Разказа не е лошо написан, като се изключи това, че постоянно сменяш лицето, от което се води действието. Иначе е добре.
А иначе за ситуацията и събитията, ще ти кажа, че явно героя ти не я обича достатъчно много. Ако беше така никога не би я обвинява за това, че не го обича, че не му е дала шанс, че оибча някой друг. Просто за него тя щеше да е Тя, т.е. с главна буква точно като Бог. Това е тя. Тя е бегрепна, винаги права и винаги заслужаваща всичко. Един такъв човек би и казал, да го зареже на секундата, ако иска да бъде с някой друг и с него ще е щастлива. Пълното самоотрицание е най-характерната черта за един такъв човек. Ако търси нечия вина, то това ще е неговата, защото ТОЙ не е направил нещо, не е нещо, не е заслужил нещо. И никога "Тя". Щеше да си каже "Явно аз не Я заслужавам". Щеше да иска най-доброто за нея, независимо от своите интереси и желания.
Но може би греша... То аз винаги греша...

Продължавай в същия дух, но реши кой ще е героя - ти или той!

Горното го написах преди да пуснеш полседните две части. Може би съм сбъркал малко за героя ти, но и има малко верни неща в казаното от мен.Ха, аз както ВИНАГИ греша.
Поуки много, но пък ще ти кажа, че докато не изживееш сам това, едва ли ще се замислиш над него. За съвета ти да внимаваме кого обичаме ще ти кажа, че НЕ МОЖЕШ да внимаваш кого обичаш. Това просто се случва и не можеш да го контролираш. Понякога наистина се влюбваш в неподходящия човек, но дали Той наистина е неподходящ, за теб? А дори и да е така, мисля, че имаш правото да изживееш една любов, макар и накрая да осъзнаеш, че не е този Човекът.

Абе к'ви ги дрънкам? АЗ ВИНАГИ ГРЕША!!!

Ами аз съм преживял нещо подобно. Не всичко но определено има нещо общо...

Разказът ОПРЕДЕЛЕНО си го бива
Бая ме

Преживял си подобно на какво? На разказа или на описаното от мен?
Виж, аз май съм вкюбен в неподходящ човек, но това не ми пречи да Я обичам. Просто не можеш да се контролираш, да вземе връх разума е много трудно и е следствие от далече по-сериозни причини, от тази че любимия те е отблъснал. Такива причини могат да бъдат невъзможност за споделяне на любовта поради физически причини и разни подобни. Но ако единственото което ти пречи е това, че Тя/Той е в нещо неподходящ за теб, в смисъл характер, навици, държане или нещо от този сорт, то нищо не може да те спре да Я/Го обичаш. Никакъв разум, никакъв здрав акъл. Просто го правиш.

Проблема при мен беше друг. Имаше и трети човек, за съжаление. Но и това мина де. Преживях го. Но някои неща не се забравят.

Иначе за другото : ТОЗИ ПЪТ НЕ ГРЕШИШ!!!

разказът е хубав. въздейства. засяга тема,която се е случвала поне по веднъж на всеки и е доста тежка за преодоляване. яз определено се разстроих и си поциврих спомняйки си стари случки.
друго нещо,което на мен ми повлия е,че разказът е написан от момче. може би имам предрасъдъци, остаряло или детинско мислене,но аз не съм свикнала момчетата(надявам се не се засягаш,но аз още те слагам в категорията на момчетата,защото си мисля,че не си на повече от 22-23) да пишат такива неща. аз ги възприемам като същества,които само се смеят на подобни "лигави"историики и ги е страх да разкрият чувствата си,а ако бъдат наранени се скриват в черупката си и тъжно и самотно си ближат раните.
сега като го написах това се замислих колко греша... всъщност,мъжкият пол е по-раним и от нас. разказът е страхотен

В края на поста ти дойде акъла в главата! Живеем в 21 век! Вече си личи, че мъжете са доста по-чувствителни от жените.
А ти на колко си, че да го слагаш в тази категория? При това, с някак, високомерно чувство?

о,съжалявам,ако е прозвучало високомерно! не съм го направила умишлено! просто го казах като констатация! опс,много се извинявам на автора,ако наистина му се е сторили високомерно!
аз съм на 18 и вече го писах някъда това.

Blagodarq za dobrite otzivi. Samo da se izvinq 4e pi6a nalatinica no komputara ne 4ete foneti4na. Ina4e za godinite mi skoro pravq ubilei. Uli mesec udrqm 20-taka!

Райвън, да ти е честит!
Жюстин, сори, не исках да кажа, че е високомерно, а да кажа, че малко от уж по-висока позиция го гледаш това!
За мъжете и си права, щото наистина трудно споделяме и си ближем сами раните, но по принцип сме много по-чувствителни от жените. Поне аз де...
Обаче за щастие си намерих едно приятелче, дето му споделих всичко и ме подкрепи в тези трудни за мен моменти. Че дойде и тъкмо на време, макар и да ме е позабравило малко...

Съгласен съм с теб. По всички точки.

абе,чак пък "много по-чувствителни"....

Даде, малко и аз се поувлякох... Ама пък и всички си говорим малко несигурни работи, щото никога няма да можем "да надникнем от другата страна".

а,иска ли ти се? искаш ли да видиш какво е да си момиче? да си падаш по момчета,да внимаваш как се държиш за да не те помислят за задръстена или кучка,да се стараеш те да те харесат,да имаш менструация,да внимаваш как изглеждаш,да се научиш да ги манипулираш с външния си вид и леките си намеци?
на мен ми се ще да стаан за малко маж,но мисля,че няма да мога да се справя с това да съм мъжествен,храбър,смел, силен душевно,да не цивря за щяло и нещяло, да си запазвам успешно достойнството и още много неща,които историята и предрасъдъците са наложили да се изпълняват, за да се нарече един човек с пълно право мъж!

Според мен тези неща, като се изключи менструацията, се отнасят и за момчетата! Лично аз не бих искал да съм момиче, просто прекалено много си обичам пшока! Хаха, шегувам се! Същото се отнася донякъде и за момичета - мъже... Обаче тук навлизаме в една друга тема (моя! ) - за по-силния пол! Ако искаш я потърси, намира се на около 6 страница и се казва "Кой е по-силния пол?". Ако имаш какво да казваш по темата де...

qko e
az li4no glasuvah za stava 6toto ima i po hubavi