Епизод 17 “ Почивай в мир ... “
Междувременно в приказния свят :
Безименния въпреки все по – нарастващата си сила беше започнал да изнемогва пред тежестта на тавана. Не можеше да измъкне всичките си приятели и едновременно да поддържа магическия щит над главите им, който ги предпазваше от това да бъдат премазани от тежестта на тавана на пещерата. Не мисли много време. Трябваше да направи нещо. Нещо отчаяно и лудо, но необходимо. Замисли се за всичките си хубави и лоши моменти, замисли се за всичко което беше преживял. Разбра горчивата истина – беше се оказал прав. Наистина! Това за което беше мислил още в самото начало на мисията се беше оказало вярно. Не беше успял да го предодврати и сега трябваше да си понесе последствията. Изведнъж се сепна. Силите му намаляваха а той все още не беше направил нищо. Приятелите му продължаваха да лежат в безсъзнание. С последни сили той се опита да разбуди ТheUnknownOne. Той имаше и скрити магически заложби и можеше да му помогне. За съжаление обаче той беше прекалено далеч от него и не успя да го събуди. Огледа се около себе си. Най – близко беше X-Maniak. С огромни усилия Безименният достигна мислено до него, след което до X-Maniak се появиха две човешки ръце, които бързо започнаха да го зашливяват докато най – накрая не успяха - X-Maniak се размърда.
-Аааааааааааа. – главата ми... Какво става по дяволите??? – каза той полусънено и се заоглежда около себе си... Спомените му бързо се върнаха, след като видя все по изтощеният Безименен.
-Добре ли си човече? Кажи какво да направя?
Безименният не му отговори гласно а сякаш “влезе” вътре в мозъка му.
-Нямаме време за губене. Силата ми е на изчерпване. Събуди другите и бягайте навън. Изхода е зад гърба ми... По... Бързо...
X-Maniak бързо стана, взе падналият до себе си меч и се отправи към Немезида.
-Ей красавице! Събуди се!!! – каза и той, като малко след това тя се размърда. Нямаше и нищо.
След като я събуди, двамата бързо се заеха да разбуждат и другите. Най – големи проблеми имаха с GameMan:
-Ей спяща краставичке! Събуди се.... Айде мойто момиче, знам че го желаеш, you can do it! – каза му хилейки се Zelux.
-Аааа. Каде съм??? – попита той и се заоглежда с “тъп” поглед.
-Къде ли? – ядоса се Zelux. В пещерата сме бе идиот!!! Да умреш ли искаш???
-ДОСТАТЪЧНО!!! – прозвуча в мозъците им. Не се правете на идиоти а изчезвайте от тук. Не виждате ли, че почти съм превършил силите си? Изхода е зад мен. БЪРЗО!!!... Бър...зо...
Те набързо прекратиха безсмислените си прочиворечия и се затичаха към изхода зад Безименния. Първа излезе Немезида, после Zelux, GameMan и KILLER. Последен остана X-Maniak, който точно преди да излезе се спря и попита Безименния:
-Ами ти? Какво ще стане с теб?
-Съжелявам приятелю. – осмихна му се горчиво Безименния. Нямам толкова сила, че да измъкна и мен самият. Ще остана тук. Това беше последното ми приключение. Радвам се, че ви познавах...
-Но...но... не може да няма нещо което да направим за да те измъкнем? Дръж се..., ще...
-Недей! – каза му властно той. Не можете да направите нищо. По – добре излизай. Почти свършиха силите ми. Кажи на всички, че се радвам че съм прекарал последните си мигове с герои, като тях. Кажи им още, че вярвам че ще успеят да се завърнат в реалния свят живи и здрави, изпълнели успешно мисията си...
-Довиждане приятелю... Радвам се, че бях твой приятел.
След, като каза това X-Maniak погледна за последен път приятеля си, след което бързо се обърна и се затича към изхода. Няколко секунди, след като излезе пещерата се срути зад гърба му. X-Maniak се обърна и коленичи до затрупаният изход на пешерата. Той затвори очите си...
-Какво прави той? – запитаха се другите.
-Оставете го на спокойствие. – каза им Немезида. Той ще ни каже, когато трябва да знаем това.
