няма, но са мноо ме мързи, пък и немам вдъхновение
6е го напи6а, ма след няколко дена, 6тото са адски ме мързиииииииииии

абе аз са запо4нах да го пи6а и ве4ерта може да го пусна

П.С. искам о6те коментари за разказа

ето ви новата 4аст, радвайте се :

Муад' Диб вървеше по една съвсем малка пътека която само той познаваше, а над него стройни борове се извисяваха и като че се допираха до синия небосвод. Той навлизаше все по навътре в тъмната и почти непроходима гора Шадълппинс и отскоро имаше чувството, че някой го наблюдава, но лицето му си оставаше безизразно и студено като камък, а походката му все така умерена. Муад' Диб беше млад друид, който умееше да обуздава силите на природата и владееше горе-долу елементалните магии. А най-особенното за него беше, че когато се разгневеше, което се случваше много рядко, но ако се случеше той се превръщаше на върколак. Тази способност бе придобил още когато бил на осем години, тогава някакъв върколак едва не го убил и той изпаднал в кома. След една година, когато семейството му изгубило всякаква надежда внезапно се събудил от дългия си сън и не помнел нищичко от предния си живот. Муад' Диб постепенно си спомнил, но нещо в него се променило. Освен придобитата си способност да става на върколак, той проявявал и големи интереси към магиите, дори умеел някой прости заклинания. След дълго убочение той вече бил отличен заклинател, но искал да научи повече за тайните на природата. Един ден многочислена армия от орки, уарги минала през града му. То като по чудо оцеляло след силната атаката, но родителите на Муад' Диб загинали в жестоката битка. Тогава Муад' Диб се заклел да отмъсти и отишъл да живее в гората. След няколко години усвоил да използва могъщите сили на природата и се върнал в града при брат си, който дотогава се научил да върти меча леко и плавно и същевременно да нанася смъртоносни удари.
Сега той ходеше по горската трева и си мислеше за миналото. Внезапно той чу изшумоляване зад себе си. Рязко се обърна като вече подготвяше едно просто заклинание…

ЕХЕ Мат как я караш човеко,реших да ти върна жеста и нямаше как при по-внимателен оглед да не забележа и твоето произведение....Ми какво да ти кажа кефи ме ДАВАЙ ОЩЕ
Само малка скобка пробвай да не се повтаряш толкова"Той ................Той......".Само това друго няма, мноо ме радва сега вече напълно разбрах какво имате предвид с RIVEN за повече диалози.Хайде де пиши нататък, не оставяй феновете в неведение ..Без бъзик

благодаря за съвета:) 6е се старая ве4е без повторение. А следващата част 6е я напи6а или утре или днес

и ето го дългоо4акваното продължение


На няколко крачки от него стоеше немъртав. Но странно защо не го нападаше, а само го гледаше. Друидът не се поколеба нито за миг и след няколко секунди немъртвият падна на земята, вързан от невидимо въже. Муад долавяше нещо странно в това чудовище. Нещо което не бе срещал в никоя друга зла твар. А именно доброта. Чудовището се опита с мъка да заговори:
- Няма… да.. ти напра.. вя… нищо. - това същество изговаряше с мъка човешките слова, към които не беше привикнало. Муад отхлаби хватката на стоманеното въже, но в главата му вече се въртеше заклинание в случай, че създанието се опита да го нападне.
- Каззвам.. се…Ррраддо. Мояттт... клан.. ме.. изоссставви.. и сегга… исскам дда ппоммм…оггна нна…нна.. хоррратта.. - каза отново с мъка немъртвия на име Радо.
- И откъде да знам, че не си шпионин? - рече с заплашителен тон друидът.
- Знннамм.. къдде е лаггера… ни. - отвърна мъчно Радо. Муад го съжали и му направи проста магия за оправяне на говора. - Благодаря ти.
- И какво знаеш? - попита Муад' Диб с все същия леден тон.
- От дълго врреме насам в мрачната страна Нулравазаар се събират всички тъмни раси, защото той се е пробудил.
- Но от тази страна са останали само руини.
Не ме остави да довърша. Един ден водачът на клана ни внезапно предприе пътуване на север. На простите войни, като мен не ни беше разкрил нищо. И пътувахме много време. Колкото по на север отивахме почвата ставаше все по-черна, а небето придобиваше червен оттенък. Накрая стигнахме до Нулравазаар, но вместо развалини сега там имаше черни кули, а на земята бяха прокопани множество канали. Мрачният град беше обграден от дебела стена, а в центъра на града имаше могъщ портал с кървав цвят. От него струеше такава сила, че и простите войни, като мен усеНа няколко крачки от него стоеше немъртав. Но странно защо не го нападаше, а само го гледаше. Друидът не се поколеба нито за миг и след няколко секунди немъртвият лежеше на земята вързан от невидимо въже. Муад долавяше нещо странно в това чудовище. Нещо което не бе срещал в никоя друга зла твар. А именно доброта. Чудовището се опита с мъка да заговори:
- Няма… да.. ти напра.. вя… нищо. - това същество изговаряше с мъка човешките слова, към които не беше привикнало. Муад отхлаби хватката на стоманеното въже, но в главата му вече се въртеше заклинание в случай, че създанието се опита да го нападне.щаха прилива на сила и натиска на нещо.
Настана кратко мълчание, в което Муад прикова стоманения си поглед в очите на немъртвия.
- Вече ти вярвам напълно. Но не можем да стоим тук докато слугите на мрака се готвят за атака. Трябва възможно най-бързо да предупредим алианса. - той махна изцяло магическото въже. - Да тръгваме към града ми.
Той закрачи с големи крачки към Града, а немъртвия без да се поколебае го последва.


