Ха комплексар. Аз имам толкова високо мнение за себе си,че ако се изкатеря по него ще си ударя главата в Луната.
Аз поне го имам за едно нелошо разказче.Но винаги има и накъде по-добре да е,а единствения начин да разбера какво да променя е вие да кажете.накратко с 2 изречения както искате.
Утре или вдругиден ше дойде новия епизод... надявам се.

mda spored men si mnogo dobyr (moq idol)
i az pravq nqkfi opiti da pi6a ma ne sym poblikuval
haresva mi edin alternativen svqt v koito sa smeseni magiqta i tehnikata
v tozi janr ima mnogo hlqb spored mene....
ne6to kyto 1 igra arcanum o,O

Обещаното продължение:

Хеликоптерът се приземи тромаво на летището и люкът на товарният отсек се отвори.Фишер и екипът му се насочиха към току що пристигналите екипи на SWAT и им дадоха заповеди,след което се разпръснаха.Трябваше да се провери всеки от хангарите поотделно,а това не беше лесна работа.Агентите на Ешелона поеха командването на по един екип от SWAT и започнаха търсенето.
- Хангар 19 - често прозвуч след 2-3 минути. - хангар 18 - чисто. - хангар 17 чисто. - хангар 20 чисто. - за 20 минути провериха повечето хангари,но нищо.
- Сър президентът е качен на правителствения хеликоптер и вече е извън пределите на столицата. - гласът на един от агентите на ЦРУ. Но това не беше и най-малко успокоение.Скоро щеше да избухне язрена бомба във Вашингтон.
- Ами ако не е в хангарите? - нещо прещрака в мозъка на Фишер - къде е самолетът с който трябваше да излети президента и ескорта му?
- Еър Форс 1 е на писта 7.
... - Джони Сий,вземи екипа си отивайте към него вие сте най-близо.
- Да Сам.
- Още два екипа да се насочат натам,идвам и аз. - Сам вече наближаваше писта 7 когато от предавателя се чу стрелба.
- Докладвай статуса на екипа Джони!
- Един от екипа ми е свален,има снайперист.Около самолета има командоси,които определено не са от нашите.
... автоматична стрелба ...
- Снайперистът е свален,но имаме още ранени.Къде са останалите екипи?...
- Тук е Стивън,пристигнахме.Удържаме ситуацията.От първи екип няма оцелели.Джони,какво по дя ... - чува се изстрел.
- Стивън какво стана Стивън?Чуваш ли ме,докладвай!
- Джони Сий е ликвидирал екипа си Сам.Опита се да ме застреля и се наложи да го убия.
Фишер пристигна на мястото.Така наречените ,,дракони" бяха мъртви,както и първият екип на SWAT пристигнал на мястото.Поредното бойно поле,осеяно с трупове.Но този път беше различно.На земята лежеше човек,който Сам смяташе за приятел,а се оказа подъл продажник.Въпреки чи познаваше Джони Сий само от няколко месеца обаче,Фишер не вярваше че някой от екипа му ще го предаде просто така.
- Сър,все още не сме намерили бомбата. - един от агентите прекъсна потопът от мисли който заля Сам за миг.
- Претърсете самолета и намерете бомбата.Кога ще дойдат сапьорите,къде се бавят.
- След 4 минути са тук сър.Ако бомбата е тук ще я намерим...Хайде какво гледате,радпръснете се и претърсете целия самолет.
Щеше да отнеме известно време да се претърси огромният Еърбъс А380 изпълняващ ролята на Еър Форс 1.
- Сър намерихме я, на втора палуба е. - бомбата беше затворена в метален контейнер и отварянето му щеше да се окаже проблем.
- Изкарайте я навън и нека Хавок-а да дойде.Ще я качим на него и ще я изкараме извън столицата. Огромният хеликоптер взе бомбата и опитващете се да я обезвредят сапьори в трюма си и бързо се вдигна.
- Поемете курс на югозапад към Сев. Каролина.Сър там има изоставена военна база от двайсетина години, където можем да взривим бомбата ако не може да я обезвредим.
- Сър бомбата е нагласена на таймер и не можем да я обезвредим, но не са имали време да го нагласят както са искали и сега имаме още 2 часа.
- Фишер какво става?Какво ще правите,какво става с бомбата? - гласът на Сидни се чу от радиото предавателя.
- Ще я взривим в една изоставена база, далеч от населените места.Очакваме бомбата да не е особено мощна и радияцията да бъде ограничена.
- Сър,пристигнахме. - хеликптерът направи заход за кацане и връзката прекъсна за няколко минути.
- Сам,чуй ме,не знаете какво може за има в тази бомба. Може да е по-мощна отколкото очаквате.Тази операция се подготвя отдавна и бомбата е минала през много от лборатириите на Гилдията и съм сигурна че са се потрудили над нея.Щом не можете да я отворите,не може да знаете какво има вътре.Остави я и се махай от там.
От плановете които имаха на базата намериха подземно помещение и оставиха там бомбата.Таймерът показваше 9 минути и 50 секунди.
Хеликоптерът се вдигна бавно във въздуха.Секундите се изнизваха мълниеносно.9,8,7,6,5,4,3,2,1...Връзката с хеликоптера на Фишер прекъсна и миг по-късно оглушителна експлозия се разнесе като ураган над военната база и околностите и се чу чак във столицата Вашингтон. Сидни видя от летището огромната радиоактивна гъба,издигаща се на километри в небето. Агентите се суетяха,веднага приготвиха за излитане един хеликоптер за да видят какво е станало с Хавока. Сидни се чудеше какво ли е станало с Фишер.Този странен и нагъл агент беше човек,какъвто тя не беше виждала преди.Студен и хладнокръвен,изключителен професионалист,робот отдаден на каузата.Странен човек...
- Нека да дойда с вас. – каза тя на агентите – мога да помогна.
- Ами добре,но да не свършиш някоя глупост. Това че ни помагаш не те оправдава все още и гледай да не се пречкаш. Качвай се бързо защото излитаме. – качиха се в хеликоптера и излетяха по полседния известен курс на Хавока.
- Сателитната връзка не улавя никакви сигнали.Явно са се разбили.Засега отчитаме минимална радияция, само над зоната на експлозията.След 10 минути ще имаме картина от спътник 874EGS -1 на местността и измерване на радияцията в зоната. Дотогава не можем да предприемем нищо.
- Имаме картина,виждат се останки от хеликоптера на Фишер.Корпусът не е повреден сериозно.Предполагаме че има оцелели.
Все още беше нощ,но около хеликоптера беха запалени сигнални димки които се виждаха от километър.Малкият хеликоптер бързо се приземи до огромния Хавок,легнал като ранен гигант в подножието на планините.Сам Фишер седеше до него очакваше спасителния екип.
- ЕМП-то ни застигна.Беше 5 пъти по-силно от очакваното и свали хеликоптера.
- Нали ти казах? – отговори му Сидни. – какво ли може да са направили с тая бомба преди това.
- Побързайте имаме петима ранени от екипажа.А ти Сидни защо си застрашаваш кожата да идваш тук?Защо просто не си остана на сигурно в столицата?
- Ами без теб ще ме затворят доживот,така че ми пука за мизерния ти живот!Сега след като си жив и здрав ще се връщаме ли?
- Добре де по-спокойно. Просто се чудех. Айде стига сега тепърва трябва да се преборим с Гилдята.Запази си сстудените чувства за после. Да тръгваме. После можеш да ме ненавиждаш колкото си пожелаеш.
- Не те ненавиждам.Просто в последните години мразя всеки с който трябва да работя,защото знам че рано или късно ще иска да ме убие. Все пак се радвам че си жив.
- Сега трябва да си спретнем един преврат.От информацията която ни даде половината сенат е от пионки на Гилдията. – каза Сам качвайки се в хеликоптера. – трудното тепърва започва.
- Пилот,курс към Вашингтон.Отиваме право във Пентагона.

