Елф,арбалет,върколак,голем,гора,вятър
Е аз пък се зарибявам да драсна нещичко докато бучат с прахосмукачката покрай мене
Кандар знаеше, че не му остава още дълго. Мразеше се, мразеше когато му се налагаше да убива, мразеше и когато не можеше да си спомни нищо, заслепен от проклятието... Бягаше с всички сили, но елфите не се отказваха, тичаха след него като вятъра. Единствената му надежда беше гората, затова той мобилизира с последни сили мускулите си и с гигантски подскоци се устреми натам.
Почти беше стигнал спасението си, сто метра го деляха от така желаните дървета, когато нещо го спъна, сякаш изпи всяка капчица от силата му. Усети, че трансформацията започва. Но още беше рано! Строполи се тежко на земята, ревяйки от болка. Първо започнаха да се променят крайниците му, на тяхно място като че ли от никъде израстваха лапи, заплашително завършващи със заострени нокти. Тялото му започна да се покрива с козина, челюстта му се издължи. Зави. Зави и заръмжа, смразяващи звуци, които биха накарали всяко смъртно същество да се обърне и да бяга до пълно изтощение. Но пък елфите не са точно смъртни създания... Последното което запомни беше как се хвърля към гърлото на единия елф.
...
На сутринта се събуди с остра болка в таза - една стрела стърчеше оттам, раната беше започнала да гноясва. Извади я с лек стон и се огледа - беше точно както се опасяваше, че ще е - ракъсани трупове навсякъде около него, а в устата му още се усещаше така сладкия металически вкус на кръвта...
---------------------------------------------------------------------------------------------
- Елар, виж там - Мефкей сочеше нещо в далечината.
- Най-накрая го намерихме... - съгласи се Елар. - На оръжие, братя, време е за лов...
Преследването продължи целия ден, а върколака така и не се измаряше. Трябваше да го заловят преди полунощ, в противен случай рискуваше да загуби цялата си група.
- Елар... говоря от името на всички... вече от доста време е вечер... Гърбината почти е изгряла, може би трябва да се откажем?
- Какво!? И да изгубим цялата тази преднина която набрахме сега? Да ни се наложи да го търсим още месец, това ли искаш?
- Не, не ме разбирай погрешно, но рискуваме прекалено много... разбира се, с теб съм докрая, но не му остава още много, преди да се трансформира.
- Не много, но достатъчно! Мърдайте!
След петнайстина минути Мефкей пак се обади:
- Това там не е ли върколакът?
- Виж ти виж ти... Мефкей, май си прав! Пригответе се за един последен напън и ще като се върнем ще пируваме до зори!
Бойният вик се разнесе из полето, и групата хукна след плячката. Най-отпред бягаше самият Елар, бягаха като вятъра, бяха самият вятър. Настигаха човека, но прекалено бавно. Облаците се разредиха и разкриха лунния диск. Тревогата заблестя в очите на елфите, движенията им станаха по-несигурни, макар и да не спираха да тичат.
- Ето, виждате ли - строполи се от изтощение! Вече нищо не може да ни попречи! - гордостта блестеше в очите на Елар.
- Нещо не е наред, Елар - обади се Мефкей. - Не го ли усещаш, витае във въздуха като заклинание...
- Не ми казвай, че те е страх, Меф!
- Никога! - обидата ясно личеше в гласа му.
Елфите вече приближаваха изтощеното тяло на върколака, когато той се изправи с мощен скок и се нахвърли върху групата. Време за реагиране нямаше. Почти по рефлекс и в пълен унисон струните на арбалетите иззвъняха остро и стрелите полетяха. Едната се заби от упор в това което трябваше да е хълбока на звяра, но не личеше да има какъвто и да било ефект. Арбалетите бяха хвърлени на земята, а на тяхно място се чу звъна от изваждане на меч от ножница.
Върколака се биеше яростно, с много повече умение от колкото можеха дори и да предположат елфите. Малко по малко битката се пренесе в гората, където отведнъж върколака изчезна. Групата не се поколеба и за секунда и наскача по дърветата с приготвени оръжия. Моменти на напрегната тишина, тежко дишане и шумолене на вятъра в листата бяха единствените шумове, които се чуваха... Върколака изскочи отникъде, и захапвайки Мефкей се скри в сенките. Тишината отново се възцари. Единият от елфите се обади:
- Не се чу дори вик... дори стон, Хаал да го вземе, не се чу дори самият върколак!
