Battlecraft
-
Culture Nineteen
- Мнения: 349
- Регистриран на: 16 Мар 2003 19:50
-
Mat, da Demon
- Мнения: 278
- Регистриран на: 25 Авг 2003 10:53
. А радо всъщност ако иска6 може да си добър немъртав, ако си предал ло6ите или не6о такова. Кажи дали иска6. 
-
Horde[G2H]
- Мнения: 602
- Регистриран на: 07 Апр 2003 20:20
- Местоположение: Pleven
-
Mat, da Demon
- Мнения: 278
- Регистриран на: 25 Авг 2003 10:53
-
Mat, da Demon
- Мнения: 278
- Регистриран на: 25 Авг 2003 10:53
-
Mat, da Demon
- Мнения: 278
- Регистриран на: 25 Авг 2003 10:53
ето го и разказа, LD ти 6е се казва6 Дрек 
:
… Но изведнъж нададе гърлен вой и падна на земята. В гърба му беше забит дълъг меч. Зад трупа стоеше някакъв човек. Лицето му беше потънало в сянката на черна качулка:
- Добре ли си? - попита той.
- Да. Ако не беше ти сега аз щях да съм на мястото на този орк. А можеш ли да ми кажеш името си?
- Дрек. Но мисля, че нямаме време за излишни приказки. Рано, преди изгрева няколко дузини орки и вълци нападнаха селото ми. Тогава всички спяха и малцина се измъкнаха. Пък и селото ни няма много войни. Хайде да тръгваме, защото след малко орките ще ни настигнат.
- Хайде. - съгласи се Мат.
Дрек ходеше отпред, а Мат го следваше. След няколко часа притъмня въпреки, че бе едва следобяд.
- Мисля че вълкоездачите загубиха следите ни, но трябва да побързаме ако искаме да изпреварим дъжда.
Мат кимна в знак на съгласие.
Те оскуриха темпото, но след половин час заваля пороен дъжд.
- След малко трябва да стигнем до градчето Луудвилидж. Там живее брат ми. - каза Дрек.
Мат мълчаливо го следваше. След десетина минути те стигнаха до една порта. От двете и страни се издигаше висока дървена стена, а зад нея се извисяваха две кули също направени от дърво. Дрек похлопа на портата, но нямаше нужда, защото стражите от кулите го бяха видяли и от другата страна се чу глас:
- Кажи паролата.
- "лагерен огън". - отвърна след малко Дрек.
- Добре… Влизай. - каза с недоверие човекът зад портата.
След малко портата постепенно се надигна със скърцане. Отвътре се показа висок човек с плащ и качулка. Лицето му беше протрито, а на плаща му имаше множество кръпки. Дрек го поздрави и набързо му разказа какво се е случило. Като го отминаха Дрек каза:
- Това беше Ърни - пазача на портата.
Те вървяха по разкаляна пътека. От двете и страни бяха построени много нагъсто къщурки и други постройки. След малко стигнаха до една страра страноприемница. Стените и бяха олющени от многото бури, а пред входа се клатеше от вятъра табелка с натпис: "Сочния бут". Дрек влезе, а Мат го последва. Той свали качулката си и Мат видя, че през окото му минава някаква рана. В гостилницата беше топло и уютно, до вратата стояха дървени стълби водещи до горния етаж, от дясно имаше няколко маси, а до стълбището имаше бар. Управителят очевидно познаваше Дрек, защото го поздрави по име. Той беше нисък и гологлав, а изпод дрехите му си личеше малко коремче. На едната маса седяха двама човека и едно джудже. В ъгъла се бяха настанили двама кървави елфи, които си говореха шепнешком и дори не забелязаха, че някой е влязъл. Те бяха високи, а лицата им бяха скрити от червени качулки, а тъмночервени роби покриваха телата им. Народът им беше много древен и велик в изкуството на магията, но въпреки това жадуваше за още магии.
- Знаеш ли къде е брат ми? - попита Дрек гостилничарят.
- Амиии… Май отиде на лов. - отвърна след малко оправителят.
- Добре, Ноди. Една бира и печено пиле, ако може.
- А за мен един заяк и още една бира. - добави Мат.
Те седнаха на една маса и зачакаха.
- Сега можеш ли да ми разкажеш по подробно какво се случи?
- Ами вече ти казах, рано сутринта орките подло ни нападнаха. Аз се измъкнах като по чудо. След като излязох от града чух някакъв шум. И видях някакъв орк, който се готвеше за удар. Аз го пронизах и нататък се сещаш.
- Да. След като похапна аз смятам да си взема стая. - каза Мат на бармъна който тъкмо се задаваше с яденето, от което се носеше приятна миризма. - А колко ще ми струва?