Тоя път ми се стори малко постно,но вие ще кажете.

Как ще е постно бе батка! Хипер си е яко! Но не трябва ли да ги прегледат за радиация Сам и Сидни?

Кога ще е продължението!

Е все пак не живея в тъмна стаичка и по цял ден да пиша разни работи за форума - имам си и друга работа,но като мога ще напиша продължение.

hora tva e super varha davai v sushtiq duh she chaka s netarpeni prodaljenieto

Хеликоптера се отправи към Пентагона.
- Сър,пристигаме след около час. – каза пилота на Сам. Отговор не последва. В машината бяха Фишер, Сидни и двамата агенти на ЦРУ,които бяха с тях от самото начало. Всички бяха замислени за предстоящите действия.
- Какво мислите да предприемем сега Фишер? – попита го един от агентите.
- Нямам никаква представа. – отговори Сам,казвайки самата истина. Първо трябваше да се свърже със книжните плъхове в Манчестър, за да получи намерените доказателства. Все още нямаше идея как дори с толкова доказателства ще докаже че по-голямата част от Конгреса, както и над 30 сенатори са подвластни на организация, бореща се за световно господство и намираща се вече близо до целта си. От данните които беше прегледал се виждаше, че всеки по-голям терористичен акт през последните няколко години е бил продиктуван от Гилдията в помощ на техните планове.Първите данни за подобни атентати бяха преди точно десет години.А това отново му припомни смъртта на жена му. Никога нямаше да я превъзмогне. Сега като се замисли той не беше нищо повече от вманиячен работохолик, едва ли не робот, нямащ личен живот. Свободното си време запъкваше с тренировки и следейки по новините световните събития, въпреки че той беше виновник за част от тях. Замисли се за моментите, оито беше прекарал със съпругата си, тези месеци на безгрижност и блаженство, откъснат от всичко до момента в който... Сам присви очи – не искаше да си припомня събитието променило живота му за винаги. Той се откъсна от спомените си. Погледна Сидни, която седеше срещу него.
Откакто я видя за пръв път тя се беше променила частично – вече го нямаше предишното нахалство и самоувереност,липсваше непукизмът който струеше от нея. Очите и вече не изразяваха всички онези смесени чувства като преди,очи каквито Фишер не беше виждал преди. Сега те бяха същите очи но... други – бяха студени и безизразни точно като... неговите.Тя стоеше замислена но мислите и оставаха загадка за всички, освен за самата нея.
“Дали имаме шанс все пак?” – чудеше се Сидни.”Вече направихме толкова много, но дали достатъчно? Ами ако проклетата Гилдия накрая победи? Все повече започвам да мисля за този вариант.Може би з пръв път в живота си се страхувам истински.Но не от смъртта. Смъртта може да ми донесе спасение, страх ме е от света такъв, какъвто ще стане след като те победят. Дали не бях по-добре преди, когато не разбирах в какво съм замесена – един робот,настроен да убива, премахващ всички пречки по пътя си? Толкова съжалявам за това, в което се превърнах. Ако можеше баща ми да ме види сега – най-после на страната на добрите, борейки се срещу Гилдията със всички сили. Но дали това не е една обречена борба? Само времето ще покаже. Ах времето – твърдят че може да заличи всико, но това не е вярно. Татко ако можеше да ме видиш сега...” – малка сълза се пророни по бузата и. Това изненада Сам. Не беше очаквал подобна емоционалност от човек като Сидни. Човек толкова приличащ на него... да плаче. Тя определено не беше човекът за който я смяташе – студен и отдаден на задачата си, неизпитващ угризения и силни чувства, човек... като него. Може би за тези два дни тя се беше променила, малко или много,защото вече не беше онази, която безцеремонно му тегли куршума в Бразилия. Това го накара да се замисли – дали и той можеше да се промени, дали можеше да си върне живота обратно. Може би след месеци, години, когато всичко утихне и Гилдията бъде заличена той най-после щеше да се опита да заживее като нормален човек. Но всичко това в момента му изглеждаше нереално и далечно, като във фантастичен филм с минимална вероятност да се случи.
Мисълта за жена му не му даваше покой. Всяка нощ мислеше за нея. Дали ако беше действал по-добре тогава тя щеше да е жива днес? Дали той беше виновен? Но знаеше едно – трябваше да я превъзмогне, знаеше че тя нямаше да се върне и се надяваше с времето да успее да превъзмогне смъртта и. Каменното му лице се беше променило в израз на дълбока болка, извираща от самата му душа. Всички го за белязаха, но никой не се осмели да го попита каквото и да било.Той погледна часовника си – 11:00 сутринта, след малко пристигаха.
