Събудих се с главоболие както винаги.Леко отворих очи и усетих лекия полъх на вятъра през отворения прозорец.
"Бррр" пак съм спал на течение.Погледнах часовника който висеше на стената и бавно отмерваше ритъма на живота.Часът беше 8:30."ОСЕМ И ПОЛУВИНА"- изкрещях.Пак бях закъснял за работа.Скочих бързо от леглото и влязох в банята.Всичко добре,но в паниката не забелязах спокойно лежащия на пода сапун...
Отворих очи и пак погледнах часовника 9:00.Вече шефа със сигурност е решил да ме уволнява,така че няма за къде да бързам.Спокойно се изправих и отидох да си направя кафе.Сложих кафе,вода,но няма захар.Какво по-дяволите е станало,че няма захар.А кафе без захар не пия.За момент се сетих какво беше станало вчера,но всичко пак изчезна от ума ми.Така или иначе трябваше да отида на работа затова се облекох и тръгнах.Колата ми беше паркирана точно до блока.Качих се,но за мой ужас нямаше и бензин."Странен ден"-помислих си,но ми писна да се нервирам,затова теглих една майна на белия заек и хванах автобуса.Натам всичко беше спокойно,докато не стигнах до работата.По някаква "странна" случайност шефа ми не беше на работа."еее най-после нещо хубаво"-помислих си.Да де ама това,че шефа не беше тук означаваше,че аз ще трябва да му свърша цялата работа.Поздравих се с колегите и седнах на бюрото.Точно в този момент телефона ми извъня."Следвай слончето"-Хах.Пак някой си прави майтап.Треснах телефона и се залових за работа...
Стана 12:30-така де време за обедна почивка.Попринцип през това време пием по бира,но днес имах страшно много работа затова останах.Към 12:35 се чу силен шум отвън.Погледнах по улицата имаше парад и най-отзад тичаше едно малко слонче.Погледнах го,на опашката му висеше надпис,от който ясно прочетох "Лумпен,нали ти казах да следваш слончето".Идиоти навсякъде затова реших да си остана да работя...
Когато парада изчезна от погледа ми усетих остра болка...
Събудих се.Отново с главоболие.Погледнах към прозореца-отново отворен.С усещането,че нещо не е наред станах и отидох да си сипя кафе.Захар нямаше."Тук става нещо"-отидох в банята и вдигнах сапуна от земята.Тръгнах за работа-отново с автобуса поради факта,че колата нямаше бензин.Влязох в офиса и без да поздравя никой отидох до бюрото и с добре премерен удар счупих слушалката на телефона."Сега поне няма кой да ме притеснява".Залових се за работа.
В 12:30 същия парад пак минаваше по улицата.Слончето пак тичаше отзад,но имаше разлика.Надписът го нямаше.Успокоих се.
Към 12:45 телефона звънна."как така,нали беше счупен".Вдигнах разполовената слушалка и същия глас ми каза "Аве ти слушаш ли ме или не?.Тичай да настигнеш слончето".Така или иначе нямаше какво да губя така,че тръгнах след парада.В един момент всичко стана тъмно...
Събудих се.Но не си бях вкъщи.Около мен имаше много цветя и дървета."Дали бях попаднал в рая?"
-Какъв рай те вее? - попита странен глас.
Обърнах се и какво да видя.Някакво "човече" усилено се опитваше да изтръгне чантата която носех и ми говореше.
-Къде съм? - казах аз
-Еми аз мисля,че си тук Лумпен с Лумпен.
-Аааа,значи ти си бил този който ми се обади
-Същият.
-Е сега ще ти дам да се разбереш проклето същество.Съсипа ми деня.И навсичкото отгоре ще си изгубя работата.
-Еее недей така.Беше ми наредено да те викна тук.
-От кой?
-От Всевишния.Така де Бай таньо който гледа горе от кулата.
-Не ми пука кой сте вие,само ми кажи как да се върна?
-Да се върнеш къде?
-На земята как къде!
-Това трябва да ти обясня.Всъщтност земята я няма.Ти беше в матрицата.
-Да бе?!
-АХхаха.Хвана ли се.Лумпен.Всъщтност и ние гледахме филма.Третата серия беше боза нали?
-Мдам.
-Кво да-каш хайде ставай трябва да се залавяме за работа.
-Ама какво,как?
-Ти беше избраният да спасиш нашия свят от ужасното робство на крал Идиотисей.
-Хаха.Пак нещо ме ментиш? - казах недоверчиво
-Не.Ти трябва да изпълниш "ЗАВЕТА".12-те приключения през огън и лед за да можеш да ни спасиш и да се върнеш у дома.
-Аве вие кво си мислите аз съм просто счетоводител.Не някъм спасител на незнайни светове.Я се оправяйте сами и ме върнете на работа,защото като те хвана ще ти извия малкия врат...
-Да винаги става така.Донесете успокоителното.
В същия момент се появи някакъв друг дребосък с нещо което бледо приличаше на бухалка...
Събудих се...