- Мълчи и се ослушвай за проклетия върколак, ако ти е мил живота! - Елар вече беше получил белег на лицето, кръвта отдавна съсирила се.
- Не, Елар, ако на Теб ти е мил живота, ще тръгнеш с нас!
С рязко движение предводителя им се обърна към разбунтувалия се и опря меча си в гърлото му.
- Никъде... няма... да ходиш!
- Хаал да те вземе, Елар, щом толкова искаш - остани и умри!
С тези думи петима елфа се отделиха от групата и с леки подскоци се затичаха към ръба на гората.
- Ами вие? - обърна се Елар към тримата останали. - Хайде тръгвайте си страхливци!
Очите им блеснаха опасно, но не помръднаха от местата си. Елар извърна глава от тях и пак се заслуша. И ето, че върколака се показа, предпазливо пристъпвайки точно под тях. С няколко движения на ръката преговориха плана си и скочиха право върху побеснелия звяр. Отново подцениха рефлексите му, защото още с падането им, върколака отскочи от земята и захапа в скока си единия от елфите, мятайки трупа му разярено. Падайки сряза главата на втори, на трети откъсна крака с един замах. Елар гледаше клането и не можеше да повярва на очите си. Тази бързина не беше достижима от никое живо същество, нямаше друго обяснение, освен че беше намесена и магия. Нямаше къде да избяга. Вдигна оръжието си в бойна поза и зачака атаката, с гордо вдигната глава, съзнанието му в пълен покой, сетивата му изострени до краен предел. Върколака изръмжа и скочи към врата му, Елар клекна и замахна с разсичащ удар отдолу нагоре, но удара му остана париран от острите като стомана нокти. Звяра тупна тежко, пързаляйки се върху листата. Нов скок, който в последния момент бе париран. И трети, и четвърти, Елронд не виждаше разнообразие в стила му на битка, но въпреки това не можеше да види нито една грешка в атаките му, нито една пукнатина в която да нанесе смъртоносния удар. Закръжиха един срещу друг, и в очите на двамата се четеше омраза. Елар нападна - мушкащ удар, разсичащ страничен, като едва парира контраудара. Не можеше да си позволи да го остави той да напада, затова отново се хвърли напред - ляво, дясно, ляво, горе, атаките му се сипеха като порой, но върколака не отстъпваше и с милиметър. Отново разсичащ отдолу нагоре, чиито контраудар се оказа фатален, в гърдите му запари остра болка. Падна тежко на едно коляно, подпрял се на меча си. Следващия удар откъсна ръката му, а самото оръжие изхърча на няколко метра. Нямащ опора, Елар се строполи на земята.
...
---------------------------------------------------------------------------------------------
Голема крачеше тежко през полето, наблюдавайки преследването. Залагаше себе си, че върколака ще спечели. Просто имаше нещо в него, което вдъхваше уважение. Някаква велика сила, която предричаше, че ще бъде велик. Стига да се пребори с проклятието, което носи. Но и не искаше любимеца му да загуби, наблюдаваше действията на Кандар прекалено дълго, за да рискува с някакви мижави елфи. Вдигна ръцете си и запя. Несъществуващ вятър задуха в кръг около него, тревата слегна сякаш в знак на почит. Голема заговори напевно някакво заклинание, а вятъра се усилваше. Зеленикава топка се оформяше в краката му, набираше скорост, докато не започна да привлича стръкове трева около себе си. Съществото засия, очите му засветиха в жълтеникав отенък. Песента му свърши, а топката се изстреля по посока на върколака, оставяйки диря гола земя след себе си. Скоростта й се увеличаваше с всяка изминала секунда, достигна върколака и се впи в него. Голема се усмихна. Работата беше свършена, останалото зависеше от Кандар. Все така усмихнат потъна в земята.
...
Вой прониза тишината...
Znam za tazi tema no ne iskah da se vklu4a za6toto ne mi haresaha nqkoi ne6ta
))))))))
