Аладин Маринов е истински син нанацията,която сегордее с делата му и него самия.Аладин Маринов днес е част от армията на република България,тои се учи на в раиона на столицата.Наред с добродетелите които отличават неговата нация ,той като верен пример за етноса си никога не е могъл да се похвали с повече кураж,отколкото се приписва на неговите браъя и сестри по душа(а именно заичетата и сърнетата в гората).
Още от детинство един необясним и сякаш изначален страх се е загнездил в душата му.И денем ,а пък каво ли ношем всеки по внезапен звук е свивал туи клето сърце.Мине ли камион нощес, куче да заджавка,пияница да запее ,сърцето на Аладин трепва като застреляна птичка,а тои впря ли вперя очи по посока на страшните шумове, а сърцето му неритмично блъска в гърдите ,иска да излезе и да побегне преди стопанина си.А това е много жестоко защото и по други причини Аладиновото сърце е толкова пъти трепвало от страх,че око за всяко сепване отечеството го възнаграждаваше с левче то сега Аладиновото име щеше да се реди до тези на Бил Геиц и Роман Абрамович.Та днес Аладин Маринов е воиник защитник на на отечеството от външни и вътрешни врагове.А наш Ал'динза него ли е тая страхотия.Каде Аладин пушка да държи с пушка да гърми.
А колко сълзи проля той като се разделяше със своията драгоценна съпруга Касандра ,за да постъпи в казармата.Реве Аладин, реве Касандра, реве мама, реве тато.Па като хвана Аладин детето си Юда, а то немито и нечистено през цялата седмица и целуна го по челцето като шъстински Хектор.
Жестоки хора защо не си оставят Аладин при жената, при детето да си гледа бащиния занаятец и къщицата.
Па и наш Ал'дин за пушка човек ли е-пушка да държи с пушка да гърми
Несрешени не мити седят на прага цялото семеиство и не пушат Аладин да тръгне.облени в сълзи т6а и крачулите вече мокри,сълзи почернели от кир и мръсотия, с черна горчилка.
-Сбогом тато ,збогом мамо ,сбогом К'сандро ,сбогом Юда.


Продължението винаги следва сега съшо.
Кажете квото мислите и даите критики.
Аз съм го написал вече на тетрадка ама вече ме марзи да преписвам
Бих казал още нещо умно и мъдро ама сега бързам

не искам да те очайвам. Приемам го със смесени чувства

Е не знам може би не ти харесва жанра.Опитах се да направя нещо по-оригинално и забавно от обичаините разкази(не че имам нещо против тях, харесвам ги).Просто не видях разказ в които не се избиват орди с орки и елфи и си казах хаиде да се пробвам да напиша нещо по-различно.
И все пак ако е харесало на някой може да иска да види останалата, част ето я:


Аладин Маринов смелото сърце (продължение)

