Като ти е писнал,не го гледай!НА мен и смятам и на другите смятам,че не е писнал!

Иво се опита да се отвърже,но не успя.След секунда пред него се появи познат човек-Марто.
-Оооо!Гледай ти!Иван Педала бил тук!-и го прасна с един бикс в устата.Иво погледна към него и се приготви да го напсува,но получи още един удар.Слкед това още и още...Накрая,след като превъна лицето на Иво в кървава пихтия,Марто се изхили и тръгна към кухнята да доизнасили Йо...

Иво отвори очи.Всичко го болеше,а и не виждаше с едното око.Огледа се около себе си и видя,че е хвърлен в една гъста трева.Той стана с мъка и се опита да се ориентира,но беще много тъмно.Накаря той забеляза един блок наблизо и тръгна към него.Спря и седна на една от пейките пред блока и се зачуди какво е направил Марто с Йо и кой ще му помогне в очертаващата се борба.Макрая се сети и набра номера на Жоро.
-Ало Джий!Ко става ве?
-Иване ,кво има ве,копеле?
-Аве ти нали имаш проблеми с Марто?
-Проблеми ли ве?С тоя педал?Ха-ха!Тоя Мартин дееба педераста дет е!
-Ами и аз имам проблеми с него...
-О не,съжалявам.Не мога да ти помогна...
Джия затвори.Иво се зачуди сега какво да прави.Джия му беше сърдит все още,а пък трудно щеше да се оправи с Марто сам.Но сега бе по-важно да открие Йоана...

Аре вие сте,че не ми се пише много...

Аре почна се...


Иво се огледа за да се ориентира къде е...Ей в онова кафе,беше ходил 100%,значи трябваше да бъде някъде насред...Зона Б5...Тоя квартал си беше баш на майната си,от квартирата на Йо.Иво се сети към коя спирка да се насочи.Тръгна към нея куцукайки,като същевременно набираше брат си.
-Кво искаш бе?-каза Жоро вместо поздрав.
-Брат ми по спокойно де!-започна Иво-Можеш ли да ми направиш една услуга?
-Kва услуга бе лимон?!-извика Жоро-Тамън си оправих колата и сега чакам пред районното някой който да подкупя за да не ми я конфискуват!Услуги ще му правя аз на него...
Жоро затвори скоропостижно,а Иво изпсува така че няколко бабки се обърнаха около него възмутени.Все пак трябваше да отиде при Йо,независимо какво го чакаше там.Стигна за около половин час и се качи доста бързо по стълбите.На вратата имаше надпис с черен маркер
"Не се ебавай с нас,бе п***рас!" а като позвъни на нея отвътре се чуха съвсем отчетливи провлачени стъпки отвори му самата Йо,с очакваните потоци от сълзи по бузите.Иво тръгна да я прегръща,но тя го отблъсна.
-Махай се от тук копеле шибано!-плачеше Йо-Най-гадните моменти в живота си изживях заради тебе и скандалите ти!Стига ми толкова за един живот!
Иво стоеше изумен и потресен...Като се замислеше наистина той си беше виновен.Тя го изблъска от вратата и я затръшна...

nkqmam predvit 4e razkaza e pisnal a tova 4e nikoi ne pi6e vze da pisva
6toto poslednite 2 stranici samo komentari ima6e

Абе аз нещо не съм писал от отдавна.Сега го пиша.


Е сега вече съм преебан отвсякъде си мислеше Иво."Брат ми,джия,Йо след малко и Коста ще ме остави"мутеше се той.
Тогава без да иска така силно испсува че целия етаж чу всичко.
Тогава една врата се отвори.От нея излезе някакъф смотан ташак.Той се запъти към Иван и му извика.
-Ей педал я не псувай бе.
-Моля те махни се достатъчно гадни неща ми се случиха днес-отвърна Иво
-Абе я не ми отговарай така бе кретен-извика 17 годишния "умник"
-Казвам ти остави ме на мира не искам никакви неприятности-каза Иво когато във същото време момчето го бутна.Иво залете и точно баааам се стърколи по стълбите.
След няколко часа.........