Какво ще кажете?
Да пиша ли продължение?

Много е хубаво даваи в съштиа дух

Хихи може, може. Напиши продължението пък ще видим

Яко!

Задължително напиши продължение!!!

Готино си запо4нал , даваи все така ......

Ето го и продължението (написано в най-скучния час по физика на света )
--------
Събудих се в едно меко казано странно място.Даже по-странно и от предишното странно място.Стените не бяха от до болка познатият бетон а от нещо слузесто.То мърдаше бавно,всякаш е живо.Все едно.Станах,огледах се и тръгнах да опипвам стените с надеждата да намеря врата.Е намерих,но веднага се върнах.В отсрещтното помещение се носеше адска воня.Сякаш шефа беше ял чесън.Вие не можете да си преставите какъв "приятен" аромат добавя чесъна към иначе зловонния ми шеф.Както и да е,без да имам друг изход седнах да пода и започнах да си мисля кой или по-точно какво по дяволите ме накара да последвам миризливия слон.След около десет минути (казвам около,защото по "странна" случайност часовникът ми не работеше.Цъкаше,но с спрели стрелки.Мистерия).Да се върнем на темата.По това време в стаята влезе някакъв мъж.Беше доста по-едър и по-висок от другите.Приличаше на нормален човек.
-Добър ден - каза учтиво той
-Ъъъ,здрасти
-Аз съм Морфей
-Кой? - попитах аз стреснато
-Ох с тая матрица се побъркахме.Таньо съм бе!Ония "всевишния"
-Ааа.Добре.И аз съм Нео нали?
-Не, ти си /каза нещо на техния език което не можеше да бъде написано/.
-И какво трябва да означава това?
-Емиии на вашия език означава Миризливко.Опа Спасител означава де.В нашия език двете думи са една.
-Ахм.Но не ми дреме кой си ти и не ми пука за тъпата ви полуизмряла цивилизация.Как може един съвестен работещ,човек който винаги си плаща данъците навреме да го пратите в най-затънтения край на вселената за да спасява някакъв измислен свят.И навсичкото отгоре да го удряте по главата с някакви бухалкоподобни неща.
-Да,затова много съжаляваме,но така или иначе си тук дай да започнем обучението ти.
-Аааа,не - извиках аз - не съм съгласен.Поне можехте да ме попитате.
-Добре. - Таньо извади от джоба си две хапчета.Бяло и оранжево. - Бялото или оранжевото?
-а?
-Ако вземеш бялото ще останеш тук ако вземеш оранжевото ще се събудиш в леглото ти и няма да помниш нищо.
На секундата грабнах оранжевото и го глътнах.
-Нищо не става - казах
-Хах ти какво искаш. - Таньо извади от джоба си кутиика Тик-Так - Искаш ли още едно?
-Егати смотаната планета.Изруди сте вие ей!Айде да правим нещото,че искам да съм вкъщи за вечеря.
-Боя се че няма да е възможно.Сега се наспи хубаво.Утре ще е тежък ден.
Събудих се...

Ха ха! Големи майтапи! Наистина е яко! Става все по-интересно.

Радвам се че ви харесва.Днес ще има продължение

3-та глава
-------------
Събудих се пак в същата стая,но този път до мен стояха Таньо и още няколко "човека".
-Добър вечер,Спасителю - обади се един от тях
-Ква "добър вечер" те гони бе?
-Баньо,не се казва добър вечер,а се казва довиждане - поправи го Таньо
-ХаХа.Идиоти казва се "добро утро" - извика едно от малките "гномчета" което четеше български разговорник в ъгъла
-Хайде да се залавяме за работа - каза Таньо - Елате!
Бавно станах и тръгнах след тях.Минахме през някакъв странен коридор с много врати (който по-късно се оказа,че бил нещо като вълшебен и имало врата за навсякъде).Седнахме в нещо което много приличаше на трапезария.
-Преди да започнем трябва да хапнеш нещо.Надявам се,че нашите готвачи са уцелили вкуса ти.
Погледнах "нещото" излято в чинията пред мен.Беше риба.Единствения проблем е че беше жива.
-Вие луди ли сте това нещо е живо! - изкрещях аз
-Да се поправи - каза Таньо.
Дойде един от готвачите с нож."Храс" и отряза главата на рибата.Струйки кръв ме поляха.
-Не бе.Нямах тва предвид.Трябва да я опечете.
Е пак може би не ме разбраха защото едно от гномчетата извади нещо което наподобяваше пистолет и изстреля прецизен лазерен лъч към животното.Както и си помислихте от рибата остана само чинията.Единия от готвачите ми предложи малко от тяхната храна.Така или иначе ще си остана гладен,защото само при вида на яденето се отказах да хапна нещо в следващите може би един милион години.
-Сега след като си се нахранил...
-Нахранил ли!? Аз ви казах,че се изроди.
-...нека да продължим към центъра където ти ще бъдеш обучен
Е набързо си припомних какво се нарича училище.Набутаха ме в някаква класна стая и злобна учителка ме гледаше лошо.
-Аве вие луди ли сте? Са кво тука ще си уча математика ли бе?
-Опа.Сори май сме объркали. - усмихна се Таньо
Аз леко обиден излязох от стаята за да изпуша една цигара."Ква цигара ве?" та аз дори и не пуша.Почвам да се побърквам явно.До мен застана Таньо.
-Трябва да ти кажа нещо.
-Ам?
-Всъщтност ти не си роден на земята.Ти беше пратен там с специална мисия,но се оказа,че ти не успя и затова те върнахме тук.
-Аа?
-Майка ти каквата я познаваше досега на земята е просто клонинг.Истинската ти майка умря при сражението на Калабуца.
Обърках се напълно.
-А аз съм баща ти - каза Таньо.
-Не не може да бъде.Нееееееееееееее.
Единственото което усетих е че припадам.
Събудих се...

