ПоД ИгОтО
-
high_till_i_die
- Мнения: 453
- Регистриран на: 14 Дек 2003 00:04
- Обратна връзка:
ПоД ИгОтО
Значи пак една от моите щури идей.Правиме разказ по времето на турско робство.
ИСкам да е нещо огромно.Да се съберем около десет автора и да се разберем.Който е съгласен и иска да постне или да ми прати ЛС.
Все още незнам кои ще са геройте и имената но като се съберат достатъчно автори ще се разберем.И след това всеки ще пише по част за този герой.Знам че идеята е налудничава.Ако няма никой който да иска да пише заедно с мен аз ще се пробвам сам.
Може да започне откакто Турците ни атакуват и да е през окото на краля,след това на сина му. Или пък на войници.Не знам трябва да се обсъди.
ИСкам да е нещо огромно.Да се съберем около десет автора и да се разберем.Който е съгласен и иска да постне или да ми прати ЛС.
Все още незнам кои ще са геройте и имената но като се съберат достатъчно автори ще се разберем.И след това всеки ще пише по част за този герой.Знам че идеята е налудничава.Ако няма никой който да иска да пише заедно с мен аз ще се пробвам сам.
Може да започне откакто Турците ни атакуват и да е през окото на краля,след това на сина му. Или пък на войници.Не знам трябва да се обсъди.
Respect big pimpin'''
-
Mat, da Demon
- Мнения: 278
- Регистриран на: 25 Авг 2003 10:53
-
high_till_i_die
- Мнения: 453
- Регистриран на: 14 Дек 2003 00:04
- Обратна връзка:
az imam nqkolko ideaihigh_till_i_die написа:ДА живея в Америка но тов не значи че не знам бг история.А ЦАря(и аз не знам какво искам да кажа с това)
Точно бях за годината във която учихме само за бг и най-вече за турското робство.Та така има ли хора които искат да са автори.
By the Mind opened unto the heagher
By the heart a center of the light
By the body a temple of Rossy Cross
By the heart a center of the light
By the body a temple of Rossy Cross
- Гошо, маме ставай турците идват да те вземат. - с тези думи една позастаряла жена събуди четиринайсет годишното си дете. То се размърда и промълви едвам едвам:
- не лъжи мамо те вземат деца на десет годишна възраст. - Майка му го хвана за раменете и го расресе силно.
- бързо отивай да забереш от саседната стая сестра си и отивайте в тайника. - изрече с разтревожен глас жената. Гошо разбра, че не се шегува майка му. ТОй стана, облече се и тръгна към стаята на сетра си.
Стаята бе сравнително малка, в нея имаше само едно легло и шкаф за дрехи.
Георги стигна с две крачки до леглото и заговори:
- Радино, ставай - но никаква реакция от момичето в леглото.
- Радино ма турци идат - тези думи накараха тъмнокосото, единайсет годишно момиче да си отвори широко очите.
Тя застана пред Гошо а по лицето и се бе изписал неистов ужас.
- да тръгваме - каза Георги като извади един нож от пояса си.
Те излязаха в малкият и тесен коридор, по който вървяха няколко минути. Накрая стигнаха до един забутан и тъмен ъгъл, там Георги разбута дрехите. Под тях имаше една висока стълба. Той я подпря на стената и се качи.
Когато главата му упря в тавана, той с едната ръка натисна едната дъска на покрива. Тя се повдигна а през образуваната дупка мина Георги а след няколко минути Радина.
Накрая той качи стълбата горе и намести дъската както си беше. Двете деца сложиха ушите си на пода и заслушаха.
- КъДЕ СА ВИ ДЕЦАТА ? - попита ядосан някакъв турчин.
-ние нямаме деца, при ражданто умряха. -каза с престорен тъжен глас бащата.
- вашият съсед Пейчо ви е видял с деца, предади ва зарад собствените. - каза спокоен друг турчин.
- сигурно е видял някое от съседските деца ага, -каза майката - изгубих търпение или ще кажите къде са или заедно с къщата ще умрат. - каза първят турчин с вече разярен глас.
- но ние.....- понечи да каже нещо бащата, но един изстрел от пистолет го прекъсна а майката се разпищя:
- Тодоре не....вие убйци, гадняри, мръсни живот....- Майката неуспя да изкаже понеже се чу втори изстрел
и някакво тяло падна на земята.