-Как е ще се оправи ли-попита майката на Иво.
-Нищо не знаем-каза медицинската сестра на така познатия пирогоф.
-Как така не знаете това е моя син-извика баща му.
-Господине опитваме всичко възможно за да го спасим,има много опасна повреда на мозъка-каза медицинската сестра.
Бащата и майката на Иван заедно с брат му стояха и лежаха във коридора на Пирогоф цяла нощ.

На следващата сутрин.
Майката на Иво се събуди и видя че лицата на мъжа `й и сина й бяха разтревожени.
-Какво,какво има-попита майката.
-Ами Иво е още в кома със никакви следи на подобрение-каза баща му.

След една седмица.
Семейството на ИВо се бяха прибрали в апартамента и очакваха с надежда обаждане от пирогоф в което казват че Иво се е събудил.
В същия момент телефона позвъня.
Майката на Иво стигна до телефона за 4 секунди и го вдигна.
-Добър ден кой се обажда-попита тя.
-Добър ден обаждаме се от пирогов за Иван Танев-каза секретарката.
-ДА-каза майката на Иван със напрегнат глас.
-Той най-сетне е излязъл от кома-каза секретарката.
Майка му без да мисли тресна телефона и извика:
Иво е излязъл от кома.
Цялото семейство се запъти към колата.След 15 минути бързо каране те бяха пред пирогоф.
Отидоха и се запътиха към стаята на Иван.
Пред стаята седеше доктор.
-Може ли да го видим-изхленчи майка му.
-Не-каза лекаря-Момчето ви ще е добре но ще трябва да стои още една седмица в болница за рехабилитация,когато дойде той беше много зле,сега вече е извън кома но има и други проблеми-продължи той.
-Единия крак му е счупен,изкълчена ръка,много драскотини и синини-довърши той.
Семейството на Иво се върна радостно в апартамента си......

Това е най-тъпата част която съм писал.Дано ви хареса,съмнявам се.

Хич не е лоша,но можеш далеч,далеч по-добре!

Еми Хай часта се вписва в сюжета,ама...ти все ги пишеш едни много драматични с некви диалози които все едно са излезли от сапунка,просто гледай да ги пишеш малко по обикновенни.А има и още нещо,защо винаги Иван трябва да решава проблемите си със някакво отиване в болници...Нека веднъж да се опита да реши проблемите си сам...В тая връзка предлагам Йо да не му прости веднага,нито Джи...

Ахам добра идейка е.Обаче знам аз го направих на сапунка.Се в болницата аз го правя на сапунка значи няма повече да пиша части с болница

hubu nedei pi6i v bolnici 4asti ama pone pi6i pove4ko 4e ve4e ne e kato v na4aloto da ima ogromni 4asti pisani !

Добро утро на всички. Как сме? Болницата? Сапунка? Ами да. Но нищо ще се опитам да замажа положенито, въпреки шансът да се проваля мизерно и това, че имам да довърша едно литературно-интерпретативно съчинение за утре, но винаги мога да стана в 5 ида го завърша.

Иво падна по стълбите(доколкото си спомням) и изпадна в кома.

Ааааааааа - изкрещя той, без да отвори очи и да види, че е в пирогов. Беше излязал от комата.

Когато отвори очи се намери на стълбите. Някъде отгоре го викаше Йо.
Трябва да й помогна - мислеше си той докато тичаше по сякаш несвършващите стъпала.
Изведнъж се появи "умникът" и го ритна в лицето, крещейки
-Я не псувай, бе.
Иво се претърколи надолу като междувременно рамото му изпука зловещо и той усети как едно цвете от болка поникна на мястото.

Продължи да тича, държейки се за ръката, но "умникът го нямаше"

Накрая стигна вратата, но беше изключително притеснен, защото виковете на Йо бяха заглъхнали. Натисна дръката, но беше заключено. Ритна я силно(вратата де) и тя изкочи от пантите. Намаше никого. Иван се обърна и успя да избегне един юмрук насочен право към лицето му. Беше Марто.
- Не се е*авай с нас бе, п***рас!
Иво усети как яростта му достигна точката на преливане. Замахан със всичка сила и уцели. Носът на Марто доби много по-странна форма едновременно със страшния пукот който се разнесе. Марто залитна, спъна се и се затъркаля по стълбите, оставяйки от време на време по някоя друга следа от кръв по стената.

