Ами засега не е толкоз... "завладяващо", но ще почакате за "мелето"!


Стълбите силно проскърцваха от тежестта на двамината мъже. Матт бавно пристъпяше, защото лампи или друг вид осветление напълно липсваше, само гъста и непроницаема тъмнина. По стените бяха окачени още портрети, но очевидно не бяха притежание на сегашния собственик на тази съборетина. Перипета на стълбите също беше послан с гъст слой прах, като че ли никой не беше го докосвал от години насам. На Матт това му се видя странно… Много странно, като всичко досега…
- А, ето ви и вас! - каза с приветлива усмивка Стийър, сякаш нищо не се бе случило. Той стоеше до някаква трапеза, по която нямаше ни прашинка, а отгоре й стояха многобройни блюда и чинии с вкусни и апетитни мръвки, кани с руйно и сладостно вино, но някак си това беше доста учудващо. "Това някак си не пасва на тукашната задушлива атмосфера" помисли си Матт, но при вида на вкусотиите всякакви съмнения се изтриха от съзнанието му и той, без да чака покана или каквото и да е се нахвърли върху благоуханните ястия. Чак сега си припомни от колко време бе гладувал, а пък при вида на тези съблазнителни гозби, лигите му потичаха. Той усети, че и Фийст започна да лапа с невиждан апетит.
Най-накрая Матт и Фийст се нахраниха до насита. Матт се ухили доволно към Фийст, който му отвърна с лека усмивка и благо изражение.
- Сега искам да те питам… - но посредата на изречението Матт внезапно спря. Той се извърна на там, където бе стоял Стийър, но сега не беше там. Той се огледа. Никъде не се забелязваше и следа от гостоприемния им домакин. Фийст също се опули.
- А, привършихте ли вече? - Фийст подскокна стреснато, а Матт рязко се извърна и скочи на крака. Зад него стоеше Стийър, като беше скръстил ръце, а на лицето му се четеше обичайното и безразлично спокойстве, което се мяркаше и в тона му, спокоен, но същевременно властен и благ, той омайваше и пленяваше, ако пожелаеше.
- Да, да… - каза раздразнено Матт, а лика му не издаваше най-благонамерени чувства. - Но сега е време да ни разкажеш всичко! И искам истината! - тонът му не търпеше възражения, но Стийър му отвърна пак с неговото вбесяващо спокойствие и мекота в гласа.
- Добре. Сега вече е време да ви се представя… Драгън Маггрийг, войник-призрак, майстор на псионическите способности и изключително способен в психическите и физическите атаки, доскорошен войник на Конфедерацията - това съм аз! - гласът му сега бе някак си гръмък и величав, много по-различен от доскорошното му спокойствие, като в тона му се забелязваше величественност, която бе присъща само на най-висшите, на лидерите. Драгън с ухилена физиономия спогледа ахналите и удивлените войници, на които не им бяха останали думи, за да смотелевят нещо. Най-после Матт продума несвързано:
- Но, но… Войник-призрак?! Но нали каза… Стийър?
- Не, просто така ви се представих, истинското ми име е Драгън Маггрийг, както вече казах…
- Гледай ти… - каза под носа си Фийст. Преди дори не можеше да си представи, че ще зърне войник-призрак, пък камо ли да приказва с него.

Много е добро.Продължаваи в съ6шщия дух

добро е но...
има малки неточности като например:
скорджовете се бият само по въздух,а кралиците по принцип стоят в гнездата и следят работата на търтеите(drones).В битка те свалят маскировъчните полета на райфовете,забавят стрелбата и подвижноста им но стоят далече от битката.
За справка прочети двете книги за СтарКрафт и включи протосите.
айде чакаме продължение.

да наи добре ще е наистина да вкл=4и6 и протосите.Ще стан по яко

aре бе ти се успа.Кога ще постнеш новата 4аст

Ех... Ами когато му дойде времето!!! (или по скоро музата!)

Mat, не искам да те разочаровам, но творбата ти е под всякаква критика! Или поне първите части. Направо и за оплакване не са! Нямат никаква интрига, никакъв замисъл, никаква оригиналност, нищо интересно. Всичко вече сме го виждали и ни е много безинтересно. Да не говорим, че е зле написано.
Последната част (която може да се каже, че е "ново начало") не е зле, поне по отношение на стила на писане. Ама пак историята куца здраво.
Очакваме новите ти творения, но ще ти кажа, че е много трудно да пишеш по нещо, което вече е спечелило сърцата на много хора, защото те четат с определена нагласа и очакват нещо наистина добро, равно по качество с оригинала. И заради това произведението изглежда слабо на фона на хита, по който е писано.

Еееееех... Виж кога писах първите части, кога последната! Оттогава се промених... Знам че тоз' разказ няма сюжетна линия, НО това може да се промени! Защото тогава, когато започнах да го пиша си нямах и понятие от "сюжетна линия"!

Ами аз казах, че и новата част си е пълен боклук, но ще гледаме напред с надежда за нещо качествено.