото му беше напълно непознато. На улицата имаше натрупани една върху друга стотици изпочупени и смачкани автомобили. Сякаш ураган беше минал от тук. Повечето сгради бяха с изпочупени прозорци, а навсякъде имаше слой сива пепел. Сам тръгна по улицаа която беше някакъв булевард(или по-скоро е била). Стигна до някакъв парк - забеляза нещо, което го ужаси. Там имаше стотици,хиляди малки,големи кръстове и набързо направени надгробни камъни. Паркът приличаше на гробище. Но отново нямаше никой, как можеше целия град да бъде пуст?Да не срещне нито един човек. И какво се беше случило тук?Сам зави зад ъгъла и видя нещо,още по-плашещо - огромен кратер с диаметър над километър издълбан в земята.Изглеждаше точно като от ядрена бомба.Сега той чу гласове: "помоощ,не искам да умирам", " мамо какво става?","нееее" - гласове,които заглушиха мислите му,главата му щеше да се пръсне. Откъде идваха тези гласове, след като наоколо нямаше никой? Но сред тях той различи един и го отдели, пренебрегвайки останалите - "Сам,ела Сам,помогни ми" - това беше гласът на Сидни. Фишер се затича с всички сили по посоката на гласа.Останалите изведнъж зазвучаха като далечни и неразбираеми стонове и той не им обръщаше внимание. Насред сградите имаше малка полянка... и тя беше там. Сам се затича към нея, но точно преди да я прегърне отнякъде се материализираха десетки въоръжени командоси и ги заобиколиха. Измежду тях излезе един човек - конте с пура лъскави обувки и дрехи.
- Очаквахме ви господин Фишер. - каза той и насочи към Сидни пистолет... времето замря, Сам почувства че не може да помръдне тялото си, единствено виждаше картината на насочния пистотлет към Сидни. Следващият миг се разви мълниеносно - чу се изстрел,а в същия момент Фишер се хвърли към Сидни за да я предпази. Двамата се строполиха тежко на земята.Сам видя че Сидни е ранена,кръвта се стичаше на тънка струйка по тялото и....Той изгуби съзнание...Изведнъж се озова на погребение. Имаше съвсем малко хора. Той се приближи за да види какво пише на надгробната плоча...
Фишер се събуди, облян в пот. За трети път сънуваше този сън. Последните няколко дни се беше отдал на почивка и всяка нощ сънуваше този странен сън. Разказа го на Сидни и тя му каза да не се притеснява за глупости,а да се съсредоточи върху почивката от която се нуждаеше. Скоро щеше отново да замине за бойното поле. Но в момента той се притесняваше единствено за Сидни. Мислеше да я изпрати някъде на сигурно място за месец,два докато нещата се уталожат,а Гилдията бъде сломена. Знаеше че това няма да и се понрави. Пусна новините - за пръв път от три дни имаше накакъв допир със Света:
“ – Вие сте с новините на BBC в 6 часа. Започваме с международното положение и конфликтът в САР. Коалиционните части открито се готвят за смазваща атака над огромната република. Очаква се мощен отпор, както знаем САР разполага с модерно въоръжение и предвижданията са за хиляди жертви и от двете страни. ООН твърди че ако САР се разпадне доброволно и освободи от “покровителството" си повечето страни в Африка, за които ООН твърди че са окупирани няма да бъдат предприемани военни действия.
- В Руската Федерация положението се нормализира изключително бързо. Временният президент Юрий Оганов потвърди включването на Федерацията в Кокалиционните сили. За момента САР е напълно блокирана и практически няма никакъв допир с външния свят.
- В САЩ положението също върви към охладняване,в момента по-голямата част от Сената и Конгреса е арестувана, има произнесени 18 смъртни присъди.Сега интервю с временно изпълняващ длъжността директор на ЦРУ Франк Нийлс:
- Господин Нийлс,не е ли малко крайно решението за толкова смъртни присъди?
- Трябва да се действа с твърда ръка. Заговор от подобен мащаб беше немислим до преди месеци. Имаме основание да смятаме че има няколко лица – свръх богати личности, които са в дъното на тази конспирация. И не само в САЩ, ами и във Великобритания, Япония, Франция и още няколко страни. Имаме информация за тези субекти и гарантирам че скоро ще бъдат заловени, а наказанието категорично ще е смърт. Също така неоспорими доказателства показват че САР е подкрепяла тази конспирация.
