EviL написа:
Хех неварвах че някой ще драсне наколко реда в тази тема !
Join добре казано . Знаешли и аз понякога черпя сили от планината ( но сили да се веселя ) . Много от това което каза ме впечатли силно . Вярвам че това ще се окаже началото на едно добро приателство ( в литературен смисал ).
ЕЕ Кироман недеи така бре . Да не мислиш че искам да живея в толкова самотен и изпълнен с мъка свят , както описвам в творенията си ??
SaVaGe много си прав че линкин парк вдъхновяват . Ама аз повече се кефа на Систем оф а далн !
Благодаря на вскичи че драснахте някой ред !
Що бе Зличко, темата хич не е лоша! Даже много добра, макар аз да нямам какво толкова да кажа по нея. Но по-нататък...
Джоина си пише хубавко! Аз и за това го уважавам. Е, и за друго де...
И аз лично се изненадах, че показваш тази си страна! Предполагах, че не си толкова "зъл", за колкото се пишеш, но не мислех, че ще го покажеш на нас. Аз още като я видях темата, както каза, "изровена от архива" ми се искаше да я прочета, ама нямах време. Защото си мислех, че ще разкриеш нещо за себе си, нещо което май рядко правиш за нас. Може би защото сме нови? Сигурно си прав!
Ще оставя другите вдъхновения без коментар, щото са доса много, и ще напиша за себе си. Какво ме вдъхновява?
Не знам! Рядко имам литературни проблясъци, макар да си мисля, че имам много добри идеи, но просто не пиша. Дори и онзи разказ, който обаче съм решен да напиша, чака към края на опашката на нещата, които трябва да свърша, но това е друг тема. Изстински добрите ми идеи ми идват най-вече насън. Докато си сънувам фантазията ми се развихря още повече, неограничена от ангажираноста на заобикалящия свят. А както казах в онази тема, аз сам си "едитвам" сънищата и често се получават яки сцени. За неща с по-дълбок смисъл обаче нямам вдъхновение. Единствено ме кара да пиша живота! Но той не ме вдъхновява, защото аз просто "разбирам" нещо и чрез съзнанието си го "доокрасявам" за да придобие формата на "нещо", защото рядко има някаква форма. Тук съм писал само две метафорки, втората от които остана разбрана само от мен, и едно стихче за Протосите, ма то не се брои. И с какво ме "вдъхновява" живота? С бруталноста си! С пълното незачитане на "редност, честност и разни такив "бичи торове"". на 16 съм, но мога спокойно да кажа, че съм виждал, знам и съм чувствал много гадни работи, които дори и хора като брат ми на 19 някак не могат да възприемат. Защото не са им се случвали! Знам, че съм преживял само малка част от цялата бруталност на живота, само един аспект, но той ми бе достатъчен да стигна до някои изводи за живота, които по-късно синтезирам в мисли и малки текстчета. Друго - Любовта! По абсолютно аналогичния случаи като живота в цялост! Но тя вече ме вдъхновява да напиша нещо - онзи мой прословут разказ, който все още "се задава". И тук искам да уточня нещо - не ме вдъхновява Тя, колкото и да съжалявам за това, а самата любов, като чувство, като качество. Дори и фантазиите ми, за един мой "супер герой" са много силно повлияни от това чувство, започващо с "Л". Някак в момента чувствам, че любовта осмисля живота ми и затова всичко в него, дори и фантазиите и мечтите ми, са силно повлияни и видоизменени от това чувство. За съжаление обаче "измислям много, пиша малко". Ако (вече употребявам "ако") напиша разказа, се надявам да го прочетете и да го разберете правилно. Аз тука се поизпуснах малко за неговия смисъл (не тема, а смисъл! (ето, продължавам
)), но нищо.
Сори, че ви пълних главите с простотиите ми! Всъщност не казах нищо смислено, още по-малко по темата! То сигурно и затова "Злобчо" ни наричаш "нови"...