- Господа пригответе се за кацане. – каза пилотът.
Хеликоптерът се приземи меко на паркинга пред огромната сграда.
И слизайки от хеликоптера Фишер видя картина, на която беше вече свидел седнъж през последните 48 часа – Пред хеликоптера го чакаха около 20 души с насочени към него оръжия. Зад тях излезе някаква очевидно важна клечка, раздавайки заповеди:
- Господа ще ви помоля да предадете оръжията си и да ме последвате.
- Какво става? – Сам се обърна към агентите, които бяха с него до сега.
- Нямам никаква представа, трябваше да ни чакат лично петимата директори на управлението. Това не ми харесва. - Прошепна единия от тях. – Надявам се да е за добро. След разкритията които направихте предполагам сте се готвили и за вариант, в който и ЦРУ е под контрола на тази организа ция “Гилдията”.
- Ами за да съм честен... – преди да довърши охраната грубо го “завлече” към най-близкия вход.останалите бяха “помолени” да тръгнат след него.
***
Вече час висяха в голяма стая с охрана пред вратата. Фишер започна да се притеснява.
Най-после вратата се отвори и в стаята влезе човек. Всички го познаха – това беше заместник министъра на отбраната.
- Господа, тук съм да ви инфирморирам за развитието на събитията до момента. – започна той. – В момента министърът на отбраната е под одмашен арест. Директорът на Управлението e арестуван по обвинение в държавна измяна. От информацията която имаме вие също сте под подозрение. За сега ще бъдете арестувани докато не се докаже вината ви. Охрана,отведете ги. – каза директорът едвали не надсмивайки им се.
В този момент Сам разбра че няма друг избор. Трябваше да действа сега! В стаята влязоха трима души от охраната, но преди да осъзнаят какво става се чу вик:
- Сидни! – извика Фишер,сваляйки с мощен юмрук първият от охраната влизащ в стаята и вземайки оръжието му. За миг Сидни от студено и замислено същество се превърна в атакуващ хищник. Мълниеносен ритник в сърцето тя лиши и втория от охраната от оръжието му. Явно неочаквали подобни действия пазачите се оказаха неподготвени и миг преди третия да вдигне МР5-цата си силен удар по главата го прати в болница за няколко дни.
- Е господин директор,мисля че вашата Гилдия няма да спечели, не и този път.
- Вие сте наивни да мислите така. Вие сте едни хлебарки в кухнята им – безвредни вредители, на които никой не обръща внимание. И нищо няма да промените. Аз съм горд с членството си в Гилдията. Ние ще избавим човечеството от жалкото му съществуване. Карй на страхливите президенти, интересуващи се само от рейтинга си. Светът се нуждае от силни лидери, а сега, когато парите управляват човека, той няма право на избор или на недоволство. Трябва да разбере че това е за негово добро. Не виждате ли че това е единственият начин човечеството да продължи развитието и просперитета си?Сегашният застой се дължи само на глупваи и неспособни лидери.Гилдията ще промени това,нужна е твърда ръка, а не евтини трикове за популярност.Кажете ми какво си мислите че ще постигнете с това? Навън ви чакат стотици агенти.
- Тепърва ще му мислим, за сега ти идваш с нас. А вие? – обърна се Фишер към двамата агенти на ЦРУ които все още осмисляха случилото се за последните няколко секунди.
- Ами явно нямаме голям избор. – отговориха те. Надявам се да имате план Фишер.
Излязоха навън. Коридорът беше празен. По противопожарните схеми се ориентираха към изхода. Но изведнъж зазвуча алармата и след няколко секунди бяха обградени от агенти, насочили оръжията си срещу тях.
- Не стреляйте, иначе обичният ви заместник-директор ще е първата жертва. – каза Сам бавно придвижвайки се към коридора.
- Пуснете директора и оставете оръжията си! Веднага! – извика един от агентите. – Имате десет секунди! – тъкмо свърши баналната си фраза и се чу счупване на стъкло и Фишер видя как през прозореца мина нещо малко, дълго няколко сантиметра, не по-голямо от юмрука му и после заслепяваща светлина и огромна болка, все едно нещо беше запалило очите му. Нито един изстрел не се чу. Той почувства как някой го хваща и го повежда... на някъде...