- Благодаря ви господин директор. Сега вътрешните новини – Централата на ООН се премести в новата си сграда в град Манчестър. Охраната е увеличена петкратно и вече включва бойни хеликоптери “Команчи” и над 300 елитни командоси. Сградата прилича на истинска крепост, цивилни лица без разрешително не се допускат на 750 метра от сградата и околните комплекси. В периметъра от 300 метра се стреля без предупреждение. Директорите твърдят че тези мерки са необходими поради световното положение с тероризма в момента и ще останат за неопределено време. За момента терористичната вълна която ни беше заляла почти замря. В световен мащаб за последните 3 дни не се е случил нито един терористичен акт, който да е довел до жертви.
Това бяха кратките новини в 6, сега очакваме обширно интервю от самолетоносача “Аваланч” за предстоящите военни действия срещу САР...
Сам отиде в кухнята на огромния си апартамент за да си намери нещо за вечеря. Сидни отново беше на разпит, какво толкова си мислеха че ще им каже още? Хмм,пицата от вчера изглеждаше апетитно... След вечеря агентът си легна. Знаеше че утре заминава директно за бойното поле.
Веднага се унесе и заспа. Като тъмна сянка в съзнанието му се прокрадна онзи проклет сън:
Събуди се на непознато място,всичко беше в прах,вратите залостени...
Сутринта в 6 часа вече беше на военното летище извън Манчестер. Там го очакваше малкият Локхийд Стингър. Самолетът беше изключително малък и тесен, беше предвиден за бърз транспорт на важни личности и освен двамата пилоти имаше само още 2 места за ВИП-пътниците.
- И с кого ще имам честта да пътувам? – попита Сам.
В същия момент зад него спряха 2 черни Джийп-а. От единия слезе Сидни.
- Нали не мислеше че само ти ще се забавляваш? ООН реши че ще съм по-полезна на теб, отколкото на тях. Време е да свършим с тези нещастници веднъж завинаги. – каза тя с усмивка и внимателно се настнаи в тесния самолет. Само след 5 минути вече бяха готови за излитане.
- Моля затегнете коланите и настройте креслата си, излитането няма да е приятно. – прозвуча гласът на пилота. За секунди малкият самолет разви огромна скорост и се отлепи от късата писта. Само след 2 часа вече се приготвиха за кацане на остров Възнесение – там се намираше главният щаб на Кокалиционните сили. Сам беше запознат с подробностите за предстоящата мисия по време на полета и неколкочасовеият брифинг не представляваше особен интерес. Мисията щеше да бъде почти на брега и не се очкваха усложнения. Агентът трябваше да обезвреди командването на защитата на САР по бреговете на Нигерия и Камерун. Атаката започваше утре.
- Полковник Фишер - ( за пръв път от доста време се обръщаха към него с чина му. Това го дразнеше, защото отдавна не се смяташе за войник) – предлагам ви да отидете до 2ри склад и да си подберете екипировка,защото предстоящата мисия няма да е лесна. В екипа ви ще има 36 морски тюлени. Даваме ви най-добрият си екип и очкваме да ги водите перфектно. Не са предвидени никакви издънки. Още 4 екипа ще бъдат спуснати на брега, но вашата мисия ще е най-важна. Очакваме най-доброто. Точно затова изискахме вие да водите екипа.
Сам отиде в склада за да избере обурудването си за мисията. Наистина тук имаха най-доброто, което се разработваше в момента.
- Карабина МХ-9 – 40 патрона, 14х оптическо увеличение, абсолютно безшумна, хиперзвукови снаряди 9мм. Мислех че подобни оръжия са още в процес на изпитание. – обърна се сам към един от войниците.
- Ами изпитват се да. Дават ги на нас да ги изпитваме. Ако работи – хубаво. Ако е боклук и жертва живота на някое от момчетата – еми ще си направят ново и пак ще ни ползват за опитни зайчета. – отвърна иронично войникът.
Уред за нощно виждане,термалнен визьор,олекотена бронежилетка от някаква нова кевларена сплав,костюм, прикриващ телесната топлина,ЕМП-гранати,лазерен бластер, олекотена каска от хидрирана стомана – все неизпитани боклуци, които можеха да му струват живота. В тези войни само изпитваха поредното оръжие, без да им пука кой ще го използва и какво ще стане ако не работи както трябва.
- Ще взема МХ-9ката,останалите болкуци си ги задръжте. Искам истинска екипировка.
Добрият стар неопренов костюм,бронежилетката със титаниеви плочи и пистолетът USP-65 отново се настаниха в смъртоносните ръце на агента. Вече му бяха спасявали живота достатъчно за да се прави на опитно зайче с поредните боклуци на световната военна индустрия му предлагаше.
***
21:10 – хеликоптерът “Хавок излетя тромаво от стартовата площадка. Набра скорост и премина в Стелт-режим. Мисията започваше...


