AcTivE написа:
Е не знам може би не ти харесва жанра.Опитах се да направя нещо по-оригинално и забавно от обичаините разкази(не че имам нещо против тях, харесвам ги).Просто не видях разказ в които не се избиват орди с орки и елфи и си казах хаиде да се пробвам да напиша нещо по-различно.
И все пак ако е харесало на някой може да иска да види останалата, част ето я:
Аладин Маринов смелото сърце (продължение)
...В краиненската кръчма на село Курагларублене един пияница допива своите последни стотинки.Той е вече окончатекно пиян ,потопил всичката си мъка във влажната ракиена чаша.Но гърлото гори и устата жадна за още.Подава той последната монета ,поема последната чаша с трепереща костещлива ръка и наведнъж погълща ракията менте.Той иска още ,но напразно десницата му играе из избушените джобове. Не няма вече пари ,пропита е и последната стотинка .Той вече не е нужен на кръчмаря , който храбро го избутва навън.
На къде сега?!?
Пияния не може да мисли ,пък и да може какво ще намисли този бездомен бедняга.Той пуска още не съвсем огасналото си съзнание на авто-пилот и то започва да го тласка напред.Ума го опътва на дясно към града ,а омекналите му крака го влачат надолу към плитката рекичка.Прави последен опит да се задържи ,но стръмнината го поринва надолу и той се прекатурва във водата.Студенината и го поубодрява .Той излиза от рекичката и тръгва по отъпканата пътека водеща към барутните складове със смътната мисъл ,че върви към града.
Но алкохола все по-силно и по-силно сковава неговите стъпки те стават все по-тежки и по-къси.Накрая пияницата вече няма нито желанието нито волята и силата да продължи и се срива на студената земя.Той вече спи дълбоко,нощта отдавна е паднала и е скрила мизерията и безпомощността на този човек.
Откъм барутния склад се зачуват стъпките на приближаващите се за смяна на карула воиници.Те се спират пред всеки склад и шепнейки осъществяват формалната смяна.И на всеки нов се внушава важността и отговорността на поста.Последният склад до брега на реката се поверява на...Аладин Маринов .Сменящия се часовой шепне на новия ,че това е склад с бомби ,муниции и ракети.Има много и всякъкви взривове и недай си Боже да взривят или оберат склада.Ако гръмне ще отиде по дяволите цялата околия.Тези думи се стоварват като тежък чук върху клетата душица на Аладин,лицето му избледнява,по гърба му полазват потоци пот,косата му настръхва зъбите заиграват ръченица...
Сменените воиници се подреждат ,вдигат оръжия и се скриват в тъмното.Това тъмно което крие толкова неизвестности и беди за клетия Аладин.Той едва се одържа прав,краката му треперят и се подсичат,очите му обхващат тъмнината,облещени така сякаш всеки момент от тях ще струине така желаната и оспокояваща светлина.Но уви ,няма спокоиствие за Аладиновото сърце,което пак напира да изкочи.
Бедният Аладин ...шепне вече предсмъртни молитви , мислено се прощава вече със Касандра и малкия Юда.
Целува къдравата коса на младата невеста и ръчиците на малкото си момченце.
"Аи,аи,аи шумоли нещо!"
Със оптегнат по посока на шума автомат,Аладин се вслушва ...,но чува само свооя собствен шум-шума от напора на кръвта в главата си..Той се скрива блещи си очите ,но мрака скрива вичко напоколо.Тази гробна тишина,смесена с таинствени и мистериозни звукци карат Аладин да подскача и да мушка с автомата си на ляво ,на дясно.Ако в този момент можеше да блесне внезапна светлина неговите маниери и вид биха залюлели от смях и най-отчаяния самоубиец.
''Аи,аи шумоли!''
Аладин посочва с оръжието странния шум и наистина на стотина ,метра откъм гората се зачува шум.Пияния излязъл вече от съня си става за да угаси горящите си уста в рекичката.Косата на Аладин окончателно се изправя.Той не може да викне,гласът му се секва при всяко напъване .Всичко се завърта в главата му:бомби,взрив,терористи,бради,калашници,Юда,тати,смърт...
Той проследява стъпките и се готви да стреля. Раз... два ...три,и един изтрел разкъсва нощното спокойствие.
Отвсякъде политат куршуми,Аладин ни жив ни мъртъв,не може да мръдне и пръста си лежащ на спусъка.Но ето явява се цялата рота пред него,и той идва на себе си.Богатата му фантазия описва героичните картини на епичния подвиг.Думите му от уста на уста обикалят цялата рота,целия взвот,цялата столица.
"От доверени източници имаме информация,че вчера военните складове край Карабонукса били нападнати от опасни и въоражени тетористи с арабски произход.За малко 20 милиона долара да изгорят а и може би цяла София да бъде пометена от мощни взривове.До мен е смелия редник Аладин Маринов който сам се е противопоставил на нападателите.
-Редник Маринов...
За BTV И.К.
[HELLwINd]