Обещаното продължение. Скоро ще се постарая да напиша и следващата част.

e tva e istinata. Vinagi otvoren krai s nova intriga tva voreni vzema da stava vse po-dobro. iskame oshte!!! iskame oshte!!!

Браво Хънт! Така те искам! Само дано Фишер е с бронежилетка! Но според мен това е граната газ!

- Сам,къде си,чуваш ли ме? – чу гласът на Сидни. – Как си,виждаш ли нещо?Аз нищо не виждам,какво стана по дяволите? – двамата тъкмо се бяха съвзели и се чудеха какво, по дяволие стана.
- Спокойно агент Фишер,как се чувствате.Зрението ви ще се възстанови до няколко минути. Аз съм майор Владимирович от специалните сили на ООН. Вашият екип също е тук. Предполагам имате въпроси, но след няколко минути,когато зрението ви се възстанови един човек ще ви обясни ситуацията по-добре от мен.
След няколко минути Сам започна да различава образите ясно.Видя че беше пред входа на сградата,а около него имаше десетки командоси на ООН и стотици агенти.
- По-добре ли сте Фишер? – това беше лично помощник-главният секретар на ООН.
- Обещах ви да се заема със случая и това направих. В момента уличените във връзки с Гилдията сенатори и конгресмни са арестувани. Лично Президентът Шварценегер помоли ООН за изпращане на контингент поради създалата се кризистна ситуация в страната. Също така са уличени политици на важни държавни постове,както и по-голямата част от ръководството на ЦРУ. Вие бяхте прав – тва наистина е конспирация от световен мащаб. Но за момента картите са на наша страна. Всичко върви по план. В Русия нещата са по същия начин, назначен е временен заместник на сваления президент Абрамович. Но все още не можем да изясним до каква степен се е разпростряла тази организация, наречена Гилдията.
- Повече, отколкото можете да си представите. За сега най-важно е да ги спрем, после ще ги унищожаваме. Трябва да рзберем кои са главните фигури в уравнието. Какво стана със заместник секретаря на ЦРУ? Той имаше важна информация.
- Ами мъртъв е. Твоят екип водеше атаката и като разбрахме в какво положение си трябваше да действаме бързо. Открил е огън и екипът го е обезвредил.
- Как е твоята информаторка? Предполагам че все още има какво да ни покаже за Гилдията. Мисля че ще е добре да я пазим за сега. Някакви предложения?
- Мисля да остане с мен. Около мен е пълно с агенти и миля че е най-сигурното място.
- Добре. Сега е врме да си вземеш почивка, доколкото разбрах не си спал от 72 часа. Нека ние книжните плъхове действаме сега, остави всичко на мен. – каза с усмивка човекът. Определено не беше такъв, какъвто го видя Сам първя път.
- Само още нещо господин директор. Не запомних името ви?
- Хаха – името ми е Джак Спенсър.
- Господин Фишер,готови сме за тръгване. – прекъсна ги един агент.
***
След няколко часа пристигат пред секретна квартира на ЦРУ – малко имение в покрайнините на Ню Йорк.Наоколо имаше дестин агенти от Третия Ешелон, които бяха натоварени със охраната на Сам и Сидни.Агентите останаха на долния етаж,а Фишер и Сидни бях оставени да си починат на горния.
Огромния хол предоставяше Видеостена,сателитна телевизия и Интернет.Седни се разположи и пусна телевизора.
- Защо реши да остана с теб Сам? – попита тя.
- Защото ти си информатор и без теб губим важен свидетел и много доказателства. Аз влизам да се изкъпя, ти се разполагай.
Сидни намери новини на един от стотиците канали. Като се замисли не беше гледала какво става по света от седмици,месеци... години...
CNN – Водещата новина днес – голяма част от правителството на САЩ беше уличено в корупция.Над 50 сенатори и конгресмени са арестувани по неуспорими доказателства.
За сега нямаме информация, подробности очаквайте по-късно.
- Събитията в Русия се нормализират за момента,масовите протести утихнаха без намеса на силите на реда. Бившият президент Роман Абрамович беше осъден на смърт по обвинение в държавна измяна.Засега няма шанс присъдата да бъде заменена.
- Конфликтът в САР ескалира все повече.Голяма група международни журналисти беше убита днес от отклонила се ракета. Над 15 загинали, 20 ранени. САР твърдят че международният контингент е виновен, но има сериозни доказателства че ракетата е истрляна от африкански Сухой-3000. Междувременно големите военни корпорации по света – Хеклер & Кох, Щаер, Дженерал Мотърс,Сухой и Локхийд обявиха че прекратяват доставките на всякакви оръжия за САР. Но да не забравям че на африканска територия все още се намира значително количество въоръжение, включително тактическо ядрено оръжие, което спира коалиционните сили да атакуват.
- Тъй като очакваме пряко включване от самолетоносача “Инвинсибъл” ще завършим накратко със спортнит новини:
Футбол – квалификацийте за предстоящото световно първенство продължават.Фаворити за сега са: А група – Испания, В-група – Англия, Ц-група България,D-група – Швеция...
