Първата мисъл на Иво беше "Как е Йо". Той се опита да стане, но не успя. Възпря го болката в крака му.
- Лежи спокойно, Иво! - каза майка му. По лицето й имаше следи от сълзи, а около очите й имаше два тъмни кръга, резултат от недоспиване.
- Как си добре? Добре ли се чувстваш? - попита го баща му.
- Не!- прошепна Иво. Кракът ме боли и ми се вие свят.
- Май ще трябва доста време да полежиш! - вмъкна шеговито брат му. - Доста сериозно са те подредили.
- Ако не беше в такова състояние щеше да се наложи доста подробно да ми обясниш, всичко, което се е случило с теб - строго каза баща му.
След като поседяха още час при Иван, майка му и баща му трябваше да заминават на работа, но брат му остана да седи при него.
- Добре че наще заминаха - каза облекчено Иво. Имаш ли някаква информация за Йо - попита той разтревожено.
- До колкото знам, майка й са я уволнили и тя трябваше да се върне във Варна за неопределено време.
Иво въздъхна облекчено, но в същия момент се тревожеше, че може никога повече да не види Йо.
- Ти изнесе ли се вече от къщи - попита Иво, правейки опит да се разсея от мисълта за нея.
- Ами щях да се изнасям, но тогава се случи това с тебе и двамата с татко решихме, че засега ще е по-добре да не се изнасям. Между другото искам да ти се извиня, че като ми се обади не ти помогнах. Затова смятам сега да ти се реванширам както пожелаеш.
- Услугите ти ще са ми от полза в предстоящото ми отмъщение. Ако знаеш само с колко човека се увеличи черния ми списък.
- Времето за свиждане свърши - каза строго появилия се доктор.
- Ае чао брат ми - каза Иво - утре ще ти разправям каво стана.
- Ае чао и да не шаваш много много, че да се оправиш по-бързо и да ги мачкаме ония. - шеговито му отвърна брат му и излезе.
На следващия ден майка му и баща му стояха при него цяла сутрин. На обяд дойде и брат му. След като родителите им си заминаха Иво разказа всичко на брат си, който с всяка следваща дума се изпълваше с гняв и ярост към тези, които бяха пребили брат му.
- Веднага щом те изпишат, викам цялата рота и ще ги смачкаме тия - обеща той на Иво. - Сега трябва да ходя, че днеска ще ми върнат ладата от районното и трябва да отида навреме.
До края на времето за свиждане оставаха още два часа. Иво нямаше какво да прави и реши да спи.
Изведнъж една ръка го раздруса и го събуди.
- Имате посетител - каза медицинската сестра.
Иво се зачуди кой ли е този посетител, но не му се наложи да се чуди дълго.
За негова най-голяма изненада в стаята влезе Жоро Текилата(май така му беше името).
- Здравей Иво - каза той.
- Какво искаш - попита със студен глас Иво.
- Искам да ти кажа, че след случилото се можеш да разчиташ на мен. Моите хора са на твое разположение. Ако възникне проблем със зубъра или с Мартин се обади на мен или на някой от моите хора и до 10 минути ще имаш подкрепление.
- Благодаря - каз Иво. Наистина ще имам нужда от твоята помощ.
- Радвам се , че ще мога да ти помогна - каза Жоро и излезе, тъй като времето за свиждане беше свършило.
Иво размишлява на д ситуацията доста преди да заспи. Късметът отново му се беше усмихнал и беше на негова страна. През следващите дни в болницата не му оставаше нищо друго освен да обмисли внимателно своето отмъщение
.
Davaite vse taka .......... 
много добре