X-Maniak извади бавно меча си. Той започна да шепне нещо наподобяващо молитва на някакъв непознат за всички останали език :
“ Акен отецнълс ад итевс ончев од иннемизеб. Акан икчисв евогоб ет тязап то инилз. Онад ад щедъб вилтсащ мат отедък ес шариман в атнемом. Йавичоп в рим иннемизеб. Йавичоп в рим иннемизеб... “
След, като изече молитвата си X-Maniak стана, обърна се към приятелите си и им каза:
-Безименния не успя да се спаси. Той се пожертва за нас! В името на каузата ни. Нека да почива в мир горе на небето.
Немезида коленичи обърна се към небето и каза:
-Почивай в мир спаситею. Ще те помня винаги...
Zelux коленичи до нея и допълни:
-Ще помним добрините ти към нас вечно. Бъди свободен...
KILLER допълни :
- Ще отмъстим за теб! Ще отмъстим...
След което коленичи до тях. GameMan извади меча си, след което отиде до затрупаният вход. Замахна няколко десетки пъти с меча си и не след дълго точно до входа се появи надписа:
“ТУК ПОЧИВА БЕЗИМЕННИЯ – ВЕЧЕН НАШ ПРИЯТЕЛ И СЪБРАТ! БЪДИ СПОКОЕН В СЪНЯ СИ БЕЗИМЕННИ!
Последен остана ТheUnknownOne, който незабелязано от всички беше взел жезъла на Безименния. Той отиде до надписа на GameMan, изрече няколко непознати думи, след което каза високо:
-Нека този жезъл, символизиращ дружбата ни с Безименния винаги да стои тук, на това място, и да посочва мястото на кончината му. И нека този жезъл да се запази толкова здрав и могъщ, колкото беше и приятеля ни, за вечни времена. НЕКА ЖЕЗЪЛА ДА ОСТАНЕ НА ТОВА МЯСТО ЗАВИНАГИ!!!
Като каза това ТheUnknownOne замахна с все сила към скалата. Той я прободе с такава лекота сякаш беше направена от кал. Жезъла заискря със всичка сила, като времено ги ослепи. Чу се силен глас:
-ТОЗИ ЖЕЗЪЛ Е НА ВЕЛИК ГЕРОЙ И ЩЕ ОСТАНЕ ТУК НА ТОВА МЯСТО, ДОКАТО СВЕТЪТ НЕ СЕ НУЖДАЕ ОТ НЕГО. ТОВА МЯСТО ЩЕ БЪДЕ СВЕЩЕНО!!! ТАКА КАЗАХ И ТАКА ЩЕ БЪДЕ!!! А СЕГА ВЪРВЕТЕ! ПРИЯТЕЛЯТ ВИ ЩЕ БЪДЕ ДОБРЕ ГОРЕ ПРИ НАС!!! И НЕ СЕ ПРИТЕСНЯВАЙТЕ НЯКОЙ ДЕН ПАК ЩЕ ГО ВИДИТЕ... ВЪРВЕТЕ!!!
След, като каза това тайнственият глас изчезна, изчезна и ярката светлина. Единствено жезъла беше останал здраво, даже непоклатимо забит в твърдата скала. От него излизаха струйки синкаво – бяла светлина, които осветяваха всичко около него. След още един последен поглед на затрупания вход на пещерата и забития жезъл на Безименния шестимата приятели се отправиха бързо към следващото си препятствие...
Епизод 18 “ Приключенията продължават “
-Приятели.-каза тревожно Zelux. Някой от вас знае ли пътя към краля на джуджетата?
Всички се заоглеждаха търсейки някой, който да може да отговори на този въпрос.
-Аз знам!
Всички погледи се отправиха по посока на гласа. Беше Немезида.
-Сега се сетих. Помня, че още когато бях малка баща ми великият господар ме взимаше със себе си в някои от своите странствания. Помня, че веднъж отидохме и при краля на джуджета, по някаква много тайнствена работа... мисля, за която така и не можах да разбера. Много пъти съм питала баща си за това, но той никога не ми отговаряше, като ми казваше че съм твърде млада, и че ще разбера когато порасна. Само да мога да си спомня пътя... ъъъъ....мммм...ДА!!! Сетих се! Следвайте ми. Входа на царството му е само на няколко часа път от тук пеша.