Бакстбол – изявите на Лукойл Уориърс продължават. Най-скъпият отбор в момента доказва че си струва парите. Бившият,неизвестен никому Лукойл Академик отбеляза драстичен напредък последните 2-3 години печелейки повечето шампионати в Европа. С новото им име “Уориърс” изявите им продължават.
- Сега пряко включване от... – Сидни смени канала. Омръзнаха и тези глупости. Все пак нещата се развиваха добре за сега и може би Гилдията наистина щеше да бъде победена. Тя погледна нещата на Фишер – портфейл,документи,пълнител за Валтера, GSM. Но тези неща не я интересуваха. Интересна беше снимката която намери в портфейла. Тя беше на жена на около 25 – брюнетка,много красива.снимката беше измачкана и изпокъсана,сякаш я бе носил с гоини у себе си.
- Намери ли нещо интересно? – попита Сам който я наблюдаваше от около минута.
- Аз... – няма нужда спокойно, каза той. – Това е бившата ми жена.Загина преди 10 години при терористичен акт. Не ме разпитвай, не искам да си спомням тази история.
Истината беше че Сам не я беше забравил и всеки спомен го караше отново да изпитва болката в сърцето си.
- Съжалявам че събудих спомена. Сигурно е било ужасно за теб. – каза Сидни.
- Беше. Още поня деня, в който... – каза той,но замълча. Просто нещо отвътре го спираше да и разкаже какво се беше случило. Не беше недовери. Беше невъзможността да намери начин да изрази чувствата си. Не знаеше какво да каже.
- Хайде, разкажи ми какво стана, винаги когато споделиш болката ти олеква.
Фишер и разказа за онзи трагичен ден преди 10 години.
- Още не си го преодолял нали? – попита Сидни.
- Не. Забраил съм за това вече. Сега се занимавам със спасяването на света. – отвърна той шеговито.Нека поспим сега, утре ще му мислим, вече е късно.
Двамата си отидоха в стаите. Но Сидни не успя да заспи. Прекалено беше объркана от настоящите събития и сега беше единсвеният момент в който да обмисли ситуацията.
Успехът срещу Гилдията вече изглеждаше нещо реално и напълно достижимо. Но единственото, което можеше да се направи в момента е да се чака. Сидни се вгледа в пълната луна, която беше изключително красива тази вечер. Замисли се за баща си и приятелите си, които бяха нейното семейство.Гилдията сигурно ги бее ликвидирала. Но Сидни знаше че това ще се случи, рано или късно.
Замисли се за Фишер. Той все пак не беше студеното същество за което го мислеше. Беше един човек наранен до дъното на душата си, отдавайки се на работата си, за да забрави за болката. Но явно не успяваше, тъгата се четеше в очите му. Точно както се четеше и в нейните. Може би не бяха толкова различни все пак.
- Ето загърни се с това,тази вечер е студено. – явно и той не можеше да спи,преследван от своите лични призраци.Тя го погледна.
- Сам, ти все пак успя ли да забравиш болката или поне да я облекчиш?
- Не. Болката никога не стихва. Споменът винаги те преследва. Не можеш да направиш нищо. – Сам я погледна в очите. Сега тези очи отново бяха различни. В тях се четеше тъга, която той виждаше всяка сутрин в огледалото. Но Сам виждаше и нещо което не можеше да определи – странен блясък, може би някакво чувство, но какво си оставаше тайна.
- Знаеш ли Сам, ти не си човекът за който те мислех каза Сидни. Явно неведнъж си изпитал болката от загубата точно като мен. Може би все пак си приличаме повече отколкото мислехме.Може би... аз... сега съм объркана... всъщност...
Но Сам вече беше разбрал какво искаше да му каже Сидни.Той я прекъсна допирайки устни до нейните в страстна целувка.
Сидни се отдръпна крайнп объркана и неочаквала подобна ситуация.
- Аз... аз съжалявам, избързах, сбърках... – но преди да се доизкаже Сидни го прегърна силно и го целуна. Сам не знаеше какво става. От десет години не беше изпитвал подобни чувства и сега се чудеше дали не сънува.Дали това беше истина?
След минута вече бяха в спалнята. Бяха запалили страсти, които смятаха за мъртви от години. Никой от двамата не промълви нито дума. Сам се спря за миг. От десет години не беше изпитвал нещо подобно. Беше правил секс с много жени през това време, но сега беше различно. Погледна я. Тя лежеше там обгърната от лунната светлина. Не знаеше какво е това чувство което се надигаше в него. В момента не мислеше за нищо. Не мислеше за Гилдията, не мислеше за света, за него времето беше спряло. За пръв път от много години не мислеше за жена си, не милсеше за смъртта и, не мислеше за нищо. В главата му имаше една, единствена мисъл, която беше заместила всичко останало в съзнанието му – “Колко е красива.” Всичко това мина през ума му само за миг. Забравяйки за проблемите си, за околния свят дори Сам се отдаде на чувствата които диктуваше сърцето му. Но дали беше сърцето или моментна слабост продиктувана от човешката природа. Сам се вгледа в очите и още веднъж. Сега определено позна странния блясък в тях – беше сърцето.