...В краиненската кръчма на село Курагларублене един пияница допива своите последни стотинки.Той е вече окончатекно пиян ,потопил всичката си мъка във влажната ракиена чаша.Но гърлото гори и устата жадна за още.Подава той последната монета ,поема последната чаша с трепереща костещлива ръка и наведнъж погълща ракията менте.Той иска още ,но напразно десницата му играе из избушените джобове. Не няма вече пари ,пропита е и последната стотинка .Той вече не е нужен на кръчмаря , който храбро го избутва навън.
На къде сега?!?
Пияния не може да мисли ,пък и да може какво ще намисли този бездомен бедняга.Той пуска още не съвсем огасналото си съзнание на авто-пилот и то започва да го тласка напред.Ума го опътва на дясно към града ,а омекналите му крака го влачат надолу към плитката рекичка.Прави последен опит да се задържи ,но стръмнината го поринва надолу и той се прекатурва във водата.Студенината и го поубодрява .Той излиза от рекичката и тръгва по отъпканата пътека водеща към барутните складове със смътната мисъл ,че върви към града.
Но алкохола все по-силно и по-силно сковава неговите стъпки те стават все по-тежки и по-къси.Накрая пияницата вече няма нито желанието нито волята и силата да продължи и се срива на студената земя.Той вече спи дълбоко,нощта отдавна е паднала и е скрила мизерията и безпомощността на този човек.
Откъм барутния склад се зачуват стъпките на приближаващите се за смяна на карула воиници.Те се спират пред всеки склад и шепнейки осъществяват формалната смяна.И на всеки нов се внушава важността и отговорността на поста.Последният склад до брега на реката се поверява на...Аладин Маринов .Сменящия се часовой шепне на новия ,че това е склад с бомби ,муниции и ракети.Има много и всякъкви взривове и недай си Боже да взривят или оберат склада.Ако гръмне ще отиде по дяволите цялата околия.Тези думи се стоварват като тежък чук върху клетата душица на Аладин,лицето му избледнява,по гърба му полазват потоци пот,косата му настръхва зъбите заиграват ръченица...
Сменените воиници се подреждат ,вдигат оръжия и се скриват в тъмното.Това тъмно което крие толкова неизвестности и беди за клетия Аладин.Той едва се одържа прав,краката му треперят и се подсичат,очите му обхващат тъмнината,облещени така сякаш всеки момент от тях ще струине така желаната и оспокояваща светлина.Но уви ,няма спокоиствие за Аладиновото сърце,което пак напира да изкочи.
Бедният Аладин ...шепне вече предсмъртни молитви , мислено се прощава вече със Касандра и малкия Юда.
Целува къдравата коса на младата невеста и ръчиците на малкото си момченце.
"Аи,аи,аи шумоли нещо!"
Със оптегнат по посока на шума автомат,Аладин се вслушва ...,но чува само свооя собствен шум-шума от напора на кръвта в главата си..Той се скрива блещи си очите ,но мрака скрива вичко напоколо.Тази гробна тишина,смесена с таинствени и мистериозни звукци карат Аладин да подскача и да мушка с автомата си на ляво ,на дясно.Ако в този момент можеше да блесне внезапна светлина неговите маниери и вид биха залюлели от смях и най-отчаяния самоубиец.
''Аи,аи шумоли!''
Аладин посочва с оръжието странния шум и наистина на стотина ,метра откъм гората се зачува шум.Пияния излязъл вече от съня си става за да угаси горящите си уста в рекичката.Косата на Аладин окончателно се изправя.Той не може да викне,гласът му се секва при всяко напъване .Всичко се завърта в главата му:бомби,взрив,терористи,бради,калашници,Юда,тати,смърт...
Той проследява стъпките и се готви да стреля. Раз... два ...три,и един изтрел разкъсва нощното спокойствие.
Отвсякъде политат куршуми,Аладин ни жив ни мъртъв,не може да мръдне и пръста си лежащ на спусъка.Но ето явява се цялата рота пред него,и той идва на себе си.Богатата му фантазия описва героичните картини на епичния подвиг.Думите му от уста на уста обикалят цялата рота,целия взвот,цялата столица.

"От доверени източници имаме информация,че вчера военните складове край Карабонукса били нападнати от опасни и въоражени тетористи с арабски произход.За малко 20 милиона долара да изгорят а и може би цяла София да бъде пометена от мощни взривове.До мен е смелия редник Аладин Маринов който сам се е противопоставил на нападателите.
-Редник Маринов...
За BTV И.К.
[HELLwINd]

Ами виж... В разказа има интересни моменти, но!!! ПРАВОПИСА И ПУНКТОАЦИЯТА ти куцат ЯКО, което до голяма степен проваля разказа ти. Ако ги поуправиш ще стане нещо добро...

Приемам всякакви укори,така че добре.Бях много физически съсипан като го писах и може и от тива да е (за първата част ,пък и нямах време, съжалявам),втората трябва пак да я видя ,но щом казваш сигурно и тя е зле.Но по скоро ме интересува какво мислите за самия текст ,правописа и пунктоацията могат да се оправят с малко повече стягане.