- какво да правим сега Ага? - попита първият турчин, настъпи за кратко гробна тишина и накрая Агата заговори:
- ще подпалим къщата а ако се укаже, че нямат деца, Пейчо ще го забием на кол. -обясни Агата.
дано да ви хареса ако не ви кажете ми аз съм слаб писател и май нетряя6е да пи6а
- не лъжи мамо те вземат деца на десет годишна възраст. - Майка му го хвана за раменете и го расресе силно.
- бързо отивай да забереш от саседната стая сестра си и отивайте в тайника. - изрече с разтревожен глас жената. Гошо разбра, че не се шегува майка му. ТОй стана, облече се и тръгна към стаята на сетра си.
Стаята бе сравнително малка, в нея имаше само едно легло и шкаф за дрехи.
Георги стигна с две крачки до леглото и заговори:
- Радино, ставай - но никаква реакция от момичето в леглото.
- Радино ма турци идат - тези думи накараха тъмнокосото, единайсет годишно момиче да си отвори широко очите.
Тя застана пред Гошо а по лицето и се бе изписал неистов ужас.
- да тръгваме - каза Георги като извади един нож от пояса си.
Те излязаха в малкият и тесен коридор, по който вървяха няколко минути. Накрая стигнаха до един забутан и тъмен ъгъл, там Георги разбута дрехите. Под тях имаше една висока стълба. Той я подпря на стената и се качи.
Когато главата му упря в тавана, той с едната ръка натисна едната дъска на покрива. Тя се повдигна а през образуваната дупка мина Георги а след няколко минути Радина.
Накрая той качи стълбата горе и намести дъската както си беше. Двете деца сложиха ушите си на пода и заслушаха.
- КъДЕ СА ВИ ДЕЦАТА ? - попита ядосан някакъв турчин.
-ние нямаме деца, при ражданто умряха. -каза с престорен тъжен глас бащата.
- вашият съсед Пейчо ви е видял с деца, предади ва зарад собствените. - каза спокоен друг турчин.
- сигурно е видял някое от съседските деца ага, -каза майката - изгубих търпение или ще кажите къде са или заедно с къщата ще умрат. - каза първят турчин с вече разярен глас.
- но ние.....- понечи да каже нещо бащата, но един изстрел от пистолет го прекъсна а майката се разпищя:
- Тодоре не....вие убйци, гадняри, мръсни живот....- Майката неуспя да изкаже понеже се чу втори изстрел
и някакво тяло падна на земята.
- какво да правим сега Ага? - попита първият турчин, настъпи за кратко гробна тишина и накрая Агата заговори:
- ще подпалим къщата а ако се укаже, че нямат деца, Пейчо ще го забием на кол. -обясни Агата.
дано да ви хареса ако не ви кажете ми аз съм слаб писател и май нетряя6е да пи6а
By the Mind opened unto the heagher
By the heart a center of the light
By the body a temple of Rossy Cross
By the heart a center of the light
By the body a temple of Rossy Cross
- Lord of Dragons
- Мнения: 286
- Регистриран на: 06 Ное 2003 17:03
- Местоположение: The Black Tower
-
Mat, da Demon
- Мнения: 278
- Регистриран на: 25 Авг 2003 10:53
- Dr. J.J. ko4a
- Мнения: 17
- Регистриран на: 22 Юни 2003 20:41
- Обратна връзка:
- Петре, онези кучета пак правят нещо в селото- каза един хайдутин като гледаше дима идващ от там.- Сигурно пак са подпалили някаква къща тези животни!
- Сигурно, Стояне- отвърна Петър- те просто не са хора...
Двамата хайдути седяха на хълма мислейки, какво може да е това, с какво могат тези турци да измъчват още българския народ.
- Чух, че пак някъде е станал бунт- започна Стоян- може би им трябват еничери...
- Дано горят в ада!!!
- Знам те как се чувстваш, но за съжаление ние нищо не можем да направим- само кам 50-тина сме в лагера.
Млъкнаха за още малко и Петър каза:
- По-добре да се връщаме, защото могат да ни видят.
- Да наистина е добра идея.
Доста кратко, но тъкмо тръгвам за даскало. Написах го, за въведа още някой. Дано ви е харесало!!!
- Сигурно, Стояне- отвърна Петър- те просто не са хора...
Двамата хайдути седяха на хълма мислейки, какво може да е това, с какво могат тези турци да измъчват още българския народ.
- Чух, че пак някъде е станал бунт- започна Стоян- може би им трябват еничери...