Немезида бързо си проправяше път през гората, в която бяха попаднали на скоро. Тя се носеше грациозно и сякаш не ходеше а летеше или по – точно се “плъзгаше” по земята. Грациозното и тяло се справяше с изключителна ловкост с все по – гъстите клони на дърветата, за разлика от другите и приятели, които често бяха шибвани било от клон, било от храст. Вече беше започнало да се свечерява а те все още не бяха стигнали до входа на кралството. Немезида продължаваше да върви все по – навътре и по – навътре в тъмните и тайнствени дебри на гората. Докато тя вървеше небето постоянно се променяше. От красивият синкав цвят се беше променило през красивите червеникаво – оранжеви цветове на залеза до тъмно син цвят предвещаващ скорошното му потъмняване до нощно небе. Точно, когато небето беше почерняло и нощната тъма ги обгърна, Немезида най – накрая се обърна към другарите си. Oбясни им със знаци да я следват възможно най – тихо, след което им посочи нещо като вход точно пред тях. Този вход до колкото можеха да видят в пълната тъмнина беше издълбан в едно огромно и старо дърво. Те бързо се шмугнаха вътре, като много внимаваха да не вдигат шум, както ги беше посъветвала Немезида. Тя забави крачка и започна да брои тихо:
-Едно, две, три, ..., тридесет и седем. Тук е! Сега много бавно направете по една крачка в дясно и по две крачки направо. Така. Сега да отброя седем стъпки направо. Две в ляво и три направо. Така. Сега направете по една крачка назад, след това по една в ляво, две по дигонал на дясно и една последна на право. Готово! Сега можем да продължим спокойно.
-Брех ма’а му стара. Как го запомни всичко това момиче?
-Ами не искам да умра GameMan.- отговори му с насмешка Немезида. Да вървим.
-Хи, хи, хи... – пак го затапиха.- захили се тихо Zelux.
Те продължиха по дългия и тъмен тунел, като скоро след това започнаха да се чуват някакви странни звуци. Постепенно те започнаха да се усилват и не след дълго бяха започнали да приличат на грохот на водопад.
-Да му се невиди. Сега да няма да плуваме. Да бяхте ме предопредили да си взема плувките.
-На теб не ти трябват GameMan.- каза му с насмешка Zelux. Те твоите крака са като плавници.
-Що не ходиш да се гръмнеш. Какво да направя, че съм расъл доста на времето.
-Поливали са те често.- включи се и Немезида.
-Сега и ти ли почваш.- нацупи се GameMan.
-Оооооооо. Не се обиждай сладък. Аз така си говоря от време на време. Жени знаеш...
-Да де да. То на теб кой ли може да ти се сърди дълго.
-Определено някои хора са способни на това!- чу се плътен глас идващ право срещу тях.
-Хей! Кой си ти? Казвай или ще ти счупя главата.- изви GameMan.
-Не недей.- спря го Немезида. Този глас ми е познат от някъде.
-Точно така кралице. Но от къде ли? А?
-Точно така! Сетих се! Ти си JohnnyRiko!
-Браво! Получаваш червена точка бонус.- каза и иронично той. Как си кралице?
-Добре съм JohnnyRiko. А ти все още ли си същият?
-Почти. Но...
-Не искаме да прекъсваме лафчето ви, но нямаме време да пийнем по кафенце. За това бихте ли спрели да си гукате поне за сега?- възмути се Zelux.
-Прав е.- добави X-Maniak. Трябва да вървим.
-Добре нека да вървим, но какво правиш тук JohnnyRiko? Последно се видяхме доста отдавна.
-Ами всъщност търсех вас. Чух няколко слуха.
-Слухове ли.- изненада се KILLER. Какви слухове.
-Всъщност срещнах вашият познайник Icewarrior.
-Icewarrior ли? Как е той?- попита X-Maniak.
-Разказа ми на кратко за премеждията ви. Не беше много добре, когато го видях за последно. Каза да ви предам, че след като възстанови слилите си ще се видите отново. Каза и, че скоро ще се нуждаете от помоща му.
-Радваме се, че е добре. Но не каза за какво ти трябваме.
-Ами искам да ви предложа помоща си за да намерите медальона, но в замяна искам нещо от вас.
