Искаме продължение! Айде пиши де

ЕЕЕ благодаря ви ама само да видите-просълзих се, наистина...Идва, идва очаквайте го...

Тогава щети подаря розички Бъзикче.Малко търпение...Не ме стеснявайте така, че се притеснявам

E не не не не не не не не неееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееее!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!Писах повече от1 час, за да се окаже, че не що се е прецакало!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!Сега трябва да почвам на ново що за шибан късмет!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!1

и аз така един път писах си на лордпада и неква грешка и вси4ко се прее*а. Мноо е гадно, а изхода е само един - сейфай по 4есто(ако пи6е6 разказа в текстов редактор)

Мат е напълно прав. Сейв му е майката

"Стрелецът"
Дерн се надигна бавно отваряйки очи.Намираше се в малка стая с накладен огън върху постеля от вълчи кожи.
Ставането беше особено мъчително, силите бяха напуснали тялото му и макар да бе отпочинал, беше много гладен.
Попипвайки кръста си Дерн установи, че снаряжението му липсва.Трескаво се огледа и се успокои , когато видя всичките си принадлежности подпряни на малка дървена масичка до стената.
Кариецът се приближи и повдигна меча си.Внезапно вратата се отвори и блестящото оръжие изхвръкна от ножницата си.
Срещу вестоносеца на прага на малката къщичка стоеше висок мъж с дълга кестенява коса , черни очи и дълъг черен плащ, посипан от снега, който продължаваше тихо да засипва земята.
В ръцете си непознатият държеше наръч съчки и дърва за огрев.
-Виждам, че си по-добре - отвърна непознатият поглеждайки към Дерн-Предположих, че си огладнял.
Чак сега кариецът обърна внимание на въздуха: откъм огъня се носеше сладкият аромат на готвено.
Ще пиша на части, защото, ако пак нещо се пре*** ще се хвърля!

бе добре си е... Все пак един 4ас труд за нищо, после нямаш нерви да пи6еш

На час по лтжичка, а
Хубава част

Ето го и следващото :
Затваряайки вратата след себеси и оставяйки дървата близо до камината, непознатият се усмихна:
-Прекрасно е това оръжие, което държиш в ръцете си, но докато си тук нямаш нужда от него.Можеш да го прибериш, спокойно!Ако исках да ти сторя нещо лошо, нямаше да стоиш тук сега.
Дерн бавно прибра меча в ножницата и отпусна ръката си.
Домакинът се приближи до котлето, разбърка врящата яхния и дълбоко вдиша аромата й.
-Няма нищо по-вкусно от домашно приготвена супа от глиган- възкликна той.- Е страннико, какво те води по тези земи в такова време?Сам през планините без необходимите храна, вода и топли дрехи, за да преживееш?!?Бих го нарекъл детинска постъпка или по-скородействие на глупак.Безумие.Дори опитните ловци не си позволяват преходи за повече от ден, а ми се струва, че ти си се лутал около 5-6 изгрева на Луната/т.е.-дни/.Освен, ако не ме лъже преценката.
Съжалявам,че е толкова накъсано! След малко още!
Исках да ви направя изненада, а ето що за изненада ..............................

нищо... не се от4айвай По добре го пи6и на лордпад, а не директно във форума, ако го пи6е6 така де.

Не е никак зле

bih kazala,prosto DIVO

ЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ благодаря ви много за всичко!!!!
Дерн слушаше внимателно какво му говори непознатият и подбирайки недоверчиво думите си, започна:
-Първо трябва да ти благодаря, който и да си , че ми спаси живота.Името ми е Дерн от рода на Далите-Северен Кариан.
- Северен Кариан- замисли се мъжът-доста си се отдалечил, Дерн от рода на Далите.
- Имам важна работа в Унгор.Преди десет дни напуснах Натир , мислейки си че ще изпреваря снега и ще мина през Каровил.Но времето ме изненада , конят ми умря и бях принуден да продължа пеша.
-Интересно- каза домакинът- явно вестта ти е много важна, щом толкова си бързал- той обърна острия си взор към очите на Дерн, преценяващо.- Казвам се Харим от рода на планинските хора, но ме наричат"СТРЕЛЕЦА".Късмет извади приятелю, че те намерих.Мако оставаше да ти прегризат гърлото!
- Мога ли да запитам- подхвана кариецът - къде точно се намирам и колко време съм бил тук?!?
- Намираш се на изток от Унгор в неутралните планински райони, които всъщност неофициално са притежание на народа на Планинските хора- отвърна Харим.- А тук си от около 12 часа.И бих казал, че е време да хапнеш нещо.
Планинецът взе две дървени купички от поставката на стената, напълни ги с ароматен бульон и тлъсти мръвки, отвори едно шкафче вадейки питка хляб и прибори и покани госта си на вечеря.
След безмълвната почерпка, в която на Дерн му досипаха поне 5-6 пъти, вестоносецът се почувства достатъчно изморен, че отново да легне в постелята си.....Но не би .....Внезапно отвън, всред снежната виелица се дочу цвилене на кон и един звук, който Дерн и Харим лесно разпознаха- ваденето на мечове от ножниците им!....
- Е Дерн - усмихна се с блясък в очите Харим- време е да чуем музиката на великолепното ти оръжие и да видим какво умеят ловките пръсти на хората от Северен Кариан .....

Следващото продължение няма да е днес.Надявам се поне това да ви харесва!

Grooovy Продължавай в същия дух

nali znae6,vajnoto e da ima!

he he,nie si znaem!tova e semeino laf4e..

e nema lo6o de!a ti nqma li da se pohvalish s ne6to?

В един форум всяко мнение е важно гарване