Ето и новата част. Малко по-различна от останалите, но дано ви хареса.

Хммм,чудя се дали някой още ми чете писанията или остана само Кодер от време на време.Щото ако никой не ги чете май няма голям смисъл да ги поствам тук...

pi4 ako to4no sega spre6 da pi6e6 6te si nai golqmiq pro6lqk...tykmo ze da stava adski interesno...davai v tfa ima material dori za cqla kniga

Ей само да спреш да пишеш! Хипер е яко!

Не от време на време! Винаги ги чета!

Стига ме цитирали,ше зема да получа комплекси.Айде кат имам време next episode comin'.

Знаеш че го чакам!

Хайде че вече съм нетърпелив!

Сам се събуди рано сутринта.Беше някъде към 8. Беше си обещал да си почине тези дни,но не можеше.В момента го вълнуваше само настоящото положени – какво ще стане с Гилдията и дали всичките му усилия ще се окажат напразни. Още нещо го вълнуваше в момента. Той я погледна и се замисли. Дали беше разумно да се впуска в подобна връзка сега. Определено беше най-неподходящия момент. Сам беше раздвоен – от една страна усещаше че това не е поредното чукане, вътре в себе си знаеше че е нещо повече, но от друга страна му се искаше да изтръгне това сърце, което му беше погодило подобен номер точно сега. Ами ако нещо и се случи? Какво щеше да прави Сам. Той не знаеше какво става в него, познаваше я само от 3 дни за бога. Така се беше замислил че въобще не чу хеликоптерът готвещ се да кацне до къщата.
- Агент Фишер,тук сме за да ви ескортираме да главната управление на “Третият ешелон” заедно с госпожица Сидни Бристоу. Моля ви да действате бързо – има развитие на международната ситуация и ООН се нуждае от услугите ви.
Без да има възможност да каже каквото и да било агентите го поведха към хеликоптера. След минута дойде и Сидни.
- Какво става? – попита тя – надявах се да си поговорим малко. Аз... снощи...
- Ами май е станало нещо важно. После ще говорим, нека сега да оставим агентите да ни разяснят ситуацията по време на полета. – прекъсна я Сам. Хеликоптерът бързо се отлепи от земята. И въпреки че умираше от желание да поговори с нея за случилото се, да разбере какво мисли тя, дали и тя чувства същото. Разбира се той не смяташе че това е любов от пръв поглед, нито вярваше в подобни “неща”, както ги наричаше.
- Нека ви обясня ситуацията сър – започна единн от агентите в хеликоптера.
В момента всички международни агенции работят по въпроса за гилдията. ООН е впрегнало цялото си разузнаване и вече имаме резултати за петимата най-влиятелни членове на Гилдията. Ето малко информация за тях. – той подаде на Сам един PDA.
1. Лоренцо Салас – собственик на израелската компания “Avangix Corporation” – един от най-големите производители на леко въоръжение в момента. Една от малкото останали, които снабдяват САР с оръжия . За момента местонахождението му не ни е известно.
2. Франсис Салгари – доскорошният директор на Европейската Космическа агенция. С идването на влст на новия фрески президент Салгари беше уличен че е подпомгал изнасянето на части за ядрени ракети към комфликтните райони на САР и ЮАС. Също в неизвестност.
3. Роман Абрамович – бившият президент на Руската федерация – в момента осъден на смърт.
4. Хо-Лин Азума – собственик и директор на японската компания “Скайком Х” – оказва се практически най-богатият човек в света в момента – разбрахме че от негови смтки на скоро са прехвърлени общо над 30 млрд. долара, за не щастие нямаме представа къде са отишли. Смятаме че в момента се намира в САР.
5. Емилио Санчес – една от водещите фидгури в управлението на САР. За момента е нещо като формален президент на Свободната Африканска Република.
Eто тук може да видите сегашната ситуация в Африка. Все още 2/3 от континента се контролира от правителството на САР. Изненадващото присъединяване на Израел към съюза беше странен ход от тяхна страна. В момента коалиционните сили контролират Северо-западната част от континента,както и република Южна африка и половината от остров Мадаскар. Черната линия на картата изразява територийте контролирани от САР.Великобритания продължава дислоцирането на части в Южно африканската република,а САЩ вече са изпратили 6 от самолето носачите си по бреговата линия. За момента е обявена пълна блокада на Съюзът САР.Предполагаме че главните лица в управлението на “Гилдията” се намират на територийте и. Скоро се готвим за мащабна атака към столицата Хартум и по-големите военни бази. Очакваме последно дислоциране на авиационните части. Вашата задача ще е да подготвите теренът като заловите или елиминирате главнокомандващите намиращи се в столицата. Отивате в центъра на сражението. С вас ще бъде екипът ви.
