Мордрин търчеше със все сила.Следите епо снежната покривка бързо се заличаваха от силния вятър.Звярът пред него щеше да му донесе големи приходи, а и удоволствието да го убие беше огромно.
Обедното ниско слънце светеше навсякъде в гората.Гоненото чудовище се виждаше в далечината как бягаше на четирите си мощни крайника.На белия фон черният му облик се виждаше добре, но скрит зад множеството дървета беше трудно да бъде открит.
Хванал здраво арбалета си, младият елф Мордрин напълно изстискваше енергията от себе си, но това му помагаше.Той беше един от най-бързите елфи в гората.Мусколестите му крака се движеха едва ли не толкова бързо, колкото бягаше един вълк.А това, в случая, беше определящо…
Изведнъж ловецът се спъна в някакъв корен.Заби се в земята и остави траен отпечатък.Вдигна един последен поглед към жертвата си.Черното “петно” сякаш се бе изпарило.
Елфът знаеше, че това му е може би последния шанс да залови върколак.Мордрин сякаш влезе в една надпревара между него, звяра и вятъра.Бликайки литри пот, елфът достигна предела на възможностите си.Отчаян от вредното действие на вятъра, Мордрин се спря.Явно днес не му беше ден.
Точно в този момент някъде в околността се чу силен рев.Той гръмна в гръдния кош на елфа.Сякаш хиляди вълци завиха в едно време.
-Пипнах те, гад мръсна!-рече си Мордрин под носа и се втурна отново в бесен бяг.
Ръководейки се от рева, елфът си поправяше път в гората.Той прескачаше дънери, дори храсти. Изведнъж заедно с Мордрин спря и ужасният шум.Ако трябваше да се ръководи от виенето, върколакът беше точно там.Но него го нямаше…
Елфът се огледа.Спокойствието на дървесното поклащане бе нарушено.Започнаха да се сипят преспи - нещо подскачаше от клон на клон.
Мордрин вдигна арбалета.Дебнеше жертвата си.Натисна спусъка.Със свистене стрелата се заби в едно дърво.Елфът ясно видя това.
Точно когато Мордрин изстреля заредената стрела се чу вой.Идваше някъде от дърветата.
-Няма да ме излъжеш, косматко…
Ревът спря.Елфът се отдалечи от дървото, до което неволно бе застанал.Презареди арбалата си.Тогава върху главата му падна обилно количество сняг.С невиждани рефлекси Мордрин се прицели нагоре и изстреля поредния заряд.Отново се чу воят.
-Глупаво същество…-каза си ловецът.Обърна се на другата страна.Воят на върколака спря.Капки алена течност западаха зад елфа.
Яростен вълчи вик обгърна околността.Нещо падна зад Мордрин.Той се обърна внезапно.
На сантиметри от него стоеше върколакът.Червените му очи се впиха в елфа.Тялото му бе покрито с дебела козина.Муцуната му бе подобна на кучешка.
Последното нещо, което ловеца видя, преди да бъде разкъсан, бяха огромните жълти зъби на досега преследваната жертва…
--------------------
Със седем думи - храна за върколаци, така свършват всички тъпаци!