Обещах продължението и го получавате.

Скоро ще има продължение и ще гледам да го постна възможно най-бързо въпреки бана.
А за експерименталните оръжия - в следващите 2 части ще го изясня напълно това.Екшънът е пред врата.Всъщност следващите 2 части ще са около 70% екшън и наистина ще се постарая.

Ей да не мислиш че съм те забравил! Хипер е яко! Браво!

Аре че чакам продължението!

Ехооооооооооооо! Хънт какво става! Къде е продължението!

Ехоооооооооооооооооооооооооооооо! Да не си се отказал!

Хънтъра нема се откаже толкоз лесно...

Хеликоптерът се снижи почти до върховете на дърветата.
Полковник Фишер. - чу се глас от радиостанцията - аз съм адмирал Джонсън,от командването на коалиционните сили.Ще ръководя настоящата ви мисия,за момента няма да приемате заповеди от никой друг.
Не съм уведомен за подобни рапореждания сър.Мога ли да знам защо?Обикновено водя мисиите си сам.
Нарежданията са от най висока инстанция.Ще изпълнявате точно заповедите ми без възражения,ясен ли съм?
Да,сър. - Сам беше много учуден,обикновено командването на ООН му гласува пълно доверие.Може би мисията беше прекалено важна и американците не искаха да я оставят единствено в ръцете на ООН.
Приземяване след една минута,пригответе се. Ще се спуснете на покрива на командния център на бреговата отбрана. Имаме около час,след което ще дойде хеликоптер да ни прибере. Екип Алфа ще подсигури долните етажи и входа на сградата. Екип Браво да претърси сградата и да елиминира охраната. Снайперистите - знаете си работата,складовете на 19тия етаж дават добър изглед над града.Екип Делта,начело с мен ще претърси базата данни в компютърния център на 13ти таж и ще прекъснем комуникациите. Очакваме 2ри и 2ти екип да унищожат електроцентралата в покрайнините и центърът за сателитна връзка.те вече действат,време е и ние да се поразмърдаме,нямаме много време.Проверете оръжията си,заглушителите сложени,преверете си нощното виждане.
Хеликоптерът рязко се издигна и зависна над 20-етажната сграда.Задният люк се отвори и Сам поведе екипа си към началото на войната.
Пазете се. - извика един от комадосите.Останалите прикриха очите си и за миг ги озари ярка светлина.Само за миг „термитът” който бяха поставили на вратата на пожарния изход прогори огромна дупка в нея,без да издаде и звук.
Бъдете изключително тихи,не искам никакви издънки.Алфа,Бета тръгвайте надолу ,снайперистите на 19тия,останалите с мен. - комадосите се разпръснаха тихо по коридорите.Само след двайсетина секунди Сам чу по радиостанцията „Сър,19ти етаж е чист.Очакваме спирането на лармите.Сградата беше с минимална охрана - около 10 души и не се очакваше каквато и да било съпротива.Екипът на Сам се подготви да нахлуе в стаята на охраната,където беше контролът на всички аларми и сензори.
Сър,трима душиединият е седнал точно пред нас,другият е зад него,третият е отляво. - разузнавачът показа топлинния сензор на екипа. - Готови…Влизаме!
Битката за върши преди да е започнала.Тюлените знаеха много добре какво правят и още с влизането 4 точни изстрела елиминираха 2мата пазачи,а докато третия се пресегна за оръжието си Сам го сграбчи и взе пистолета му.Миг по късно удар в тила с пистолета на агента приспа за доста време.
Изключете алармите и лазерните сензори бързо.
… - Сър снайперистите са на позиция,готови сме да продължим…
Алармите и сензорите са дезактивирани,можете да продължите. - каза Фишер.Екип,да продължаваме към 14тия.
… - Долните етажи са подсигурени… - Сър смятаме че охраната е леминирана.Дотук 10 души.Ако няма изненади сградата е чиста.
- Тук Фишер,до адмирал Джонсън,чувате ли ме?В момента влизаме в базата данни,очакваме сателитна връзка за започване на трансфера. Свързахме се,започваме прехвърлянето на данните.
… - Добре Фишер,свършете си работата и излизайте. - само след няколко минути командосите вече се оттегляха от сградата.отдалечавайки се достатъчно Сам даде знак на сапьора.Мощен взрив огласи целия град издигайки огромно огнено кълбо в небето.Сградата се срина с трясък,а екипът се отправи към мястото,от което се очакваше да ги вземе хеликоптера - само на 200 метра от там.Пристигнаха… но хеликоптер нямаше.
Тук е Фишер,какво става по дяволите?Къде ми е хеликоптера адмирале,мисията е приключена и искаме изтегляне.Градската полиция ще довтаса всеки момент!
За съжаление Фишер плановете се промениха.Имате нова мисия и няма връщане назад.Ако искаш да оживеете с екипа ти ще я изпълните.
Какви са тези глупости?Искам да говоря с Генерал Вагнер от стратегическият отдел,той трябва да е при вас.
Сам не разбра ли че нямаш избор?Сега вече не работиш за ООН,ако ти е мил животът ще работиш за нас…
Кои вас,какво става по дяволите…
Сър,полицейски части се насочват насам. - докладва разузнавачът. - Захранването още не е прекъснато,комуникациите им очевидно работят.Нямаме връзка с другите 2 екипа.