-Защо ли се учудвам. То кога някой ни е помагал доброволно.- започна да недоволства GameMan.
-И защо да ни трябваш?- заинтересува се Zelux.
-Защото знам някои неща за краля на джуджетата, които вие не знаете. И някои други неща, които в момента не искам да споменавам.
-Добре, добре. Какво искаш в края на краищата стари познайнико?- каза Немезида.
-Бях забравил специфичното ти чувство за хумор. Но да мина на въпроса ви. Искам да дойда с вас в реалния свят. Това искам.
-Уау.- възкликна Zelux. И защо го искаш?
-Предпочитам да запазя причините за себе си. Съгласни ли сте или не?
-Аз съм съгласна. Вие какво мислите?
-Става.- каза Zelux. Но ще те наблюдавам.
Другите само кимнаха в знак на съгласие на предложението на JohnnyRiko.
-Тогава да вървим. Нямаме време за губене.- скед като каза това Немезида отново се забърза навътре в пещерата или в каквото там се намираха. Не след дълго пред тях се изправи величествена гледка. Повечето от тях очакваха да видат най – обикновен водопад, който ще трябва да преплуват, но не се оказа така. На първо място водопадът не беше обикновен. Водата му не се стичаше никъде. Или по – точно свършваше до едно място и след това изчезваше в... в нищото. Освен това посточнно менеше цветовете си – точно като цветовете от дъга. Беше ту жълт, ту син, или пък зелен, червен и още много цветове. Другото странно нещо беше че пътят свършваше при този водопад и нямаше никакъв друг изход, поне видимо. Не можеше да преминат през пропастта по обясними причини – нямаха нито въже, нито пособия за катерене, нито магьосник да ги преведе. А и пропастта си беше направо... УАУ... Тя беше страшно дълбока. Даже по – скоро си беше бездна. Да! Това беше една бездънна бездна... X-Maniak се замисли. Беше чел някъде за такава подобна бездна. Но каква беше тя? И как можеше да се преодолее? Не можеше да си спомни..., но чакай. Ами да!!! Не можеше да греши. Тя трябваше да бъде. Това беше прочутата “Бездна на АДА”. Беше чел за нея в някоя от книгите във великата библиотека на джедаите. Нямаше много страници изписани за нея. Повечето от тях се бяха загубили през годините. Но си спомни, че великият му учител му беше разказвал, че неговият велик учител му е разказвал, че преди много векове, когато още хората не са били толкова много, преди още да започнат да се развиват в света са живеели мирно няколко нации, ако можем така да ги наречем. Това били елфите – велик и безсмъртен народ, който дълги години обитавал земята преди да реши да се оттегли в мястото от което няма връщане – в далечните си и спокойни земи на предците си.
Живеели още и джуджетата – тайнствен народ, алчен за скъпоценни камъни и богатства. Винаги готови на всичко за да забогатеят още повече, но народ на смелчаци. Народ който винаги се събирал при нужда за да се защитава от нашествия. Но за съжаление и те постепенно решили да напуснат земята. През многото си години живот те копали все по – надолу и по – надолу в земята и накрая достигнали до такива места, в които всеки смъртен би намерил смъртта си. Много джуджета били избити тогава – от силите на мрака. За това кралят на джуджетата се решил на една последна и крайна мярка – да пресели целият си народ на друго по – хубаво и спокойно място. Където няма да бъдат избивани постоянно. И те се преселили тук – в този свят. Как са успели да го направят никой не знае, а и никой не помни. Единственото което се знае по въпроса е, че това било постигнато от тяхните велики магьосници, които заради това си дело просто изчезнали в небитието. А народът на джуджетата останал без магически сили. Единствено на всеки 1000 години се ражда по един велик магьосник, който трябва да защитава народа си от беди. Но това време било прекалено много за джуджетата, които за разлика от елфите не били надарени с безсмъртие а само с продължителен живот, по – голям от човешкия но с колко точно никой не знае.
По същото това време живеели още народа на тролите за които не се знаело много освен, че са били народ от разбойници и убийци. Те били огромни триметрови или още по – големи гиганти надарени с огромна сила и още по – огромна... глупост (). Повечето записки за тях са се изгубили през годините, а сега никой не знае къде точно са отишли, дали не са изчезнали или дали нещо не се е случило с тях.