Надявам се да ви хареса






П.С. в следващата 4аст 6е се разказва за създаването на империята Нулравазаар:Р

АЗ КЪДЕ СЪМ БЕ

еми след няколко 4асти може да се появи6. Просто за следва6тата 4аст не може зна4и след нея 6е видя
Ми мноо кървави елфи станахте

Хареса ми - продължавай така!

тоя път имате късмет - заради дългото отсъствие от моя стана утре 6е пусна о6е една 4аст

и ето я и нея:


За създаването на Нулравазаар

Това кралство просъществувало дълги години преди сътворението, във времена на мир и задруга. Създадено било от мистично и изпълнено със древна сила същество което нямало никакво име. То нямало реална форма, а силата му не можела да се сравни с нищо от тогаващния свят. Тогава това царство се наричало Ер и било населявано от миролюбиви създания, които не знаели що е война. Тези величественни създания наподобявали високи дървета, но по стъблата им се очертавали оста, очи, нос. Назовавали ги енти. След дълги години на мир и разбирателство, чрез тайнствен портал между световете дошли огромни същества, които имали люспеста кървава кожа и широки крила, а очите им пламтяли в черни пламъци. Тези същества се наричали демони, но за разлика от ентите те не били мирни и тихи, а непрекъснато воювали за нови и нови земи. Тези покварени създания били алчни и безпощадни, не знаели що е любов. Настъпили тежки дни за Ер и скоро той бил окопиран от безмилостните демони. Те не успели да убият водачът на ентите, но го затворили далеч от Ер, чрез могъща магия, по-древна и от самото същество. Ентите били принудени да се оттеглят, но демоните не се задоволили само с това. Не след дълго те решили да нападнат ентите отново. След като спечелили и тази битка тези алчни създания мислели, че вече нищо не може да ги спре, но дълбоко грешали. Ентите страшно се разгневили, но не можели нищо да направят, просто защото не били воювали досега. Те решили да направят нещо друго - а именно да сътворят пазителите. Това били две могъщи раси - расата на древните елфи и тази на тъмните орки. Древните елфи били благородни и честни създания с бледи лица пропити с магия, дълги и островърхи уши и сиви очи над които надвисвали светли вежди. Те били високи и стройни, а познанията им били главно в магиите и заклинанията. Тъмните орки пък били набити и средни на ръст, а за разлика от днешните орки цветът на кожата им бил черен с малък оттенък на зелено. В очите им се виждал светъл пламък. Повечето били ръкопашни войни, но се срещали и шамани. И така двете нови раси създадени за да бранят ентите след множество битки заедно успели да изонят демоните. Отново настанал мир, само че не след дълго тъмните орки се разбунтували срещу елфите. Тяхните шамани досега тайно се опитвали да се свържат с други раси. Не след дълго те повикали драконите, за да се обединят срещу ентите и преданните древни елфи. Тези могъщи създания се съгласили, но не мислели да продължават съюза си дълго. Вожд на орките станал шамана Дай ' Тар. След дълги войни той свикал най-верните си шамани и…


кажете, хареса ли ви:)

.....и.... Ми какво да ти кажа добре си е, даже доста добре.Хубаво правиш, че не зарязваш нещата 6тото разказът ти наистина си заслужава усилията.Чакам с нетърпение следващата част, взе да става все по-яко
Давай или трябва да кажа по-скоро дййййй

Яко е

10Х на вси4ки
гарване, 6то да не се разбираме?

Здраво е(чудясе кога ли ще ме има и мен) и ти пожелавам да продалжаваш в същия дух(за да ме има и мен).

Мат аз бих искал да съм най-злия ъндед, а името мида е само ММ
Става ли

става...

Мерси

зна4и може да пусна новата 4аст утре

разбира се