Малкият Бел-430 се приземи меко на военното летище от което щяха да излетят направо за самолетоносача “Инвинсибъл”, намиращ се в гвинейския залив, на няколко километра от бреговете на Африка. Изведнъж при агентите дотича някакъв лейтенант:
- Полковник Сам Фишер? – попита колебливо той. – Имаме нова информация от първостепенна важност. Разбрахме че Франсис Салгари се намира тук, в Ню Йорк. Заповедите са вие да водите операцията по залавянето му. В момента най-добрите командоси на S.W.A.T се подготвят да минат под ваше командване. Ще пристигнат тук след няколко минути и ще излетите веднага с хеликоптер Хавок, определен за операцията. Надявам се сте готов.
След 15 минути хеликоптерът вече във въздуха и се отправяше към огромното частно имение в което се предполагаше че е въпросният обект. Сам отново не успя да си каже и една дума със Сидни,отново работата му окупираше живота му,цялото му време. Той се замисляше как все още издържа на напрежението, чудеше се колко може да издържи така. Беше объркан, така и не усети как един от командосите му подаде бронежилетката, една G-36 и две заслепителни гранати. Обсъдиха плана – очакваше се да има сериозна охрана, както и доста обширен подземен бункер. Разпръснаха се. Сам и няколко командоси влязоха през входната врата. Още с прекрачването на прага попаднаха под кръстосан огън. Бързо се прикриха.
- Дайте ми “въглен” бързо. – извика Сам. Някой му подаде една наглед обикновена гранат и той я запрати във фоайето на огромната къща.Чу се пронизителен съскащ звук. Миг след това командосите нахлуха вътре. Намериха 5 овъглени тела,както и стените на голямото фоайе.”Въгленът”,както го наричаше избухваше в огромно огнено кълбо развиващо високи температури и твърдяха че може да изпепели дори оръжията на врага. Сам погледна към разтопените М4 в ръцете на тези хора. Какви адски неща се измисляха в името на победата.
... - Сър, тук е водачът на екип “Браво” на първото подземно ниво смеима сериозна съпротива. Всички екипи да се отправят насам незабавно. Имаме няколко ранени...
- Нали го чухте? – нареди Сам Долу ги чакаха над 30 души, тежко въоръжени, които можеха да се окажат серизона пречка. От петнайсет членният екип с който бяха влезли имаше трима мъртви и петима ранени,шестима...
- Изтегляте се, назад всички назад,изтеглете се зад ъгъла. – викаше Фишер. Всички се прикриха и той хвърли още един “въглен”.Надяваше се разстоянието да се окаже достатъчно за да не го изпепели и него.Той се сви и след миг усети невероятната топлина, която го обгърна, почти запали дрехте му,стпи няколко пластмасови елемента по гърба му...
... – Екип едно отговорете. Екип едно има ли оцелели? Екип едно?...
- Тук е Фишер всичко е наред, врагът е оезвреден, изпратете медицинският екип имаме 11 ранени агенти. Отправям се към главната цел. – Той беше сам, подкрепленията щяха да пристигнат след няколко минути, но тогава щеше да е вече късно. Погледна джобния си компютър с разузнавателната информация – трябваше да намери стая на около 20 метра от него. Трябваше да бърза иначе гадината щеше да се измъкне. Той вече тичаше по коридора, вдигнал оръжието си. Срещна един, втори от наемниците,които охраняваха мятото,но те вече не му правеха впечатлние – два кратки и точни откоса сложиха игновено край на жалкото им съществувание.Нахлу в стаята, където беше целта на мисията. Там зад огромно бюро седеше около петдесет годишен мъж пушещ пура който го погледна неспокойно и промълви тихо:
- Значи стигнахте и до мен Фишер?Не ми оставяте друг избор. – човекът извади малък пистолет от бюрото си насочи го и натисна спусъка. “подяволите” – помисли си Фишер “измъкна ми се.”Мъртвите не говорят и от този определено нямаше да измъкне много информация. Подкрепленията вече претърсваха подземния бункер и един командос се приближи към него:
- Сър добре ли сте? Ранен сте, по-добре да ви прегледат... – Сам го погледна учудено, а после погледна крака си. Наистина някой заблуден куршум го беше одраскал и то не малко. Раната кървеше, но той не усещаше нищо. Толкова безчуствен и отдаден на мисията си ли беше? В какво се беше превърнал?