- 23 жълтици. - каза той след като пресметна наум. - А ти Дрек ще искаш ли стая за през нощта?
- Не. - отвърна той. - А между другото ти още не си ми казал името си. - обърна се той към Мат.
- Мат. - отговори набързо Мат, докакто ядеше заяка. След като свърши извади от джоба си няколко монети и ги подаде на гостилничарят.
След като се нахрани, Дрек стана и излезе от "Сочния бут". Докато си дояждаше заяка, той подочу разговора на елфите…
сега искам коментари
:
… Но изведнъж нададе гърлен вой и падна на земята. В гърба му беше забит дълъг меч. Зад трупа стоеше някакъв човек. Лицето му беше потънало в сянката на черна качулка:
- Добре ли си? - попита той.
- Да. Ако не беше ти сега аз щях да съм на мястото на този орк. А можеш ли да ми кажеш името си?
- Дрек. Но мисля, че нямаме време за излишни приказки. Рано, преди изгрева няколко дузини орки и вълци нападнаха селото ми. Тогава всички спяха и малцина се измъкнаха. Пък и селото ни няма много войни. Хайде да тръгваме, защото след малко орките ще ни настигнат.
- Хайде. - съгласи се Мат.
Дрек ходеше отпред, а Мат го следваше. След няколко часа притъмня въпреки, че бе едва следобяд.
- Мисля че вълкоездачите загубиха следите ни, но трябва да побързаме ако искаме да изпреварим дъжда.
Мат кимна в знак на съгласие.
Те оскуриха темпото, но след половин час заваля пороен дъжд.
- След малко трябва да стигнем до градчето Луудвилидж. Там живее брат ми. - каза Дрек.
Мат мълчаливо го следваше. След десетина минути те стигнаха до една порта. От двете и страни се издигаше висока дървена стена, а зад нея се извисяваха две кули също направени от дърво. Дрек похлопа на портата, но нямаше нужда, защото стражите от кулите го бяха видяли и от другата страна се чу глас:
- Кажи паролата.
- "лагерен огън". - отвърна след малко Дрек.
- Добре… Влизай. - каза с недоверие човекът зад портата.
След малко портата постепенно се надигна със скърцане. Отвътре се показа висок човек с плащ и качулка. Лицето му беше протрито, а на плаща му имаше множество кръпки. Дрек го поздрави и набързо му разказа какво се е случило. Като го отминаха Дрек каза:
- Това беше Ърни - пазача на портата.
Те вървяха по разкаляна пътека. От двете и страни бяха построени много нагъсто къщурки и други постройки. След малко стигнаха до една страра страноприемница. Стените и бяха олющени от многото бури, а пред входа се клатеше от вятъра табелка с натпис: "Сочния бут". Дрек влезе, а Мат го последва. Той свали качулката си и Мат видя, че през окото му минава някаква рана. В гостилницата беше топло и уютно, до вратата стояха дървени стълби водещи до горния етаж, от дясно имаше няколко маси, а до стълбището имаше бар. Управителят очевидно познаваше Дрек, защото го поздрави по име. Той беше нисък и гологлав, а изпод дрехите му си личеше малко коремче. На едната маса седяха двама човека и едно джудже. В ъгъла се бяха настанили двама кървави елфи, които си говореха шепнешком и дори не забелязаха, че някой е влязъл. Те бяха високи, а лицата им бяха скрити от червени качулки, а тъмночервени роби покриваха телата им. Народът им беше много древен и велик в изкуството на магията, но въпреки това жадуваше за още магии.
- Знаеш ли къде е брат ми? - попита Дрек гостилничарят.
- Амиии… Май отиде на лов. - отвърна след малко оправителят.
- Добре, Ноди. Една бира и печено пиле, ако може.
- А за мен един заяк и още една бира. - добави Мат.
Те седнаха на една маса и зачакаха.
- Сега можеш ли да ми разкажеш по подробно какво се случи?
- Ами вече ти казах, рано сутринта орките подло ни нападнаха. Аз се измъкнах като по чудо. След като излязох от града чух някакъв шум. И видях някакъв орк, който се готвеше за удар. Аз го пронизах и нататък се сещаш.
- Да. След като похапна аз смятам да си взема стая. - каза Мат на бармъна който тъкмо се задаваше с яденето, от което се носеше приятна миризма. - А колко ще ми струва?
- 23 жълтици. - каза той след като пресметна наум. - А ти Дрек ще искаш ли стая за през нощта?
- Не. - отвърна той. - А между другото ти още не си ми казал името си. - обърна се той към Мат.
