3-та глава
-------------
Събудих се пак в същата стая,но този път до мен стояха Таньо и още няколко "човека".
-Добър вечер,Спасителю - обади се един от тях
-Ква "добър вечер" те гони бе?
-Баньо,не се казва добър вечер,а се казва довиждане - поправи го Таньо
-ХаХа.Идиоти казва се "добро утро" - извика едно от малките "гномчета" което четеше български разговорник в ъгъла
-Хайде да се залавяме за работа - каза Таньо - Елате!
Бавно станах и тръгнах след тях.Минахме през някакъв странен коридор с много врати (който по-късно се оказа,че бил нещо като вълшебен и имало врата за навсякъде).Седнахме в нещо което много приличаше на трапезария.
-Преди да започнем трябва да хапнеш нещо.Надявам се,че нашите готвачи са уцелили вкуса ти.
Погледнах "нещото" излято в чинията пред мен.Беше риба.Единствения проблем е че беше жива.
-Вие луди ли сте това нещо е живо! - изкрещях аз
-Да се поправи - каза Таньо.
Дойде един от готвачите с нож."Храс" и отряза главата на рибата.Струйки кръв ме поляха.
-Не бе.Нямах тва предвид.Трябва да я опечете.
Е пак може би не ме разбраха защото едно от гномчетата извади нещо което наподобяваше пистолет и изстреля прецизен лазерен лъч към животното.Както и си помислихте от рибата остана само чинията.Единия от готвачите ми предложи малко от тяхната храна.Така или иначе ще си остана гладен,защото само при вида на яденето се отказах да хапна нещо в следващите може би един милион години.
-Сега след като си се нахранил...
-Нахранил ли!? Аз ви казах,че се изроди.
-...нека да продължим към центъра където ти ще бъдеш обучен
Е набързо си припомних какво се нарича училище.Набутаха ме в някаква класна стая и злобна учителка ме гледаше лошо.
-Аве вие луди ли сте? Са кво тука ще си уча математика ли бе?
-Опа.Сори май сме объркали. - усмихна се Таньо
Аз леко обиден излязох от стаята за да изпуша една цигара."Ква цигара ве?" та аз дори и не пуша.Почвам да се побърквам явно.До мен застана Таньо.
-Трябва да ти кажа нещо.
-Ам?
-Всъщтност ти не си роден на земята.Ти беше пратен там с специална мисия,но се оказа,че ти не успя и затова те върнахме тук.
-Аа?
-Майка ти каквата я познаваше досега на земята е просто клонинг.Истинската ти майка умря при сражението на Калабуца.
Обърках се напълно.
-А аз съм баща ти - каза Таньо.
-Не не може да бъде.Нееееееееееееее.
Единственото което усетих е че припадам.
Събудих се...
----
Тази глава е с по малко фън от другите,но тук става основната развръзка
![Smile :)](./images/smilies/icon_smile.gif)