Готино е гарване, особенно онова за Сарджерас.
Сега съм аз, нали?

Имаш думата ми.Давай ММ.

Утре сутринта ще го напиша. Обещавам.

Готово е! Дано ви хареса. Сори че се забавих
Ето го и него:

Орките от време на време разговаряха помежду си, а Блекмур беше доста задълбочен в мислите си. Бори на няколко пъти се спъна в корени и лиани, защото не ги забелязваше.
- За каквомислиш човеко - попита Клисак, след поредното падане на Блекмур.
- За това какво подяволите търся из дебрите на тая гора с група орки и някои няща които не ви интересуват - отвърна язвително той.
- Абе и на нас не ни е ясно защо те мъкнем с нас - озъби му се Морнел.
- Стига момчета - намеси се Огрондал - не се карайте. След два дни всичко ще ви се изясни.
Групата продължи без повече приказки. Минавайки през една от поляните забелязаха как буреносни облаци бавно покриват небето.
- Скоро ще завали - отбеляза мрачно Блекмур.
- Да - съгласи се Огрондал.
- Дано по-нататък има къде да се подслоним, защото не обичам да се мокря - промърмори Надред.
- Че то кой обича - включи се и Морнел.
- Никой - каза доста високо Варган.
- Хайде, хайде. Не е чак толкова зле - намеси се и Клисак.
Шестимата се разсмяха на малкия си разговор, който като че ли повдигна духа им. Дългия преход ги беше изнервил и малкия разговор помогна на напрежението породило се помежду им да спадне. Продължиха пътя си като вече все по-често си говореха, макар и за незначителни неща. Дори Блекмур се включваше от време на време. Скоро щеше да настъпи нощта, когато първите капки на дъжда върнаха мрачното настроение в групата. След около час шестимата бяха мокри до кости, но продължаваха да вървят напред, въпреки бурята която се разрази около тях. Мълнии прорязваха небесния свод, а гръмотевиците ставаха все по-оглушителни.
На няколко метра пред тях се извисяваше скален масив. Още щом го забеляза в очите на Огрондал се прочете радост.
- Момчета скоро ще стигнем една пещера - каза той - малка е, но ще се поберем всички.
Другите не казаха нищо, но продължиха напред с ускорена крачка. Стана точно така както им каза Огрондал. Скоро стигнаха пещерата и се подслониха вътре. Беше малка и вятъра който се беше появил навявяше дъжда навътре, за това орките начупиха малко клони с които запушиха входа. За техен късмет в пещерата имаше достатъчно сухи дърва и те си запалиха огън. Поизсушиха се, хапнаха и легнаха да спят. Не оставиха постове.
На сутринта всички се зарадваха като видяха, че дъждът е спрял, въпреки, че облаците не се бяха разпръснали напълно. Събраха багажа си и продължиха без да се оплакват…

Ми не ме пришпорвай и няма да има грешки! Ще го погледна и ще го пооправя.

ММ,яко е,но както каза Гарвана-има много правописни грешки.Ранд,ти си.

ММ,постоянно се убеждавам,че Блекмур е твоя територия.Много готино както винаги.До вечерта живот и здраве ще постна!

Не благодаря. Блекмур си го вземете. Просто за сегя бърви в комплект с Огрондал.

За мен си остават Азера.Алтал също много ме кефи напоследък!

Аз пък искам Маглор(ако ММ не възрази де) или Сарджерас.

ААААААААААА
ВЪЗРАЗЯВАМ
МАГЛОР СИ Е МОЙ

Лейтенант Сара Даркшейд свали шлема си и по раменете й, защитени от изящна плетена ризница, се изсипаха дългите й черни кичури. Красива жена бе тя, без съмнение, но бе известна повече с прозвището си Острието. На бойното поле тя бе неумолима и безстрашна като лъв и пъргава като пантера. На колана й висяха две дълги катани, които в битка бяха последното нещо, което противниците й виждаха преди края. Все още нямаше нито една загубена битка за вече десетте години стаж в армията. Пряко подчинена на Капитан Блекмур, Сара винаги му се беше възхищавала и сега й беше някак трудно да изпълни задачата си. Беше й наредено да заеме поста му, понеже вече не бил достоен и решенията му щели да доведат до гибел човеците. Сара изобщо не вярваше на тези извинения, според нея той просто бе твърде опасен за такъв важен пост. Короната искаше сигурни и подчинени хора в сърцето на Отбраната на владенията, а Блекмур не се славеше с покорния си дух. Напротив, когато някой по-висш предложеше решение, капитанът винаги имаше по-добър вариант, а това не се харесваше на генералите.
-Лейтенант, какво ще заповядате?- извади я от унеса един от подчинените й. -Мислите ли че вече е време да започнем това за което сме тук?
-Там долу - започна Сара и показа лагера под хълма, на който се намираха.- е това, което пази владенията ни от инвазия вече няколко месеца. А аз отивам да сваля от пост човека, който има най-голям принос за отпора срещу орките. Чия безумна идея е това?-промълви тя и склони глава.
-На краля и неговите съветници, сър. Не сме ние тези, които да оспорваме заповедите им.
-Да, съгласна съм с това, колкото и горчиво да звучи. Но искам да запомниш едно.-тя вдигна глава уверено.-Познавам този човек най-добре от всички тук и смятам да направя всичко, което е по силите ми, за да осигуря безопасното бъдеще на тази страна. А пътят към това минава през капитан Блекмур. По един или друг начин, той ще остане тук, няма да позволя да бъде екстрадиран.
-Но, сър, заповедите на генералите бяха изрични. Ние трябва да...
-Да вървят по дяволите генералите. -изръмжа ядосано Сара и впи очи в онемялото лице на подчинения си. -И ако ти ще ми пречиш, можеш да ги последваш.
Тя му обърна гръб и бавно започна да слиза по хълма, а армията й покорно я последва.
******
Всички си пуснаха свои герои, беше и мой ред. Надявам се да ви хареса Лейтенант Сара Даркшейд.

Яко е,Ранд,самоче понякога наричат Сара "сър".Поправи си го.Хайде,Гарване,ти си.

Не ми обръщай внимание по горе.ММ ме поправи че може сър от уважение.

Добро е Ранд Дотина героиня(е крайно време беше и жена да си завъдим)

Ми принципно Сара им е водач и затова я наричат сър.ММ,такава ми беше идеята.Поне една героиня трябва да има

Така е.
Гарване ще пишеш ли?

Начи пак съм аз, а?

Дебилчо не е ли преди теб?

Ранд е прав.Аз съм.Ще постна утре към 6 часа.