- Дано горят в ада!!!
- Знам те как се чувстваш, но за съжаление ние нищо не можем да направим- само кам 50-тина сме в лагера.
Млъкнаха за още малко и Петър каза:
- По-добре да се връщаме, защото могат да ни видят.
- Да наистина е добра идея.
Доста кратко, но тъкмо тръгвам за даскало. Написах го, за въведа още някой. Дано ви е харесало!!!
-
high_till_i_die
- Мнения: 453
- Регистриран на: 14 Дек 2003 00:04
- Обратна връзка:
Пляс,пляс,пляс.Много се радвам че темата ви харесва.
Мислех че ще ме вкарате на куче в гъз но виждам че е точно обратното.
Сега да се разберем кои ще са авторите.И кой за кого ще пише.
Предлагам да има 5тима героя.Хайдути,жени,деца каквито и да са и секи си избира какъв герой иска да е неговия.моя разбира се ще е храбър хайдутин.
Ето малка част от мен.Те сега тия са пробни само да видим кой как пише нали.???
-Чекайте ще нападнем когато се покажат-каза смелия Иван който се криеше във храстите със още трима души чакаше безмилостните мургави турци които прекарваха злато за султана през една от многото горски пътеки.Вече се здрачаваше,слънцето огряваше последните клони на божествените Пловдивски дървета.Вятърът подухваше леко и топъл бриз галеше бузите на криещите се в храстите българи.
Турците наближаваха.Те имаха коне и саби.А хайдутите имаха само не толкова остри ножове.
-Когато ви дам сигнал нападаме-каза тихо Иван.Той беше най-смелия и най-силния от всичките.В белия си пояс той имаше малко вино и остър нож.Беше много притеснен,неговите хора бяха малко а пък турците бяха двойно повече.
Иван без да му мисли махна със ръка и след секунда се озова на пътеката.Той изкрещя и със един удар във корема на турчина той го повали.Тогава на хоризонта се появи друго лице.Той реагира със много силен замах който отряза на полувина главата на умиращия турчин.Иван беше целия в кръв,лицето му беше изцяло червено а той крещеше"Мрете гадни турци". В същото време юношата който се беше присъединил в групата на Иван преди месец беше в голяма опастност.Двама турчина го бяха обградили.Нямаше и секунда когато единия от тях замахна със лъскавата си сабя и отряза главата на юношата.До скоро блестящата сабя сега беше оцапана с кръвта на хайдутин.Главата се търколи и падна във малкото руейче което беше червено от кръвта на смелите българи.
След няколко минути турци нямаше.От хайдутите бяха останали само 6стима.4тирима лежеха на земята и не мърдаха.
-Подеда-изкрещя Иван.Те гледаха убитите за секунда.На тях не им беше мъчно за тях.Те се гордееха как тези смели българи бяха умряли.Тогава те се запътиха към ковчежето със злато.Вътре нямаше много но за две седмици щеше да стигне.
Мислех че ще ме вкарате на куче в гъз но виждам че е точно обратното.
Сега да се разберем кои ще са авторите.И кой за кого ще пише.
Предлагам да има 5тима героя.Хайдути,жени,деца каквито и да са и секи си избира какъв герой иска да е неговия.моя разбира се ще е храбър хайдутин.
Ето малка част от мен.Те сега тия са пробни само да видим кой как пише нали.???
-Чекайте ще нападнем когато се покажат-каза смелия Иван който се криеше във храстите със още трима души чакаше безмилостните мургави турци които прекарваха злато за султана през една от многото горски пътеки.Вече се здрачаваше,слънцето огряваше последните клони на божествените Пловдивски дървета.Вятърът подухваше леко и топъл бриз галеше бузите на криещите се в храстите българи.
Турците наближаваха.Те имаха коне и саби.А хайдутите имаха само не толкова остри ножове.
-Когато ви дам сигнал нападаме-каза тихо Иван.Той беше най-смелия и най-силния от всичките.В белия си пояс той имаше малко вино и остър нож.Беше много притеснен,неговите хора бяха малко а пък турците бяха двойно повече.