Този проклет Джонсън.Поредната къртица на висок пост.Искам да ме свържете с командването на ООН.Не ме интересува как,но трябва незабавно да говоря с тях.Сега ще се опитам да преговарям с този Джонсън.
Ще направим всичко по силите си сър.
Джонсън,тук е Фишер.Кажи какво искаш по дяволите.
Мисията ви е проста - ще отидете до резиденцията на главнокомандващия отбраната и ще го ликвидирате, чиято информация коалиционните сили не трябва да получават. Ако изпълняваш нарежданията ми точно ще ви измъкна от там, знаеш че съм единствения ви шанс, така че си помисли какво ще правиш.Имате 3 часа.Започне ли атаката на коалицията връщам хеликоптера и оставате сами.
Джонсън,чакай… копеле такова… мака му,прекъсна.
Един от командосите се приближи към Сам,беше млад лейтенант от тактическия отдел,”генийчета”,както ги наричаха.
Сър,ситуацията е доста сложна,но смятам че има решение. Предлагам да се разделим на 2 екипа - единият ще тръгне към резиденцията за да отвлече вниманието, а втория по-малък екип ще се промъкне до телевизионната станция в другия край на града.,откъдето ще можем да се свържем с командването. Но ще трябва да сме наистина бързи.
Отлично. Ти ще водиш втория екип лейтенант,вземи десет души и тръгвайте веднага.Останалите с мен,разузнавачите пускайте сензорите,искам сателитна карта. - Сам раздаде командите и двата екипа се разделиха,поемайки път към целите си.
Не срещнаха никаква съпротива,вече излизаха от малкото градче и се насочиха към резиденцията. Спокойствието притесняваше Сам. И точно след като пред погледите им се откри резиденцията. Беше огромна като царски дворец, обградена от стени, изградена върху гола поляна с диаметър около 1км.
Сър, отзад! - извика един от командосите и миг след това се обърна назад и откри огън. Трийсетината тюлени мигновено се прегрупираха и прикриха зад сградите.
Разузнаване. - извика сам на риконите.
Дотук към двайсет души сър,от местната полиция. Забавиха се, но ни откриха.
Атака по мой сигнал. - извика Сам в предвателя към разпръснатия си екип. - Снайперистите, отдръпнете се и заемете позиция...
Предайте се американци, знаете че не можете да избягате. - се чуваше от високоговорителите на полицейските коли.
Атака! - извика Сам и само за миг прикрилите се командоси се превърнаха в атакуващи хищници,като една добре смазана машина откриха огън по врага. Бяха само на двайсетина метра разстояние.Куршумите свистяха отвсякъде. Още с първите изстрели тюлените повалиха няколко от полицаите. Мозъкът на Фишер сякаш мина на друг режим. Той вдигана МХ-9ката и натисна спусъка, лишавайки от живот един от враговете. Прицели се отново. Мощната карабина захвърли жертвата си на 3 метра назад, разкъсвайки гръдния и кош, последва още един изстрел и още един… четирима души бяха повалени вече от ръката на Сам. Агентът седеше приклекнал насредата на улицата и сееше смърт сред врага. За миг се спря. Осъзна че беше убил четирима души само за две секунди. Заповедите се изсипваха в ума му в точният момент.
Всички, насочен огън по целите. Сега! Снайперистите готови… Всички се прикрийте. Снайпристки огън… сега! - Сам залегна на земята,останалите командоси се прикриха и миг по-късно няколко точни изстрела разкъсаха нощта и прорязаха тъмнината, устремени към целите си. Преди полицаите да успеят да се прикрият шест безжизнени трупа се строполиха на земята. Снайперистите бяха тренирали с години, бяха най-добрите и никога не пропускаха. Нови шест изстрела оглушиха нощта. Унищожителните им снайпери AW-3k “Nova” можеха да пробият всяка бронежилетка, големият карибър от 9мм гарантираше почти мигновена смърт, а нощното виждаше гарантираше перфектна видимост, дори и в най- тъмните условия.
Прекратете огъня. Разузнавач има ли живи?
Не сър. На скенера не улавям никакво движение,врагът е елиминиран. Мисля че трябва да тръгваме,след малко цялата полиция ще се изсипе тук, а и армията няма да закъснее.
Тръгваме към резиденцията. Имаме ли ранени?
Няколко драскотини сър, нищо сериозно. - докладваха трима командоси.
Добре,продължаваме. Кога ще имаме сателитно разузнаване на целта?
Вече имаме. Виждат се над 50 души охрана. Предполагаме че са тежко въоръжени. На 2 километра от тук има военно поделение, така че трябва да действаме бързо. Смятаме че в източната част е охранителната система, както и помещенията на пазачите.
Какви са възможностите. Ще изключим алармата от там? Промъкването май няма да е лесно щом има толкова пазачи. - замисли се Сам.
Не сър.Просто ще я взривим, като това ще ни даде време да се промъкнем през северният вход. Влезем ли вътре ще е по-лесно. Но трябва да побързаме, хеликоптерът ще дойде след два часа.