На дргия ден Сам се намираше на гробището в Манчестър. Денят беше обалчен и валеше лек дъжд – толкова типичен за Англия.Бяха се събрали много хора за да отдадат последна почит на Николай Брежнев. Проклетата война го лиши от един от малкото му приятели. Агентът си спомняше че Николай му беше помагал в много трудни моменти. Но при мисия за залавянето на някаква важна фигура от Гилдията нещо се беше объркало и екипът начело със Стивън,Питър и Николай е бил почти напълно елиминиран.Стивън е оцелял,Питър е в критично състояние в болницата,а Николай е мъртъв.
- Добре ли си Сам? – до него се приближи Стивън.Но отнякъде се появи Сидни и той реши да ги да ги остави да си поговорят,защото Фишер му беше разкзал за случилото се между тях.
- Слушай, не знам какво да ти кажа,нямам никакво обяснение. Не знам какво изпитах миналата нощ,толкова силни чуства не бях изпитвала от много време и сега съм объркана. Кажи ми ти как се чувстваш, какво стана, та ние се познаваме само от няколко дни,а и сме толкова различни. – започна Сидни.
- Знаеш ли, аз също изпитах чувства необясними за мен. Всъщност за тези няколко дни те опознах и като се замисля си приличаме повече, отколкото предполагах преди. И наистина изпитвам някакви чувства към теб. Не знам дали е любов, никога не съм вярвал в любовта от пръв поглед, но това са чувства, които не мога да опиша. Но дали и ти ги чувстваш? – отговори той. Сидни го погледна, но не пророни нито дума. След няколко минути тя го погледна и прочепна:
- Мисля... мисля че да.

Ето продължението.Надявам се да получа някакви критики или да кажете оне някои от моментите, които ви харесаха,за да знам как да продължа.

abe samoletonosa4 ne e li edna duma... i si izpusnal edno a na granatA....
tfa sa nai serioznite gre6ki...;]
a otnosno sydarjanieto...briliantno 4akam prodyljenie