Ами засега не е толкоз... "завладяващо", но ще почакате за "мелето"!
Стълбите силно проскърцваха от тежестта на двамината мъже. Матт бавно пристъпяше, защото лампи или друг вид осветление напълно липсваше, само гъста и непроницаема тъмнина. По стените бяха окачени още портрети, но очевидно не бяха притежание на сегашния собственик на тази съборетина. Перипета на стълбите също беше послан с гъст слой прах, като че ли никой не беше го докосвал от години насам. На Матт това му се видя странно… Много странно, като всичко досега…
- А, ето ви и вас! - каза с приветлива усмивка Стийър, сякаш нищо не се бе случило. Той стоеше до някаква трапеза, по която нямаше ни прашинка, а отгоре й стояха многобройни блюда и чинии с вкусни и апетитни мръвки, кани с руйно и сладостно вино, но някак си това беше доста учудващо. "Това някак си не пасва на тукашната задушлива атмосфера" помисли си Матт, но при вида на вкусотиите всякакви съмнения се изтриха от съзнанието му и той, без да чака покана или каквото и да е се нахвърли върху благоуханните ястия. Чак сега си припомни от колко време бе гладувал, а пък при вида на тези съблазнителни гозби, лигите му потичаха. Той усети, че и Фийст започна да лапа с невиждан апетит.
Най-накрая Матт и Фийст се нахраниха до насита. Матт се ухили доволно към Фийст, който му отвърна с лека усмивка и благо изражение.
- Сега искам да те питам… - но посредата на изречението Матт внезапно спря. Той се извърна на там, където бе стоял Стийър, но сега не беше там. Той се огледа. Никъде не се забелязваше и следа от гостоприемния им домакин. Фийст също се опули.
- А, привършихте ли вече? - Фийст подскокна стреснато, а Матт рязко се извърна и скочи на крака. Зад него стоеше Стийър, като беше скръстил ръце, а на лицето му се четеше обичайното и безразлично спокойстве, което се мяркаше и в тона му, спокоен, но същевременно властен и благ, той омайваше и пленяваше, ако пожелаеше.
- Да, да… - каза раздразнено Матт, а лика му не издаваше най-благонамерени чувства. - Но сега е време да ни разкажеш всичко! И искам истината! - тонът му не търпеше възражения, но Стийър му отвърна пак с неговото вбесяващо спокойствие и мекота в гласа.
- Добре. Сега вече е време да ви се представя… Драгън Маггрийг, войник-призрак, майстор на псионическите способности и изключително способен в психическите и физическите атаки, доскорошен войник на Конфедерацията - това съм аз! - гласът му сега бе някак си гръмък и величав, много по-различен от доскорошното му спокойствие, като в тона му се забелязваше величественност, която бе присъща само на най-висшите, на лидерите. Драгън с ухилена физиономия спогледа ахналите и удивлените войници, на които не им бяха останали думи, за да смотелевят нещо. Най-после Матт продума несвързано:
- Но, но… Войник-призрак?! Но нали каза… Стийър?
- Не, просто така ви се представих, истинското ми име е Драгън Маггрийг, както вече казах…
- Гледай ти… - каза под носа си Фийст. Преди дори не можеше да си представи, че ще зърне войник-призрак, пък камо ли да приказва с него.