- Мат. - отговори набързо Мат, докакто ядеше заяка. След като свърши извади от джоба си няколко монети и ги подаде на гостилничарят.
След като се нахрани, Дрек стана и излезе от "Сочния бут". Докато си дояждаше заяка, той подочу разговора на елфите…
сега искам коментари
-
Horde[G2H]
- Мнения: 602
- Регистриран на: 07 Апр 2003 20:20
- Местоположение: Pleven
-
Mat, da Demon
- Мнения: 278
- Регистриран на: 25 Авг 2003 10:53
-
Culture Nineteen
- Мнения: 349
- Регистриран на: 16 Мар 2003 19:50
-
Mat, da Demon
- Мнения: 278
- Регистриран на: 25 Авг 2003 10:53
ми ето я:
- Трябва да действаме бързо. - каза единят.
- Те вече са навлезнали в околните села. - отвърна другият.
- Кога мислиш, че ще дойдат.
- Може би след седмица, но може и да е по-рано.
Мат се досети за какво говорят. След малко стана и се отправи към масата им. Те го погледнаха очудено.
- Аз съм Мат. - представи се той.
- И какво искаш? - попита свъсено по ниският елф.
- Случайно дочух за какво си говорите…
- Случайно?! - подсмихна се другият. - Мат се направи че не го е чул.
- Та сутринта селото на приятелят ми беше нападнато…
- Да. Знаем. Околните села са нападнати от орките. Те очевидно са намислили нещо. - каза другият кървав елф.
- Та се питах дали вие знаете нещо? - попита Мат.
- Знаем много неща. Орките са се надигнали от скривалищата си не само тук…
- А и на много други места. Главно в Стоунмалтайнс - довърши другият. - Знаем че се готви нещо голямо. Не само орките са се показали. Забелязвани са все по-често немъртви…
- А аз мога ли да помогна с нещо?
- Дали можеш?! Всеки който знае да борави с оръжие може. Та забравих да се представя - аз съм Протосса, а това е брат ми Кироман.
Гостилничарят каза, че вече ще затваря.
- Може да говорим утре на обяд, в тази гостилница. - каза Кироман, след като чу управителят на заведението.
След това той и брат му излязоха с бързи крачки от страноприемницата. Мат се отправи към Ноди за да му поиска ключ за стаята си. След това се заискачва по скърцаштите стълби. Стигна до стаята. Тя не беше голяма, а стените и бяха протрити, но Мат беше спал и на по-лоши места. Сега се чувстваше прекалено уморен и веднага се просна на леглото по средата на стаята. След малко се унесе и веднага заспа.
- Трябва да действаме бързо. - каза единят.
- Те вече са навлезнали в околните села. - отвърна другият.
- Кога мислиш, че ще дойдат.
- Може би след седмица, но може и да е по-рано.
Мат се досети за какво говорят. След малко стана и се отправи към масата им. Те го погледнаха очудено.
- Аз съм Мат. - представи се той.
- И какво искаш? - попита свъсено по ниският елф.
- Случайно дочух за какво си говорите…
- Случайно?! - подсмихна се другият. - Мат се направи че не го е чул.
- Та сутринта селото на приятелят ми беше нападнато…
- Да. Знаем. Околните села са нападнати от орките. Те очевидно са намислили нещо. - каза другият кървав елф.
- Та се питах дали вие знаете нещо? - попита Мат.
- Знаем много неща. Орките са се надигнали от скривалищата си не само тук…
- А и на много други места. Главно в Стоунмалтайнс - довърши другият. - Знаем че се готви нещо голямо. Не само орките са се показали. Забелязвани са все по-често немъртви…
- А аз мога ли да помогна с нещо?
- Дали можеш?! Всеки който знае да борави с оръжие може. Та забравих да се представя - аз съм Протосса, а това е брат ми Кироман.
Гостилничарят каза, че вече ще затваря.
- Може да говорим утре на обяд, в тази гостилница. - каза Кироман, след като чу управителят на заведението.
След това той и брат му излязоха с бързи крачки от страноприемницата. Мат се отправи към Ноди за да му поиска ключ за стаята си. След това се заискачва по скърцаштите стълби. Стигна до стаята. Тя не беше голяма, а стените и бяха протрити, но Мат беше спал и на по-лоши места. Сега се чувстваше прекалено уморен и веднага се просна на леглото по средата на стаята. След малко се унесе и веднага заспа.
ako moze i az
1 dorian
2 4ovek
3 lo6
4 ricar
koito e bill unizen ot kralq za6toto e iskal da se ozeni za 6terka mu staa li?
2 4ovek
3 lo6
4 ricar
koito e bill unizen ot kralq za6toto e iskal da se ozeni za 6terka mu staa li?
