ето го и разказа, LD ти 6е се казва6 Дрек
:
… Но изведнъж нададе гърлен вой и падна на земята. В гърба му беше забит дълъг меч. Зад трупа стоеше някакъв човек. Лицето му беше потънало в сянката на черна качулка:
- Добре ли си? - попита той.
- Да. Ако не беше ти сега аз щях да съм на мястото на този орк. А можеш ли да ми кажеш името си?
- Дрек. Но мисля, че нямаме време за излишни приказки. Рано, преди изгрева няколко дузини орки и вълци нападнаха селото ми. Тогава всички спяха и малцина се измъкнаха. Пък и селото ни няма много войни. Хайде да тръгваме, защото след малко орките ще ни настигнат.
- Хайде. - съгласи се Мат.
Дрек ходеше отпред, а Мат го следваше. След няколко часа притъмня въпреки, че бе едва следобяд.
- Мисля че вълкоездачите загубиха следите ни, но трябва да побързаме ако искаме да изпреварим дъжда.
Мат кимна в знак на съгласие.
Те оскуриха темпото, но след половин час заваля пороен дъжд.
- След малко трябва да стигнем до градчето Луудвилидж. Там живее брат ми. - каза Дрек.
Мат мълчаливо го следваше. След десетина минути те стигнаха до една порта. От двете и страни се издигаше висока дървена стена, а зад нея се извисяваха две кули също направени от дърво. Дрек похлопа на портата, но нямаше нужда, защото стражите от кулите го бяха видяли и от другата страна се чу глас:
- Кажи паролата.
- "лагерен огън". - отвърна след малко Дрек.
- Добре… Влизай. - каза с недоверие човекът зад портата.
След малко портата постепенно се надигна със скърцане. Отвътре се показа висок човек с плащ и качулка. Лицето му беше протрито, а на плаща му имаше множество кръпки. Дрек го поздрави и набързо му разказа какво се е случило. Като го отминаха Дрек каза:
- Това беше Ърни - пазача на портата.
Те вървяха по разкаляна пътека. От двете и страни бяха построени много нагъсто къщурки и други постройки. След малко стигнаха до една страра страноприемница. Стените и бяха олющени от многото бури, а пред входа се клатеше от вятъра табелка с натпис: "Сочния бут". Дрек влезе, а Мат го последва. Той свали качулката си и Мат видя, че през окото му минава някаква рана. В гостилницата беше топло и уютно, до вратата стояха дървени стълби водещи до горния етаж, от дясно имаше няколко маси, а до стълбището имаше бар. Управителят очевидно познаваше Дрек, защото го поздрави по име. Той беше нисък и гологлав, а изпод дрехите му си личеше малко коремче. На едната маса седяха двама човека и едно джудже. В ъгъла се бяха настанили двама кървави елфи, които си говореха шепнешком и дори не забелязаха, че някой е влязъл. Те бяха високи, а лицата им бяха скрити от червени качулки, а тъмночервени роби покриваха телата им. Народът им беше много древен и велик в изкуството на магията, но въпреки това жадуваше за още магии.
- Знаеш ли къде е брат ми? - попита Дрек гостилничарят.
- Амиии… Май отиде на лов. - отвърна след малко оправителят.
- Добре, Ноди. Една бира и печено пиле, ако може.
- А за мен един заяк и още една бира. - добави Мат.
Те седнаха на една маса и зачакаха.
- Сега можеш ли да ми разкажеш по подробно какво се случи?
- Ами вече ти казах, рано сутринта орките подло ни нападнаха. Аз се измъкнах като по чудо. След като излязох от града чух някакъв шум. И видях някакъв орк, който се готвеше за удар. Аз го пронизах и нататък се сещаш.
- Да. След като похапна аз смятам да си взема стая. - каза Мат на бармъна който тъкмо се задаваше с яденето, от което се носеше приятна миризма. - А колко ще ми струва?
- 23 жълтици. - каза той след като пресметна наум. - А ти Дрек ще искаш ли стая за през нощта?
- Не. - отвърна той. - А между другото ти още не си ми казал името си. - обърна се той към Мат.
- Мат. - отговори набързо Мат, докакто ядеше заяка. След като свърши извади от джоба си няколко монети и ги подаде на гостилничарят.
След като се нахрани, Дрек стана и излезе от "Сочния бут". Докато си дояждаше заяка, той подочу разговора на елфите…
сега искам коментари