Чухте екип, да се размърдаме, не искам да изгнием тук. - командосите се разделиха на 3 групи и се затичаха към огромното имение. Трябваше да избягат над 200 метра до там. Сапьорите се насочиха към източната страна за да взривят помещенията на охраната и алармата. Снайперистите заеха позция на около 80 метра от стената. Останалата част от екипа се подготви да разбие входът за персонала по поддръжката след експлозията. Сапьорите бяха точни като по часовник. С един, единствен изстрел от малкия гранатомет Hellboy SRX беше достатъчен да унищожи целта и да издигне на 20 метра в небето голямо огнено кълбо. Снайперистите безцеремонно изпълниха нарежданията. Само за миг елиминираха няколкото охранители,патрулиращи извън стената. Командосите бързо нахлуха и веднага бяха посрещнати от картечен откос. Мигновената реакция на тюлените отново показа перфектната им тренировка. Секунда след като се прикриха единият от тях хвърли през вратата заслепителна граната. Още с влизането си Фишер повали единият от пазачите с точен изстрел в в корема и още един в главата. Миг след това вторият беше повален от 7.62 милиметровият куршум, който мина през главата му. Другите двама пазачи бяха покосени веднага от автоматичен откос от нападащите ги тюлени. Но сега тепърва очакваха цялата охрана да се изсипе върху тях. В този момент пристигнаха плановете на сградата от разузнаването. Беше голяма,но само на 2 етажа. Трябваше да се качат на 2рия и да минат през цялата сграда за да стигнат до частният апартамент на генерал Иллидес(мишената).
Разделяме с на 2 и покриваме 2та главни коридора. Внимавайте много. За предпочитане е охраната да се елиминира. Побързайте, имаме час и 15 минути.
Екипът на Сам се движеше бързо по широкия коридор, когато от стълбището заприижда охраната. Изсипаха се към 15 души и откриха масиран огън по екипа. Още с вдигането на карабината Сам прониза в гърдите един от враговете. Двама тюлени бяха повалени на място. В този момент Фишер усети силен удар в гърдите, който го хвърли на земята. Около него отекваха глухите изстрели…
След около минута всичко се нормализира,а тюлените бяха овладяли ситуацията.
Добре ли сте сър? - попита един от тях. Сам погледна 9-милиметровите куршуми,заседнали в бронежилетката му. Добрата стара стомана. Погледна към земята, на която лежаха мъртви трима от тюлените. Явно олекотените кевларени жилетки се оказаха „непробиваеми”.
Да продълаваме,нямае време. Екип 2, чувате ли ме? Какъв е статуса на екипа ви?
Срещнахме съпротива, но се справихме. Имаме двама леко ранени и един по-тежко. Засега можем да продължим без проблем, медикът в момента прави каквото може. - двата екипа се движеха светкавично из коридорите. Вече бяха останали сравнително малко пазачи и не се очакваше особена съпротива.
Тук е екип 2 сър, влизаме в частния апартамент на генерала. Да го ликвидираме ли, както беше наредено?
Не! Взимаме го с нас.
Няма да ти се размине Фишер! Никога няма да се измъкнете от там. - яростният глас на Джонсън се чу от предавателя на Сам.Това беше последният ти шанс!
Сър,тук е екип Бета,сигналът е уловен, в момента идва хеликоптер да ви прибере. Имате само няколко минути. Побързайте. - Сам не каза нищо,бързо раздаде командите на подчинените си и бързо тръгнаха към изхода. Не срещнаха охрана, което ги учуди доста, но не се забавиха, знаейки че всеки миг може да е от значение. Излизайки извън имението веднага съзряха приземяващия се Хавок само на стотина метра от тях. И в този миг само на петнайсетина метра от Сам един снаряд се заби в земята. Ударната вълна повали по-голямата част от екипа. Те погледнаха назад. Местните военни от близката база се бяха активизирали. Преследваха ги над 300 войници и 10 танка, които можеха да заличат екипа само с един изстрел на 140-милиметровите си оръдия. Вече се качваха в хеликоптера когато още един снаряд падна зад тях.
Имаме няколко ранени сър! Трябва да ги приберем. По дяволите, една спасителна операция не могат да организират. - Една мисъл мина през главата на Фишер - „Ако следващият изстрел улучи хеликоптера…” още преди агентът да довърши мисълта си 2 огромни ракети изникнали от нищото се забиха в прииждащата вражеска маса, като само за миг обгърнаха танковете и войниците в огромно огнено кълбо. Сините огнени езици озариха нощното небе ,осветявайки цялата поляна. Само за миг напалможите бомби превърнаха в пепел войниците и стопиха танковете.Огромният В-2 прелетя с грохот само на метри над тях...
… - Тук е бомбардировач В-2 номер SSG-02, до хеликоптер Хавок. Говори Лейтенант Джаксън. Можете да излитате,след минута ще пристигне ескортът ви от Команчи, който ще ви съпроводи до Самолетоносача „Invincible”. Наземната атака на коалицията ще започне след броени минути, така че побързайте.
- Говори агент Сам Фишер. Благодаря ви лейтенант, дължим живота си на вас.
- Полковник Фишер? Радвам се че сте жив. Просто изпълнявам заповеди сър.
- Хайде момчета, не се размотавайте, да приберем ранените и да се махаме от този Ад. - тюлените бързо се качиха в огромният хеликоптер и само след 2 минути бяха вече във въздуха, на път към самолетоносача и към безопастност... за сега…