Иван искаше да тръгне след него, но отново чу гласа на Йо и се обърна
-Махай се от тук копеле шибано! Най-гадните моменти в живота си изживях заради тебе и скандалите ти! Стига ми толкова за един живот! - изкрещя му тя, докато стоеше в прегръдките на... Мишо.

Иво не можеше да повярва на очите си. Искаше му се да размаже лицето на Цайса. Да го направи на кървава смес междъ сополи, кожа, и стъкла. В този момент усети в джоба си нещо ново. Бръкна и извади бокс. Скочи срещу Мишо и започна да го удря, пак и пак, и пак, докато единственото нещо, което рапозна у него беше лявото стъкло на очилата, което се подваше от останалия му половин език.

Обърна се и видя как Йо беше обляна в сълзи.
-Копеле! Майната ти - изкреще му тя и метна еднаот вазите с цветята по него. Иван не беше достаъчно бърз и премина право през прозореца. Гърбът му експлодира с болка, а той падаше към земята...

И тогава се събуди, а техните бяха до него в пирогов.

-----------------------------------------------------------------------------------------------------

Добър сън стана. Макс Пейн доста добри сънища имаше. Продължавайте с историята. Ако ми дойде музата за още някой такъв момент, че ви напиша. Аз не съм по сюжета, а по-скоро по детайлите.

Mnogo dobri 4asti ste napisali .......... Davaite vse taka ..........

mislq 4e otnovo zapo4nahte da pi6ete pove4e ot kolkoto da komentirate tove e perfektno!

Много добър сън Телефоне!Заслужава да се съдържа в Макс Пейн 3

Първата мисъл на Иво беше "Как е Йо". Той се опита да стане, но не успя. Възпря го болката в крака му.
- Лежи спокойно, Иво! - каза майка му. По лицето й имаше следи от сълзи, а около очите й имаше два тъмни кръга, резултат от недоспиване.
- Как си добре? Добре ли се чувстваш? - попита го баща му.
- Не!- прошепна Иво. Кракът ме боли и ми се вие свят.
- Май ще трябва доста време да полежиш! - вмъкна шеговито брат му. - Доста сериозно са те подредили.
- Ако не беше в такова състояние щеше да се наложи доста подробно да ми обясниш, всичко, което се е случило с теб - строго каза баща му.
След като поседяха още час при Иван, майка му и баща му трябваше да заминават на работа, но брат му остана да седи при него.
- Добре че наще заминаха - каза облекчено Иво. Имаш ли някаква информация за Йо - попита той разтревожено.
- До колкото знам, майка й са я уволнили и тя трябваше да се върне във Варна за неопределено време.
Иво въздъхна облекчено, но в същия момент се тревожеше, че може никога повече да не види Йо.
- Ти изнесе ли се вече от къщи - попита Иво, правейки опит да се разсея от мисълта за нея.
- Ами щях да се изнасям, но тогава се случи това с тебе и двамата с татко решихме, че засега ще е по-добре да не се изнасям. Между другото искам да ти се извиня, че като ми се обади не ти помогнах. Затова смятам сега да ти се реванширам както пожелаеш.
- Услугите ти ще са ми от полза в предстоящото ми отмъщение. Ако знаеш само с колко човека се увеличи черния ми списък.
- Времето за свиждане свърши - каза строго появилия се доктор.
- Ае чао брат ми - каза Иво - утре ще ти разправям каво стана.
- Ае чао и да не шаваш много много, че да се оправиш по-бързо и да ги мачкаме ония. - шеговито му отвърна брат му и излезе.
На следващия ден майка му и баща му стояха при него цяла сутрин. На обяд дойде и брат му. След като родителите им си заминаха Иво разказа всичко на брат си, който с всяка следваща дума се изпълваше с гняв и ярост към тези, които бяха пребили брат му.
- Веднага щом те изпишат, викам цялата рота и ще ги смачкаме тия - обеща той на Иво. - Сега трябва да ходя, че днеска ще ми върнат ладата от районното и трябва да отида навреме.
До края на времето за свиждане оставаха още два часа. Иво нямаше какво да прави и реши да спи.
Изведнъж една ръка го раздруса и го събуди.
- Имате посетител - каза медицинската сестра.
Иво се зачуди кой ли е този посетител, но не му се наложи да се чуди дълго.
За негова най-голяма изненада в стаята влезе Жоро Текилата(май така му беше името).
- Здравей Иво - каза той.
- Какво искаш - попита със студен глас Иво.
- Искам да ти кажа, че след случилото се можеш да разчиташ на мен. Моите хора са на твое разположение. Ако възникне проблем със зубъра или с Мартин се обади на мен или на някой от моите хора и до 10 минути ще имаш подкрепление.
- Благодаря - каз Иво. Наистина ще имам нужда от твоята помощ.
- Радвам се , че ще мога да ти помогна - каза Жоро и излезе, тъй като времето за свиждане беше свършило.