Последната нация, за която се сещаше, от това време беше народът на гномите. За тях също имаше малко информация. Знаеше се, че са били също дълголетен народ, но не и безсмъртен (поне така се смяташе). Знаеше се, че са народ с малко магически способности. Знаеше се, че са били много лукави и хитри, че са обичали богатствата и измамите. Също така се знаеше, че са били сравнително дребни на ръст но много пъргави и много добри бойци...
Изведнъж се сети, че беше чел нещо и за вампирите и върколаците, но тогава великият му учител му беше взел книгите и му беше казал, че за тях ще може да чете когато е готов на това. Странно беше го попитал защо не е готов, а учителя му беше отговорил, че някои неща трябва да останат скрити от света, докато света не бъде готов за да ги научи... От тогава до сега, веча седем години, а той все още не можеше да разбере какво е имал в предвид учителя му... А и...
-Ей човек спиш ли?- извика някакъв глас до него. Стоиш там вече повече от десет минути.
X-Maniak се сепна. Беше се улисал в историята. Той се обърна към Немезида и я запита:
-Това не е ли прочутата “ Бездна на АДА”?
-Да! Така е. Това е тя. Но от къде знаеш това? Малцина хора са чували за нея?
-Ами да кажем, че съм чел доста преди време. Но имаме по – важна работа. Не мога да си спомня как се преминаваше през нея.
-Сега ще видите как. Отдръпнете се!
Всички се отдръпнаха на няколко метра, като само Немезида остана почти до ръба на пропастта. Точно щеше да каже нещо, когато някаква тайнствена сянка се появи зад тях. Улисани да я гледат, никой не беше забелязъл, че е близо до тях. Изведнъж тази сянка се засили и скочи да атакува Немезида. С периферията си обаче KILLER я забеляза и също с неподозирана дори и за самият него скорост се спусна да преследва сянката. Секунда след това той видя, че сянката не е кой да е а самият цар Мирад 3-ти. Явно беше, че беше полудял и искаше да се самоубие. Но със себе си искаше да вземе и някой – искаше Немезида. KILLER още по – силно се напрегна за да го догони и точно няколко сантиметра преди да достигне Немезида и да я избута в бездната успя да скочи върху гърба на Мирад 3-ти. Двамата започнаха да се търкалят един върху друг, но поради енерцията им и поради това, че бяха на малко разстояние от бездната и двата паднаха в нея. Всички чуха предсмъртните писаци на Мирад 3-ти, който беше усъзнал огромната си грешка. Немезида бързо се обърна и се наведе за да погледне в бездната. KILLER все пак беше успял да се хване на една леко издадена скала малко под нея. Тя бързо му подаде ръка за да се хване.
-Момчета!- извика тя. Помогнете ми да го извадя.
-Идем.-извикаха в един глас и се затекоха да помагат.
-Хайде не ме уставяй приятелю. Присегни се и хвани ръката ми. Знам, че можеш.
-Не мога кралице.- задъхано и отговори KILLER. Не мога. Явно...че...приклю...ченията...ми приключват тук. Знам...поне...че мисията ми е изпълнена.
Изведнъж гласът му стана изключително силен и плътен:
-Не ме забравяйте! Успех приятели!- след като каза това KILLER се пусна от скалата. Докато падаше надолу той и помаха за последно, след което се изгуби в тъмнината на бездната.
-НЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ...!- извика Немезида, след което се затвори очи и зарида...
-Закъсняхме момчета.- каза тъжно ТheUnknownOne. И загубихме още един приятел. А аз загубих още един човек на който дължа живота си.
X-Maniak се доближи бавно до Немезида, падна на колене до нея и я прегърна. Тя “зарови” дългите си черни коси в тялото му и продължи да плаче.
-Не се притеснявай. Той ще бъде на по – хубаво място от това. Там щше бъде по – добре. А и успя да отмъсти за любимата си. Той е живял храбро и умря храбро. Никой от нас няма да забрави какво е направил за нас. Всеки от нас ще го пази в сърцето си.
-Толкова загубени човешки животи...- каза тъжно ТheUnknownOne. И за какво? За един предмет. Дано да си е заслужавало всичко това. Почивай в мир приятелю...