Иван без да му мисли махна със ръка и след секунда се озова на пътеката.Той изкрещя и със един удар във корема на турчина той го повали.Тогава на хоризонта се появи друго лице.Той реагира със много силен замах който отряза на полувина главата на умиращия турчин.Иван беше целия в кръв,лицето му беше изцяло червено а той крещеше"Мрете гадни турци". В същото време юношата който се беше присъединил в групата на Иван преди месец беше в голяма опастност.Двама турчина го бяха обградили.Нямаше и секунда когато единия от тях замахна със лъскавата си сабя и отряза главата на юношата.До скоро блестящата сабя сега беше оцапана с кръвта на хайдутин.Главата се търколи и падна във малкото руейче което беше червено от кръвта на смелите българи.
След няколко минути турци нямаше.От хайдутите бяха останали само 6стима.4тирима лежеха на земята и не мърдаха.
-Подеда-изкрещя Иван.Те гледаха убитите за секунда.На тях не им беше мъчно за тях.Те се гордееха как тези смели българи бяха умряли.Тогава те се запътиха към ковчежето със злато.Вътре нямаше много но за две седмици щеше да стигне.
Respect big pimpin'''
Четете творбите на Дядо Вазов и се учете... трябва да вкарате малко стари думи, за достоверност, и главните герои да не се държат като тийнейджърите от "Тeen years". Иначе е добра идея... просто мнооого още има да се прави. Най-малкото е да разучите говора и поведението на героите. Представете си на какво са ги учили тогава, как биха реагирали. Ако убият турчин, няма да крещят "Йее! Победа, копеле, бихме ги!".
А тва "Мрете гадни турци" някак не мога да си го представая. Пак повтарям - представете си обичаите в онова време. Представете си вътрешния свят на човека. Да пишеш такъв разказ не е шега работа.
- Bog Initate
- Мнения: 10
- Регистриран на: 16 Ное 2003 11:49
- Местоположение: Шай Гуул
Много е добро определно имаш талант обаче едно нещо немога да резбера на тези турци за кво им е било момичето (тях не ги правят еничари)ice_boy написа:- Гошо, маме ставай турците идват да те вземат. - с тези думи една позастаряла жена събуди четиринайсет годишното си дете. То се размърда и промълви едвам едвам:
- не лъжи мамо те вземат деца на десет годишна възраст. - Майка му го хвана за раменете и го расресе силно.
- бързо отивай да забереш от саседната стая сестра си и отивайте в тайника. - изрече с разтревожен глас жената. Гошо разбра, че не се шегува майка му. ТОй стана, облече се и тръгна към стаята на сетра си.
Стаята бе сравнително малка, в нея имаше само едно легло и шкаф за дрехи.
Георги стигна с две крачки до леглото и заговори:
- Радино, ставай - но никаква реакция от момичето в леглото.
- Радино ма турци идат - тези думи накараха тъмнокосото, единайсет годишно момиче да си отвори широко очите.
Тя застана пред Гошо а по лицето и се бе изписал неистов ужас.
- да тръгваме - каза Георги като извади един нож от пояса си.
Те излязаха в малкият и тесен коридор, по който вървяха няколко минути. Накрая стигнаха до един забутан и тъмен ъгъл, там Георги разбута дрехите. Под тях имаше една висока стълба. Той я подпря на стената и се качи.
Когато главата му упря в тавана, той с едната ръка натисна едната дъска на покрива. Тя се повдигна а през образуваната дупка мина Георги а след няколко минути Радина.
Накрая той качи стълбата горе и намести дъската както си беше. Двете деца сложиха ушите си на пода и заслушаха.
- КъДЕ СА ВИ ДЕЦАТА ? - попита ядосан някакъв турчин.
-ние нямаме деца, при ражданто умряха. -каза с престорен тъжен глас бащата.
- вашият съсед Пейчо ви е видял с деца, предади ва зарад собствените. - каза спокоен друг турчин.
- сигурно е видял някое от съседските деца ага, -каза майката - изгубих търпение или ще кажите къде са или заедно с къщата ще умрат. - каза първят турчин с вече разярен глас.
- но ние.....- понечи да каже нещо бащата, но един изстрел от пистолет го прекъсна а майката се разпищя:
- Тодоре не....вие убйци, гадняри, мръсни живот....- Майката неуспя да изкаже понеже се чу втори изстрел
и някакво тяло падна на земята.
- какво да правим сега Ага? - попита първият турчин, настъпи за кратко гробна тишина и накрая Агата заговори:
- ще подпалим къщата а ако се укаже, че нямат деца, Пейчо ще го забием на кол. -обясни Агата.
дано да ви хареса ако не ви кажете ми аз съм слаб писател и май нетряя6е да пи6а
Sometimes you have to read between the minds.