Иво размишлява на д ситуацията доста преди да заспи. Късметът отново му се беше усмихнал и беше на негова страна. През следващите дни в болницата не му оставаше нищо друго освен да обмисли внимателно своето отмъщение .

Дойде време да се включа мн. ми харесва ама вие го изкарахте кат крм. сериал

Яки части сте написали,Хед,най-после дойде Аре ся кой ще пише въргала?

Здравейте.Как сте.Не се появих щото не съм сядал на пцто от три дена.Много ме радват частите.Обаче.
WTF-треаше да търся темата полувин час,що е толкова на долу,ко стаа.
Хед-охоо брато най-сетне се върна.
Аз предлагам Слим да пише варгала щот него го бива или пък който иска.

Иво реши първо да си отмъсти на Марто, тъй като зубъра Мишо не беше кой знае какво препядствие. Но Иво смяташе, че няма да е достатъчно само да го пребие като куче, защото после Марто щеше да си също да си отмъсти. "Но по какъв друг начин мога да му отмъстя?" - питаше се Иво. Най-накрая му дойде блестяща идея.
Тъй като бащата на Марто беше уволнил майката на Йо, Иво реши да "атакува" фирмата на бащата.
Веднага щом излезе от болницата, Иво взе GSM-а си и набра някакъв телефон. Телефонът беше на Коста.
- Коста здрасти, Иво се обажда.
- Ооо барто кво става, изписаха те значи най-накрая от болницата. Казвай сега за какво ме търсиш.
- А бе твоя баща нали беше данъчен инспектор.
- Да, и още е.
- Искам да ми направиш една услуга. Помниш ли фирмата, в която работеше майката на Йо (М&Е ли беше).
- Да, мисля че се казва М&Е. Но те не я ли уволниха.
- Да, уволниха я и то не кой да е, а бащата на Мартин. Той е шефа на фирмата.
- Започвам да разбирам какво се иска от мен - каза Коста.
- Сега ще ти кажа какво точно се иска от теб. Искам да накараш по някакъв начин баща ти да провери тази фирма, но без предупреждение - внезапна проверка. 100% има нещо нередно в сметките им.
- Добре Иво, няма проблеми. Още другата седмица фирмата ще бъде проверена.
Време: след една седмица
Коста набра телефона на Иво.
- Иво, работата стана. Баща ми провери фирмата и откри, че са укривани доходи в продължение на 5 години.
До колкото разбрах фирмата ще понесе глоба от поне 700 000 лева.
- Много ти благодаря Коста. Задължен съм ти.
- Ооо, колко пъти си ми се издължавал предварително. Радвам се, че можах да ти помогна.
- Оки още веднъж много ти благодаря. Ае чао. И много поздрави на баща ти от мен.
- Ше му предам. Ае чао.
Сега вече Иво можеше да премине към физическото отмъщение........
Тук и аз препоръчвам Slim_k да пише продължението.

Позволявам си да направя малко реклама. Ако търсите приключения и битки във писмен виртуален вариант, запишете се в моето RPG . Темата се казва RPG(за тези, които не успяха да се запишат в това на EviL).

Айде на топлите гевреци, че свършиха.

Супер!Не съм влизал от доста време и последните няколко страници ги изчетох на един дъх Направо поразително много добре