PowerPuff_Girl незнаеш много неща за мен и точно затова съм груб с новите . Вместо те да ми се докажат или да покажат нещо интересно те се опитват да се скарат с някой по-стар и да натрупат активи на негов гръб като го искарат некомпетентен . Разбирасе това никога нестава но пък ми губи времето .
И като спомена че ще побликуваш нещо кат остихотворение ме подсети да те помоля : НЕ ПРАВИ НОВА ТЕМА ИЗПОЛЗВАИ НЯКОЯ СТАРА . МОЖЕШЕ ДА ОБЪРНЕШ ВНИМАНИЕ НА ВСКИЧКИ КАТО ИЗПОЛЗВАШ ЕДИН ПОСТ А НЕ СТО И ЕДИН .
Пример на подобен пост .

ПЕШО много си готин .

ГОШО много си тъп

ИВО върхът си .

По този начин обръщаш специялно внимание на всички и не спамиш . Докажи че изплзваш главата си и ме послушаи (нещо което Майонет не направи ) !

Напротив, тъкмо днес я убеждавах, че аз съм от новите, а ти от по-старите. Май просто не й хареса посрещането ти.

Ми, за поста - добре! За темата - не съм съгласна да го поствам към някоя друга, защото не искам една тема да зависи от друга! За Майонет - струва ми се, че си е изгубена кауза да се занимаваш с глупости!
ПП специАлно!

Що бе Зличко, темата хич не е лоша! Даже много добра, макар аз да нямам какво толкова да кажа по нея. Но по-нататък...
Джоина си пише хубавко! Аз и за това го уважавам. Е, и за друго де...
И аз лично се изненадах, че показваш тази си страна! Предполагах, че не си толкова "зъл", за колкото се пишеш, но не мислех, че ще го покажеш на нас. Аз още като я видях темата, както каза, "изровена от архива" ми се искаше да я прочета, ама нямах време. Защото си мислех, че ще разкриеш нещо за себе си, нещо което май рядко правиш за нас. Може би защото сме нови? Сигурно си прав!

Ще оставя другите вдъхновения без коментар, щото са доса много, и ще напиша за себе си. Какво ме вдъхновява?
Не знам! Рядко имам литературни проблясъци, макар да си мисля, че имам много добри идеи, но просто не пиша. Дори и онзи разказ, който обаче съм решен да напиша, чака към края на опашката на нещата, които трябва да свърша, но това е друг тема. Изстински добрите ми идеи ми идват най-вече насън. Докато си сънувам фантазията ми се развихря още повече, неограничена от ангажираноста на заобикалящия свят. А както казах в онази тема, аз сам си "едитвам" сънищата и често се получават яки сцени. За неща с по-дълбок смисъл обаче нямам вдъхновение. Единствено ме кара да пиша живота! Но той не ме вдъхновява, защото аз просто "разбирам" нещо и чрез съзнанието си го "доокрасявам" за да придобие формата на "нещо", защото рядко има някаква форма. Тук съм писал само две метафорки, втората от които остана разбрана само от мен, и едно стихче за Протосите, ма то не се брои. И с какво ме "вдъхновява" живота? С бруталноста си! С пълното незачитане на "редност, честност и разни такив "бичи торове"". на 16 съм, но мога спокойно да кажа, че съм виждал, знам и съм чувствал много гадни работи, които дори и хора като брат ми на 19 някак не могат да възприемат. Защото не са им се случвали! Знам, че съм преживял само малка част от цялата бруталност на живота, само един аспект, но той ми бе достатъчен да стигна до някои изводи за живота, които по-късно синтезирам в мисли и малки текстчета. Друго - Любовта! По абсолютно аналогичния случаи като живота в цялост! Но тя вече ме вдъхновява да напиша нещо - онзи мой прословут разказ, който все още "се задава". И тук искам да уточня нещо - не ме вдъхновява Тя, колкото и да съжалявам за това, а самата любов, като чувство, като качество. Дори и фантазиите ми, за един мой "супер герой" са много силно повлияни от това чувство, започващо с "Л". Някак в момента чувствам, че любовта осмисля живота ми и затова всичко в него, дори и фантазиите и мечтите ми, са силно повлияни и видоизменени от това чувство. За съжаление обаче "измислям много, пиша малко". Ако (вече употребявам "ако") напиша разказа, се надявам да го прочетете и да го разберете правилно. Аз тука се поизпуснах малко за неговия смисъл (не тема, а смисъл! (ето, продължавам )), но нищо.
Сори, че ви пълних главите с простотиите ми! Всъщност не казах нищо смислено, още по-малко по темата! То сигурно и затова "Злобчо" ни наричаш "нови"...

Метал Геар Екс-не казвай че няма нищо смислено в поста ти.
Вдъхновяваме-Яростта.Като съм неарвиран мога да изпиша тетрадки.
Също когато и съм много спокоен и няма с кой да говоря.Във буса ми за училище като ходя винаги си пиша в една тетрадка един голям разказ съм замислил да създавам.

понякога просто сядам и думите сами се нареждат. без да имам нищо конкретно. просто образите сами се появяват. или някоя дума се настанява в главата ми и около нея се подрежда нещо. така се появи едно късо стихче на испански за един щъркелл и то само щото много ме кефи как звучи тая дума.
а какво ме вдъхновява... еми всичко може да е. музика... природа... хора... предпочитам ако нещо имам за изразяване да става под формата на слово или рисунки... било то радост или не-радост.