Сам се събуди рано сутринта.Беше някъде към 8. Беше си обещал да си почине тези дни,но не можеше.В момента го вълнуваше само настоящото положени – какво ще стане с Гилдията и дали всичките му усилия ще се окажат напразни. Още нещо го вълнуваше в момента. Той я погледна и се замисли. Дали беше разумно да се впуска в подобна връзка сега. Определено беше най-неподходящия момент. Сам беше раздвоен – от една страна усещаше че това не е поредното чукане, вътре в себе си знаеше че е нещо повече, но от друга страна му се искаше да изтръгне това сърце, което му беше погодило подобен номер точно сега. Ами ако нещо и се случи? Какво щеше да прави Сам. Той не знаеше какво става в него, познаваше я само от 3 дни за бога. Така се беше замислил че въобще не чу хеликоптерът готвещ се да кацне до къщата.
- Агент Фишер,тук сме за да ви ескортираме да главната управление на “Третият ешелон” заедно с госпожица Сидни Бристоу. Моля ви да действате бързо – има развитие на международната ситуация и ООН се нуждае от услугите ви.
Без да има възможност да каже каквото и да било агентите го поведха към хеликоптера. След минута дойде и Сидни.
- Какво става? – попита тя – надявах се да си поговорим малко. Аз... снощи...
- Ами май е станало нещо важно. После ще говорим, нека сега да оставим агентите да ни разяснят ситуацията по време на полета. – прекъсна я Сам. Хеликоптерът бързо се отлепи от земята. И въпреки че умираше от желание да поговори с нея за случилото се, да разбере какво мисли тя, дали и тя чувства същото. Разбира се той не смяташе че това е любов от пръв поглед, нито вярваше в подобни “неща”, както ги наричаше.
- Нека ви обясня ситуацията сър – започна единн от агентите в хеликоптера.
В момента всички международни агенции работят по въпроса за гилдията. ООН е впрегнало цялото си разузнаване и вече имаме резултати за петимата най-влиятелни членове на Гилдията. Ето малко информация за тях. – той подаде на Сам един PDA.
1. Лоренцо Салас – собственик на израелската компания “Avangix Corporation” – един от най-големите производители на леко въоръжение в момента. Една от малкото останали, които снабдяват САР с оръжия . За момента местонахождението му не ни е известно.
2. Франсис Салгари – доскорошният директор на Европейската Космическа агенция. С идването на влст на новия фрески президент Салгари беше уличен че е подпомгал изнасянето на части за ядрени ракети към комфликтните райони на САР и ЮАС. Също в неизвестност.
3. Роман Абрамович – бившият президент на Руската федерация – в момента осъден на смърт.
4. Хо-Лин Азума – собственик и директор на японската компания “Скайком Х” – оказва се практически най-богатият човек в света в момента – разбрахме че от негови смтки на скоро са прехвърлени общо над 30 млрд. долара, за не щастие нямаме представа къде са отишли. Смятаме че в момента се намира в САР.
5. Емилио Санчес – една от водещите фидгури в управлението на САР. За момента е нещо като формален президент на Свободната Африканска Република.
Eто тук може да видите сегашната ситуация в Африка. Все още 2/3 от континента се контролира от правителството на САР. Изненадващото присъединяване на Израел към съюза беше странен ход от тяхна страна. В момента коалиционните сили контролират Северо-западната част от континента,както и република Южна африка и половината от остров Мадаскар. Черната линия на картата изразява територийте контролирани от САР.Великобритания продължава дислоцирането на части в Южно африканската република,а САЩ вече са изпратили 6 от самолето носачите си по бреговата линия. За момента е обявена пълна блокада на Съюзът САР.Предполагаме че главните лица в управлението на “Гилдията” се намират на територийте и. Скоро се готвим за мащабна атака към столицата Хартум и по-големите военни бази. Очакваме последно дислоциране на авиационните части. Вашата задача ще е да подготвите теренът като заловите или елиминирате главнокомандващите намиращи се в столицата. Отивате в центъра на сражението. С вас ще бъде екипът ви.
Малкият Бел-430 се приземи меко на военното летище от което щяха да излетят направо за самолетоносача “Инвинсибъл”, намиращ се в гвинейския залив, на няколко километра от бреговете на Африка. Изведнъж при агентите дотича някакъв лейтенант:
- Полковник Сам Фишер? – попита колебливо той. – Имаме нова информация от първостепенна важност. Разбрахме че Франсис Салгари се намира тук, в Ню Йорк. Заповедите са вие да водите операцията по залавянето му. В момента най-добрите командоси на S.W.A.T се подготвят да минат под ваше командване. Ще пристигнат тук след няколко минути и ще излетите веднага с хеликоптер Хавок, определен за операцията. Надявам се сте готов.
След 15 минути хеликоптерът вече във въздуха и се отправяше към огромното частно имение в което се предполагаше че е въпросният обект. Сам отново не успя да си каже и една дума със Сидни,отново работата му окупираше живота му,цялото му време. Той се замисляше как все още издържа на напрежението, чудеше се колко може да издържи така. Беше объркан, така и не усети как един от командосите му подаде бронежилетката, една G-36 и две заслепителни гранати. Обсъдиха плана – очакваше се да има сериозна охрана, както и доста обширен подземен бункер. Разпръснаха се. Сам и няколко командоси влязоха през входната врата. Още с прекрачването на прага попаднаха под кръстосан огън. Бързо се прикриха.