още не съм прочел целия разказ. остават ми още 3-4 глави май, ама да питам. Шварценегер не е ли Австралиец? Или май ако не е такъв, той май не е Американец, а как тогава е станал президент, като такъв може да е само Американец. Е да хората са във война но... Няма значение. Важното е че разказа е супер як. Заради тоя разказ си записал Pandora Tomorrow и ся я играя

Австриец може би!

Хънт това е велико! Браво! Хипер си добър!

Хеликоптерите се носеха само на десетина метра над морската повърхност. Сам вече се беше отпуснал вярвайки че този Ад е свършил за момента. Видя още 3 В-2 да прелитат над него забулени под стелт покритието си. Това беше първата вълна точно по план. Натоварени с тактическо ядрено оръжие и устремени към столицата на САР – Киншаса. Като безшумни призраци те се носеха недосегаеми за радари и противовъздушна отбрана към своята цел, а в товарните си отсеци носеха смъртта на десетки хиляди хора. Столицата като главен команден център беше от първостепенна важност, а и там имаше значителен контингент от войски на САР – коалиционните сили бяха взели решението да унищожат всичко с един удар и въпреки че се очакваше броят на жертвите сред цивилните да достигне чудовищни мащаби това щеше да съкрати войната с месеци според теоритиците. И жертвите бяха разчетени, бройката скоро щеше да се попълни. Както винаги военните се бяха „погрижили” за всичко… Хеликоптерът се приземи тромаво на палубата на огромния самолетоносач. Дотичаха медици, започна суматоха… Сам не издържа и се отдалечи от хеликоптерната площадка. Стоеше почти на ръба на палубата, но за щастие морето беше напълно спокойно. Лунната светлина от пълнолунието погалиха лицето му – цялото в синини и кръв. Помисли си че Съдбата за пореден път беше благосклонна към него. Беше само на крачка от смъртта…
- Дължиш ми живота си, знаеш ли? – нежният глас го накара само в един миг да забрави за всичко останало – той се обърна и я прегърна силно. Двамата чувстваха че последвалата целувка можеше да продължи вечено. На фона на цялата суматоха, на фона на огромния самолетоносач и хилядите военни те виждаха само изгрева, така красив и безмълвен, точно като тях, устните им се сляха и без да си кажат нищо те продължиха страстната целувка.
- Нали не мислеше че ще те оставя да умреш там? Успях да убедя важните клечки че измъкването на оня генерал, както и твоето може да им донесе сериозна преднина. Този вярно беше някъв важен, ама си нямам и идея дали въобще знае нещо. – лъчезарна усмивка. – нещо, което се случваше рядко…
- Ъъъъ… извинет че ви прекъсвам сър… очакват ви в стратгическият център.
- Как върви настъплението? – Сам се поинтересува още с влизането.
- Ами всичко се излъчва наживо по новините, може да погледнем:
- Драги зрители, вие сте с новините на BBC в 6:30. За момента атаката на коалицията се развива макар и с известни жертви – 2 F-22 бяха свалени, също така бреговите сили на САР са повредили сериозно британският крайцер „Eleven”, след няколко часа очакваме да имаме данни за евентуалниет жертви от двете страни. Бомбардировачи В-2 тази сутрин са започнали атаката с разрушаването на важни сгради в столицата, като прецизността им е предотвратила много невинни жертви. – горе-долу така стоят нещата. Руснаците дезактивираха команните ядра на изтребителите, които продадоха на САР, така че за момента имаме имат пълно въздушно превъзходство. - продължиха тактиците - Но наземната атака ще е много трудна – имаме данни че разполгат с няколко хиляди танка, както и огромни бази, които са изключително добре укрепени. Наземните им сили определено ни превъзхождат в численост откъм бронетехника. Също така имат много голям флот около брега на реп. Ангола, а на самия бряг е една от най – големите им военноморски бази. Тя е следващата ни цел, но не можем да предприемем нищо докато не получим подкрепа от австралийският флот… Пристига нова информация…Агентът ни във висшите среди на правителството е бил убит, но е успял да предаде информация от първостепенна важност. Казва че лидерите на САР са все още в подземен комплекс под столицата Киншаса. Има нареждания да изпратим веднага ударен екип. Вие сте най-добрият полковник, няма кой друг да пратим, а операцията е много важна и може драстично да съкрати войната.
- Но как мислите да стигнем до там? Нали по земя не можем да припарим.
- Операцията е подготвена, столицата е на около 100 километра от брега – ще отворим широк коридор до там. Най-добрият ни екип вече се подготвя.
- Не мога да поема операцията, трябва да си почина, току що се върнах от мисия…
- Заповедите са изрични полковник. – с това въпросът беше приключен и Фишер трябваше бързо да се подготви. Излезе навън, където го чакаше екипът му. Изненадата му беше голяма, когато видя Стивън там. – Фишер? Ти ли ще си командир на отряда? Казаха ми че си загинал вчера. – и Стивън беше толкова учуден колкото Сам.
- Приличам ли на мъртвец? – каза леко усмихнат той. Да излитаме, нямаме време, после ще си поговорим на дълго и на широко. – той се радваше че най-после сред цялата тази тълпа от „началници” и „подчинени” беше намерил стар приятел. В хеликоптера си спомниха миналото, мъртвите си другари и омразата си към проклетите войни. Омраза към това, което вършеха. Поне го вършеха с мисълта че е за доброто на много хора. Хеликоптерът се сниши на двайсетина метра над повърхността на морето и зависна на едно място. От брега ги деляха само 500м. Сам забеляза че на брега се струпваха танкове и друга бойна техника. От юг приближаваше голяма бойна армада, бяха на десетина километра, но използвайки бинокъла Сам ясно забеляза трите огромни линейни кораба(САР е единствената страна разполагаща с кораби от подобен клас, такива не са строени от 2рата световна война насам) по средата, както заобаклящите ги немалки бойни кораби. Изведнъж до него се чу оглушителен трясък… когато отново погледна приближаващата формация видя че единият от трите линейни кораба беше обгърнат в кълбо от адски памъци а към небето устремиха огромни кълба дим. Разрушителите „Sunrise” и „Twillight” засипаха със смъртоносният си огън вражеската армада. Те не случайно бяха гордостта на авастралийският флот – появявайки се като духове от нищото заради стелт технологията си,минимални надстройки, само кулите на титаничните 300милиметрови оръдия, използващи снаряди с обеднен уран. Чудовищната им далекобойност превъзхождаше с около километър африканските кораби и ги държеше на разстояние. Крайцерите бяха неуязвими за ракети заради инсталираната лазерна защита, подобна на приложената в танковете „Паладин”… битката щеше да се проточи…