Ами и аз като Active го приемам със смесени чувства. Забавно е... но ...ами просто нещо му липсва. Не съм сигурен какво, но нещо... незнам.
Не и точно определен стил. Нито комедия, нито драма а мисля че е трудно да се пише и за двете едновремено. Мое мнение. А и както ти казах дори и да е много добро с толкова грешки просто ти се додрайфа докато го изчетеш. Едва стигнах до края. Оправи го изцяло, направи един едит и ще видим какво ще се получи. Иначе сценария ти няма да вземе оскар за оригиналност, но ако го пооправиш определено няма да си и за златна малинка. Нали?

На мене не ми допада много разказа , не ми харесва особено ...

от каде пък накъде е с моята фамилия тоя идиот

Нещо по-умно не можа ли да измислиш бе.
Аа ти си сменил ника нещо а. Е и кво от тва ,то смрада си ходи по тебе.


А иначе да кажа на тия дето са все пак хора ,заначи стила трябва да е комедия,а сюжета никакъв го няма,вярно е.Заложил съм на прекалено много описания и всичко се развива твърде мудно.

Сравнително приемливо разказче, но правописа си е за канавката.

Абе става горе доло ама някък си не е много зарибчващо.Но има забавни моменти.Като се апстрахирам от говнявия правопис може и да кажа че е добро.

Готин разказ. Написан доста по-грамотно от поне половината творения в този форум. Личи си че Хелуинд е човек с чувство за хумор.

П.П. Успех и не се вживявай много

Мани имах нужда от подкрепата на човек като тебе.
Мерси и мисля ,че си прав както почти винаги.

Saruman, браво много добре му натри носът на момчето.На тая флуд.(надявам се да нямам грешки в поста ,че и моя ще натриеш.)Нищо ,че му е първи пост ти трябваше да се намесиш и го направи доста добре.Личи си ,че добре подбираш своите жертви ,такива с по един пост.Хаахаха.




ММ_13_666 другия път ще внимавам повече.

ОК.
Сигорно имаш право ,но и неинформираност да е све пак не виждам как едно ''п'' вместо ''б''може да предизвика токова смях, и аз бих могъл да напиша абстрахирам се с п ,но това не означава ,че не знам тълкованието на думата.
И все пак не искам да започваме един безмислен спор.Ти виждаш тези смешни грешки-аз не,имам своето мнение по въпроса и го казах (та да поясня какво е:не ми пука за някоя си сбъркана буква като а и ъ или з и с интересува ме само смисълат на думата,това е най-важното според мене)твоето виждане е друго-ок.Уважавам го макар да не съм съгласен с дребнавостта ти.
Всички които дебнат и потриват ръце в очакване на поредния форумен двубои могат да се предадат на разочарованието си.
Нали saruman ?

Хе не знам как се пише абстрахирам и какво.Вече ще знам след като толкова бели направих де .Ама нещо много хладно ме приехте.Няма ли прошка за неукия и слабия новак ,нямащ почва под своите крака .

Разказчето е готино точно, защото сюжетът е нестандартен (поне за този форум) и историята се води в сегашно време. А и аз отдавна не си падам по посредствени истории за джиджета, елфи и сериини убиици, затова слагам тази история над средното ниво за форума.

Отново мерси за мнението Мани защото тъкмо мислех да напиша нещо за елфите и джуджетата на Фландрия . Но не е проблема в това че даден разказ е фантастика ,тъпото е ,че много от разказите са ебаси клишираните.Средновековна епоха ,магии, кръчми ,зло ,добро ,не искам да обида никой ,но не мислите ли ,че това писва.И на мен ми се иска да се пробвам във фентъзито,но обещавам да се постарая и да пробвам да измисля нещо по-оригинално ,пък каквото се получи.
Надявам се все повече хора да правят така(не че сега няма такива ,и не че аз не съм един от посредствените автори /та кво давам акъл/ )