ako neznaete te sa wzimali i momui4eta
tqh sa gi praweli na slugini ili sa gi pra6tali w harem

ai sq da zapo4wame istisnkiqt razkaz az iskam da pi6a koi 6a e pruw??

Това е продължение на разказа на high_till_i_die.....
След победата те се хвърлиха да помагат на ранените си събратя.
Младите хайдути още не усъзнали напълно победата бяха обкръжени от малка банда турци.
Турците макар и малко на брой, бяха няколко пъти повече от смелите хайдути. Те се ухилиха презрително, и нападнаха. Иван беше сигурен, че няма да понесът и тази битка, но със капчицата надежда която му беше останала викна:
- Братя! Оставете ранените! Проправете си път през Тях! Обратно в гората!
В този момент главатарят на турците скочи върху Иван. Иван парира удара, ритна го в корема и затича към гората с мисълта, че в този турчин намира нещо познато, но не можа да си спомни точно кой е. Иван и още неколцината оцелели се скриха в сенките на познатата гора и турците не можаха да ги намерят. Вече се беше мръкнало и турците се отказаха от преследването. Решиха, утре сутрин да съберат още хора, да намерят събора на хайдутите и да ги избият до крак......
Знам, че разказа е много слаб, но досега никога не бях писал в творчески форум ,а и съм само на 11 г.

Пожелавам ви успех! Но само едно неразбрах! Към коя година по точно се развива действието! А и да ви светна нещо! Окъде тази омраза към турския НАРОД! Обикновения турчин е живял също толкова зле колкото и българина(е малко по добре де), нека да не забравяме че повечето Обикновени турци са помагали на нашите предци! Така че изречения от типа "мрете, гадни турци" според мен не са толкова уместни! В смисъл, хулете само държавните служителил, но не забравайте че и те не са винаги лоши герои! И не забравайте че е много важно да се уточните за годината! Защото ето сега, турците идват за децата да ги вземат за еничари, следователно трябва да е началото на робството -> 1400 - 1600 защото кръвния данък е бил премахнат през 16 век, но мен пък от други изречения ми се струва да е било към края. А и невярвам че ако времето е било 1400-1600 турската милиция да е стреяла с пушки!, по скоро да е било с ятаган!

ti 4el li si bg istoriq
w neq qsno se kazwa kak turcite sa ubiwali i iztezawali bulgarite
w neq qsno pi6e kak po4ti wsi4ki turci sa mrazeli bulgarite i sa gi wzimali da im rabotqt za bez prai
po wuprosa s pu6kite
prez 1400-1600 e imalo pu6ki
kazwali se barutnici ako neznae6
i musketi kakto i pistoleti e imalo s barut
na za twa mrazqt turcite

Без Коментар!

ata mul4i si tam

В един периот са се мразели, но в друг бедните и заможните турци са си помагали с българите. Това с работата без пари се казва Ангария и държавата ги е задължавала да работят. Просто вие двамата говорите за различни периоди ( ice_boy за по-ранен, а Попа за по-късен). "Хисарския поп" в разказите не се говореше за обикновените турци, а за злобните и безмилостни аги и войници.

taka e ako popa se be potrudil i pro4el teksta koito sum napisal 6te6e da razbere 4e e za tozi period ama

Домързяло го е, човешко, е!

Бе в този период може да е имало пушки, НО точно в Османската империя е нямало. Те са изоставали много от европейците, така че по този въпрос попа е прав.

Кой не е чел историята внимателно...

Аве Айс Бой не те знам колко си чел ама заедно с българите по време на турското робство тук са се заселили и много турци,които са били в непомалко трудно положение.Ще се изложа ако ви кажа дали те или потурчените българи се наричаха "помаци"...Аре и аз ще се пробвам...


Радина заплака тихо,като чу какво стана долу.Георги запази самообладание и непрекъснато я побутваше да спре.
-Бате,ами сега какво ще правим!Ще ни запалят покъщината,а ние няма как да излезем...-проплака Радина
-Спокойно Радина ще се измъкнем!Хайде ела с мен...-каза тихо Георги
Като беше мънечък(е това ако не е архаично слово )Гошко бе открил дупка в каменния покрив,докато се катереше.Знаеше,че тя трябва да е някъде над тайника сега.Хвана за ръка сестра си и започна да търси затрупаната със слама и съчки дупка по тавана. Дима започваше вече да се промъква изпод дървения похлупак на тайника.След няколко минутно търсене,Георги и сестричката му намериха дупката.Разбутаха бързо сламата и съчките и излязоха на покрива.Спуснаха се внимателно по полегатия покрив докато стигнаха улука.Гошко погледна към калдаръментата улица,заптиетата вече бяха на другия и край.
-Скачай Радино!-каза той на сестра си.
Къщата бе двуетажна,а те бяха точно на страната откъм двора.
-Скачай ти казах!
-Бате,страх ме е!-отново плачливо каза Радина
-Само десет стъпки напред е купчината слама!Скачай ти казах,преди и тя да се е запалила
През прозорците на общата стая,която бе отдолу,вече се подаваха огнените езици.
-Скачааааййййййй...
-------------------------------------------------------------------------------------