- Пригответе се, затегнте колани, след малко навлизаме дълбоко над вражеска територия. – Сам нямаше идея как щеше да стане това с очакващата ги малка армия на брега. С бинокъла вижадше над 50 танка Центурион, както и доста противовъздушна техника. Изведнъж хеликоптера се наклони почти на 45* и се насочи бавно към брега. Сам се замисли дали лети към смъртта си или военните отново бяха измислили поредният си пъклен план. И отговорът не закъсня. Огромен сноп светлина се стовари върху насъбралата се на брега армия. Движейки се светкавично само за няколко секунди брегът се бе превърнал в лунен пейзаж покрит с пелел и дим. От танковете бе останала само разтопена стомана, а от войниците просто пепел. Десет гигаватовото орбитално йонно оръжие „LightSeeker” само за няколко секунди беше посяло смъртта в целия и зъл блясък. Огромният сноп светлина прекъсна за миг след което отново се срещна с грохот със земната повърнохст на няколко километра от брега.Хеликоптерът на екипа се придвижваше само на двайсетина метра над тропическата джунгла. Сам виждаше огромните кратери след сблъска на йонния лъч със земната повърхност. Сам гледаше към земята през вратата на хеликоптера. Изведнъж голям взрив озари нощното небе и силно разтресе хеликоптера. Няколко Команча сякаш изнакнали от нищо светкавично задминаха Хавока и 2 ракети, изстреляни от тях се забиха в нов вражески хеликоптер( от това беше първата експлозия) озарявайки за втори път небето над африканскаат джунгла. Летяха вече 15 минути и наближаваха столицата. Грохотът от свръхзвуковия бомбардировач В-1В и четирите самотни оранжеви дири, оставени след миг от крилатите ракети в нощното небе предвещаваха разрухата на последните важни цели в Столицата на САР. Миг по-късно силните експлозия оглушиха околността, а огнените езици само за миг обгърнаха сградите около зоната на попадението и запълзяха хищно по кварталите на града. Хеликоптерът се сниши и зависна точно преди да навлезе над града. Малка ракета се спускаше от небето точно под 90 градуса към центъра на столицата. Движейки се с огромна скорост само секунди след появяването си тя се разби с изключителен трясък в южната част на града, образувайки огромна енергийна полусфера… още две я последваха секунди по-късно, като трите полусфери блестящи в светло синьо покриха по-голямата част от града. Електромагнитнят пулс обгърна целият град. Хеликоптерът се разтресе силно и по командното табло замигаха десетки червени лампички. Но системите бяха двойно подсигурени за подобни ситуации и пилотите бързо овладяха машината. Прелетяха бързо над града и веднага забелязаха колоната от бронирани машини, която беше блокирана от ЕМП-то почти в центъра на града. Хеликоптерът тромаво се приземи и командосите се разгърнаха светкавично. Но джиповете бяха празни.
- След мен! Трябва да ги настигнем. – изкомандва Фишер. Малкият екип от десет души бързо се насочи по булеврда, за който картата показваше ясно че води към изхода на града. Тичаха със всички сили – данните от разузнавателния списък показваха група въоръжени, които са на около 500 метра пред тях. Не носеха никакво обурудване – само оръжията и бронежилетките си, което им помогна бързо да стопят преднината. Вече виждаха пред себе си униформите на вражескаат група.
- Снайперист! Свали един от последните. Гледай да не пропускаш. – пропуск не беше дума позната на екипа му – все пак бяха най-добрите.Последва изстрел. „Групичката” беше от около двайсетина човека. Повечето веднага потърсиха укритие, някои откриха огън по командосите. Миг по-късно мощният AW/M-9 отхвърли един от тях на 3-4 метра назад разкъсвайки гръдния му кош и принуди останалите да се скрият. Между тях нямаше снайперисти, бяха охранители, но все пак бяха въоръжени до зъби и по движенията им се виждаше че са елитни бойци. Командосите от екипа обаче бяха отлично тренирани и ги превъзхождаха. Докато охранителите празнеха цели пълнители елитните бойци само с десетина откоса повалиха още трима души.
Сам вижадше че битката се развива благополучно.
- Стивън,мини от… - странно,Стивън беше изчезнал. Веднага усети, че нещо не е наред. Двама от командосите за миг се изпариха. Или поне на него така му се стори. Обърна се назад и видя трети командос с прерязано гърло. Четвърти лежеше с дупка от куршум в главата. Това се бе случило само за един миг. „Какво по дяв…” – помисли си Сам когато видя Стивън да застрелва двама от командосите. Остналите двама оцелели веднага осъзнаха какво става и откриха огън по него. Сам обаче още се мъчеше да възприеме мисълта че най-добрият му приятел и колега го е предал и избива екипа. Стивън се подаде иззад ъгъла и рани още един от командосите. През това време, използвайки суматохата Охранителите се приближиха и разстреляха от упор оцелелите. Оставиха само Фишер.
- Стивън, проклето копеле! – как можа? Защо го направи? Колко ти предложиха продажник проклет!? За няколко долара да предаеш приятелите си и да се съюзиш врага… а си мислех че те познавам. – приклад в главата го повали на земята.
- Парите не значат нищо Фишер. За изпълнението си на първокласен актьор ще получа власт, каквато не си и сънувал.
- Сам Фишер, човекът който ми причини толкова проблеми. – Някакъв човек се приближи до тях заедно с охранителите. За разлика от тях беше с изискан сив костюм и тънка пура в устата. Чудите се кой съм? Ами това зависи от вас най-вече. Може да съм вашият ангел-хранител, но може и да съм смъртта… - още един удар с приклада замъгли погледа му и след секунда Сам изпадна в безсъзнание.

