Готово е! Дано ви хареса. Сори че се забавих
Ето го и него:
Орките от време на време разговаряха помежду си, а Блекмур беше доста задълбочен в мислите си. Бори на няколко пъти се спъна в корени и лиани, защото не ги забелязваше.
- За каквомислиш човеко - попита Клисак, след поредното падане на Блекмур.
- За това какво подяволите търся из дебрите на тая гора с група орки и някои няща които не ви интересуват - отвърна язвително той.
- Абе и на нас не ни е ясно защо те мъкнем с нас - озъби му се Морнел.
- Стига момчета - намеси се Огрондал - не се карайте. След два дни всичко ще ви се изясни.
Групата продължи без повече приказки. Минавайки през една от поляните забелязаха как буреносни облаци бавно покриват небето.
- Скоро ще завали - отбеляза мрачно Блекмур.
- Да - съгласи се Огрондал.
- Дано по-нататък има къде да се подслоним, защото не обичам да се мокря - промърмори Надред.
- Че то кой обича - включи се и Морнел.
- Никой - каза доста високо Варган.
- Хайде, хайде. Не е чак толкова зле - намеси се и Клисак.
Шестимата се разсмяха на малкия си разговор, който като че ли повдигна духа им. Дългия преход ги беше изнервил и малкия разговор помогна на напрежението породило се помежду им да спадне. Продължиха пътя си като вече все по-често си говореха, макар и за незначителни неща. Дори Блекмур се включваше от време на време. Скоро щеше да настъпи нощта, когато първите капки на дъжда върнаха мрачното настроение в групата. След около час шестимата бяха мокри до кости, но продължаваха да вървят напред, въпреки бурята която се разрази около тях. Мълнии прорязваха небесния свод, а гръмотевиците ставаха все по-оглушителни.
На няколко метра пред тях се извисяваше скален масив. Още щом го забеляза в очите на Огрондал се прочете радост.
- Момчета скоро ще стигнем една пещера - каза той - малка е, но ще се поберем всички.
Другите не казаха нищо, но продължиха напред с ускорена крачка. Стана точно така както им каза Огрондал. Скоро стигнаха пещерата и се подслониха вътре. Беше малка и вятъра който се беше появил навявяше дъжда навътре, за това орките начупиха малко клони с които запушиха входа. За техен късмет в пещерата имаше достатъчно сухи дърва и те си запалиха огън. Поизсушиха се, хапнаха и легнаха да спят. Не оставиха постове.
На сутринта всички се зарадваха като видяха, че дъждът е спрял, въпреки, че облаците не се бяха разпръснали напълно. Събраха багажа си и продължиха без да се оплакват…