Когато стигнаха до дърветата забелязаха сред тях една малка пътека, оформена от самите дървета. Тя беше застлана от меки мъхове и лишеи. Елфа се движеше толкова леко, че стъпките му не оставаха сред нежната растителност, това обаче не можеше да се каже за другите, от които само Огрондал и Блекмур се стараеха да не наранят много растителността.
-Елфе, първия път като бях тук не видях тази пътека, а доста старателно поогледах наоколо - каза Огрондал.
- Нормално е да не я видиш, тя се разкрива само пред онези на които им е позволено - отърна със спокойно безразличен глас Маглор.
- И какво ще рече това - попита Надред.
- Това което казах има само едно значение, и то е повече от ясно. Тази пътека води към място пазено от самите богове и тези които не са достойни за него ще намерят смъртта си.
- Май се опитваш да сплашиш някого елфе - каза леко надменно Клисак.
- Нима сред вас има някой който да има от какво да се плаши - отвърна Маглор като погледна Клисак и на него му се стори, че за секунда по лицето на елфа се разля злобна усмивчица.
- Прав си, сред нас няма никой, койото да има от какво да се бои - довърши Клисак, но надменността в гласа му се беше стопила.
Думите на орка приключиха разговора. Като оставиха много теми за размисъл на повечето от компанията. Елфа ги водеше уверено по не много широката пътека към място което само той знаеше. Вече наближаваше обяд, а нямаше никакви признаци нататък по пътеката да се появи каквото и да е местенце за почивка и обяд.
- Уморих се вече - изстена Морнел - искам да седна и да се наям.
- Не се притеснявай, скоро ще стигнем -каза весело елфа.
И беше прав. След няколко минути пред тях се разкри прекрасна поляна, в средата на която беше издигната сграда, ако можеше да се нарече така. Тя нямаше стени, а само няколко колони които потдържаха лекия кристален таван. Сградата бе кръгла и не много голяма. Колоните бяха от същия материал като кулата. В нея имаше красива дървена маса, а около й бяха подредени точно седем стола, направени от същото дърво.
- Е, ще ядем ли - попита елфа с усмивка и се запъти към един от столовете.
- Естествено - казаха в хор останалите и последваха примера му.
Столовете се оказаха много удобни и сякаш изсмукваха умората от телата им. Храната която беше измъкнал елфа беше превъзходна, а имаше и някаква напитка, която беше много освежаваща. След като се нахраниха и си починаха малко Маглор ги поведе нататък по пътеката.
- Имам чуството, че този елф ще ни заведе на доста интересно място - каза тихо Блекмур, така че само Огрондал да го чуе - струва ми се че многозветното езеро е в тази посока.
- И аз съм на това мнение. Дано скоро ни каже защо сме се запътили натам обаче.
- Да...Много е странен, не съм виждал такъв елф до сега.
- Съмнявам се и да видиш. Той не е като другите.
- Ти познаваш ли го?
- Да или поне повече от вас.
- Е поне знаеш името му. А какво е то?
- Няма да ти каже толкова лесно. Трябва да спечелиш доверието му.
- Много е странен..
- Нещо за мен ли си говорите момчета - се намеси елфа.
- Добри уши имаш - каза Огрондал и се усмихна весело. Тримата се засмяха леко.
Няколко часа по-късно навън вече се смрачаваше.
- Скоро ще стане твърде тъмно за да продължим - оплака се Клисак.
- Не се притеснявай, тъмнината няма да е проблем. Има още път до мястото на което ще пренощуваме, но няма за какво да се притеснявате.
След известно време вече стана доста тъмно, но изведнъж пътеката засия с мека синкава светлина.
- Що за магия е това - възкликна Варган.
- Това не е магия - отвърна Маглор.
- А какво е тогава - попита Клисак.
- Мъховете по които стъпвате имат особенността да сияят когато се стъмни, ако се обърнете и погледнете назад, ще видите, че там където вие сте стъпвали няма светлина. Но да не се бавим много. Тази светлина избледнява бавно а има още път.
Всички се обърнаха само за секунда и действително стъпките им бяха останали като тъмни петна на фона на ефирното синьо сияние. Продължиха напред с ускорена крачка, а докато вървяха усещаха как светлината под краката им бавно избледнява. Малко й оставаше съвсем да изгасне когато най-сетне стигнаха нова поляна. На нея имаше сграда на два етажа осветена от светлината на факли. Тя беше с цвета на нощта, което подсказваше, че и тя е от онзи странен материал. Седмината бързо се запътиха към нея, елфа отиде до саме стената, бръкна в един джоб и извади едно малко ключе. Скоро пред него се отвори врата от която струеше светлина, всички влязоха. На първия етаж беше трапезария, чието обзавеждане беше същото като на странната сграда в която обядваха. Нахраниха се набързо, защото умората вземаше превес над тях, а и елфа каза че на следващия ден ги чака още повече път, а и ще стават рано. Като приключиха се качиха на горния етаж. Като изкачиха стълбите се озоваха в тесен коридор, като от всяка страна имаше по четири врати.
- Хайде, влизайте по стаите и лягайте, утре ставаме рано - напомни им Маглор и влезе в първата врата от дясно. Блекмур и Огрондал заеха следващите две. Четиримата орка оставиха другите да се наместят и влязоха в последната стая от ляво. Тя беше не много голяма. В средата й имаше единично легло, от едната му страна имаше малко шкавче, а от другата, до стената, не много голям сандък за багажи.
- Елфа знае нещо - каза умислено Надред.
- Не трябва да го убиваме още, имам усещането, че мястото на което ще ни заведе е доста важно -измъмри Морнел.
- Според мен изобщо не трябваше да се захващаме с това - оплака се Клисак.
- Всичко ще си дойде по местата. Няма да убиваме елфа за сега, но щом стигнем при първа възможност трябва да се отървем от него -каза равно Варган - Ще измисля нещо до тогава, а сега вървете по стаите. Не искаме да разпалим любопитството и на другите, нали?
Морнел, Надред и Клисак се пръснаха в другите три стаи от ляво. Те бяха абсолютно същите като тази в която бяха.
сори за забавянето. Дано количеството ви омилостиви