- Госпожице Бристоу,не смятам че е разумно да отивате с екипите. Няма да е безопасно и ви препоръчвам да останете тук ,на Инвинсибъл. Генералът няма да е доволен…
- Махни се от мен книжен плъх!!! – тя го гледаше отново с онзи пламък който беше изгаснал преди седмици… още откакто се запозна със Сам. – когато ти си си избирал нова химикалка аз съм участвала в битки, закоито не си и подозирал че съществуват. Ако ме докоснеш още веднъж ще ти натроша ръката на малки парченца. А на проклетия ти генерал може да му кажеш да си обмисля по-добре операциите. Два хеликоптера натъпкани с командоси се отлепиха в посока столицата на САР. „Дано не сме закъснели” мислеше си Сидни.:Не може да се случи точно сега! Та ние стигнахме до края… не може да ме изостави… проклет Фишер,мразя го… а толкова го обичам, аз, глупачката…” Хеликоптерите се носеха светкавично в нощната джунгла…

Ето продължението, а съвсем скоро ще напиша и новата,вече съм я почнал,но стана прекалено дълго...

Ааааааааа човек хипер е яко чакам новата част! Леле кво ли ще стане с Фишер!

Аре че чакам продължението! По-бързо ако можеш!

Аре ве човек! Ко стаа! По-бързо ако можеш!