След като Немезида най – накрая успя да се съвземе от поредната тежка загуба тя се обърна към приятелите си и има каза:
-Ще нощуваме тук. Запалете огън. Ще ви помоля и да почетем загиналите ни приятели с мълчание тази вечер. Ще говорим утре.
Всички кимнаха в знак на съгласие, а Немезида отиде малко по – настрани от тях, седна с кръстосани крака и застина...
Епизод 19 “ Битката за подземния град “ Междувременно в Подземния Град:
omega-x пресъпваше нервно и обикаляше гейм – залата. Защо се бавят още? Какво става с тях? Той си задаваше тези въпроси непрестанно, но те оставаха без отговор. Вече повече от седмица бяха в играта, а от тях нямаше нито вест, нито кост. Вече започваше да се притеснява. Единствената му радостна мисъл беше, че никой от тях не се беше превърнал в статуя – сигурен знак, че е прекратил съществуването си.
Ни изведнъж стана нещо странно, което обаче не беше виждал за първи път, и което беше знак че някой от тях е починал. Стаята малко по малко започна да се върти, постепенно въртенето се усили и когато достигна максималната си скорост стаята се изпълни с искряща светлина, която го принуди да затвори очите си за не бъде ослепен. Изведнъж светлината намаля и се насочи към участниците в играта. omega-x вече можеше да вижда спокойно и отвори очите си. Светлината ги беше обгърнала. Беше ясно – някой от тях или всички те бяха умрели. Светлината постепенно се “устреми” към тялото на Безименния и го обгърна изцяло. Изведнъж тялото му изчезна и не след дълго от дясната му страна се появи поредната статуя. Светлината просветна още веднъж и се появи още една статуя до статуята на Безименния. До всяка от тях имаше по един “слънчев” диск.
omega-x погледна статуята на приятеля и разбра. Безименният беше мъртъв. Малко след това погледна и другата статуя. Лицето не му беше познато. Явно е бил от главните “добри” герои в играта, иначе нямаше да се попяви в тази зала като статуя. omega-x се наведе и се поклони пред двете статуи. Остана така няколко минути в знак на почитание. Беше време да съобщи на всички лошите вести. Изведнъж обаче стаята започна да намалява скоростта си и постепенно спря. Секунди след това се включи алармата оповестяваща смъртта на поредните учасници в играта... Гражданите чувайки прощалната сирена сведоха глави почитайки починалите. omega-x взе двата диска. Трябваше да разбера как са умрели двамата, като изгледаше записите направени от суперкомпютъра. Трябваше и да събере съвета. Вече не бяха 5-те. Трябваше да изберът нов член на съвета...
Междувременно в тунелите около Подземния Град:
-Трябва да намеря начин да превзема този град.- каза си ядосано. Трябва ми вътрешен човек. Но няма как да премина градските стени... освен ако... ДА! Идеята не е чак толкова лоша. Но дали ще се съгласят. Няма какво да губят, а само могат да спечелят. Е ще трябва да си разделим владенията, освен ако след това не ги убием. Има начин... Но дали не е твърде рисковано? Ще опитам. Denik!!! Ела при мен.
-Да...Господарю. Какво да направя.
-Denik имам важна задача за теб. Едно много важно поръчение. Ако го изпълниш и плана ми проработи ти обещавам да те пусна да си вървиш... навън...
-Съгласен съм господарю. Какво да направя?
-Срещни се с призраците. Обеди ги да ни помогнат в атаката срещу Подземния Град. Кажи им, че ми трябват само няколко от тях на първо време, преди още да е започнала самата атака. След като дойдат ще им обясня по – подробно всичко. Обещай им, че ще им дадем половината от спечеленото и част от нашата територия. Сега върви...
-Слушам господарю!- каза му покорно Denik, след което мислено добави “Веднъж да мога да си отида... ще ти отмъстя... ще ти отмъстя за всичко което ми причини...”
Това эа сега е продължението.
..... sega liatoto pak shte doida i she stava kupona 
:):)
Направо размазва, шашардисва, изпилва ....И това за приковаването на интереса го разбрах, какво искаш да ми кажеш.Направо го закова 