- Дайте ми “въглен” бързо. – извика Сам. Някой му подаде една наглед обикновена гранат и той я запрати във фоайето на огромната къща.Чу се пронизителен съскащ звук. Миг след това командосите нахлуха вътре. Намериха 5 овъглени тела,както и стените на голямото фоайе.”Въгленът”,както го наричаше избухваше в огромно огнено кълбо развиващо високи температури и твърдяха че може да изпепели дори оръжията на врага. Сам погледна към разтопените М4 в ръцете на тези хора. Какви адски неща се измисляха в името на победата.
... - Сър, тук е водачът на екип “Браво” на първото подземно ниво смеима сериозна съпротива. Всички екипи да се отправят насам незабавно. Имаме няколко ранени...
- Нали го чухте? – нареди Сам Долу ги чакаха над 30 души, тежко въоръжени, които можеха да се окажат серизона пречка. От петнайсет членният екип с който бяха влезли имаше трима мъртви и петима ранени,шестима...
- Изтегляте се, назад всички назад,изтеглете се зад ъгъла. – викаше Фишер. Всички се прикриха и той хвърли още един “въглен”.Надяваше се разстоянието да се окаже достатъчно за да не го изпепели и него.Той се сви и след миг усети невероятната топлина, която го обгърна, почти запали дрехте му,стпи няколко пластмасови елемента по гърба му...
... – Екип едно отговорете. Екип едно има ли оцелели? Екип едно?...
- Тук е Фишер всичко е наред, врагът е оезвреден, изпратете медицинският екип имаме 11 ранени агенти. Отправям се към главната цел. – Той беше сам, подкрепленията щяха да пристигнат след няколко минути, но тогава щеше да е вече късно. Погледна джобния си компютър с разузнавателната информация – трябваше да намери стая на около 20 метра от него. Трябваше да бърза иначе гадината щеше да се измъкне. Той вече тичаше по коридора, вдигнал оръжието си. Срещна един, втори от наемниците,които охраняваха мятото,но те вече не му правеха впечатлние – два кратки и точни откоса сложиха игновено край на жалкото им съществувание.Нахлу в стаята, където беше целта на мисията. Там зад огромно бюро седеше около петдесет годишен мъж пушещ пура който го погледна неспокойно и промълви тихо:
- Значи стигнахте и до мен Фишер?Не ми оставяте друг избор. – човекът извади малък пистолет от бюрото си насочи го и натисна спусъка. “подяволите” – помисли си Фишер “измъкна ми се.”Мъртвите не говорят и от този определено нямаше да измъкне много информация. Подкрепленията вече претърсваха подземния бункер и един командос се приближи към него:
- Сър добре ли сте? Ранен сте, по-добре да ви прегледат... – Сам го погледна учудено, а после погледна крака си. Наистина някой заблуден куршум го беше одраскал и то не малко. Раната кървеше, но той не усещаше нищо. Толкова безчуствен и отдаден на мисията си ли беше? В какво се беше превърнал?
На дргия ден Сам се намираше на гробището в Манчестър. Денят беше обалчен и валеше лек дъжд – толкова типичен за Англия.Бяха се събрали много хора за да отдадат последна почит на Николай Брежнев. Проклетата война го лиши от един от малкото му приятели. Агентът си спомняше че Николай му беше помагал в много трудни моменти. Но при мисия за залавянето на някаква важна фигура от Гилдията нещо се беше объркало и екипът начело със Стивън,Питър и Николай е бил почти напълно елиминиран.Стивън е оцелял,Питър е в критично състояние в болницата,а Николай е мъртъв.
- Добре ли си Сам? – до него се приближи Стивън.Но отнякъде се появи Сидни и той реши да ги да ги остави да си поговорят,защото Фишер му беше разкзал за случилото се между тях.
- Слушай, не знам какво да ти кажа,нямам никакво обяснение. Не знам какво изпитах миналата нощ,толкова силни чуства не бях изпитвала от много време и сега съм объркана. Кажи ми ти как се чувстваш, какво стана, та ние се познаваме само от няколко дни,а и сме толкова различни. – започна Сидни.
- Знаеш ли, аз също изпитах чувства необясними за мен. Всъщност за тези няколко дни те опознах и като се замисля си приличаме повече, отколкото предполагах преди. И наистина изпитвам някакви чувства към теб. Не знам дали е любов, никога не съм вярвал в любовта от пръв поглед, но това са чувства, които не мога да опиша. Но дали и ти ги чувстваш? – отговори той. Сидни го погледна, но не пророни нито дума. След няколко минути тя го погледна и прочепна:
- Мисля... мисля че да.
Ето продължението.Надявам се да получа някакви критики или да кажете оне някои от моментите, които ви харесаха,за да знам как да продължа.
Аз имам толкова високо мнение за себе си,че ако се изкатеря по него ще си ударя главата в Луната. 