----
Тази глава е с по малко фън от другите,но тук става основната развръзка

- Това е коментара ми. Продължавай нататък. Става все по-интересно.

Утре сутринта ще пусна 4-тата умопомрачаваща част.Тя ще е по-дълга,по-яка и по-фън

Всъщтност реших 4-тата част да е кратка.Затова 5-тата част утре а сега нещо като предястие
---------
Събудих се,над мен стояха две "тролчета" и ме поливаха с вода.Станах изтърсих се.
-Спасителя!!Спасителя!! - викаха всички около мен
-Това е един от малкото незасегнати от Лорд Идиотисии градове - обади се някой зад мен
Обърнах се.Това беше Таньо.
-Здрасти.Искаш ли малко..ъъъ...как му викахте вие..ъъъ..аха...ъъъ...не...не беше това...аааа да...хмм изплъзна ми се.
-Зарежи и без тва не съм в настроение.
-Еми хуу ама да знаеш,че каквото и да беше е много яко.Всъщтност искаш ли една мега-бока?
-Мега-Бока хах кво тва?
-Еми това е между-галактически коктейл.Не съдържа некви шитове като витамините ама е като вашата..ъъъ..ракия
-Ооо.Прекрасно - Казах аз.Попринцип много си падам по ракията и не отказвам по чашка.
-Хъмфри - Таньо викна някакво тролче. - донеси на "спасителя" малко Мега-Бока.
Съществото изтича и не след дълго се появи с нещо като ваза и вилица.
-ммм и как по дяволите смятате да бръкна там?
-Еми нз нали вие на земята така ядете?
-Ох,зарежи. - Грабнах "вазата" и отпих голяма глътка.
За момент почусвах,че губя равновесие.Паднах не помня какво точно е станало след това ,но два часа по-късно.
Се събудих...

Тоя пък от една глътка и се е възнесъл. Иначе е добре де. Чакам петата част.

Дам, чакаме продължение!

Аиде да пуснеш продължение

Eто го и толкова "желаното" продължение
----------
Събудих се в нещо което по-късно се оказа болнична стая.
-Най-после - каза Таньо
-Аве за трети път ви казвам.Вие сте пълни изроди.Можеше да ме предупредиш поне?
-Сори.Грешка на готвача който го е приготвил.Спокойно беше пребит с камъни и пратен в Туджекистан да обучава замесници на мътещи глигани
-Ахм.Са кво? - попитах
-Еми май ще трябва да започнем тренировките.
-Да отиваме!
Таньо ме заведе в "тренировъчния" център.Мен ако ме питате това беше стар физкултурен салон,но никой не ме пита ,така че млъквам.
-Сега е момента да ти представя отбора с който ще работиш.
Пред мен излязоха четирима високи и стройни мъже.
-Ама,ама те са по-силни от мен закво съм ви.
-Ще разбереш по-късно - каза Таньо - Сега да ти ги представя.Първия е Кит-Кат силен и бърз войн.Втората е Милка,ако имаш проблем с компютрите тя ще помогне.И другите двама са братята Теди и Еди.
-Ахм.
От там нататък тренировката продължи леко докато Теди не ми тегли един ритник в главата.
Събудих се...
---------------
Съжалявам за кратките части.Но нямам много време.Уроци ала бала...А пък ако ми остане време може тая вечер още една да напиша.А пък утре имам само 3 часа така,че ще напиша нещо голямо обещавам

И кво? Дарт Таньо бащата на Люк ли е?

Нищо общо с стар варс няма.Просто се бъзикат

Интересно е. Само дето нали били 4 мъже , а после казваш , че Милка е жена? Има леко разминаване в историята.