Bravo .......

Еех, никой ли не прочете критиките ми... то бива бива самочувствие, ама пък да ме пренебрегвате само защото не ви ръкопляскам... добре, ето и аз започвам:
- Разказа е чудесен, перфектен, страхотен, завладяващ!...

Ама не е така. Защото можеше поне да си вземете поука. Например това "малка банда турци" ми се набива на очи и не мога да не го пренебрегна. Има и още много други бисери, например "Те излязаха в малкият и тесен коридор, по който вървяха няколко минути." - какви са тия тайници, какви са тия километрични коридори, какво е това чудо! Да не са тръгнали до Китай през тоя тунел?

Типичен пример - добра идея, кофти реализация...
Сега да не тръгнете да ме обиждате - не ви дразня, просто искам да направим разказа по-добър. А в тази идея определено им хляб..

Лорде,прав си донякъде...Аз се постарах да не изпозвам "модерни думи" в моята част,но явно и към нея имаш резерви.

А, не точно. Твоята като че ли по-ми харесва... имаш стил, какво да ти кажа...

"помак" се е наричал човек, който не е потурчен изцяло. Носи турски дрехи,държи се като турчин (горе-долу), но говори български и празнува нашите обичаи. Човек който е отхвърлен и от двете страни (рая и господари=християни и турци),защото не е нито българин (сърбин,грък или друг), нито турчин. Техния живот е бил по-тежък, дори от българския.
П.П- Като не мога да пиша разкази, поне мога да обясня нещо!

Радина скочи и под нея къщата рухна. Веднага щом падна на краката си, Георги я хвана за ръката и задърпа към кълдъръмената улица.
Двете деца едвам минаваха през насъбралият се народ, който сякаш на представление учакваше нещо жестоко да се случи та да имат какво да клюкарстват през следващите дни.
- ох измъкнахме се, сега към гората. - каза Героги запъхтян като дърпаше за ръка сестра си.
Те починаха няколко минути и пак затичаха към края на селото. Но изведнъж Гошо се блъсна в някаква висока фигура, падна на земята и оусна ръката на сестра си.
Пред него изправен беше един висок и строен мъж с не много дълги мустаци. Той се казваше Петър а зад него стояха другите хайдути, Петър сложи пръст перпендикулярно на устните в символ Георги да мълчи.
Гошо незнаеше какво да прави, ала сетсра му забяга нейде из тълпата.
- идвай с нас - рече кратко Иван.
- ами сетсра ми немога да я уставя тук - рече с разтреперен глас Гошо, той много добре знаеше, че ако сега устави сестра си тук, той никога няма да я види отново.
Но хайдутите бяха на друго мение, Петър го хвана за лакътя и с забързана крачка тръгнаха към гората, където щяха да бъдат в безупасност.
През целият път до гората Георги се мъчеше да се отскубне от тях и да се върне в селцето но безуспешно.
Там много навътре в гората, кадето почти слънчева светлина не се процеждаше, имаше няколко палатки. Те бяха направени от клони, листа слама и други подръчни материали.
Тези палатки оформяха един кръг в центара на който бе направено огнище.
Сега над него забучен на един шиш се печеше едно агне.
- Юнаци идвате на време, агънцето е почти упечено - каза един слаб мъж с голяма усмивка на лицето.
Гошо го запратиха на един камък да седне. От там той огледа всичките хайдути, едни си почистваха пушките, други седяха на камъните и чакаха яденето а трети просто си седяха и обсъждаха днешният ден.
- вземи трябва да хапнеш нещо -каза Иван като му подаде един бут, но Гошо не го взе. Той все още мислише за сестра си и как я бе уставил сама в селцето.
- спокойно ще я намерим, не се рвожи - каза Петър като го потупа по рамуто.


дано да ви хареса и да няма много правописни грешки

, a моя разказ, според мен е

не добур е харесва ми